Р Е Ш Е Н И Е
№1406 29.11.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Тодорка Мавродиева
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско дело №244 по описа за две хиляди и деветнадесета
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.286 от ЗЗД , във вр. с чл.36,ал.1 и ал.4 от ЗА.
Ищецът Р.И.К., ЕГН **********,
*** ***, моли съда да осъди ответника Т.Т.Т., ЕГН **********, негов клиент, да
му заплати въз основа на сключен помежду им на ***г. договор за *** по в.гр.д.
№263/2017г. на ПАС, уговорените със същия договор, като следващо му се ****,
суми от: 4000лв., платими най-късно до ***г.; 4000лв., платими най-късно до ***г.;
окончателно ***, в размер на 60000лв. /след допуснато увеличение на
първоначално предявения частичен иск за 10000лв. от това следващо му се
възнаграждение, в с.з. от 29.01.19г., пред КРС/, съставляващо 10% от
материалния интерес, възлизащ на 600000лв., ведно със законната лихва върху
всяка от трите претендирани главници, считано от датата на исковата молба до
окончателното им плащане, тъй като ответникът му платил само първата уговорена
по договора сума от 4000лв., платима при сключване на договора, но не и
останалите такива.
Твърди също, че съдебната
спогодба, с която е приключило производството по в.гр.д. №263/17г. на ПАС,
преповтаря и е в изпълнение на поети от страните по посоченото дело -В.Х.и Т.Т.
уговорки от друга, тъй наречена „голяма спогодба“ от 28.03.18г., че при
одобряването на съдебната спогодба В.Х.признава, щото Т.Т. не му дължи сумата
от 600000лв. по споразумение от 25.06.13г., и че постигането както на „голямата
спогодба“, така и на преповтарянето и в съдебната спогодба по в.гр.д. №263/17г.
на ПАС, а също и предприети впоследствие действия в изпълнение на ангажименти
по „голямата спогодба“, представляват изпълнение на сключения между него и
ответника на ***г. договор за ***, осъществено от него и от екипа му-*** Д. и Ф.,
защото такива са били уговорките на страните при сключването на договора.
Пледира по същество за
уважаване на иска, с присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от
29.10.19г. /л.140/. Развива съображения с писмени бележки, постъпили както по
електронен път, с вх.№32542/05.11.19г., така и по пощата, с вх.№32699/06.11.19г.
Ответникът Т.Т. е подал в
срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№10690/04.12.18г.
/л.109-л.111, КРС/, с който не е оспорил фактите на сключения между него и
ищеца на ***г. договор и неплащането на претендираните от него, като следващи
се по този договор три суми, но е оспорил иска изцяло, защото счита плащането
им недължимо.
Твърди, че ищецът не е
извършил никакви фактически действия в изпълнение на договора от ***г., с
изключение на ***., поради което извършеното от него при подписване на договора
плащане от 4000лв., което ищецът сам признава, че е получил, е достатъчно да го
компенсира изцяло за труда му, предвид установения от *** принцип на заплащане
на *** - за положения от него труд и в размер, съответстващ на обема и
сложността на извършената работа и постигнатия резултат.
Оспорил е тъй наречената
„голяма спогодба“ да има отношение към предмета на спора, който е за плащане на
възнаграждение, произтичащо от конкретен договор, като твърди, че за работата
на ***К.и адв.Д. по т.нар. „голяма спогодба“, свързана с множество отношения и
с множество лица, са били сключени други договори, по които те са получили
възнаграждение и затова претендираното такова няма нищо общо с т.нар.“голяма
спогодба“.
По отношение на
претенцията за сумата от 60000лв., повдига и възражение за нищожност на клаузата
от договора за уговореното резултативно възнаграждение, поради противоречието и
с добрите нрави, тъй като води не до възмездяване на *** за труда му, а до
неоснователното му обогатяване, и влиза в противоречие с принципа на ***
възнаграждението на *** да е справедливо и обосновано.
При незачитане на
възражението му за нейната нищожност моли да се съобрази довода му, че тази
сума не се дължи, защото е уговорена като платима при спечелване на ***- т.е.
при поставено в негова полза при състезателно производство съдебен акт, какъвто
в случая липсва, тъй като *** е приключило със съдебна спогодба.
Пледира по същество за
отхвърляне на иска и не претендира присъждане на разноски. Развива съображения
с писмена защита вх.№32959/07.11.19г.
Съдът, като взе предвид
събраните по *** доказателства и установените с тях факти, намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е основателен и като такъв следва да се уважи изцяло, воден от
следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията, на които
ищецът е основал иска си, попадат в хипотезата на ***, и обосновават
допустимост на иска му и надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на
страните в производството, образувано за разглеждането му.
Ответникът не е повдигал
възражения по допустимостта на иска.
ІІ.По основателността.
1.С Определение
№820/23.04.19г. /л.14-л.17/ съдът е съобщил на страните изменения и допълнения
на приетия по *** в с.з. от 07.12.18г. от КРС доклад, които страните са приели
без възражения в с.з. от 11.06.19г.
2. Фактът на сключен между
ищеца и ответника на ***г. договор за *** е признат от ответника и очертан като
безспорен между страните по ***, както е признато за безспорно и твърдението на
ищеца, че ответникът не му е платил двете суми от по 4000лв., платими най-късно
до ***г., съответно- до ***г., и сумата, следваща се при спечелване на ***, в
размер на 10% върху материалния интерес.
2.1.От договора от ***г.
личи, че /виж л.10-л.11, КРС/:
Предметът на договора
съдържа две части- една обща, по чл.1,ал.1, съгласно която възложителят Т.Т. възлага,
а изпълнителят ***К. се съгласява срещу възнаграждение да оказва *** на
възложителя, като извършва възложената му от последния *** работа, за възлагане
на която не е предвидена нарочна форма, и една конкретна, по чл.1,ал.2,
съгласно която Т.Т. *** ***К., като му възлага *** му в производство пред
АС-Пловдив, във връзка с въззивна жалба вх.№7917/13.03.17г., подадена от В.Х.против
решението, постановено по гр.дело №1559/15г. на ПОС, до окончателното
приключване на производството пред въззивната инстанция;
Съгласно чл.2, при
осъществяване на предмета на договора, възложителят заплаща на изпълнителя ***
в абсолютна сума от общо 12000лв., платимо на три вноски от по 4000лв.
/чл.2,ал.1/, а при спечелване на ***, след окончателното му приключване, се
задължава да заплати на изпълнителя 10% такса успех от материалния интерес на ***
/чл.2,ал.2,т.2.2./.
2.2.При горните съдържащи
се в договора от ***г. уговорки, съдът
приема, че:
Предметът на сключения
между страните договор не се свежда само и единствено до *** на ответника от
ищеца в производството по в.гр.д. №263/17г., за което няма спор между страните,
че е образувано за разглеждане на *** вх.№7917/13.03.17г., подадена от В.Х. против
решението, постановено по гр.дело №1559/15г. на ПОС, каквато теза ответникът застъпва
и с отговора си, и с писмената си защита, а счита, че *** на ***К. от Т.Т. по
чл.1,ал.2 за това *** е само част от предмета на сключения между тях договор;
Поради липса на пълнота и
конкретност в уговорката на страните по чл.1,ал.1 от договора по въпроса била
ли е възложена от Т.Т. на ***К. и друга *** работа, извън ***нето за *** по
в.гр.д.№263/17г. на ПАС, каква конкретно е била тази работа и била ли е тя
извършена от ***К., съдът е приел, че е допустимо събирането на гласни
доказателства, въпреки наличието на сключен между страните писмен договор, за
да се проверят твърденията на ищеца, че такава е била и неговата работа по
т.нар. „голяма спогодба“, а не се свеждат само до възложеното ***по в.гр.д.
№263/17г. на ПАС.
2.3.С оглед горния извод, когато
разглежда по-долу изпълнението на договора от изпълнителя, съдът ще има предвид
уговорения между страните предмет на договора и в двете негови части, като ще
обсъди първо действията, предприети/непредприети във връзка с ***нето на ***К.
за *** на Т.Т. по в.гр.д. №263/17г., за които между страните няма спор, че
попадат в предмета на договора, а след това и установеността/неустановеността
на твърдението на ищеца, че работата по т.нар. „голяма спогодба“ е също
включена в предмета на този договор, какви са действията, които той е извършил
във връзка с тази възложена му от ответника ***, както и възраженията на
ответника, че за работата по голямата спогодба ищецът е получил плащания по
други сключени договори, тъй че не може да търси плащане за нея и по договора
от ***г.
3.Установи се от кориците
на приложеното към *** гр.дело №1559/15г. на ПОС и съдържащото се в кориците му
в.гр.д. №263/17г. на ПАС, от разпита на изслушаните по *** в с.з. от 29.10.19г.
свидетели и събрани по *** писмени доказателства, както следва:
3.1. По въпросите за предмета
, материалния интерес, извършените действия и изхода на спора, развил се в първоинстанционното производство по
гр.дело №1559/15г. на ПОС.
Предмет на гр.дело
№1559/15г. на ПОС е бил предявен от В.Х.Х. срещу Т.Т.Т. иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземане в размер на 600000лв., за което, на
основание споразумение от 25.06.13г. между Т.Т. и Т.Х., с нотариална заверка на
подписите, в производство по ч.гр.д. №160/15г. на РС- *** е издадена заповед за
незабавно изпълнение и образувано изп.дело №196/15г. по описа на ЧСИ ***, срещу
която заповед за изпълнение длъжникът Т.Т. е подал възражение.
В производството по
гр.дело №1559/15г. на ПОС, ответникът Т.Т. е бил представляван от ***К., по
силата на договор за *** по това конкретно дело, сключен на ***г., при
уговорено като платимо *** от 18 000лв. /л.433-л.434/, и от *** В.Д.,
преупълномощена от ***К. за това конкретно дело /л.453/, като отговорът на
исковата молба на Т.Т. от ***г. , е подаден също чрез ***К. /виж л.99/.
В производството по
гр.дело №1559/15г. на ПОС, ***Е.Б. се е включила за пръв път в с.з. на
26.05.16г., в което е представила и *** за *** по *** до свършването му във
всички инстанции, дадено и от Т.Т. на 18.05.16г., противно на заявеното от нея
при изслушването и като свидетел в с.з. от 29.10.19г., че била ангажирана в
това производство /първоинстанционното/ в момента, в който била приключена ***/при
връчени на Т.Т. съдебни книжа на 23.07.15г. /л.98/ и като е участвала оттам
насетне в две с.з.- на 16.06.16г. и на 17.11.16г., в което е даден ход по
същество /л.762 и л.782/.
В кориците на гр.дело
№1559/15г. на ПОС се съдържат множество книжа, изходящи от ***К. и Д., в
реализиране на поверената им от Т.Т. за тази инстанция и по това конкретно дело
***, за които, както личи от разписката на на л.781, на 20.10.15г., Т.Т. е
изплатил изцяло на ***К. уговореното по договора им от ***г. *** възнаграждение,
като по този договор липсва уговорена между страните резултативна клауза.
С постановеното по гр.дело
№1559/15г. на ПОС Решение №168/20.02.17г., предявеният от В.Х.срещу Т.Т.
установителен иск по чл.422 от ГПК за признаване дължимост на вземане в размер
на 600 000лв., произтичащо от вече описаното основание, е бил отхвърлен
/л.809-л.812/ и този резултат кореспондира на показанията на св.Д. в с.з. от
29.10.19г., че гр.дело №1559/15г. на ПОС, по което Т.Т. бил представляван от ***К.,
било спечелено от Т.Т..
3.2. По въпросите за предмета,
материалния интерес, извършените действия и изхода на спора, развил се във въззивното производство по в.гр.дело
№263/17г. на ПАС.
По подадена от В.Х.въззивна
жалба вх.№7917/13.03.17г. срещу постановеното от ПОС Решение №168/20.02.17г., което
е било обжалвано изцяло, е било образувано в.гр.д. №263/17г. на ПАС.
Препис от въззивната жалба
е бил връчен на Т.Т., чрез *** Е.Б., на 13.04.17г. /л.20/ и след връчването му,
в кориците на въззивното дело са налични данни за следните предприети от името
на Т.Т. действия:
-Подаден е на 27.04.17г. отговор
на въззивната жалба /л.21-л.34/, който, съгласно описаното в него, е изготвен
от ***Е.Б. и ***В.Д., и за който отговор св.Б. заявява в с.з. от 29.10.19г., че
е изцяло изготвен от нея, без нито да е получавала, нито да е търсила
съдействие от други процесуални представители на Т.Т., и че подписът на ***В.Д.
в отговора не бил на адв.Д., а бил изимитиран от самата нея.
Противно на показанията на
св.Б., св.Д. е заявила, че по изготвяне на отговора са работили както тримата ***
от тяхната ***- тя, ***К. и адв.Ф., на база установения в *** им, макар и без
някаква форма на съдружие, принцип на съвместна и екипна работа по всички случаи,
изразяващ се в това, че всяка една писмена работа, която излиза от офиса, преди
това се обсъжда, коментира се и се избира най-добрия вариант, според целта,
поставена от клиента пред тях, като тяхната *** поела процесуалните въпроси по
отговора, а ***Б.- материално *** такива, и че изготвеният от тяхната *** първопроект
на отговор на въззивната жалба бил изпратен чрез нейния е-мейл до ***Б..
Във връзка с изготвяне
отговора на въззивната жалба по дело №263/17г. на ПАС показания е дала и св.В.С.,
***в ***на *** К., Д. и Ф., и конкретно, че по е-мейл тя изпратила до *** Б.
материал от около 6-7 страници, за който провела нарочно разговор с ***К., тъй
като и направило впечатление, че останалите молби, които до този момент били изпращани
на адв.Б., за да ги входира в съда, били с „шапки“, а този материал не, и той и
отговорил, че с адв.Б. са си поделили отговорите, тъй че и изпращат по този
начин изработеното от тях, което тя щяла да обедини.
Макар и индиректно,
принципът на обща работа, установен в ***на ***К., за който е дала показания
св.Д., е потвърден и от показанията на св.К., който съобщава, че при
посещенията му в ***, заедно с ответника Т., макар и по повод на отношения,
различни от изготвяне на *** на ***, в срещите са участвали и адв.Д., и ***К.,
както и че му е известно, щото г-н Т. имал няколко ***, които били обслужвани и
от двамата посочени ***.
В тази насока са и
показанията на св.Д., който знае като *** на Т.Т., с които е контактувал по
повод на воденото в.гр.д. №263/17г. на ПАС, в качеството му на *** на В.Х., както
***Б., така и ***К. и ***Д..
При тази съвкупност на
доказателствата, включително при прилагане на чл.180 от ГПК и при подписан от ***Д.
*** на ***, съдът намери по отношение на спорния между страните въпрос участвал
ли е ***К. в изготвяне на *** на ***, че :
*** на *** на В.Х., по
която е било образувано в.гр.д. №263/17г. на ПАС, е бил изготвен от ***Д. и ***Б.,
а не само от последната, каквато теза застъпва ответникът в писмената си
защита, тъй като показанията на св.Б. по този въпрос остават изолирани в
сравнение с показанията на останалите разпитани свидетели, както и защото тя
сама заявява, че е получила по повод изготвяне на *** материали от адв.Д., ако
и да не ги е ползвала, тъй като не могла да се ориентира в тях;
при изготвяне на *** на ***,
подадена от Т.Т. чрез *** Д. и Б., адв.Д. е действала въз основа установения в ***екипен
принцип на съвместна работа по случаите и/или делата на всички обслужвани от ***
***- т.е след обсъждане и коментар на изготвената от ***част от отговора, с ***
К. и Ф., преди да се материализира писмено вариантът, избран при това
обсъждане, изпратен по електорнна поща на адв.Б., като съдът кредитира
показанията на св.Д. в тази връзка, макар и през призмата на чл.172 от ГПК,
доколкото кореспондират с показанията на св.С., св.Д. и св.К. относно съвместна
работа на *** Д. и К. по ***;
за предприетите от ***Д.
действия по изготвяне *** на ***, не се установи тя да е била писмено *** от Т.Т.
или *** от ***К. за представителството на Т.Т. по въззивното дело, както е била
*** да осъществява *** в производството пред първата инстанция, по гр.дело
№1559/15г. на ПОС, но не както тя сочи- до приключването му пред всички
инстанции, а както личи от даденото и ***, само в производството по това дело,
до приключването му.
-В производството по в.гр.д.
№263/17г. на ПАС са били проведени пет с.з.- на 07.06.17г. /л.46/, на
31.01.18г. /л.60-л.61/, на 28.03.18г. /л.68/, на 25.04.18г. /л.75/ и на
18.05.18г. /л.81-л.83/, като от протоколите им личи, в подкрепа на твърденията,
наведени от ответника, че в първите четири заседания Т.Т. е бил представляван само
от адв.Б., а ***К. е взел участие само в *** от 18.05.18г., в което производството
по въззивното дело е прекратено, поради одобряване на постигната от страните съдебна
спогодба.
Съгласно одобрената по
въззивното дело съдебна спогодба, след взаимни отстъпки, В.Х.и Т.Т. са постигнали
спогодба, щото Т.Т. не дължи на В.Х., на основание споразумение от 25.06.13г.,
въз основа което е издадена заповед за незабавно изъпление по ч.гр.д. №160/15г.
на КРС, уговореното възнаграждение в размер на 600000лв., и че с подписване на
спогодбата са уредили изцяло отношенията помежду си, свързани с това
споразумение
Със сключване на съдебната
спогодба, производството по в.гр.д. №263/17г. на ПАС е било прекратено и
определението в тази връзка е влязло в сила, като необжалвано от страните.
В последното проведено
съдебно заседание, както е дал показания и св.Д., той е продиктувал спогодбата,
която е била одобрена, а извършените от ***К. процесуални действия са се изразили
в изявлението, че е съгласен с предложената спогодба и че моли тя да бъде
одобрена, тъй като не противоречи на закона и на морала, и че няма процесуални
пречки за одобряването и.
Горните данни от съдебните
протоколи, относно участието на ***К. в проведените по въззивното дело съдебни
заседания и извършените от него в последното от тях процесуални действия,
кореспондират изцяло на дадените в тази връзка от св.Б. показания, че само тя
се е явявала в заседанията до датата на последното заседание пред въззивната
инстанция, в което била много изненадана от появата на ***К. в залата, и че действията
му в това заседание се изразили в това, че се е присъединил към нейното и на
адв.Д. становище, че предложената за одобряване спогодба не противоречи на закона
и следва да бъде одобрена.
Не намират подкрепа в
протокола от с.з. на 18.05.18г., нито в дадените от св.Б. и св.Д. показания,
твърденията на ищеца, че до одобряване на спогодбата от съда, който
неколкократно отхвърлял одобряването и, се стигнало едва и чак след казаното от
него, че Х. трябва да се откаже от претенцията си в пълен размер, в каквато
насока доводи са развити и в писмената му защита, като от тези твърдения вярно
е единствено това, че в с.з. от 18.05.18г. съдът първоначално е отказал да
одобри първия продиктуван от адв.Д. вариант на спогодба, съгласно който част от
задължението в размер на 7274.66лв., се признава за съществуващо, и че
впоследствие е одобрил втория продиктуван пак от адв.Д. вариант, със съдържанието,
вече описано по-горе, като, макар да е потвърдил, че в залата е имало разменени
между *** на страните реплики, останали извън протокола, за това как да
излезнат от нелепата ситуация, създадена от неодобряване от съда на предложения
първоначален вариант на спогодба, св.Д. е заявил, че не може да потвърди ***К.
да му е казвал, че Х. трябва да се откаже изцяло от претенцията си, а е
категоричен, че в същото с.з. е нямало извършвани по инициатива на ***К.
изменения в предложената на съда за одобряване спогодба и че след отказа на
съда да одобри първия продиктуван вариант, по негова инициатива е продиктуван в
залата другият вариант, който *** му изслушали, съгласили се с него и съдът го
одобрил.
По - значимият спорен между
страните въпрос в случая е участвал ли е ищецът фактически в съставянето /
постигането на съдебната спогодба по въззивното дело или не, защото, по
отношение присъствието му в с.з., ищецът и сам не е твърдял да се е явявал в
други с.з., освен в това, в което *** пред ПАС е било приключено с одобряване
на съдебна спогодба, но доколкото този спорен въпрос е тясно свързан с
твърдението на ищеца, че съдебната спогодба по в.гр.д. №263/17г. е пряко
свързана с подписаната на 28.03.18г. т.нар. „голяма спогодба“, като на практика
я е възпроизвежда по отношение на този спор, фактите, установени по тези два
въпроса, ще се разгледат заедно по-долу.
3.3.По въпросите за
участието на ***К. в изготвяне/постигане на съдебната спогодба по в.гр.д.
№263/17г., за връзката и с подписаната на 28.03.18г. т.нар. „голяма спогодба“ и
за ролята/действията на ***К., свързани с т.нар. „голяма спогодба“, се
установи, както следва:
3.3.1.Всички разпитани
свидетели- както тези на ищеца, така и тези на ответника, с изключение на св.К.,
са дали показания, които са в категорична подкрепа на твърдяното от ищеца, че има
връзка между т.нар.“голяма спогодба“ и сключената по в.гр.д. №263/17г. на ПАС
съдебна спогодба, и тази връзка е в смисъл, че без тъй наречената голяма спогодба,
съдебната спогодба по въззивното дело не би била сключена, защото спогодбата от
28.03.18г. е следвало да уреди едновременно всички неуредени към онзи момент
отношения между редица свързани лица, като по този начин сключването и е
предпоставило и сключването на съдебната спогодба по въззивното дело, и конкретно:
Св.Д. е посочил, че
връзката на голямата спогодба с въззивното дело се състои се в това, че
голямата спогодба урежда всички отношения между страните по повод различни
производства и произтичащи от различни правни основания вземания и насрещни
претенции, част от които били предмет и на конкретното дело, и че точно поради
това, че страните в един момент решили да уредят всички спорни отношения
помежду си, било внесено и искането им по въззивното дело за спиране на
производството, а след сключване на голямата спогодба, се приключил със съдебна
спогодба и спора по въззивното дело.
Същото е посочила и св.Д.,
като е подчертала, че без постигане на т.нар.“голяма спогодба“, която да урежда
едновременно всички отношения и спорове между страните, не би могло да се
постигне никаква спогодба по висящите към този момент дела, включително
въззивно дело №263/17г. на ПАС, доколкото спогодбата от 28.03.18г. представлява
един вид предварителен договор, с който страните се задължават и съгласяват да
извършат определени сделки и/или действия, описани подробно в спогодбата от
28.03.18г., като в нейното съдържание е уговорено и съдържанието на съдебната
спогодба по в.гр.д. №263/17г.
В унисон с показанията на
св.Д. и св.Д. са показанията и на св.Б., че връзката между спогодбата по
в.гр.д. №263 на ПАС и спогодбата от 28.03.18г., или т.нар.“голямата спогодба“
е, че макар в едно изречение, спогодбата, постигната по дело №263, е материализирана
в голямата спогодба.
Събраните гласни
доказателства за налична връзка между извънсъдебната спогодба от 28.03.18г. и
съдебната спогодба по в.гр.д. №263/17г. на ПАС, кореспондират изцяло и на :
Съдържанието на сключената
на 28.03.18г. спогодба /л.71-л.88, КРС/, от което е видно, че В.Х.и Т.Т.-
страни по в.гр.д.№263/17г. на ПАС, са и страни по тази спогодба, че същата е
сключена от страните, водени от желанието да прекратят съществуващите помежду
част от тях съдебни спорове, измежду които и този по гр.д. №1559/15г. на ПОС,
със страни В.Х.и Т.Т., решен на първа инстанция и висящ към датата на
спогодбата на фаза въззивно производство по в.гр.д. №263/17г. на ПАС /виж б.Г
на л.73/, и че с подписаната на 28.03.18г. спогодба страните са се задължили да
сключат съдебни спогодби, с които да се прекратят производствата по определени
дела, включително и гр.д. №1559/15г. на ПОС, с ищец В.Х.и ответник Т.Т., по
което спогодбата следва да бъде в смисъл, че като дължима се признава само
сумата от 7274.66лв., постъпила по изп.дело №6889/16г. по описа на ЧСИ ***, и
приемат, че ответникът не дължи на ищеца други суми, извън изрично посочената,
че разноските по *** ще останат за страните, както са ги направили, а ищецът ще
има право да получи половината от внесената държавна такса, подлежаща на
връщане /виж т.11.3 на л.84-л.85/.
Предприетите от страните
по в.гр.д. №263/17г. процесуални действия в проведените съдебни заседания,
видно от които, в с.з. от 07.06.17г., в което производството е било спряно по искане
на двете страни, те са заявили, че са в преговори за доброволно уреждане на
спора, а в с.з, проведени на 31.01.18г. и на 28.03.18г., са поискали съответно
да им се даде възможност да приключат спора си със спогодба, разговори за
каквато се водят, но тъй като се касае до глобална спогодба, с която да се
уредят сложни и многобройни отношения
между множество страни, все още не са успели да постигнат крайните и параметри,
респективно- че са сключили вече извънсъдебно спогодбата, към която са се
стремили, и молят да им се даде възможност да приключат и конкретния спор със
съдебна спогодба, както и първоначално предложения на съда за одобряване в с.з.
от 18.05.18г. вариант на съдебна спогодба, който възпроизвежда буквално постигнатото
по т.11.3 от голямата спогодба споразумение, променено по съгласие на страните
в самото с.з., след като съдът не одобрява този първоначален предложен вариант
за приключване на спора по *** със съдебна спогодба.
3.3.2. Събраните гласни
доказателства и спогодба от 28.03.18г., освен в подкрепа на твърдението на
ищеца за налична връзка между сключената на 28.03.18г. спогодба и сключената по
в.гр.д. №263/17г. на ПАС съдебна спогодба, са в подкрепа и на развитите от
ответника в т.4 от писмената му защита съображения, щото тъй наречената голяма
спогодба касае уреждане на отношения не само между страните по въззивното дело,
в лицето на В.Х.и Т.Т., а на множество различни спорни взаимоотношения,
засягащи общо 16 броя физически и юридически лица, но последното не води според
съда арприори и до извода, че тъй наречената голяма спогодба е извън предмета
на спора, застъпен от ответника и в хода на процеса, и в писмената му защита.
За горното становище съдът
взе предвид, както връзката между „голямата“ спогодба и съдебната спогодба по
в.гр.д. №263/17г., обоснована в предходния пункт, така и събраните гласни
доказателства, с които се установи, че ако и спогодбата от 28.03.18г. да е
подписана от множество физически и юридически лица, по-голямата част от тях са
свързани със страните по въззивното дело В.Х.и Т.Т., било чрез родство, било
защото става дума за юридически лица, в които те са съдружници, или които се
управляват или представляват от тях, поради което и свидетелите говорят за тях
като за дела/спорове/отношения между В.Х.и Т.Т., и конкретно:
Както най-образно се е
изразила св.Д., съдебните спорове, които Т.Т. водел, когато станал в началото
на 2015г. клиент на ***им, идвайки за консултация по правни въпроси, свързани
със *** му в СД „Риф-***, *** и сие“, били една малка война между две
семейства- на г-н Т. и на *** му Т.Х., която впоследствие цедирала на *** В.Х.вземането
си по споразумението от 23.06.13г., по което била издадена заповедта за
незабавно изпълнение и установяване на което било предмет на заведения от В.Х.иск
по чл.422 от ГПК, предмет на гр.дело №1559/15г. на ПОС. В тази война били
въвлечени и близките им, като от страна на Т.Т.- *** му Г.Т., *** му М.Т., ***
му С.Т., както и дружество „***“, като делата наброявали във времето от март
2015г.-март 2018г. между 10 и 50, включително с образуваните изпълнителни
производства. Част от тях били приключени, а друга не, и в един момент страните
започнали преговори помежду си, които имали за цел да уредят по взаимно
съгласие абсолютно всички висящи между тях спорове, включително спора по
в.гр.д.№263/17г. на ПАС.
В подкрепа на показанията
на св.Д. относно момента, повода, различните лица, ангажирани в отношения
помежду си, довели и до многобройни спорове, във връзка с които Т.Т. е станал
клиент на ***им, са и:
Показанията на св.К.,
който завел Т.Т. за среща в ***на адв.Д. във връзка с две споразумания и запис
на заповед, като едното споразумение било свързано с консултантска дейност за
отпускане на кредит за фирма „***“, в което съдружници били той, г-н Т.Т. и ***
на Т.Т., С.Т., по което В.Х.трябвало до оказва *** услуга на Т.Т. във връзка с
отпускане на кредит от банка, другото споразумение било между Т.Т. и В.Х.за
покриване на риск във връзка със залагане активите на дружеството „***“, в
което били Т.Т. и *** на В.Х., които активи се залагали като обезпечение за
отпускане на кредита, и записът на заповед за сума от 28000евро, който Т.Т.
подписал на В.Х., за да се съгласи *** на В.Х.подпише договора за кредит, и
според който свидетел делата, които се завели от Т.Т. след тази консултация
били толкова много, че на него му е трудно да каже колко точно са били.
Показанията на св.С.,
която познава Т.Т. като клиент на ***, в която тя е ***, от началото на 2015г.,
когато дошъл първо за консултация, а после се *** неговите дела, по които ***К.
и ***Д. работели взаимно, които били много и във връзка с които тя контактувала
понякога със *** и *** на г-н Т., С.Т. и Б.Т., тъй като Т.Т. нямал е-мейл.
Показанията на св.Д., че
между В.Х.и Т.Т., които били страни в производството по въззивно дело
№263/17г., имало още множество различни производства, свързани с различни
отношения, и че като говори за страните В.Х.и Т.Т., има предвид всъщност и
дружествата, свързани с В.Х.и с *** му Т.Х., като съдружничка в СД „***“ заедно
с Т.Т., както и дружествата, свързани с г-н Т. и неговото семейство, в които
производства страните влезнали някъде в началото на 2014г. и които били
изключително усложнени и пораждали напрежение между страните.
Събраната като писмено доказателство
по *** спогодба от 28.03.18г. /виж л.71-л.88, КРС/, видно от която:
От общо 16 броя физически
и юридически лица, които са я подписали, в това число Т.Т. и В.Х., в качеството
им на физически лица, в което са и страни по в.гр.д. №263/17г. на ПАС, 10 от
останалите 14 броя лица са физически лица и дружества, пряко свързани с В.Х.и Т.Т.,
и конкретно: Т.Х., която е съгласно гласните доказателства *** на В.Х.и
съдружник на Т.Т. в СД „*** ***, *** ***“, Г.С.Т., М.Т.Т., С.Т.Т. и Б.Ж.Т.,
които са, съгласно събраните гласни доказателства, съответно ***, ***, *** и ***
на Т.Т., СД „*** ***, *** ***“, в което дружество, съгласно гласните
доказателства, съдружници са Т.Т. и Т.Х., „***“ООД, представлявано от
управителя си С.Т., в което дружество, съгласно гласните доказателства,
съдружници са Т.Т., *** му С.Т. и св.К., дружествата „***“ ЕООД и „***“ЕООД-
управлявани и/или представлявани от В.Х.и дружество „***“ООД, управлявано от ***
на Т.Т., Б.Ж.Т..
От останалите 4 страни в
спогодбата:
Дружество „***“ООД, макар
и описано само като „***“, е посочено от св.Д. като едно от двете нови
юридически лица, които страните решили да създадат в хода на преговорите по
уреждане на всички свои спорове със спогодба /подразбирай в контекста В.Х.и Т.Т. /, за да апортират в него имоти,
които да се продадат, и тези нейни показания кореспондират на т.4 от сключената
голяма спогодба, к която СД „****., *** ***“, действащо чрез двамата си
управители Т.Х. и Т.Т. заедно, се задължава да сключи договори за продажба с „***“ООД,
с които да му прехвърли описаните в следващите подточки от спогодбата имоти, тъй
че това лице очевидно е творение на страните, неразривно е свързано с двете
групи лица- от страната на Т.Х. и от страната на Т.Т., в качеството му на
съдружници в СД „*** *., *** ***“, в което се появяват и назряват спорове
помежду им, наложили разделяне на съдружниците и уреждане на всичките
междувременно създадени сложни отношения помежду им, в които са въвлечени
активно и всички техни роднини и дружествата им;
Гореописаната тясна връзка
на всички водени спорове, в крайна сметка, с тези два кръга лица, се установи и
за Р.А.А., който е и представляващ „***“ ЕООД, като страни в голямата спогодба,
от съдържанието и, в частите, касаещи тези две лица, а по отношение на
физическото лице Р.А., и от представените от ищеца /виж молба на л.37 и
доказателства на л.38-л.78/ и от ответника /виж молба на л.79 и доказателства
на л.80-л.82/ писмени доказателства, свързани с развитието на производството по
т.д. №181/15г. на ПОС, от които личи, че освен по договор за наем, сключен
между „***“ ЕООД и СД „*** *., *** ***“, по силата на който договор е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №322/2017г. на РС-***, в полза на „***“ ЕООД
/б.Ж от голямата спогодба на л.73 /, страните уреждат и отношения, свързани с
т.д. №181/15г. на ПОС, по което Р.А. е ищец по иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземане по запис на заповед от 24.06.13г. за сумата от
280000евро /виж б.А от голямата спогодба на л.72/, но като от книжата и
действията, разменени и извършени по т.д. №181/15г. на ПОС е видно, че Р.А. има
права по този запис на заповед, издаден на Т.Х., и по който като авалист се е
задължил лично и Т.Т., макар издател да е СД „*** *., *** ***“, след като те са
му били прехвърлени от Т.Х., както и че впоследствие Р.А. е прехвърлил така
придобитите права на В.Х.със споразумение от 28.03.18г. /виж чл.2 на сключената
в с.з. съдебна спогодба по т.д. 181/15г. на л.39лице/, като и че аналогично на
спогодбата по в.т.д.№263/17г. на ПАС, с която страните са признали, че Т.Т. не
дължи на В.Х.сумата от 600000лв. по споразумението от 25.06.13г., с тази
спогодба са признали, че Т. не дължи на Р.А. сумата от 280000евро по запиза на
заповед от 24.06.13г. /виж чл.3 на сключената в с.з. съдебна спогодба по т.д.
181/15г. на л.39гръб/, и като е видно, че в производството по т.д. №181/15г. на
ПОС Р.А. е бил представляван от адв.Д., който заяви като свидетел по това дело,
че е участвал в преговорите като представител на В.Х.и на неговия семеен кръг,
а Т.Т., като физическо лице, е бил представляван от адв.Д., препупълномощена от
***К. /виж л.38лице, протокол от с.з. на 28.06.18г./.
По този начин единствено
за участващата в голямата спогодба като страна С.Х.А.-П.не се установи да има
връзка с Т.Т. и с В.Х.или със семейните им и фирмени кръгове.
Затова, макар разликата
между страните по спогодбата от 28.03.18г. и страните по приключилото със
съдебната спогодба въззивно дело №263/17г. на ПАС да е очевидно различна, както
изтъква ответникът, съдът не счита, че това обстоятелство само по себе си
изключва връзката на голямата спогодба с предмета на спора, а намира, че
отговорът за липсата или наличието на такава връзка може да бъде даден едва
след обсъждане на въпроса установил ли е ищецът твърдението си, че работата по
т.нар. голяма спогодба е включена в предмета на договора за ***от ***г. , и
затова, и уговореното с този договор резултативно възнаграждение, което
претендира, се дължи и за работата му по нея, на който отговор ще се потърси
по-долу.
3.3.3. Във връзка с
предприети от ***К. действия за постигане/изготвяне/сключване на двете
коментирани спогодби- съдебна и „голяма“, извън вече установените по-горе като
предприети/непредприети от ***К.в с.з. от 18.05.18г. процесуални действия, в
което с.з. производството по въззивното дело е прекратено поради постигане на
съдебна спогодба между страните, съдът намери, че със събраните доказателства се
установи, че ***К. и адв.Д. от ***му са извършвали действия, свързани с едната
и/или другата спогодба, но не и че цялостната концепция и идеята за
т.нар.“голямата спогодба“ и сключването и са изготвени и се дължат основно на
работата на екипа от него и колегите му по кантора, воден от следните събрани
доказателства:
Св.Б. е дала по повод на
въпроса дали и е известна спогодбата от 28.03.18г. показания, че колкото и да
звучи нескромно, тя била инициатора да се започнат разговорите и да се стигне до
сключването на тази спогодба, преговорите за която започнали някъде през лятото на 2017г.,
през юни на 2017г.
Св.Д. е заявил, че
производствата, които първоначално били такива между В.Х., Т.Т. и СД „***“, в
които той участвал като представител на В.Х., а *** К. и Д.- като представители
на Т.Т., като по-късно се включила и адв.Б., известно време се движели без да
се коментират спогодби и като се търсел резултат по всяко едно конкретно дело,
но в един момент, когато отношенията станали много по-сложни и се породило
напрежение в сферата на дружеството, той получил предложение за спогодба от
адв.Б., която му споделила, че г-н Т. има такива виждания, и че разговорите по
това предложение били вече започнали през 2017г., за което той съди от това, че
когато поискали спиране на производството по въззивно дело №263, на страните
вече било ясно, че трябва да постигнат спогодба по всички свои отношения.
Св.Д. е посочила, че някъде
средата на май 2017г. между Т.Т. и В.Х.започнали преговори за постигане на
спогодба, с която да обхваща всички
висящи спорове, между всички страни, и не само не е посочила тяхната кантора да
е била инициатор на тази идея, а напротив, заявила е в прав текст, че инициатор
за тези преговори си били страните лично, че те били постигнали такава
договорка помежду си.
При тези дадени показания,
в съвкупността им, съдът прие, че :
До започване на
преговорите за спогодба, с която да се стигне до уреждане на множеството висящи
спорове между Т.Т. и В.Х., включително спора по в.гр.д. №263/17г., и между
свързаните с тях физически лица и фирми, се е стигнало по инициатива на В.Х.и Т.Т.,
или по инициатива на адв.Б., но не и поради изготвена за целта концепция от ***на
ищеца, както той твърди;
Доколкото преговорите за
т.нар. „голяма спогодба“ са започнати през май-юни 2017г., след датата на сключения
между ищеца и ответника по настоящото дело
договор от ***г. за ***на **К. за *** на Т.Т. в производството по
въззивната жалба, подадена от В.Х.срещу решението по гр.дело №1559/15г. на ПОС,
няма как работата на ***К., свързана с т.нар. „голяма спогодба“, да е била
включена в предмета на договора, респективно- уговореното с този договор *** ***
да е било такова за работата по сключване на голямата спогодба, защото преговорите
за нея към момента на сключване на договора за правна защита не са били още
започнати.
Че разговорите за
сключване на т.нар. „голяма спогодба“ са започнали след сключване на договора
от ***г. е посочено изрично и от самия ищец в молбата му, подадена до КРС по
повод повдигнатите от ответника в отговора на исковата молба оспорвания на иска
му, въпреки че със същата молба е навел и твърдения, че в резултат на възлагане
от Т.Т. са водени преговорите, довели до сключване на тази спогодба и че за
достигане до нея, в периода от ***г. до сключената на 18.05.18г. по въззивното
дело съдебна спогодба, от негова страна са извършени множество действия,
попадащи в обхвата на договора, предметът на който не се свежда до обикновеното
***и до явяване в открито заседание по въззивното дело/виж конкретно абзац
втори и абзац трети на л.120-л.121 от молбата, подредена на л.119-л.124, КРС/.
- По въпросите какви
конкретни действия са били предприети от ***К. във връзка с т.нар. „голяма
спогодба“, които се подлагат на изследване само защото се установи, че ходът на
въззивното дело и сключената по него съдебна спогодба са били пряко подчинени и
обусловени от изхода на преговорите по голямата спогодба, започнали през месец
май 2017г., в който месец и въззивното дело е било образувано, и като същото е
приключило около два месеца след сключване на голямата спогодба, съдът намери
за установено от събраните гласни доказателства, че:
Първоначалните проекти
/варианти, както на голямата спогодба, така и на съдебната спогодба,
възпроизвеждаща чл.11.3 от голямата спогодба, са били изготвени от адв.Д. /виж
показанията на св.Д. и св.Б./, който ги е изпращал за съгласуване първо на адв.Б.,
по изрично желание на нейния клиент Т.Т., с който бил разговарял веднъж, но
също така, пак по желание на Т.Т., с което той се съобразявал, изпращал
документите и до *** К. и Д. /св.Д./.
На фона на дадените от св.Б.
и св.Д. безпротиворечиви показания по отношение на обстоятелството кой е
изработил първоначалните варианти и на двете спогодби, съдът не цени като
заинтересовани и в противоречие с показанията на тези двама свидетели дадените
от св.Д. показания, че тъй като до края на януари 2018г. проектът за голямата
спогодба, който адв.Д. се бил ангажирал да изготви, не бил изготвен, той бил
направен в суров вариант от тяхната кантора и му бил изпратен по е-мейл, и на
тази база той направил друг проект, като разширил изпратеното му от тях, и им
го върнал, а цени показанията на незаинтересувания св.Д., че при описаните вече
като направени с Т.Т. уговорки, след като изготвил проектите на двете спогодби-
голяма и съдебна, той ги изпратил за коментар и/или становище на *** Д. и К.,
чрез е-мейла на адв.Д., която знае по-скоро като човек, занимавал се с
въззивното дело, но така и не получил техен коментар преди внасянето на съдебната
спогодба за одобрение в съда /св.Д./.
Независимо от казаното в
предходния абзац, съдът счита за установено, щото до изготвяне на първоначалния
проект за голямата спогодба от адв.Д. и до сключването и се е стигнало и след
активното съдействие на *** К. и Д., макар да не споделя оценката на св.Д., че ***К.
имал *** в преговорите за тази спогодба, съобразявайки следните събрани
доказателства:
Св.Д. изрично е посочил,
че след като адв.Б. му споменала, щото г-н Т. има виждане за приключване на
всички спорове с една спогодба, започнало търсене на вариантите за някакъв тип
спогодба и рамка за нея, които били коментирани от него както с адв.Б., така и
с адв.Д., като текстът, който той изготвил, бил плод на водените с колегите му
разговори, и след като били набелязвани определени пунктове, започвали действия
по попълването им със съдържание, в които участвали и колегите му К. и Д., и
основно адв.Д., с която той е водил разговори, че тя му давала номера на някои
дела, които били в ***, един проект на договор за цесия и някои идеи и текстове
за спогодбата.
Тези негови показания
кореспондират на показанията на св.Д. и св.С., че и след ***нето на адв.Б., Т.Т.
идвал много често в ***в ***, където се водели разговори за уточняване на
позициите му и непрекъснато се разменяла кореспонденция в тази връзка с адв.Д.
по е-мейл или по телефон, за да се стигне до определени договорки и до
подписване на определени документи, при често предприемана от Т.Т. смяна в
позициите му /адв.Д./, което създало голямо напрежение, особено в момента,
преди самото подписване на спогодбата от 28.03.18г.
При дадените от св.Д., св.Б.
и св.Д.показания относно началото на преговорите за сключване на голямата
спогодба- май-юни 2017г., и датата на сключването и- 28.03.18г.,
материализирана в самата спогодба, може да се каже, че преговорите са
продължили дълго време, както е посочила св.Д., както и че са били тежки, както
пак св.Д. ги е определила, доколкото тази нейна преценка е в унисон с
показанията на св.Б. за проведени между страните повече от петнадесет срещи,
докато се стигне до сключване на спогодбата, и дадените от св.Д. показания, че
когато преговорите започнали, отношенията между страните били вече доста сложни
и имало натрупано между тях напрежение. Във връзка с тежестта на преговорите се
намират от съда и дадените безпротиворечиви показания, отнасящи се до характера
и поведението на Т.Т. като преговаряща страна, доколкото св.Д. го е определил
като доста мнителен, поради което обикновено срещите се провеждали не в ***на
адв.Д., а навън или в ***на адв.Б., с която той предпочитал и изисквал
задължително да се водят разговорите, но като същевременно се изпращат
документите и на *** К. и Д., и казаното от св.Д. кореспондира на показанията
на св.Д., че Т.Т. бил труден клиент, тъй като от сутринта до вечерта можело по
няколко пъти да смени позицията си по един и същ въпрос.
Не се кредитират от съда
показанията на св.Д., че при провеждане на преговорите за сключване на голямата
спогодба ***К. е имал водеща роля, които са с оценъчно значение, а не такива за
факти, но и като оценка не са подкрепени от събраните доказателства за хода на
преговорите, доколкото :
Както са заявили и св.Д.,
и св.Д., и св.Б., срещите и разговорите, които са се провеждали във връзка с
преговорите за т.нар. „голямата спогодба“, са били провеждани не в ***, а в ***,
в ***на адв.Д. или на адв.Б..
При дадени от св.Б.
показания за около 15 проведени срещи за тези преговори и дадени от св.Д.
показания за множество проведени срещи със същия предмет, технологията на които
се състояла в прочит на страните, от адв.Б., на онова, което той бил подготвил
като текст, неговото обсъждане и одобряване или изменяване текст по текст,
става ясно, че именно на тези срещи са се вземали решенията за окончателните
текстове, по които страните са се споразумявали, а не на срещите и при
посещенията на Т.Т. в ***на ищеца К., за които са дали показания св.Д. и св.С.,
и при които посещения той коментирал само с тези двама *** вижданията си, н
окато изрично и пред св.Д. е изтъкнал, че желае водеща роля в работата да има
адв.Б., след нейното ***не, тъй като именно на нея има най-голямо доверие.
Св.Б. е дала показания, че
при проведените в гр.*** срещи за преговори във връзка със сключване на т.нар.
голяма спогодба, ***К. и адв.Д. са присъствали само на една среща, която била
проведена в ***на адв.Д., след като той вече бил изготвил проекта за голямата
спогодба и тя се била запознала с него, като участието им било в качеството на процесуални
представители на СД „***“ и на „***“ ООД, които дружества също били страни по
сключената на 28.03.18г. спогодба, и като на срещата станало ясно, че един от
тези двама *** има и договор за *** на „***“ООД. На тази среща адв.Д. изискал
от адв.Д. да му изпрати информация за номерата на изпълнителните дела,
образувани от нея, каквато тя изпратила, както и се коментирала някаква цесия,
която да направи адв.Д..
В частта относно
изготвената от адв.Д. цесия и информацията относно изпълнителните дела,
показанията на св.Б. кореспондират на дадените от св.Д. показания, вече
коментирани по-горе, но като такива за същите тези действия, предприети от адв.Д.
преди да се изготви от него проекта за спогодба, докато още се попълвала със
съдържание по набелязаните от страните пунктове, които трябвало да обхване, и
на показанията на св.Д., щото като един вид предварителен договор, спогодбата
от 28.03.18г. уреждала определени действия и сделки, които следвало да се
извършат от страните, като част от тях касаели прехвърляне на определени вземания,
и проектите на договорите за цесия и уведомленията за извършените цесии били
изготвени от нея, ***К. и адв.Ф..
Не се кредитират от съда показанията
на св.Б. в частта, че на срещата в ***на адв.Д., адв.Д. и ***К. са участвали в
качеството им на представители на СД „*** *., *** ***“ и на „***“ ООД,
контекстът на които е участието им в срещата само в това качество, като съдът
счита, че вече обсъдените по-горе гласни доказателства за очерталите се два
кръга спорещи лица и водещите в преговорите лица, както и преките и категорични
показания на св.Д., че в срещите, на които е присъствал, ***К. участвал като
представител и на Т.Т., и на свързаните с него дружества, опровергават казаното
от св.Б. в тази връзка, макар че за наличието на договори за правни услуги,
съгласно които *** К. е бил изпълнител, а СД „*** *., *** ***“, чрез управителя
му Т.Т., възложител, респективно- адв.Д. е била изпълнител, а „***“ ООД, чрез С.Т.-
възложител, от ответника са представени писмени доказателства /виж л.210-л.212
и л.215-л.217/, които не противоречат на показанията на св.Б., но същевременно
не изключват и тези на св.Д..
Показанията на адв.Б. за едно
участие на ***К.в проведена в ***на адв.Д. среща за преговори, очевидно касаят
среща, различна от проведеното на 28.08.17г. общо събрание на съдружниците на СД
„*** *., *** ***“, от което е представен протокол /л.134-л.137,КРС/, доколкото,
макар и тази среща да е проведена в ***на адв.Д. и в нея да е участвал *** К.,
не личи да е участвала адв.Д., нито предмет на обсъждане са били въпросите от
срещата, за която е дала показания св.Б., а е обсъждан въпроса за разделяне
имуществото на събирателното дружество, чрез апортирането му в други две
дружества, показания във връзка с каквито апорти е дала св.Д..
Св.Д. е дал показания, че помни
едно идване на ***К. на провежданите срещи за голямата спогодба - при самото
подписване на спогодбата, когато вече нищо не се е коментирало, а само са
положени подписите от страните в готовия вече текст, като на тази среща ***К.
участвал като представител и на Т.Т., и на свързаните с него дружества, и две
идвания на адв.Д., които мисли, че били за срещите, на които вече са се
коментирали финалните варианти, в месеца преди подписването на спогодбата,
когато се извършили и истинските действия, довели до подписването и. Освен
това, св.Д. е дал в залата положителен отговор на зададен му от ищеца ***К.
въпрос, като е потвърдил, че те двамата, заедно с В.Х.и Т.Т., са се срещали веднъж
и в хотел *** за водене на разговори за сключване на голямата спогодба, когато
се напасвали основните позиции на страните, и макар в отговор на друг въпрос на
ищеца да е посочил, че са срещали многократно с ***К. и адв.Д., както в ***му,
така и извън нея, не е потвърдил, щото тези срещи са били такива за обсъждане
на голямата спогодба, а е заявил, че са били във връзка с водените дела или
чисто хипотетични разговори, че нещо може да се случи, а не такива, насочени
пряко към голямата спогодба.
Св.Д. също говори за
финални преговори, извършени в периода февруари-март 2018г., както св.Д., и на
фона на съвкупния прочит на показанията, дадени от св.Б. и св.Д., съгласно
които ***К. е участвал в поне три срещи във връзка с голямата спогодба /в ***на
адв.Д., в ***на адв.Б.-при подписването на спогодбата, и в хотел ***/, нейните
показания, че за периода на финални преговори, поне на четири срещи са
присъствали и тя, и ***К., почти не се различават от тези на останалите
свидетели, тъй че няма пречка да се ценят.
Обобщаването на всички
коментирани доказателства не сочи според съда на водеща роля на ***К. в
проведените срещи и преговори, доколкото е установено със сигурност негово
участие в три от многобройните проведени такива, една от които е била само за
подписване на спогодбата, а в другите две- като е участвал равностойно на
колегата си Д., при напасване позициите на страните относно спогодбата, и като
работата по въпросите, коментирани на третата среща /информация за висящи изпълнители дела и договор за цесия/, са били
изпълнени от ***ите от ***му, с негово участие, и то само по показания на св.Д.,
а според адв.Д.- от самата адв.Д..
4.По наведеното от
ответника възражение, че за извършените от *** К. и Д. действия във връзка с
т.нар. „голяма спогодба“, те са получили възнаграждения по други сключени
договори, различни от процесния, тъй че ищецът няма как да търси за същите действия
възнаграждение и по договора от ***г., на който е основана претенцията му, от представените
в тази връзка от ответника доказателства се установи, че :
По сключен на ***г. между СД
„*** *., *** ***“, като възложител, чрез управителя Т.Т., и ***К., като
изпълнител, договор *** /л.210-л.212,КРС, същи и на л.84-л.85,ПОС/, част от
предмета на който е ***нето за представителство по т.д. №181/15г., е уговорено,
че възложителят ще заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на общо 16 600лв.,
по банков път, платимо на две вноски- 8300лв., в деня на подписване на договора
и 8300лв.-в деня преди първото заседание по ***, но за плащането им ответникът
не е ангажирал доказателства.
По сключен на ***г. между СД „*** *., *** ***“, като възложител,
чрез управителя Т.Т., и ***К., като изпълнител, договор за *** /л.92-л.93/, част
от предмета на който е *** по т.д. №491/15г. на ПОС, по което след ***нето му
да представлява това събирателно дружество до окончателно приключване на
производството, ***К. е преупълномощил адв.Д. /виж л.90 и л.91/, е било
уговорено като платимо възнаграждение в размер на 3750лв., заплатено при
подписването му, като договорът служи и за разписка /виж чл.2,ал.1 на л.92/.
Плащането на *** възнаграждение е декларирано и в списъка за разноски, представен
по *** /л.94/. Казаното в предходния абзац се отнася изцяло и за договора от
21.10.16г. /л.103-л.104/, част от предмета на който е представителството на СД
„*** *., *** ***“ в производството по подадената срещу Решение №328/26.07.16г.
по т.д. №491/15г. на ПОС от В.Х.въззивна жалба, по която е било образувано
в.т.д. №774/16г. и уговореното и заплатено за целта възнаграждение в размер от
също 3750лв. /виж л.95-л.112/, както и за договора от 04.07.17г. /л.217/,
изпълнител по който е адв.Д., предмет на който е представителство пред ВКС по
касационната жалба, подадена от В.Х.срещу постановеното от ПАС решение по
в.т.д.№774/16г., за което също е уговорено и заплатено възнаграждение в размер
на 3750лв.- или общо във връзка с първоначално образуваното т.д. №491/15г. –
установени като заплатени за ***пред различните инстанции -11250лв. /3 х 3750/.
По сключен на ***г. между СД
„*** *., *** ***“, като възложител, чрез управителя Т.Т., и ***К., като
изпълнител, договор за *** /л.123-л.124/, част от предмета на който е *** за завеждане
на ***, образувано, както личи, под №122/16г. на ПОС, по което, за разлика от
предходното производство, ищец е СД „*** *., *** ***“, а В.Х.е ответник /виж
л.113-л.122/, е уговорено като платимо в брой възнаграждение от 2400лв., без да
е посочено, че договорът служи и като разписка за плащането му, и не са събрани
доказателства за плащането.
От събраната по *** голяма
спогодба личи, че и трите търговски дела на ПОС- №№181/15г., 491/15г. и
122/16г., са описани като част от висящите съдебни дела, във връзка с които
страните уреждат отношения помежду си /виж р.І, б.А, Б и В на л.72/.
По сключен на ***г. договор
за абонаментно обслужване между „***“ООД, като възложител, чрез управителя му С.Т.,
и адв.Д., като изпълнител /л.215-л.216/, при уговорена месечна абонаментна
такса от 1000лв., без включен в нея ДДС, се установи, че във времето от май
2015г.-май 2018г. включително, от „***“ ООД, на адв.Д. е било заплащано
ежемесечно уговореното възнажраждение за абонаментно обслужване, както и други
суми за правно обслужване и/или по договор, като съгласно чл.3 от договора, за ***пред
съд, арбитраж, съдебен изпълнител или за обжалване на административни и
администравно-наказетелни актове се дължи отделно възнаграждение /л.218-л.220/.
И накрая, ответникът е
представил договор за цесия от ***г. , сключен между СД „*** *., ******“, като
цесионер, чрез Т.Т., и Р.И.К., като цедент /л.213-л.214/, по силата на който
цесионерът е прехвърлил на цедента за сумата от 9980лв., платени му в брой,
като договорът служи и като разписка за плащането им, вземането си срещу В.Х., произтичащо
от разпоредбата на чл.245,ал.3 от ГПК –по обратен изпълнителен лист за сумата
от 125 000лв., за който от В.Х.е бил проведен иска по чл.422 от ГПК по
т.д. №419/15г. на ПОС, който е отхвърлен, но като междувременно сумата е била
събрана по изп.дело №361/14г. на ЧСИ *** и В.Х.е бил удовлетворен по това
изпълнително дело, ведно с разноските в производствата, който договор е сключен
под отлагателно условие и влиза в действие при настъпване на едно от двете
по-ранни събития: влизане в сила на решението по т.д. №491/15г. на ПОС; влизане
в сила обезсилването на издадения в полза на В.Х.срещу СД „*** *., ******“
изпълнителен лист за същото вземане на друго основание. Настъпване на никое от
двете условия не се установи от ответника в процеса.
Отделно от горното:
От представените от ищеца
писмени доказателства, свързани с т.д. №181/15г. на ПОС, личи, че въпреки
сключения на ***г. договор за *** между СД „*** *., *** ***“ и ***К.да
представлява дружеството по това дело, в производството по него, по което
ответници са както Т.Т. в лично качество, така и събирателното дружество,
последното е извършвало действия не чрез адв.К., а или чрез Т.Т., като
неограничено отговорен съдружник и управител /виж л.41, л.54-л.65, л.66-л.68/, или
от двамата съдружници в събирателното дружество /виж л.38-л.40/, а адв.Д.,
преупълномощена от ***К., е представлявала само отв.Т.Т. /виж л.38-л.40 и
л.69/, и само като пълномощник на този ответник ***К.е подал отговор на допълнителната
искова молба на Р.А. /л.74-л.78/, а не и ответното събирателно дружество;
От голямата спогодба личи
/т.11.1 във вр. с т.7 и т.10/, че съгласието на страните, касаещо задължаването
на Т.Т. в лично качество, е такова за недължимост от него на сумата от
280000евро на Р.А., като в останалите части, доколкото ответник е и
събирателното дружество, споразумението касае прехвърляне на части от вземането
на Р.А. срещу събирателното дружество, на В.Х.- т.е като е в защита интереса не
на Т.Т. в личното качество, в което се е задължил по издадения запис на
заповед, а на Т.Х.- *** на В.Х., която е първоначален поемател по записа на
заповед;
От приложените във връзка
с т.д. №491/15г. на ПОС съдебни актове личи, че ищец в първоначалното и
жалбоподател във въззивното производство, който претендира осъждане на
събирателното дружество, е В.Х., и като и първоинстанционното и въззивното
производство е приключило с негативен за него резултат, а голямата спогодба, в
частта, касаеща спора по т.д. №491/15г. на ПОС /т.11.2 на л.84/ е в смисъл, че
ответникът /СД/ не дължи на ищеца други суми, освен събраните по изп.дело
№361/2914г. по описа на ЧСИ ***, което изп.дело не се откри от съда в
останалите части на спогодбата, тъй че да се коментира доколко е в интерес СД „****“,
действиято от името на което в тези случаи са били извършвани от Т.Т., като
негов управител.
Ето защо, при съобразяването
и на тези събрани по *** доказателства, не може да се счита, че действията на ***
К. и Д. по голямата спогодба в тези и части, са били действия в полза и защита
на възложителя по договора от ***г. - СД СД „***“, работата в защита на чийто
интерес, като такъв на В.Х., е очевидно била поета от представлявалия го адв.Д..
В обобщение на всичко
казано, както и защото всички представени от ответника четири договора - три за *** и един за цесия,
съответно от ***г., ***г. , ***г. и ***г. , са сключени както и договора от ***г.
, въз основа който се води иска, предмет на спора, преди да е възникнала през лятото
на 2017г. идеята за сключване на тъй наречената голяма спогодба, естествено е и
това, че в никой от изброените договори договори за ***, които са еднотипни, но
като само този от ***г. съдържа
резултативна клауза, както и ищецът твърди, че работата по голямата спогодба не
е разписана като част от предмета им.
5.Въпреки горното, при
установената категорична връзка между голямата спогодба и описаните висящи
съдебни дела, на които се позовават и ищецът, и ответникът, макар да черпят от
едни и същи факти различни правни доводи, и за всяко от които дела са били сключени
отделни договори за ***, тъй като всеки от споровете се е движел от пораждането
му и до възникване на идеята за комплексното уреждане на всички свързани
правоотношения сам за себе си, изразяваща се в обвързаност на изхода на всяко
от описаните съдебни дела от резултата от водените преговори за сключване на
голямата спогодба, то работата по нейното постигане, от момента на започването
на преговорите и до приключването им с подписването и, става работа и по всяко
от висящите съдебни дела, без да е необходимо нарочното и възлагане, защото тя
е част от вече възложеното *** по висящите съдебни спорове, макар да не е била
фактор към момента на сключване на договорите.
Горният извод, макар и по
съображения, различни от тези, които ищецът е развил, е на практика в подкрепа
на неговата теза, щото работата по голямата спогодба е и работа по договора от ***г.
, и опровергава тезата на ответвика, че тази работа е извън предмета на
договора.
6.Въз основа на тези
приети за установени в производството факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора:
С договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия лично, но като може да възложи извършването им и на друго
лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за
запазване на неговите интереси и от неизвършването му доверителят би претърпял
вреди, като трябва да извести незабавно доверителя за заместването, когато не е
имал право да се замести- отговаря за действията на заместника като за свои, а
ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия му избор /чл.280
и чл.283, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗД/.
По същия начин и
пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако
пре***нето е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя, като
е длъжен незабавно да извести упълномощителя за пре***нето и да му даде необходимите
сведения за преупълномощения, а когато не изпълни това задължение, отговаря за
действията на преупълномощения като за свои действия /чл.43,ал.1 и ал.3 от ЗЗД/.
Доверителят е длъжен да
заплати на довереника възнаграждение, ако такова е уговорено, като в случаите,
в които довереник по договор за поръчка е ***, възнаграждение е винаги дължимо
/чл.286 от ЗЗД и чл.36,ал.1 от ЗА/. Възнаграждението на *** може да
се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на
***, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес /чл.38,ал.4 от ЗА/.
Размерът на ***
възнаграждение се определя в договор между ***а и клиента и трябва да бъде
справедлив, обоснован и не по-нисък от предвидения минимален размер в
Нар.№1/04г. за минималните размери на *** възнаграждение /чл.38,ал.2 от ЗА/.
Когато се
постигне доброволно уреждане на спора
или *** приключи със спогодба, помирение
или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща /чл.35,ал.4
от ЗА/.
През призмата на
установените факти по разглеждания казус, смисълът на цитираните разпоредби се
свежда до това, че:
Страните по спора са
обвързани с договор за поръчка, който не е оспорен от ответника, освен в частта
на резултативната клауза по чл.2.2, срещу която е повдигнато възражение за
нищожност поради противоречие с добрите нрави.
Доколкото ***, по повод
което договорът е сключен -в.гр.д. №263/17г. на ПАС, е такова с материален интерес,
не се спори и че резултативната клауза и съчетаването и с уговорката за плащане
на абсолютна сума, наред с нея, са позволени от разпоредбата на чл.36,ал.4 от
ЗА.
Няма спор и по фактите, че уговореното с договора
възнаграждение за сумите от по 4000лв., платими на ***г. и на ***г., и за
сумата по резултативната клауза, не е заплатено от ответника на ищеца, макар
производството по посоченото дело да е приключило със съдебна спогодба, с която
е признато, че Т.Т. не дължи на В.Х.сумата от 600000лв.
Всичко гореказано,
обоснова правото на ищеца да получи исковите суми, на основание чл.36,ал.1 от
ЗА и сключения между него и ответника на ***г. договор.
Възражението на ответника,
че на ищеца не се следва повече от изплатената му при подписване на договора
сума от 4000лв., тъй като не е извършил никакви действия в изпълнение на
договора, е неоснователно, тъй като в производството се установи, че лично или
чрез адв.Д., ищецът е осъществил множество такива в изпълнение на договора,
които се описаха подробно в мотивите на решението.
Установените факти, че
част от тези действия не са извършени лично от ищеца, а само от адв.Д. или
съвместно от него и нея, за целите на производството следва да се третират като
установени негови действия в изпълнение на договора, без оглед извършеното
тяхно превъзлагане, което законът позволява, тъй като и при превъзлагането облигационната
връзка остава такава между довереника и доверителя, и като от фактите по ***
може да се счита, щото последният е бил наясно относно извършеното заместване,
както и че то е било необходимо за запазване на неговия интерес.
Възражението на ответника,
че търсеното резултативно възнаграждение е недължимо, тъй като по уговорка на
страните се следва при спечелване на ***, а такова в случая няма, е също
неоснователно, доколкото е плод на даденото от него тълкуване за смисъла на
тази уговорка, че спечелване означава постановен в негова полза съдебен акт,
вследствие на състезателна съдебна процедура пред въззивната инстанция, което тълкуване
няма опора нито в договора, нито в закона, като последният не прави разлика в
действието на съдебната спогодба и на съдебното решение, а напротив, изрично ги
приравнява по сила /чл.234,ал.3 от ГПК/, а за спечелването на спора се съди от
съдържанието на сключената съдебна спогодба, съгласно която страните са се
съгласили, че Т.Т. не дължи на В.Х.сумата от 600000лв. Никакво съмнение за
това, че уговореното по договора за правна помощ възнаграждение се дължи и при
приключване на спора със спогодба, не оставя и разпоредбата на чл.35,ал.4 от
ЗА, макар тя да гласи, че в този случай внесеното възнаграждение не се връща,
но като може да се смята за еднакво приложима и за случаите, когато уговореното
такова не е било внесено. Този извод на съда не може да бъде повлиян и от
изтъкнатия от ответника с писмената му защита довод, щото дадените от св.К.
показания са в подкрепа на твърдението му, че действителната воля на страните
по тази уговорка е била за плащане на таксата успех от 10% само при окончателно
спечелване на делата във всички инстанции с влезли в сила решения, защото
волята на страните, закрепена в писмено постигнатото между тях съгласие, се
нуждае от тълкуване само когато е неясна, а в случая, тя е според съда повече
от ясна в насока на предпоставките, при които плащането се дължи- спечелване на
*** след окончателното му приключване, без оглед пътя, по който ще се достигне
до този резултат. Освен това, позоваването на показанията на св.К. от ответника
е селективно, а ако те се вземат предвид в цялост, ще се види, че всъщност той
е казал цитираните в защитата думи по повод принципни устни уговорки, направени
в началото на м.януари 2015г. между ответника и адв.Д., когато още нямало дела
и ако такива се заведат, които няма как да бъдат отнесени към формираната
действителна воля на страните по писмения договор, сключен между тях на ***г. Освен това, показанията на св.К. не може да се
ценят сами по себе си и извън съвкупността на събрания по *** доказателствен
материал, защото, ако се съди от изречението, цитирано от ответника, следва да
се смята, че такса успух е била налична и уговорена по всеки от сключените от ***К.или
адв.Д. договори за правна защита, което едва ли би било в полза на ответника
като установена действителна воля на страните, след като от събраните по ***
такива договори се установи, че само в договора от ***г. фигурира резултативна клауза.
Затова, съществото на
спора се решава на практика от отговора на въпроса нищожна ли е поради
противоречие с добрите нрави клаузата на чл.2.2 от договора относно заплащане
на резултативно възнаграждение от 10% върху интереса, поради явната му
несправедливост, съпоставена с положения труд.
Както съдът е дал яснота
на страните още с приемане на изменения по *** доклад, преценката за валидност
на договора, както и на отделни негови клаузи, се извършва към датата на
неговото сключване, поради което, макар неравностойността на насрещните
престации на страните по възмездни двустранни договори, какъвто е и сключеният
между страните на ***г. , да е по принцип един от аспектите, даващи възможност
да се пледира нищожност поради противоречие с добрите нрави, преценката за
наличие или липса на равностойност на тези престации не може да бъде извършена към
дата, различна от релевантната за извършването и.
Ето защо, съдът извърши
преценката си по въпроса за равностойността/неравностойността на насрещните
престации на страните по сключения договор, и конкретно за уговореното по
чл.2.2. от договора, при спазване на установените за това от закона и съдебната
практика предпоставки, и конкретно, като съобрази, че:
Дадената на страните от
чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне е ограничена от въведеното от чл.26,ал.1 от ЗЗД изискване уговорките им да не противоречат на добрите нрави, които са
неписани правила и затова преценката за всеки един случай, в който се търси
такова противоречие, е конкретна.
Когато възражението за
нищожност поради противоречие с добрите нрави е основано на твърдение за
неравностойност на насрещните престации на страните по двустранни възмездни
договори, съдебната практика е застъпила трайното виждане, че за да се признае
нищожност поради противоречие с добрите нрави по тази причина, неравностойността
следва да е практически сведена до липса на насрещна престация.
В конкретния случай, със
сключения договор е уговорено заплащане на ***ско възнаграждение за *** за
представителство по *** с материален интерес от 600000лв., при който, предвид
разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗА, размерът на уговореното възнаграждение не би могъл
да е по-нисък от минимално предвидения от чл.7,ал.2,ал.5 от Нар.№1/04г.,
възлизащ на 13 530лв., и който минимален размер, при разпоредбата на чл.2,ал.3
от Нар.№1/04г. за минималните размери на *** възнаграждение, би следвало да е
изплатен авансово от ответника на ищеца към датата на сключване на договора,
въпреки че може да бъде разсрочен на няколко вноски, както в случая е било сторено
с договора по отношение на уговореното в абсолютна сума възнаграждение по
чл.2,ал.1, в размер на общо 12000лв.
При горната правна уредба,
несъстоятелни са каквито и да е възражения за плащането, което се дължи от
ответника на ищеца по сключения договор до минималния предвиден в наредбата
размер, тъй като той е приет априори за справедлив и обоснован по смисъла на
чл.36,ал.2 от ЗА, а като такъв- и за непротиворечащ на добрите нрави.
Що се отнася до разликата
над минималния следващ се в случая размер на *** възнаграждение и уговорения с
договора като общо платим размер на същото от 72 000лв., формиран от сбора на абсолютната
сума от 12000лв. по чл.2,ал.1, и от резултативното възнаграждение по
чл.2,ал.2,т.2.1, което, при договорени 10% върху интереса от 600000лв., възлиза
на 60000лв., съдът счита, че към датата на сключване на договора,
резултативната клауза не може да се счита за противоречаща на добрите нрави,
нито за несправедлива с оглед изискването на чл.36,ал.2 от ЗА, доколкото е
оправдана от установените в процеса факти,че :
Още към началото на
2015г., когато ответникът е станал клиент на ***, в която практикува и ищецът,
съвместно с *** Д.и Ф., ответникът е бил обвързан с множество висящи спорове с
негово участие, които са били и взаимосвързани, тъй че към датата на сключване
на договора от ***г. се е налагало
тяхното добро познаване, за дастане възможно изграждане на най-добрата за
клиента защитна теза по отделните дела и това обстоятелство е било известно на
всяка от страните.
Ответникът е бил „труден“
клиент, който често е променял вижданията си за движението на своите дела, и
това е изисквало непрекъснати промени и в организиране на съдебната му защита,
и който е ангажирал *** си с чести посещения за коментар на своите изисквания
във връзка с множеството правоотношения, с които е бил обвързан, което вече е
било известно на *** от ***на ищеца към ***г. , по повод на установените с него
трайни отношения от началото на 2015г.
По останалите договори, по
които е бил защитаван от *** от *** на ищеца до датата на сключване на договора
от ***г. , ответникът е нямал уговорки за резултативно възнаграждение.
При тази специфика на
установените между ищеца и ответника взаимоотношения към датата на сключване на
договора от ***г. , уговореното с него резултативно възнаграждение не може да
се намери от съда за несъвместимо с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност, а напротив- счита се за съответно на обичайната
практика по дела с голям имуществен интерес, при които е справедливо поемането
на обещание от страната, която би била засегната от неблагоприятно решение, ако
*** бъде спечелено от нея, и ***, на когото е възложила защитата си, да бъде
надлежно възмезден за постигнатия резултат, към който тази страна се стреми в
момент, когато все още е неясен изхода на спора, ако и постановеното от първата
инстанция решение да е било в полза на ответника, но като решението е било и
вече обжалвано, към момента на сключване на договора.
Фактът, че след сключване
на договора между страните, обстоятелствата са се променили и че ответникът е стигнал
сам до идеята, насочена към комплексно уреждане на всички висящи спорни
отношения, в които участва, вместо към преследване на резултат по всеки отделен
спор, както е било докъм юни 2017г., и че вследствие на това, направената с
договора от ***г. уговорка по
резултативната клауза за него се е явила вече обективно неизгодна, не може да
повлияе върху преценката за валидността и при сключване на договора, още
повече, като се съобразят и действията, извършени във връзка с постигане на
голямата спогодба, които едновременно с това са довели и до приключване с
благоприятен за ответника резултат на конкретния въззивен спор, във връзка с
който е бил сключеният на ***г. договор.
Ето защо съдът намери, че
възражението на ответника за нищожност на клаузата за уговореното резултативно
възнаграждение е неоснователно, а същата клауза- валидна и ангажираща ответника
да заплати на ищеца следващото се при спечелване на в.гр.дело №263/17г.
възнаграждение от 10% върху интереса, предмет на същото дело, защото
предпоставките за плащането му са се осъществили- *** е съобразно сключената
спогодба спечелено и е също тъй окончателно приключено, и не се установиха
твърденията на ответника, за работата във връзка с голямата спогодба, довела и
до сключване на съдебната спогодба от 18.05.18г., с която е приключило
производството по в.гр.д. №263/17г. на ПАС, на ищеца да е било заплатено по други
сключени с Т.Т. договори.
При тези съображения,
искът на ищеца е основателен и изцяло доказан по размер и следва да се уважи,
като му се присъди незаплатеното от ответника възнаграждение по договора от ***г.
, в размер на общо 72000лв., ведно със законна лихва от датата на исковата
молба-04.07.18г. до окончателното плащане.
В частта
за разноските.
Присъждане на разноски претендира само ищецът, като
представя за тях списък в с.з. от 29.10.19г. /л.140/. Ответникът няма искане за
присъждане на такива, нито в отговора на исковата молба, нито в пледоарията по
същество.
С представения списък се иска присъждане на ищеца
на внесената за производството държавна такса, както и присъждане на
възнаграждение на адв.Ф., като негов процесуален представител, в хипотезата на
чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като го е представлява безплатно в производството, като
колега.
При постановения по предявения иск изход от спора,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има право да получи направените в
производството разноски.
По *** е установено, че той е заплатил за
производството държавна такса в размер на общо 2720лв., от която 720лв. при
завеждане на ***, при цена на иска от 18000лв. /л.98,КРС/ и 2000лв., при
внасянето на искането за увеличение на частичния иск от 10000лв. до пълния му
размер от 60000лв. /л.207,КРС/.
В хода на производството, образувано на
04.07.18г., адв.Ф. е встъпила за участие като пълномощник на ищеца в с.з. на
29.10.19г., в което е даден ход на устните състезания и са приключени, с пълномощно
на л.139 от ***.
*** има право да оказва безплатно *** помощ на
друг *** и в тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, той има право на *** възнаграждение, което се определя от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА
/чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.3,предл.последно/.
В конкретния случай предвидените от чл.38,ал.2 от
ЗА предпоставки са налични, тъй че на адв.Ф. следва да се присъди *** възнаграждение
на соченото основание, минималният размер на което, при цена на иска от
72000лв., съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г., възлиза на 2690лв.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Т.Т.Т., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, ***, адв.Н.С.П., да заплати на Р.И.К., ЕГН **********,***, сумата от
72 000-седемдесет и две хиляди лева, съставляваща уговорено и незаплатено ***
възнаграждение по сключения помежду им
на ***г. договор за *** за ***пред ПАС, във връзка с въззивна жалба
вх.№7917/13.03.17г., депозирана от В.Х.Х. срещу решението, постановено по
гр.дело №1559/15г. на ПОС, от която сума: 4000лв., платими най-късно до
30.05.17г., 4000лв., платими най-късно до 30.06.17г., и 60000лв., платими при
спечелване на *** след окончателното му приключване, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на исковата молба-04.07.18г. до окончателното и
плащане, както и сумата от 2720-две хиляди седемстотин и двадесет лева-
разноски в производството.
Осъжда Т.Т.Т., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, ***, адв.Н.С.П., да заплати на основание чл.38,ал.2 във вр. с
ал.1,т.3,предл.последно от ЗА, на адв.Т.И.Ф., ЕГН **********,***, сумата от
2690- две хиляди шестстотин и деветдесет лева, съставляваща *** възнаграждение
за оказаната от нея безплатно *** на *** Р.К., неин ***, в качеството му на
ищец по гр.дело №244/2019г. по описа на ПОС, ХХІІ гр.с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: