№ 11237
гр. София, 08.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110124939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 141655/29.04.2024 г. на
Д. С. Д., подадена чрез адвокат С. М., с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в общ размер от 7 405,42 лева за
периода 01.11.2006 г. – 30.10.2020 г., от които 2 809,14 лева – цена на доставена топлинна
енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. , бл. , вх., ет., ап., 4 427,57 лева –
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, 95,36 лева – цена на услугата
„дялово разпределение“ и 73,35 лева – законна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който е
наведено възражение за частична недопустимост на предявения иск за периода 01.05.2018 г.
– 30.10.2020 г. поради наличие на две предходно образувани съдебни производства между
същите страни и за същия имот - съответно ч. гр. д. № 41436/2022 г. на СРС, 85 състав, за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., и ч. гр. д. № 70949/2023 г. на СРС, 44 състав, за периода
и 01.05.2020 г. – 30.10.2020 г.
С разпореждане от 08.11.2024 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението на съда да обоснове правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за вземания за суми за
периода 01.05.2018 г. – 30.10.2020 г., за който са налице предходно заведени съдебни
производства между същите страни с предмет установяване дължимост на суми за доставена
топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и мораторни лихви върху тях; да
индивидуализира по исковата си претенция, като посочи ясно и изрично начина на
формиране на всяка една от оспорените суми от 2 809,14 лева, 4 427,57 лева, 95,36 лева и
73,35 лева, както и за какъв период са начислени те – с посочване на начален и краен
момент; да посочи размера на начислените му суми за периода 01.05.2018 г. – 30.10.2020 г.,
за който се установи наличие на предходно заведени съдебни производства.
С молба вх. № 377307/22.11.2024 г. и молба вх. № 67011/25.02.2025 г. ищецът е
уточнил, че предмет на исковата му претенция е установяване недължимост поради
погасяване по давност на сумата в общ размер на 7 177,12 лева, от която 2 689,43 лева –
цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. , бл. ,
вх., ет., ап., за периода м.11.2006 г. – м.04.2018 г., 4 360,09 лева – начислена лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, 67,54 лева – цена на услугата „дялово
1
разпределение“ за периода м.05.2008 г. – м.04.2018 г., и 60,06 лева – начислена лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение. За разликата над посочените суми до
размера на първоначално заявените суми ищцата заявява, че оттегля исковата си претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК ищецът може да оттегли исковата си
молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.
Като съобрази, че молби вх. № 377307/22.11.2024 г. и вх. № 67011/25.02.2025 г. са
подадени от процесуален представител, изрично упълномощен да прави оттегляне от иск от
името на ищеца, и като взе предвид, че съгласно нормата на чл. 232 ГПК ищецът може да
оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото
заседание по делото, намира, че са налице предпоставките на чл. 232 ГПК за прекратяване на
исковото производство по предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
в частта за горницата над сумата от 2 689,43 лева до сумата от 2 809,14 лева и за периода
м.05.2018 г. – м.10.2020 г. – цена на доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. , бл. , вх., ет., ап.; над сумата от 4 360,09 лева до сумата 4 427,57 лева –
начислена лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, над сумата от 67,54 до
сумата от 95,36 лева и за периода м.05.2018 г. – м.10.2020 г. – цена на услугата „дялово
разпределение; и над сумата от 60,06 лева до сумата от 73,35 лева – начислена лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение.
В останалата част искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гражданско дело № 24939/2024 г. по
описа на СРС, 29 състав, на основание чл. 232 ГПК, в частта за горницата над сумата от 2
689,43 лева до сумата от 2 809,14 лева и за периода м.05.2018 г. – м.10.2020 г. – цена на
доставена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. , бл. , вх., ет.,
ап.; в частта за горницата над сумата от 4 360,09 лева до сумата 4 427,57 лева – начислена
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, в частта за горницата над сумата от
67,54 до сумата от 95,36 лева и за периода м.05.2018 г. – м.10.2020 г. – цена на услугата
„дялово разпределение; и в частта за горницата над сумата от 60,06 лева до сумата от 73,35
лева – начислена лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от
14:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сума в общ размер от 7 177,12 лева, от която 2 689,43 лева – цена на доставена
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. , бл. , вх., ет., ап., за
периода м.11.2006 г. – м.04.2018 г., 4 360,09 лева – начислена лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, 67,54 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода м.05.2008 г. – м.04.2018 г., и 60,06 лева – начислена лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
В исковата молба и уточнителната молба (л.21) се твърди, че ищцата Д. С. Д. е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл. , вх., ет., ап., като считано
2
от 12.09.2003 г. в описания имот е било прекъснато топлоснабдяването с отопление и топла
вода. Независимо от това ответното дружество многократно претендирало от ищцата
заплащане на задължения за топлинна енергия и услуга дялово разпределение, както и
лихви за забава за процесния имот. Поддържа се, че във връчено й писмо от ответното
дружество фигурирали задължения за процесния имот в общ размер на 7 722,89 лева, от
които 7 405, 42 лева за периода м.11.2006 г. – м.10.2020 г., разпределени както следва: 2
809,14 лева главница – представляваща цена на доставена от “Т. София” ЕАД топлинна
енергия, 4427,57 лева – начислена лихва за забава върху главницата, 95,36 лева – главница за
дялово разпределение, и 73,35 лева – начислена лихва за забава върху главница за дялово
разпределение, които били погасени с изтичане на тригодишна погасителна давност. Моли
се за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Т. София“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Излагат се доводи, че за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. предявеният иск
е недопустим, тъй като по ч. гр. д. № 41436/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, е издадена
заповед за изпълнение, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника суми за топлинна
енергия за периода, а за периода 01.05.2020 г. – 30.10.2020 г. е налице частичен идентитет на
предмета на настоящото производство с предмета на ч. гр. д. № 70949/2023 г. по описа на
СРС, 44 състав. Релевират се доводи за принципна недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск. По същество не се оспорва, че към датата на подаване на
исковата молба процесните вземания, начислени за периода 01.11.2006 г. – 30.04.2018 г., са
погасени по давност. Поддържа, че с поведението си не е станало причина за завеждането на
делото, поради което моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски. Претендира
разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ответника, че той носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера
на нейната цена; респ. настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок за вземанията.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи наличието на
правен интерес от водене на настоящото производство.
С оглед процесуалното поведение на ответното дружество, ОТДЕЛЯ, на основание
чл. 153 ГПК, като безспорни между страните следните обстоятелства: ответникът е начислил
за процесния имот сумата от 2 689,43 лева – цена на доставена топлинна енергия до
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. , бл. , вх., ет., ап., за периода м.11.2006 г. –
м.04.2018 г., сумата от 4 360,09 лева – начислена лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, сумата от 67,54 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за
периода м.05.2008 г. – м.04.2018 г., и сумата от 60,06 лева – начислена лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и уточненията към нея
документи като писмени доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
3
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и от отговора на
исковата молба, а на ответника и от молби вх. № 377307/22.11.2024 г. и вх. №
67011/25.02.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4