Определение по дело №1425/2018 на Районен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер                    Година 2018               Град Варна

 

Варненският районен съд                      четвърти състав

На двадесет и девети март     година две хиляди и осемнадесета

 

В закрито съдебно заседание в следния състав :

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

разгледа докладваното от Председателя частно наказателно дело номер 1425 по описа за две хиляди и осемнадесета година.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на осн. чл. 243 ал.5 от НПК по жалба на С.Р. Митуев   срещу постановление на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №2179/2017г. по описа на ОДМВР - Варна.

Жалбоподателят сочи, че не е доволен от постановлението на ВРП т.к. счита, че събраните доказателства са били  неправилно и непълно обсъдени и анализирани.

Сочи, че прокурорът „е е обсъдил началният момент на възникване на опасността за водача“, както и наличието на пътен знак „В-2“ от който е излизал велосипедиста. Излага твърдения, че ако „велосипедиста е съобразил поведението си с нормите на чл.49 от ЗДП ,чл.50 от ЗДП и чл.47 от 3 то не би възникнал и вредоносният резултат“.

Оспорва изводите на прокурора, че водачът не е могъл да предотврати ПТП т.к. велосипедиста е попаднал в т.н опасна зона, и ако водачът на ППС се е движил със съобразена скорост съгл. изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДП то той е бил в състояние на предотврати настъпването на ПТП.

Счита че водачът на мотоциклета се е движел правомерно с установената скорост от 55.91км/ч и скоростта му е била съобразена с изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДП т.к. не можело да се изисква същият да очаква, че непосредствено след излизане от десен завой наличието на друг участник в движението. Излага твърдение че не е нарушена нормата на чл.20 ал.2 от ЗДП от пострадалия мотоциклетист.

Моли съда да отмени обжалваното постановление и „върне делото на ВРП със указания“.

При проверка на обосноваността и законосъобразността на описаното по-горе постановление на ВРП, съдът констатира следното:

С постановление от 01.03.2018год. прокурор при ВРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 2179/2017г. по описа на ОДМВР- Варна, образувано с оглед извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.Б от НК на 09.08.2017г. с пострадал – жалбоподателя М..   

С постановлението представителя на прокуратурата е приел за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2017 г. в гр. Варна, около 16.10 часа, свид. С.Р.М. *** като управлявал мотоциклет „Сузуки Вистром" с peг. № В ОЗЗОВ. Той бил с предпазен шлем на главата. Пътят бил сух, времето слънчево.

След табелата, указваща край на населеното място Белослав, свид. М. навлязъл в десен завой и видял в лентата за движение пред себе си, напречно движещ се велосипедист, пресичащ пътя от дясно наляво, спрямо посоката на движение на мотоциклетиста.

Велосипедиста - свид. Йордан Р. Йорданов се движел от гр. Белослав по черноземен път и стигайки до кръстовището с главния път Белослав - Варна предприел пресичане на същия, след като се огледал наляво и надясно и след като не чул и не видял приближаващи се превозни средства предприел пресичане на главния път. Когато бил около средата на пътното платно, свид. Йорданов чул шум от мотор, идващ откъм гр. Белослав и видял, че мотоциклетиста го заобиколил от задната страна на велосипеда му след което чул шум от падане и плъзгане на мотоциклета по асфалта.

Същевременно свид. М. виждайки движещия се пред него велосипедист, предприел намаляване на скоростта и маневра за заобикаляне на велосипеда откъм задната му страна, при което загубил контрол над мотоциклета и той се подхлъзнал, паднал на лявата си страна и започнал да се сурка, заедно с водача, като спрял на около 10 метра от мястото на падането.

В резултат от станалото ПТП, свид. М. получил травматични увреждания, но бил в съзнание и след спирането на мотоциклета веднага се изправил. През това време свид. Йорданов хвърлил белосипеда на банкета и се насочил към мотоциклетиста, за да му окаже помощ. Свид. М. спрял преминаващ по пътя автомобил и бил откаран от водача му до гр. Белослав, а свид. Йорданов останал на пътя за да пази мотоциклета му.

М. бил прегледан в болницата в гр. Белослав, където установили, че дясната му ръка била счупена и го насочили към МБАЛ „Св.Анна"-Варна, където била извършена гипсова имобилизация на дясната му ръка. След това, свид. М., се върнал на местопроизшествието, където бил извършен оглед.

Видно от извършената СМЕ в хода на ДП, при настъпилото ПТП, е била причинена средна телесна повреда на С.Р.М., изразяваща се в счупване на десните лъчева и лакътна кости, обусловило трайно затруднение на движениетц на десен горен крайник, за период от около 3-4 месеца, разкъсно-контузна рана на долната устна, обусловила временно разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Представителят на ВРП е коментирал и  изготвената в хода на ДП САТЕ според, която преди водача на мотоциклета да предприеме намаляване на скоростта и заобикаляне на велосипеда, мотоциклетът се е движел със скорост от 55.91 км./ч. При тази скорост, мотоциклетистът не е могъл да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като велосипедиста е попадал в опасната зона на спиране на мотоциклета. От техническа гледна точка, ако водачът на мотоциклета е управлявал същия със скорост 42.07 км./ч. и е реагирал своевременно, е могъл да предотврати ПТП чрез спиране, или чрез едновременно намаляване на скоростта и заобикаляне на велосипедиста.

