Р Е
Ш Е Н Е
гр. София, …………2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Вергиния Мичева-Русева
Членове: Георги И.
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №3870/2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от К.И.Х. – взискател, срещу постановление от 29.06.2018 г. за
прекратяване на производството по изп.д. №4440/2001 г., 20 участък на ДСИ.
Жалбоподателят поддържа, че не са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В мотивите си съдебният изпълнител
поддържа, че в периода 28.11.2002 г. – 31.03.2008 г., който включва 5 години и
4 месеца взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради
което по силата на закона е настъпило прекратяване на изпълнителното дело. В
периода след 2008 г. – до 2018 г. периодично са постъпвали молби за извършване
на запори, описи и други изпълнителни действия и по тези молби съдебният
изпълнител е предприемал изпълнение.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по
молба на К.И.Х. за събиране на съдебно установени вземания срещу
длъжника СМП М.К.ЕАД. Изпълнителният лист, приложен към молбата, е издаден въз основа
на влязло в сила решение по гр.д. №1209/1999 г. на СГС за сумата от 5349,76
щатски долара главница и законна лихва.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел,
че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – перемпцията настъпила в
периода 2002 г. – 2008 г., когато не са искани изпълнителни действия и е прекратил
изпълнителното дело.
Обжалваният акт е незаконосъобразен. Съгласно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти – „Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие“ (виж диспозитива на т.10). Видно от изпълнителното
дело, действително в периода 28.11.2002 г. – 31.03.2008 г. (повече от 5 години)
не са искани от взискателя изпълнителни действия. След това обаче - считано от
2008 г. до постановяване на обжалвания акт, през период по-кратък от 2 години,
са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия (за
налагане на запор върху вземания по банкови сметки, запори и възбрани върху
движими и недвижими имоти). Действително, съгласно т. 10 от Тълкувателно
решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право без да е
необходим акт на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното
производство обаче не е пречка да бъде образувано ново изпълнително дело, а има
отношение единствено към течението на давността, тъй като прекратяването влияе
върху правния ефект на извършените до момента на прекратяването изпълнителни
действия (те биха се заличили с обратна сила с изключение на действията, от
които трети лица са придобили права). Образуването на ново изпълнително
производство след настъпила перемпция се подчинява на общите правила на чл. 426
и сл. ГПК – въз основа на молба, в която трябва да е посочен начинът на
изпълнение и да е представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
изпълнение (предварителното внасяне на такса за образуване на изпълнително
производство няма отношение към правния ефект на молбата, ако тя не е върната –
вж. мотивите на т. 11 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай
характер на такава молба има молбата от 06.07.2009 г. за предприемане на
изпълнителни действия чрез извършване на опис на движими вещи, налагане на
възбрана върху недвижими имоти, налагане на запор на банкови сметки и върху
вземания на длъжника от трети лица – тя има същественото съдържание на 426, ал.
2 ГПК, изпълнителният лист в оригинал е наличен по делото, по което е
представена, и няма пречка да сезира надлежно съдебния изпълнител. Ето защо следва
да се приеме, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство, образувано срещу СМП М.К.ЕАД въз основа на молбата от 06.07.2009
г. (по което до настоящия момент се извършват изпълнителни действия).
Възможното погасяване по давност на вземанията поради настъпила преди тази дата
перемпция е несъобразимо нито от съдебния изпълнител, нито от съда по жалбата
срещу действията му. Този факт може да бъде установен само по пътя на чл. 439 ГПК. След 06.07.2009 г. до постановяване на обжалвания акт с молби, подадени
през период по-кратък от 2 години взискателят е искал извършване на изпълнителни
действия (молбите от 29.10.2010 г., 16.11.2011 г., 16.11.2012 г., 28.01.2013
г., 12.05.2014 г., 15.10.2015 г., 13.06.2016 г., 14.11.2017 г., 04.05.2018 г.).
Неправилно съдебния изпълнител е преценявал липсата на
постъпления от наложените запори и липсата на извършени въз основата на молбите
изпълнителни действия - извършването на изпълнително действие има значение при
течение на погасителната давност – „нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие“ (ТР №2/2013 г.)
– за давността има значение всяко действие на страна, с което е поискала
предприемане на изпълнителен способ и всяко действие на съдебния изпълнител по
налагане на такъв (всяко от двете прекъсва давността). За преклузивния срок по
чл.433, ал.1, т.8 КЗ, по силата на самия закон, имат значение действията на
взискателя – искане от негова страна, отправено до съдебния изпълнител, за
извършване на изпълнителни действия. Това е така, защото за разлика от
съдебното производство, в изпълнителния процес давността не спира да тече и
взискателят има нужда да го поддържа висящ чрез свои действия – като иска
извършване на изпълнителни действия и внася съответните такси и разноски за
това. Ето защо съдът приема, че въз основа на молбата от 06.07.2009 г., имаща
характер на молба за образуване на изпълнително производство и съответно
молбите от 29.10.2010 г., 16.11.2011 г., 16.11.2012 г., 28.01.2013 г.,
12.05.2014 г., 15.10.2015 г., 13.06.2016 г., 14.11.2017 г., 04.05.2018 г. е
прекъснато течението на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и считано от
тях е започнал да тече нов срок, който към постановяване на обжалвания акт не е
изтекъл.
По изложените съображения жалбата е основателна и
обжалваният акт следва да се отмени.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 29.06.2018
г. за прекратяване на производството по изп.д. №4440/2001 г., 20 участък на ДСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.