№ 37
гр. Силистра , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20213400500134 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба от
Производството е образувано по въззивна жалба от СТ. Д. Н. с ЕГН **********, с
адрес; гр, Силистра, ул. „Детелина“ №1, подадена чрез К.Д. Д., с личен адв. №********** на
ВАдС, вписан в Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората; гр.София, бул, Димитър
Петков №111-113, ет.2, офис 2, моб. тел. **********, с ел. поща; ************@***.**,
срещу Решение № 81/01.03.2021 на Районен съд Силистра по гр. д. 1110/2020г., с което е
отхвърлен иска с правно основание чл. 429 от ГПК, че ищецът не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД с ЕИК *********, вземане в размер на 3788,21лв., законна лихва за
периода от 29.10.2012г. до 09,09.2020г. в размер на 3025,91лв., както и разноски в размер на
849,03лв.
Въззивникът – СТ. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес; гр. Силистра, ул. „Детелина“
№1, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е
незаконосъобразно и постановено при погрешно тълкуване на процесуалните и материални
норми на ЗСВ и ЗНА. По тези съображения се иска отмяна на атакуваното решение, като
вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да признае изцяло за основателни
ищцовите претенции. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, 21,
бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, чрез процесуален представител в срок депозира писмен
отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност и моли
въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно
решение. Претендира деловодни разноски за въззивната фаза на процеса.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен
1
интерес от въззивното производство както, и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал.
1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Предмет на първоинстанционното производство е било съда да признае за установено в
отношенията между страните, че ищецът С.Н. не дължи на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс Бг“ ЕАД, парични суми присъдени с арбитражно решение, по което има
издаден изпълнителен лист в полза на дружеството – взискател и за събирането, на които е
образувано изпълнително дело № 20207670400530 по описа на ЧСИ – Г. Георгиев.
За да постанови отхвърлителното решение първоинстанционния съдебен състав приел,
че твърдяната от ищеца погасителна давност не е изтекла, той като същата е била
прекъсната след, което по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, е започнала да тече нова погасителна
давност. По конкретно районният съдия приел, че към момента на образуване на
първоначалното изпълнително производство по и.д. № 20138480401288 по описа на ЧСИ
Росица Апостолова е намирало приложение ППВС № 3/1980г., което е регулирало тези
обществени отношения и давността е била спряна до влизането в сила занапред на ТР № 2
от 26.06.2015г.на ВКС постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според
първостепенния съд новата петгодишна давност е започнала да тече при отмяната на ППВС
№ 3/1980г. на 26.06.2015г. и би следвало да приключи на 26.06.2020г. и тъй като с молба от
24.06.2020г. ответникът в качеството си на цесионер е инициирал ново изпълнително
производство образувано на същата дата под № 20207670400530 по описа на ЧСИ – Г.
Георгиев, то съдът приел, че давността не е изтекла към момента на образуване на делото и
отхвърлил исковите претенции.
За да обоснове въззивната си жалба въззивникът СТ. Д. Н. изтъква, че първоначално
образуваното изпълнително дело до прекратяването му поради перемция на 21.12.2015г.
погасителната давност за вземането не била спряна тъй като две години след 23.12.2013г.,
когато по делото е присъединен взискател не било предприето друго принудително
действие.
Въззивния съд не кредитира тезата на въззивника, а споделя изцяло аргументите на
първоинстанционния съдебен състав, като препраща към мотивите на атакуваното съдебно
решение по реда на чл. 272 от ГПК. Настоящият въззивен състав споделя съдебната
практика възприета и сочена в атакуваното решение. Отделно въззивният съд приема
тълкуването относно разлика в перемпционния и давностния срокове дадено в най –новата
съдебна практика - Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г. на IV г.о.
на ГК, с докладчик Борислав Белазелков.
По тези съображения ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я
отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно решение.
Предвид изхода на делото, направеното искане и представения в срок и неоспорен
списък по чл. 80 от ГПК, съдът намира искането на въззиваемия за разноски за основателно,
което го мотивира да осъди въззивника да заплати такива в размер на 300 /триста/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81 постановено на 01.03.2021 по гр. д. 1110/2020г. на
Районен съд Силистра
2
ОСЪЖДА СТ. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес; гр. Силистра, ул. „Детелина“ №1, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, 21, бизнес център
„Люлин - 6“, ет. 2, сумата от 300 /триста/ лева деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3