На база на така установеното от фактическа страна прокурорът е формирал извод, че водачът на мотоциклета – жалбоподателят М. е нарушил правилата по ЗДвП - чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС, при избиране на скоростта на движение, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, като не е съобразил скоростта си с навлизането в десен завой и ограничената видимост, породена от това и сам е станал причина, за настъпване на ПТП, при което е пострадал.

 Приел, е чу в конкретния случай, при възникването на опасността, водачът на мотоциклета е предприел маневра за заобикаляне на велосипедиста, представляващ опасност на пътя, и е избегнал настъпване на ПТП с велосипедиста, но е загубил контрол над управляваното от него МПС и това е довело до настъпване на вредоносния резултат за него.

Представителят на ВРП и приел, че не са били установени в хода на разследването доказателства, сочещи на виновно поведение на велосипедиста, с което да е допринесъл за настъпването на ПТП. Обсъдил е събраните в тази насока доказателства и е приел, че свид. М. стигайки до кръстовището на черен път с главния път Белослав-Варна се е спрял и се е огледал наляво и надясно и след като не е видял приближаващи се ППС е предприел пресичане на пътя.

Въз основа на изложеното прокурорът е формирал извод, че в настоящия случай не се касае за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."Б"от НК, тъй като водача на мотоциклета не е причинил увреждания другиму, а в резултат на допуснатото нарушение на ЗДвП е причинил телесните увреждания на себе си.

Въз основа на изложените мотиви представителят на ВРП е, приел, че в случая е приложима хипотезата а чл.24 ал.1 т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

Съдът споделя изцяло изводите и съжденията на прокурора относно липсата на доказателства досежно извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."Б"от НК, доколкото всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства сочат единствено на движение с разрешена, но несъобразуна скорост на пострададлия мотоциклетист в съответният пътен участък довела до настъпване ПТП при което самият той е пострадал.

От събраните в хода на разследването доказатества безспорно се установява, че мотоциклетистът – св.М. след като е възприел пресичащият пътното платно велосипедист – св.Йорданов, не е изпълнил задължението си по чл.20 от ЗДП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, а е предприел „спасителна маневра“- заобикаляне на същия при което е загубил контрол над ППС и последвало ПТП.

Безспорно е, че в случая пострадалият мотоциклетист се е движел с разрешената за извъннаселени места скорост от 90км/ч., а именно съсскорост 55.91км/ч.

 Същевременно обаче видно и от гласните доказателства – показанията на самият пострадал, показанията на св.Йорданов, заключението по изготвената АТЕ, е че конкретният пътен участък е наличен десен завой и крайпътни дървета, ограничаващи съществено видимостта до около 24 метра.

Вещото лице е посочило в заключението по АТЕ, че за да може да спре мотоциклетът в рамките на това разстояние е било необходимо скоростта на движение да бъде не по висока от 42км/ч.

В тази насока следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДП вменяват в задължение на водачите на ППС „да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.След като не е съобразил скоростта си съз зоната на видимост в конкретният пътен участък безспорно пострадалият М. макар и да се е движел с разрешена скорост , то същата не е била съобразена с конкретните пътни условияа и в частност с конкретните условия на видимост, което е в нарушение изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДП и е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият вредоносен резултат.

На база на установеното като фактология съдът изцяло споделя изводите на ВРП за липса на доказателства сочещи на виновно поведение на велосипедиста – св.Йорданов, т.к. видно от показанията на същия, е е преди да предприеме пресичане на пътното платно се е огледял, ослушал, изчакал преминаващо друго ППС и едва тогава е предприел пресичане т.е. не се установява и нарушение на визираните в жалбата текстове на чл.47 и сл. От ЗДП.

При така установеното от фактическа страна се сформира единствено извод за управление с несъобразена скорост в конкретният пътен участък и предприемане на „спасителна маневра“ в нарушение изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДП от страна на пострадалото лице.

Представителят на ВРП правилно е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер и, че не е налице виновно поведение от страна на св.Йорданов.

В този смисъл съдът не споделя изложеното в жалбата на св.М. като следва да се отбележи, че в същата единствено се оспорват приетите от ВРП констатации, но не се навеждат доводи за незаконосъобразността или необосноваността на атакуваното постановление.

Оспорва се лаконично и приетата от ВРП фактическа обстановка, но не се конкретизира кои точно факти, са неправилно приети или обсъдени, поради което и съдът също не може да навлезе в конкретика по тези общи възражения.

Липсват и каквото и да било конкретно искане за извършване на допълнителни процесуално-следствени действия и не става ясно с какви указания желае жалбоподателят делото да се върне на ВРП. Доколкото и съдът не констатира служебно подобна необходимост, намира, че в хода на разследването са били извършени всички необходими такива.

Предвид изложеното по- горе, съдът намира, че постановлението на прокурора следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно а жалбата срещу същото следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът

 

             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВРП от 01.03.2018г. за прекратяване на наказателното производство по по ДП №2179/2017г. по описа на ОДМВР - Варна на осн.чл.243 ал.1 т.1 от НПК.

ДП №2179/2017г. по описа на ОДМВР - Варна, под № 10152/2017г. по описа на ВРП да бъде върнато на ВРП ведно с препис от настоящото определение след влизането му в сила.

 

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :