П
Р О Т
О К О
Л
№ 128
гр.
Пловдив, 12.03.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ИВАН ДАСКАЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ГАТОВ
ВЧНД № 112 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10:02 часа в залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ Й.Р. /J. R./, се явява лично, доведен от органите на
ОЗ „Охрана” и с адвокат Т. С. САК и
адвокат Ю. Н., САК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ
М. Б. /M. B./, се
явява лично, доведен от органите на ОЗ „Охрана” и с адвокат В. Р. от АК – Б..
Адв. Р.: Аз поемам защитата само на М.
Б..
В съдебната
зала се явява преводачът от албански език – Р.Ш..
За Апелативна
прокуратура - Пловдив се явява прокурор ИВАН ДАСКАЛОВ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин
председател, предвид факта, че двамата обвиняеми са чужди граждани, които не
владеят български език, моля да бъде назначен преводач, който да извърши превод
от български език на албански език и обратно.
Адв. С.: Да се назначи преводач.
Адв. Н.: Да се назначи преводач.
Адв. Р.: Следва с оглед осигуряване правото им на защита, да им
бъде назначен преводач.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.Р. /чрез преводача/:
Желая преводът по делото да се извършва на албански език. Не възразявам този
преводач да извършва превода.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Б. /чрез преводача/:
Желая преводът по делото да се извършва на албански език. Не възразявам този
преводач да извършва превода.
Съдът, като
съобрази, че обвиняемите лица са граждани на Република С., владеят писмено и
говоримо албански език, намира, че следва да им се назначи преводач от
български език на албански език и
обратно по делото.
Ето защо,
съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
НАЗНАЧАВА в качеството на преводач по
делото – Р. Ш., който да извършва превод от български език на албански език и
обратно на всички извършващи се по делото съдопроизводствени действия.
Сне се
самоличността на преводача:
Р. Ш./R.S./ - 65 г., българин, български гражданин, от
гр. Б., ул.
„И. В.“ № 14, без родство и служебни връзки с обвиняемите.
Предупреден
за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ Р. Ш.: Обещавам да извърша
точен и верен превод. Известна ми е наказателната отговорност, която нося за
даване на неверен превод. Владея писмено и говоримо албански език и мога да
извърша искания превод. Осъществих контакт с лицата и те нямат възражения аз да
извърша превода.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
Адв.
С.: Да се даде ход на
делото.
Адв.
Н.: Да се даде ход на
делото.
Адв.
Р.: Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИТЕ
чрез преводача: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
Адв.
С.: Нямам искания за отводи
и доказателства.
Адв.
Н.: Нямам искания за отводи
и доказателства.
Адв.
Р.: Представям 3 броя
актове за раждане на децата,
удостоверение за сключен граждански брак и преведен трудов договор към
фирмата, тъй като се твърдеше, че М. е казал, че е механик, а в трудови я
договор пише, че е чистач. Представям снимка от скрийншот от телефона на
съпругата на М.. Съпругата на М. разполага само с тази снимка, която е изтрита от
неговия телефон. На по-късен етап ще
поискам експертиза, която да установи, че снимката е изпратена на телефона на
М..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и искания за доказателства. Не възразявам да се приемат доказателствата.
Адв.
Н.: Да се приемат
представените писмени доказателства.
Адв.
С.: Да се приемат
представените писмени доказателства.
Съдът намира, че с оглед становищата, следва
да се приемат представените писмени доказателства. С оглед изявленията на
страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА представените
писмени доказателства.
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.
Р.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам жалбата от името на подзащитния ми и считам определението на
Хасковския окръжен съд е неправилно и необосновано.
Относно изложените на Хасковския окръжен съд
мотиви в определението, че е налице един предварителен сговор между двамата,
искам да направя възражение, че е житейски нелогично предвид обясненията дадени
от Р. в съдийския състав в Хасковския окръжен съд, че същият е получил по 100
евро на парче, за да пренесе наркотичните вещества, а доколкото стана ясно на
моя подзащитен Б. са били обещани едни 100 евро, само за да присъства в
автобуса и да го придружи, същият заяви, тоест, ако е имало предварителен
сговор е сумата да бъде разделена между двамата, а не единия само в
настоящия казус Р. да поема сам вината,
при положение, че и двамата са неосъждани и няма логика в това единият да поема
вината, ако наистина другият, моят подзащитен също е виновен.
Относно твърдението, че двамата са
професионалисти по отношение на МПС-то автобус, също изказвам възражение в тази
насока и представих трудов договор от фирмата, която е собственик на автобуса,
и към която фирмата работи Р., че всъщност Б. е бил само чистач в тази фирма,
т.е. той не е притежавал необходимите знания, нито като шофьор, не е имал
документи дори да прави междудържавни превози, за което има събрани по делото
доказателства, но същият дори няма познания по механика, както се твърди от
материалите в досъдебното.
Другият правен извод, който съдът е направил
в определението си относно миризмата на силикон. В един автобус, във всяко едно
моторно превозно средство е съвсем нормално е да има миризма на силикон, съвсем
нормално е, не е необходимо такова нещо да събужда някакви подозрения, особено
в лице, което не е нито шофьор, нито механик.
Оттам нататък се твърди, че в момента, в
който митническите служители са открили тайника, между двете лица е започнал
един активен разговор на албански, което също считам, че е нормално, дори и
двамата да не са знаели за този тайник, виждайки, че има някакъв проблем,
съвсем нормална човешка реакция е това.
Другият мотив, за да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение и за да бъде доказана и субективната страна на
престъплението от страна на Б., това е въпросната снимка, която същата
е изпратил по приложение уатсап, като и прокуратурата, и съдът приемат,
че тази снимка е изпратена, предполагат евентуално до лице, до което е трябвало
да се дават сведения къде се намира автобусът по всяко едно време.Нямаше по
какъв друг начин за кратко време да представим, че снимката е била
предназначена за съпругата му, за да знае къде се намира той по всяко едно
време. Считам, че специално спрямо Б., дори и към настоящия момент не би могло
да се направи обосновано предположение, че той е знаел, че в този автобус се
пренасят наркотични вещества, макар и от обективна страна деянието да е
извършено, той е присъствал в автобуса, в автобуса са намерени. Представих пред
Вас, че той е с три деца, в изключително лошо финансово състояние е, безработен
е, и ако потвърдите мярката това ще
окаже изключително тежко въздействие върху материалното му състояние и върху
близките му. Същото нещо потвърди и обвиняемия Р.. Няма да обсъждам и
останалите предпоставки.
Моля спрямо
доверителят ми да не потвърждавате
мярката за неотклонение „задържане под стража“.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Б. /чрез преводача/:
Гарантирам с живота ми, че не знам и не съм видял нищо. И на сън не съм виждал
дори. Имам дете на 6 месеца.
Адв.
Н.: Уважаеми апелативни
съдии, трудно е да се говори по такова дело и с такава мярка. Разбирам, че това
е първованачла мярка, но аз ще ви помоля да погледнете обективно на
доказателствата, събрани до момента по делото и след като ги разгледате
внимателно се убедите, че моят подзащитен не е извършил деянието, най-вече защото няма умисъл. Това
се подкрепя категорично от доказателствения материал, най-вече от показанията
на митническите служители, които са извършили съответната проверка на автобуса,
които категорично казват, че и двете лица са били абсолютно адекватни,
абсолютно са се държали ,в в тях не е имало паника, признаци да покажат, че те
знаят какво се превозва в този автобус, или да са показали притеснения от
извършващата се проверка. Нормално е впоследствие, когато се открива нещо, да се възникнат разговори и да
се получи учудване и т.н. Моля да счетете, че няма умисъл в деянието.
По отношение на другите две предпоставки,
ако счетете, че обоснованото предположение е разколебано, моля да отчетете
обстоятелството, че моят подзащитен е на
постоянен трудов договор, работи във
въпросната фирма, шофьор е на трудов договор, което е доказано с документи по
делото, има постоянен адрес в С., не би се укрил в С.има деца, за които се
грижи. Моля да не налагате най-тежката мярка. Мисля, че една мярка „парична
гаранция“ в съответен размер, който съдът прецени, би изиграла съответната
роля, не би затруднила разкриването на обективната истина по делото. Изчаква се
една експертиза за съответните
наркотичните вещества. Моля да
наложите „парична гаранция“ по отношение
на подзащитния ми.
Адв.
С.: Уважаеми апелативни
съдии, присъединявам се към казаното
от колегата. Само искам да поясня, че
той в делото по мярката в Х.е заявил, че е знаел, тези нещо той ги е
казал единствено и само, че е бил пребит на границата, преводачът е свидетел,
много са го били, и второ се е притеснил за приятеля си, който е пътувал с
него, и е поел тази вина, но той наистина не е знаел, че има нередни неща в
автобуса.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.Р. /чрез преводача/: Няма
какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля
да оставите жалбата без уважение и потвърдите определението на ХАОС като правилно и законосъобразно.
Първото нещо, на което ми се ще да обърна
внимание, че днес се намираме в процедура по чл. 64 НПК. Най-важното на което
следва да се обърне внимание е, че мярка за неотклонение задържане под стража
се взима, когато е налице обосновано подозрение за извършено престъпление.
Самият законодателят е предвидил, че не е необходимо на етап досъдебно
производство да съществуват доказателства, които са необходими за една осъдителна
присъда, а само предположение.
За обвиняемият Р. – освен предположение са
налице и убедителни доказателства за извършено престъпление. Първо, ако човек е бит преди 6-7 дена щеше да му
личи все още и днес.
По отношение обоснованото предположение за
обв. Б.
Защитата се опитва да обори
всичко, което е прието от първоинстанционния съд. В тази насока бяха
представени и допълнителни доказателства, които бяха приети, но непроверени към
настоящия момент. Скрийншот няма проблем да бъде приет, но следва да бъде
проверено по друг начин допълнително.
За обоснованото предположение по отношение
на обвиняемият Б. доказателствата са били достатъчни и подкрепям извода на съда за наличието на
такова обосновано предположение.
По отношение на останалите обстоятелства,
достатъчно е да споменем, че е налице
законовата презумпция на чл.63 ал. 2 т. 1 НПК. В тази връзка моля да потвърдите
първоинстанционното определение.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Б. /чрез преводача/: Аз
съм без вина. Не желая да бъдат уведомявани близките ми, както и посолството на
Р С. в България.
ОБВИНЯЕМИЯТ Й.Р. /чрез преводача/:
Извинявам се, извинявам се и на приятеля ми, направих грешка. Абсурд, друг път
няма да стане. Даже изобщо няма да идвам в България. Не желая да бъдат
уведомявани близките ми, както и посолството на Р С. в България.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След
тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 64, ал.
7 от НПК.
С обжалваните определения състав на Хасковския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемите по досъдебно
производство № 15/2020г. по описа на ТО „МРР Ю. м.“ Б. сръбските граждани М.Б.
и Й.Р.
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на двамата обвиняеми, с искане за вземане на по-лека
мярка за неотклонение за всеки един от тях, като са релевирани доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност
на атакуваното определение. Сочи, че за всеки един от обвиняемите е налице опасност да извърши престъпление,
както, и че от наличните данни по делото може да се направи обосновано
предположение, че двамата обвиняеми са извършили престъпленията, в които са
обвинени.
Защитата на обвиняемите пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено. Навеждат се съображения за липса на
субективната страна на престъплението, досежно обвиняемия Р.. По отношение на
обвиняемия Б. защитата не спори по наличието на обоснованото предположение, че
е автор на инкриминираното деяние, но с доводи за добросъвестно процесуално
поведение се предлага изменение на мярката му за неотклонение в по – лека.
Обвиняемите молят съда за по-леки мярки за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че двамата
обвиняеми са привлечени към наказателна отговорност за престъпление по чл.242,
ал.4, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода.
Правилно първата инстанция е
достигнала до извода, че е налице обосновано предположение двамата обвиняеми да
са осъществили престъпните състави, по който са повдигнатите им обвинения. Този
извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност от
показанията на свидетелите Д., П., Х. и Д. както и от протоколите за оглед,
претърсване и изземване и за извършена митническа проверка. В тези
гласни и писмени доказателствени
средства се съдържат минималния обем от данни, достатъчни да
обосноват изводът за съпричастност на двамата обвиняеми към престъпната деятелност,
за която са им повдигнати обвинения и те
удовлетворяват в пълна степен условието, обхванато от хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Изводът
на първата инстанция, че съществува реална опасност обвиняемите да се
укрият е обоснован и намира опора в
доказателствата по делото, от които се установява, че и двамата са чужди
граждани и нямат каквато и да било трайна връзка или уседналост в страната ни.
Наред с това, за да прецени, че е налице реална опасност да извършат
престъпление, първият състав е съобразил характера на извършеното престъпление
и предвиденото за него наказание и правилно е счел, че за двамата обвиняеми,
отделно от горното са и налице предпоставките на чл.63, ал.2, т.3 НПК.
Наличието на обосновано
предположение за съпричастност на двамата
обвиняеми към деянията, в които
са обвинени и съществуващата опасност да извършат престъпление в достатъчна
степен обосновават приложимостта на нормата на чл. 63, ал.1 НПК за всеки един
от тях и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност
освен да ги задържи под стража, както и правилно е сторила.
Това очертава обжалваното определение като обосновано и законосъобразно
и налага потвърждаването им.
Изложените от защитата на обвиняемите съображения за липса данни, от
които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Р. е извършил
престъплението са несъстоятелни и не се възприемат от настоящата инстанция. Те
са насочени основно към доказателствена стойност на съществуващите данни за съпричастността му към инкриминираните
деяния. Защитата на обвиняемия Р. не е съобразила обаче, че доколко
доказателствата са достатъчно обезпечени за изграждане на на несъмнен и
категоричен извод за виновно поведение на обвиняемия по конкретно повдигнатото
му обвинение е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото
по същество. В началния процесуален
етап, на който се намира предварителното разследване и при характера на
настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за
неотклонение на обвиняемия Р. е достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде изградено
обосновано предположение за съпричастността му към деянията, за които е
обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или
идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
Останалите съображения на защитата, свързани с процесуалното поведение
на обвиняемия Б. не са от характера на тези, които сами по себе си да обусловят
по – лека мярка за неотклонение.
По изложените съображения, Апелативният съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОтВЪРЖДАВА Определение № 74/05.03.2020г. по чнд №
120/20г. на Хасковския окръжен съд.
Направените по делото разноски за преводач в хода на настоящето
производство в размер на 254,49 лв. на основание чл.189, ал.2 НПК остават за
сметка на Апелативен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,32 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: