Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./21.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 708 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение №
1022/27.02.2020 год., постановено по гр.д. № 5234/2019 год., ВРС – 50-Ти състав
е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 да заплати
на К.Ц.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 3000 лв. (три хиляди лева),
частичен иск от сума в общ размер 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди-болки, страдания, лишения, неудобства, резултат на
ПТП, настъпило на 04.08.2017 г. в гр. Варна и виновно причинено от И П, като
водач на автомобил „Ф“, с peг. № ****, собственост на „Гранит 91“ ООД, застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, със
застрахователна полица BG/23/117000531082, ведно със законната лихва от
12.01.2018 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 3000лв. до предявения размер от 3500лв., като е разпределил и
отговорността за разноски.
Недоволен от горното е останал ответника, който
обжалва постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част. В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Конкретните оплаквания се свеждат до извода на съда, че по делото
са събрани достатъчно доказателства, установяващи претърпените от ищеца
неимуществени вреди от процесното ПТП като твърди липсата на причинно следствена връзка. Позовава се на
изготвения за ПТП протокол, в който липсва отбелязване на пострадали лица,
както и на липсата на категоричност на приетото заключение по САМЕ с оглед
липсата на обективни данни за мястото на удара и скоростта на движение на
двамата автомобила, за да се прецени дали понесените физически травми
кореспондират на осъществилия се сблъсък. Сочи се и липсата на основания за
кредитиране на показанията на разпитания свидетел, който пресъздава казаното му
от ищеца. В евентуалност, се твърди необоснованост на изводите на съда относно
характера, интензитета и времетраенето на понесените от ищеца неимуществени
вреди. Твърди липса на доказателства относно получените травми от ПТП, както и
продължителността на понасяните болки и страдания. Оспорва и извода на съда
относно дължимостта на законна лихва, начиная от 12.01.2018 год. Настоява за
отмяна на постановеното решение в осъдителната му част, евентуално за
намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага доводи за правилност
на постановеното решение и настоява за потвърждаване на съдебното решение,
ведно с присъждане на разноски.В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Настоява за потвърждаване на
съдебното решение, ведно с присъждане на разноски.
В
с.з. по същество, въззивникът моли за уважаване на жалбата.
В
с.з. по същество, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното
решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание
чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като с оглед представените доказателства за
предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и липсата
на изплатено такова, същите се преценяват за допустим.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на
валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № BG/23/117000531082 от 13.02.2017г. за застраховка „Гражданска отговорност“ на
товарен автомобил марка „Ф“, с peг. № ***, със срок на застраховката от 23.02.2017 г. до
22.02.2018 г., както и факта на осъществилото се на 04.08.2017г. пътно -
транспортно произшествие с водач на застрахования автомобил - И П не се
оспорват от ответника /сега въззивник/.
Спорни пред
първостепенния съд и пред настоящата инстанция с оглед наведените оплаквания са
причинната връзка между настъпилото ПТП и сочените от ищеца вреди, както и
техния размер.
С оглед събраните пред първа инстанция
доказателства се приемат за установени противоправността на деянието /нарушение
на правила за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача,
като елементи от фактическия състав.
Изложените от въззивника доводи за
неправилност на решението, с оглед съставения двустранен констативен протокол
за ПТП и липсата на отбелязване за наличие на пострадали лица, не се споделят
от настоящия състав на съда. В практиката на ВКС, например решение № 227 от
12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о., се дава тълкуване, че протоколът
за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този
документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като
оспорващата страна следва да установи твърденията си, които касаят механизма на
ПТП. Така даденото общо тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с решение №
15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о., в което е разграничена
доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид – дали е
издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в
случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" -
при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети
- чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от
24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на
МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото
на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е
уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото
тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление,
направено от участник в ПТП, протоколът
има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. От
гореизложеното следва, че липсата на отбелязване за пострадали от ПТП лица, не
може да се тълкува във вреда на участника в ПТП, като ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма
на ПТП, както е и сторено в настоящото производство. Анализът на събраните по
делото доказателства – медицинско удостоверение, еккспертно заключение то
комплексната САМЕ и гласни доказаталества, макар и косвени по своя характер,
тълкувани самостоятелно и във връзка едни с други, обуславят извода на съда за
доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който е
възникнало и задължението за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача при управление на МПС без задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Релевираните от въззивника оплаквания се
свеждат до неправилно определяне от страна на съда на размера на дължимото
обезщетение неправилно приложение на разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗД, като по
отношение на прецененото като неоснователно от първостепенния съд възражение за
съпричиняване не е налице.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
От
събраните по делото доказателства се установява характерът и степента на
телесните увреждания, изразяващи се ивицесто
хоризонтално кръвонасядане по долна трета на шията в ляво с размери около
6/1,5см.; кръвонасядане с неправилна форма размери 12/6-7см в кръсцовата област
и контузия в областта на шията, които увреждания са резултат на действието на
твърди тъпи предмети с не особено голяма сила и не са налагали специализирано
лечение освен прилагане на аналгетици поради оплакване за болки в областта на
шията. Горните увреждания са обусловили умерено изразени болеви усещания за
период от една-две седмица.
По отношение на
претърпяната психическа травма се сочи от вещото лице, че въззиваемият е развил
симптоми на разстройство в адаптацията със специфична/изолирана/ фобия, че при
ищеца се наблюдава водещо тревожност, натрапчиви мисли с ПТП, поради което е
развил ситуационна фобия- ситуацията, при която е пострадал, но тежестта на
фобията не е толкова изразена.
Този анализ на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на
инцидента, както и след това, продължителността и степента на претърпените
болки и страдания, както и възрастта на пострадалия, в която емоционалният стрес е
компенсируем с бъдещи положителни емоционални изживявания, съдът счита искът за
причинените неимуществени вреди за доказан до уважения от първоинстанционния
съд размер от 3 000 лева.
За неоснователни
се преценяват оплакванията на въззивника и по отношение на присъдената законна
лихва, начиная от 12.01.2018 год. Отговорността на застрахователя е договорна като при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността на застрахователя за
лихви е ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
вреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай, са
представени доказателства, за датата на предявяване на застрахователната претенция,
като наведените наведени
доводи са такива, предпоставящи
правилото за забава на кредитора. Доколкото обаче, както се посочи по-горе, исканият от
застрахователното дружество не е бил релеватнен за преценка на размера на
обезщетението, не са налице основания за освобождаване от отговорност на
ответното дружество за заплащае на обезщетение за забава.
И след като не се установи
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният
съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване,
първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
С
оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 500 лева.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1022/27.02.2020 год., постановено по гр.д. №
5234/2019 год. на ВРС –
50-ти състав, В ЧАСТТА, с
която ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 е осъдено да заплати на К.Ц.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), частичен иск от сума в общ
размер 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди-болки, страдания, лишения, неудобства, резултат на ПТП, настъпило на
04.08.2017 г. в гр. Варна и виновно причинено от И П, като водач на автомобил „Ф“,
с peг. № ****, собственост на „Гранит 91“ ООД, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, със застрахователна полица
BG/23/117000531082, ведно със законната лихва от 12.01.2018 г. до окончателното
й заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5 да
заплати на К.Ц.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500 лева, съставляващи сторени
пред въззивна инстанция разноски.
В отхвърлителната
си част, решението, поради необжалване, е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: