Разпореждане по дело №45/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на К. Р. Т. от С. ,Община С. против решение № 849/09.04.2010г. на РС-С. по Г.д.№1266/2009г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спор,с което да се прогласи нищожността на сключения между страните договор за продажба на едър рогат добитък на поддържаните в исковата молба основания.

Въззиваемият не е подал отговор на жалбата в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебно заседание Ч. пълномощника си поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

По допустимостта на въззивната жалба Окръжният съд се е произнесъл с определението си по чл.267 ал.1 ГПК.Повторната проверка при постановяване на решението потвърждава извода за допустимост на жалбата,тъй като е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Като разгледа жалбата,съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства,въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен в писмена форма договор за покупко –продажба на движими вещи,като от чл.1 на същия се установява,че предмет на покупко-продажбата са били 56 бр.едропреживни животни,идентифицирани с регистрационните им номера.Не е спорно,че страните са подписали договора пред нотариус .Нотариалната заверка на подписите на договарящите сочи дата 18.02.2009г. ,но по реда на чл.146 ал.1 т.4 от ГПК първоинстанционният съд с доклада си е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,че страните са се явили пред нотариус и са подписали договора на 19.02.2009г. В тази връзка е представеното извлечение от входящия регистър на нотариус Е. Д. с район на действие-РС-С. ,в който с вх.рег.№497/19.02.2009г. е отбелязано нотариалното удостоверяаване на подписите на страните в процесния договора. Установява се от удостоверение №РД-05-3051/26.11.2008г. на ОД”З.”-Б., че към момента на сключване на договора въззивникът /ищец по предявените искове/ е бил регистриран като земеделски производител на основание Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители ,а представения заверен препис от регистър на животновъден обект установява ,че е бил собственик на такъв обект в С.,Община С.. Нотариален акт №175 т.ІІ д.№336/2008г. на нотариус Д. Г. с район на действие-РС-С. е неотносим за предмета на делото,предвид което съдът не го обсъжда.

При така установените във фактическо отношение данни,от правна страна въззивният съд приема следните изводи:

Предявени са при условията на обективно съединяване два иска –за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на стадо едър рогат добитък -56 животни ,сключен от страните с нотариално заверени подписи на основание нищожност на нотариалното удостоверяване ,и на основание липса на предписана от закона форма.Макар РС навсякъде да визира иска като един ,видно е от обжалваното решение,че се е произнесъл и по двете наведени от ищеца основания за нищожност,тоест разгледал е и се е произнесъл по два иска,колкото са предявени съобразно сочените самостоятелни основания за нищожност.Посочената непрецизна формулировка не се отразява на правилността на решението,а предвид изчерпателността на първоинстанционния доклад и извършеното с него правилно квалифициране на исковете,макар посочени като един, както и правилното разпределение на доказателствената тежест ,въззивният съд не намира основание за корекция на доклада в съществените му компоненти, определени с чл.146 ГПК.

По същество исковете правилно са преценени от първата инстанция като неоснователни.

По отношение на иска за нищожност поради отсъствие на предписана от закона форма:

Ищецът се е позовал на ПМС от 16.12.1954г. /Обн.в.Изв.бр.103/1954г./ като твърди ,че изискуемата се от закона форма на договора за продажба на едър рогат добитък ,въведена с това ПМС,е издаване на свидетелство за собственост на добитъка по установения в този нормативен акт ред-от ИК на ОбНС.Според защитната теза на въззивника посоченото постановление не е загубило сила,тъй като липсвал друг нормативен акт ,който регламентира обществените отношения във връзка с покупко-продажбата на едри преживни животни.

За да отхвърли този иск,първоинстанционният съд е приел,че цитираното от ищеца МС е загубило действие ,а редът за установяване /издаване/ на документи за собственост на едър рогат добитък понастоящем е регламентиран със Закона за ветеринарномедицинската дейност /Обн ДВ бр.87/2005г. ,в сила от 01.05.2006г.

Спорът се концентрира по въпроса за формата на договора за продажба на едър рогат добитък като условие за неговата действителност.

Законът не установява специална форма за действителност на този договор .Селскостопанските животни имат статута на движими вещи по нашето право ,макар че прякото прилагане на източниците на правото на ЕС с директен ефект /напр.Регламент №1/2005г./ и транспонирането на други източници /Директиви и др./ в националното законодателство налагат извода,че се касае за особен вид движими вещи,поставени под специалната закрила на закона досежно отглеждането им,опазването от болести,транспортирането и пр. С чл.78 ал.1 от ЗС, съобразно редакцията въведена с изменението на ЗС- Обн.ДВ бр.100/1997г. възмездното придобиване на владението на движима вещ на правно основание води до придобиване на правото на собственост,освен ако за прехвърлянето се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.За прехвърлянето на собствеността върху селскостопански животни не е установено изискване за нотариална форма или нотариална заверка на подписите за действителност на договора за продажба. Обстоятелството,че в случая страните са сключили писмен договор с нотариална заверка на подписите следва да се цени като проява на желание да се гарантира пълно обективиране на условията на продажбата и полагане на подписите на договарящите като потвърждение на свободно изразена воля при сключването на договора.Страните не са били длъжни да сключат договора за продажба на стадото едър рогат добитък в посочената форма-с нотариална заверка на подписите.Достатъчно е настъпването на условията по чл.14 ЗЗД за да се счита сключен договора за продажба ,а писмената форма при договор на стойност над 5000лв е необходима не за действителността , а за доказването му предвид забраната по чл.164 ал.1 т.3 ГПК за установяване на договори на стойност над 5000лв с гласни доказателства.

С ПМС от 16.12.1954г. ,на което се позовава защитата на въззивника, не е била въведена особена форма за действителност на договора за продажба на едър рогат добитък.С него е бил установен ред за снабдяване на купувача /правоприемника/ със свидетелство за собственост след обявяването на сделката пред ИК на местния народен съвет /чл.2 от постановлението/.Въведеният с визираното ПМС регистрационен режим не е част от фактическия състав на договора за продажба и в този смисъл не установява форма за извършване на сделката,а служи за доказване на собствеността върху животните на праводателя –продавач,респ. за доказване преминаването на правото на собственост у купувача /приобретателя/.

Не може да има съмнение ,че действието на визираното ПМС е отпаднало във времето с развитието на пазарните отношения и въведената със ЗМСМА регламентация на органите за местно самоуправление.Изпълкомите на народните съвети по отменения закон за народните съвети бяха държавни органи и изпълняваха държавно-властнически функции.Органите за местно самоуправление имат други функции и дори само поради настъпилите след 1989г. радикални промени в обществените отношения действието на посоченото ПМС е отпаднало.Съгласно чл.13 от Закона за нормативните актове ,актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона ,съобразно обекта на отменяването.А съгласно чл.6 от ЗНА ,Министерският съвет издава постановления: 1/когато приема правилници,наредби и инструкции и 2/когато урежда съобразно законите неуредени с тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.Отношенията във връзка със сделките с животни /в частност –едър рогат добитък/ не са неуредени от законите и за тях не съществува празнота в регламентацията им.За тях важи общото правило на чл.78 ал.1 ЗС – собствеността се счита прехвърлена с придобиване по възмезден начин на владението върху животните на правно основание .Правното основание в случая е договорът за продажба,сключен в писмена форма, която е достатъчна за доказването на правоотношението.Страните са направили повече от нужното като са заверили нотариално подписите си ,но нотариалната заверка не е изискуема от закона форма за действителността на този договор.Регистрационният режим ,регламентиран с действащия към момента на сключване на договора Закон за ветеринарномедицинската дейност ,не представлява елемент от фактическия състав на продажбата.По отношение на този режим и снабдяването на собствениците на едрите еднокопитни и преживни животни с документ за собственост,в обжалваното решение са изложени подробни мотиви,към които въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК.За пълнота следва да се отбележи,че регламентираният със ЗВМД ред за снабдяване на собствениците с ветеринарномедицински паспорти на животните служи за доказване на вече придобитото/по силата на договора за продажба/ право на собственост ,както и за контрол върху отглеждането и развъждането на селскостопанските животни и/или за тяхната идентификация.Обявяването на сделките пред ветеринарния лекар по реда на цитираната в първоинстанционното решение Наредба №61/09.05.2006г. за условията и реда за идентификация на животните не е свързано с вещноправен ефект и няма отношение към момента на прехвърляне на правото на собственост.

По изложените съображения въззивният съд намира за законосъобразно отхвърлянето на предявения иск за прогласяване нищожност на договора за продажба на едър рогат добитък ,сключен между страните на 19.02.2009г. поради липса на законоустановена форма.

По отношение на иска за прогласяване нищожност на договора на основание нищожно нотариално удостоверяване на подписите на договарящите:

Този иск е също неоснователен.Нищожността на нотариалното удостоверяване може да има за последица нищожност на сделката само ако законът предписва нотариална форма за действителността й или нотариална заверка на подписите.Както бе посочено по-горе такава форма за договорите за продажба на едър рогат добитък не е установена от закона,поради което договорът дори и при нищожно нотариално удостоверяване е валиден в писмената си форма.Не се спори относно автентичността на подписите на договарящите,поради което договорът, сключен в писмена форма е действителен и поражда действие.Отделен е въпроса ,че погрешното отразяване на датата ,на която страните са се явили пред нотариуса ,не визира нищожност на нотариалното удостоверяване на подписите .Страните не спорят,че са се явили лично пред помощник-нотариуса и са подписали договора.Ирелевантно за действителността на договора е погрешното отразяване на датата -18.02.2009г. вместо 19.02.2009г.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №849/02.03.2010г. на Районен съд-Г.С. по Г.д.№1266/2009г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: