РЕШЕНИЕ
№ 2492
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117038 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от Е.К. С. срещу Р. В. Р., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 882.24 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за положения труд по осигуряване на
правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор на въззивна жалба против
Решение по гр.д. № 4302/2019 г. по описа на ПРС без процесуално представителство пред
въззивния съд, определено с Решение № 190 от 26.05.2021 г. на Адвокатския съвет –
Пловдив, на основание чл.36, ал.3 ЗАд и 130.42 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 14.01.2020 г. до 06.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.08.2021 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12984/2021 г. по описа на
ПРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът Р. В. Р. е бил представляван и
защитаван от ищеца по гр.д. № 4302/2019 г. по описа на ПРС. Ищцата, като пълномощник
на ответницата получила препис от съдебното решение по делото. На 03.01.2020 г. получила
въззивна жалба против решението от насрещната страна. Ищцата незабавно уведомила
ответницата за жалбата. Ищцата поискала ответницата да й заплати възнаграждение за
въззивната инстанция, като последната я уверила, че скоро ще се разплати с нея. На
14.01.2020 г. ищцата внесла отговор на въззивната жалба и становище по молбата по чл.248
ГПК. тъй като насрочването на въззивното дело се забавило, ищцата позвънила на
ответницата, но установила, че последната е блокирала телефонните й обаждания. След това
ищцата направила справка по делото и установила, че с молба от 10.01.2020 г. ответницата е
оттеглила пълномощното си към ищцата, без да уведоми за това последната.
Ищцата счита, че й се дължи възнаграждение за извършената от нея работа и
доколкото такова не е определено от страните се обърнала към АК – Пловдив, по реда на
1
чл.36, ал.3 ЗАд, която с нарочно решение й е определила възнаграждение за извършената
работа в размер на 882.24 лева. Счита, че върху това възнаграждение се дължи обезщетение
за забава от 14.01.2020 г., откогато било изискуемо вземането. За тези вземания ищцата се е
снабдила със Заповед по чл.410 ГПК, срещу която ответницата е подала възражение, което
обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Признава се, че ответницата е упълномощила ищцата за представителство по гр.д. №
4302/2019 г. по описа на ПРС, както и че от нея е подаден отговор на въззивна жалба на
14.01.2020 г. Излагат се твърдения, че ответницата не е упълномощила ищцата за
представителство пред въззивната инстанция, че се е опитала да се свърже с нея, за да
прекратят отношенията си, поради отпадане на доверието на ответницата към ищцата, но
тези опити останали безуспешни, поради нежелание на ищцата да комуникира с
ответницата. Счита, че не дължи възнаграждение на ищцата, доколкото нейната помощ пред
въззивната инстанция е нежелана и пълномощията са оттеглени преди подаване на жалбата.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за исковото и заповедното дело.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителен установителен иск с
правна квалификация по чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.36, ал.1, във вр.
с чл.36, ал.3 ЗАд.
За да бъдат уважен така предявените искове ищецът следва, да установи, наличие на
съглашение с ответника за предоставяне на правни услуги по процесуално представителство
по гр.д. № 4302/2019 г. по описа на ПРС, което е продължило и след приключване на делото
пред първата инстанция, реално изпълнени на услугата, както и че от Адвокатския съвет –
Пловдив му е определено възнаграждение в претендирания размер за извършената от нея
работа по изготвяне на въззивна жалба. Ответникът следва е да докаже, че е оттеглила
пълномощното на ищцата, за което последната е уведомена.
С Протоколно определение от 31.03.2022 г., в сила от 07.04.2022 г., производството по
иска за сума от 130.42 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 14.01.2021
г. до 06.01.2021 г., е прекратено, поради оттеглянето му от ищцата.
Видно от приложеното към настоящото дело – гр.д. № 4302/2019 г., по описа на ПРС,
същото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. Т. Р. срещу „Паск
Електроник“ ЕООД, с предявени искове за признаване за незаконно на уволнението на
ищцата и отмяна на същото, както и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, в
размер на 510 лева.
Първоначално ищцата се е представлявала по делото от Р. В. Р. – нейна м., снабдена с
общо пълномощно, което й дава право да води искове, до приключването на делото във
всички инстанции, както и да упълномощава адвокати с правата по пълномощното /л.14 от
приложеното гр.д./. След насрочване на делото в открито съдебно заседание с молба от
07.10.2019 г. адв. Е.С. депозира становище по отговора на ответника и прави
доказателствени искания. Същата представя пълномощно, с което е преупълномощена от
Р.Р. да представлява ищцата Е. Р. по гр.д. № 4302/2019 г., по описа на ПРС до
2
приключването му във всички съдебни инстанции.
По гр.д. № 4302/2019 г., по описа на ПРС е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен от Е. Р., чрез пълномощника й Р.Р. и адв. Е.С., с предмет
представителство по гр.д. № 4302/2019 г. на ПРС, като е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лева /л.66 от приложеното гр.д./.
До приключване на делото с постановяване на решението на ПРС адв. С. е
представлявала ищцата Е. Р.. Решението е изцяло в полза на ищцата, като исковете са
уважени изцяло и дори над направеното от ищцата искане. По делото е постъпила в срок
въззивна жалба от ответника, препис от която е връчена на ищцата, чрез пълномощника й
адв. С. на 03.01.2020 г. /л.14 от в.гр.д. № 137/20 г. на ПОС/.
На 10.01.2020 г. Р.Р., в качеството си на пълномощник на Е. Р. е подала молба пред
ПРС, с която заявява, че оттегля пълномощните по делото, дадени на адв. С. от АК –
Пловдив, считано от датата на подаването й.
На 14.01.2020 г. адв. С., подава отговор на въззивната жалба на ответника, с който
излага съображения за нейната неоснователност.
С разпореждане на съда от 14.01.2020 г., отговорът не е приет, доколкото е подаден от
лице без представителна власт по делото.
Отговорът на адв. С., както и депозираното от нея становище от 14.05.2020 г. пред
Окръжен съд – Пловдив не са разгледани от ПОС, доколкото, в открито съдебно заседание
15.05.2020 г., последният е приел, че са подадени от лице без представителна власт.
Всички тези обстоятелства не се оспорват от страните, спорно е дали на ищцата й се
дължи възнаграждение за извършената от нея работа за сметка на ответницата.
Предвид обсъдените доказателства съдът приема, че ищцата няма договорни
правоотношения с ответницата, нито по договор за поръчка, нито пък да действа за нейна
сметка и в нейна полза по пълномощие.
Правоотношенията по гр.д. № 4302/2019 г. на ПРС са възниквали между адв. Е.С. и
страната по делото Е. Р., а не между адв. С. и Р.Р.. Последната е действала като
пълномощник на Е. Р., но не е била страна по упълномощителната сделка и по договора за
поръчка, страна и по двете се явява Е. Р., респективно като упълномощител и като
доверител.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗЗД последиците от правните действия, които
представителя извършва, възникват направо за представлявания.
В случая последиците от извършените от Р.Р. действията въз основа на пълномощното,
издадено й от Е. Р. възникват направо за Е. Р., в това число и поетите задължения за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Също така извършените от адв. С. правни
действия са извършени в полза на ищцата Е. Р. и по правоотношение с нея. Именно от нея
адв. С. следва да търси и дължимото й се адвокатско възнаграждение за подаване на
отговор на въззивна жалба по гр.д. № 4302/2019 г. на ПРС, а не от нейната м. и
3
пълномощник Р.Р.. С последната адв. С. няма правоотношение и не е извършвала в нейна
полза правни действия, а в полза на Е. Р.. Ответницата Р.Р. няма задължения към адв. С.,
доколкото не тя е била представлявана по гр.д. № 4302/2019 г. на ПРС.
С оглед изложеното съдът приема, че ответницата не е материално-правно легитимирана
да отговаря по предявения иск, поради което същият ще бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, на основание 78,
ал.3 ГПК.
Ответникът доказа следните разноски: 5 лева – д.т за СУ и 400 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства,
договор за правна помощ и съдействие, в който е обективирана разписка /л.81/ или общо
разноски за ответника в размер на 405 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К. С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Р. В. Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** положителен установителен иск за признаване за установено,
че Р. В. Р., ЕГН ********** дължи на Е.К. С., ЕГН ********** сума в размер на 882.24
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършена дейност по
осигуряване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на отговор на
въззивна жалба против Решение по гр.д. № 4302/2019 г. по описа на ПРС без процесуално
представителство пред въззивния съд, определено с Решение № 190 от 26.05.2021 г. на
Адвокатския съвет – Пловдив, на основание чл.36, ал.3 ЗАд, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.08.2021 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12984/2021 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА Е.К. С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 405 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4