Р
Е Ш Е Н И Е № 787
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на пети август две хиляди и двадесета година, след открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: В. Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 2764 по описа за 2019 година, за да се произнесе, констатира следното:
Производство по чл. 258 от ГПК.
Жалбоподателят Х.А.С., ЕГН **********, ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощник адв. Е.С.,***, моли да бъде отменено като необосновано, както и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, Решение № 3158/24.07.2019г. по гр.д.№ 2709/2018г. по описа на ПдРС, ХІVгр.с. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания относно твърдяна неправилност на обжалваното решение, респективно, и относно направени възражения пред районния съд относно заключението на вещото лице, като от страна на ответника чрез пълномощника адв. С. е искано допълване на заключението, като точно се посочи и квадратурата на процесния имот, а първоинстанционният съд не е удовлетворил искането на ответника и е постановил решение без да се изясни и въпросът разликата от 63.80 кв.м. къде попадат по проследените кадастрални регулационни планове. Моли се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд, както и се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
С писмен отговор на въззивната жалба, от страна на въззиваемата страна, ищец, Община Пловдив чрез процесуален представител М.Т., се взема становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело. Допълнително са постъпили по въззивното дело писмена защита от Община Пловдив чрез процесуален представител М.Т., както и писмена защита от адв. Е.С., като пълномощник на жалбоподателя Х.А.С..
Въззивният съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което в производство по предявени субективно съединени установителни искове по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, районният съд признава за установено по отношение на ответниците Х.А.С., ЕГН **********, и С.Х.Б., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, е собственик на основание параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от 47.22 кв.м., заключена между точки 1,2,3 в червено, 4 в синьо и 1 в червено по скица приложение № 6 от заключението на приетата СТЕ- лист 202, неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор 56784.519.462, по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 268 кв.м., трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно ползване- ниско застрояване; номер по предходен план- 573, парцел XII-573(XI-573), при съседи имоти с идентификатори: 56784.519.1029, 56784.519.463, 56784.519.1037, ВМЕСТО като част от улица, в момента представляваща поземлен имот с идентификатор 56784.519.1029 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., районният съд излага съображения: Приема, че имотът е бил „фактически зает“ за отреденото мероприятие „преди 1956г.“, като има предвид представеното на лист 157 копие на първия одобрен план, /изготвено на 04.03.1947г./, от което е видно, че частта от имота отредена за улица вече е била приобщена към нея, а границата му е отразена по права линия, /с изключения на описаното по-горе отклонение/, по фасадата на изградената в имота двуетажна жилищна сграда; както и че същото е положението и в следващия кадастрален план, одобрен през 1955г., като ясно се вижда заемането на имота за отреденото мероприятие- улица и нанасянето на границата по права линия по фасадата на сградата. Приема и че това фактическо заемане на имота за отреденото мероприятие е извършено „преди 1956г.“, поради което и, че отчуждаването на имота е настъпило по силата на самия регулационен план и следователно включването му в улицата е станало на законно основание, като е изпълнен фактическият състав на отчуждаването и е настъпил вещно-правният му ефект. Предвид което приема, че реално е променен носителят на правото на собственост върху земята, която е преминала към Държавата; като след разделянето на държавната и общинската собственост, процесната площ, като част от улица е станала общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Районният съд намира и, че възраженията на ответниците, че процесната площ се връща в техните имоти предвид неосъществяването на процедурата по отчуждаване, не може да бъде възприето. В тази насока, се сочи, че правото на собственост би се запазило единствено при незаемането на площта за отреденото мероприятие, изцяло или в някаква част. Районният съд намира, че от събраните по делото доказателства, обаче, се установявало точно обратното, а именно че мястото е било „заето за улица“ до регулационната линия преди 1956г. Приема и, че не се установява заемането на спорната площ да е било частично и ответниците, съответно техните праводатели, да са упражнявали фактическа власт върху спорната площ към 1956г. Сочи, че в подкрепа на горните изводи са и представените по делото нотариални актове, в които имотът е описан с установената и по настоящото дело граница.
Въззивният състав на ПдОС не приема за правилен извода на районния съд за фактическо заемане на процесния имот, респ. на процесната част от имота – „реална част от имот с площ от 47.22 кв.м., заснета в КК като част от имот с идентификатор 56784.519.462“ - за улица, в т.ч. и преди 09.07.1956г.,/с оглед възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ЗПИНМ вр. с преходния режим съгл. чл. 74а от ПР на ЗПИНМ/. В тази насока, следва да се посочи, че отразяването на предвижданията на регулационните планове, а именно уличната регулация /откъм ул.“П.“/ да допира до фасадата на изградената двуетажна жилищна сграда в имота на ответниците, респ. на техните праводатели, не означава фактическо заемане на процесния имот, /47.22 кв.м./, за улица, съответно, за разширяване на улица, тъй като реалното разширяване на ул. „П.“ е извършено на югоизток от имота на ответниците, респ. на техните праводатели, като улица не е била реализирана върху тази процесна част, допираща се до фасадата на двуетажната жилищна сграда в имота на ответниците.
В тази насока, са налице и събрани във въззивното производство доказателства, респ. данни от прието заключение на СТЕ с вещо лице геодезист В.Н.К., което е било допуснато, съответно, прието от въззивния съд като обективно, компетентно изготвено, както и неоспорено от страните по делото; като експертизата е изготвена с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 3 от ГПК, както и с оглед приложението на разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от ГПК; тъй като поставените на вещото лице въпроси, от една страна, не са били конкретизирани за работа от вещото лице, изготвило заключение по СТЕ в първоинстанционното производство, а от друга страна, изясняването на въпросите, поставени на вещото лице К. са свързани със специални знания, и това би могло да допринесе за изясняване на спорния предмет на делото,въведен с предявения иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Видно е от заключението на вещото лице К., че в преобладаващата си част същото отразява фактите, доказателствата, вече, отразени от вещото лице, изготвило СТЕ в първоинстанционното производство, в т.ч. е посочено: Уличната регулация е утвърдена с Указ № 53 от 23.02.1896г.;Дворищната регулация е утвърдена със Заповед № 3157 от 30.ХІ.1928г. Имотът на ответниците, респ. на техните праводатели, е с пл.№ 9, парцел Х-9 в кв 124, /вж. план на гр. Пловдив, кв.124-лист 157 от делото/; В разписния лист е посочена обща площ на имота 331.24 кв.м.; отчуждава се за „под улица“ 130.21 кв.м.; остава /след прилагане на регулацията/-201.03кв.м.; В т.н. е посочено, че съгласно приложена записка за вписване на нот.акт за продажба на недвижим имот-19 март 1938г., № 211,том 94.44.51, представена от И. И. Л., пълномощник на А. А. Л., че „сега празното дворно място“ се е състояло от 337 кв.м., /явно, без съществуващи дотогава в това дворно място две къщи една до друга, разрушени вече/, на ул.“Ю.“, сега ул.“П.“, номера деветнадесети и двадесет и първи. Посочено е в записката и че /праводателят на праводателя на ответната страна-б.м./, А. Г. Х.е притежавала източно-румелийско владало № 2372 от 30 януари 1882г. и крепостен акт № 455 от 26 март 1882г. В скица № 2 от заключението на в.л. К. е отразена извадка от кадастрален план на град Пловдив-Старинна градска част,одобрен 1955г. , за имот пл. № 6 кв. 124. Посочено е изменение на дворищна регулация /лист 79 от в.дело/, при което е изчислена квадратура на ПИ № 6-155.78 кв.м.; по данни от разписна книга, имот пл. № 6 е със собственици А. А. Л., Х.С.Б., А. А. Г.; на осн.н.а.123,т.ІІ от 1938г. за общо 337 кв.м.; н.а.№158,т.ІХ от 26.12.1941г. за 66.80 кв.м.,/като придобитите 66.80 кв.м. са придаваемо място по плана за дворищна регулация от 1928г. от ПИ №10/. В скица № 3 е представена извадка от КРП на гр. Пловдив-Старинна градска част, одобрен 1971г.; като имотът получава кадастрален № 573, за който е отреден парцел ХІІ-573, /лист 80 от в.дело/. Посочена е улична регулация пред ПИ 573 по точки А,Б,В,Г., която предвижда отделяне на част от уличното пространство; в плана одобрен 1971г. няма нанесена улична регулация на ул.“П.“ с обозначени параметри на пътното платно. В скица № 4 към заключението, е представена извадка от действащия регулационен план на град Пловдив, Старинна градска част, одобрен със Заповед № ОА-1927 от 29.12.2000г., /лист 81 от в.дело/. В този план е нанесена уличната регулация на ул.“П.“с обозначени параметри на пътното платно – от изток 4 л.м., а от запад – 3 л.м. пред осова точка 91. Начертана е и комбинирана скица на имот пл.№ 9, парцелХ-9 от кв. 124 по Проект за дворищна регулация от 1928г. и УПИ ХІІ-573 кв. 395 по действащия регулационен план на гр. Пловдив-Старинна градска част от 2000 година, /лист 82 от в.дело/, като с червен и син цвят е означена регулация по плана от 2000г.; посочена е площта, ограничена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А, като отчуждена площ 130.20 кв.м. за ул.№ 75 „П.“ от ПИ № 9 –колорирано в оранжево; като процесната площ е част от нея, в размер на 47.22 кв.м. - защрихована с черно.
При извършен оглед на място от страна на вещо лице К. *** от запад граничи с подпорния зид, който съществува на терена и е с височина 0.70 м; при което теренът на запад от подпорния зид спрямо ул.“П.“ е с денивелация 0.70 м по-висок от уличното платно. Достъпът до УПИ-ХІІ-573 се осъществява от юг и от север с изградени стъпала на подпорния зид в посока запад до жилищната сграда и дворното място в УПИ ХІІ-573. Теренът между подпорния зид и жилищната сграда в УПИ ХІІ-573 е затревен. Посочено е още, че по действащия регулационен план от 2000г. се предвижда разширение на ул.“П.“, но на това място това мероприятие не е реализирано. В заключение е посочено от в.л. К.: Процесната част от 47.22 кв.м. попада върху отчужден терен от 130.20 кв.м. от пл.№9 на А. Ликоманов преди одобрения проект за дворищна регулация на кв. 124 гр. Пловдив от 1928г. и улична регулация от 1896г.; отреденото отчуждаване от 130.20 кв.м. е за първично прокарване на улица 75 „П.“ Планът, одобрен 1955г., е само кадастрален, без регулация. В плана, одобрен 1971г., е нанесена улична регулация пред УПИ ХІІ-573, която предвижда отделяне на част от уличното пространство. Действащият КРП на гр. Пловдив, Старинна градска част, е одобрен със заповед № ОА-1927/29.12.2000г.; на плана е нанесена улична регулация с обозначени параметри на запад от о.т. 91 е с ширина 3.00 л.м., и от изток 4 л.м. Посочено е, че мероприятието за разширение на ул. “П.“ не е реализирано; т.е. няма разширение, съгласно регулацията по плана от 2000г. Посочено е, че и от изток ул.“П.“ граничи с подпорния зид. Посочено е, че по справка в общинската администрация – няма налични документи относно отчуждаването на процесния имот /130.20 кв.м./.
В устните си обяснения пред въззивния съд вещото лице К. посочва, че целият отчужден имот от 130 кв.м. е отчужден за новопроектирана улица, която е трябвало да минава по изчертано с кафяв туш и колорирано с оранжево, като се посочва комбинирана скица към заключението, /лист 82 от в.дело/, като процесната част /47.22 кв.м./ е част от този 130 км.м. отчуждени. Но, тъй като това отчуждаване е за новопроектирана улица, която трябва да минава покрай имота- покрай масивната жилищна сграда /на ответниците-б.м./, то теренът е неподходящ за това, при което улицата е построена от зида насам, на изток. Вещото лице обръща внимание и на това, че това, което е записано в справката за този имот, не е вярно; а именно, че „новообразуваният имот от 47 кв.м. попада под улица „П.“; вещото лице заявява, че този имот, всъщност, изобщо не попада в улица, дори и в новото разширение, според плана от 2000г., не попада в улица; според характера на терена - /скалист, по-висок с 0.70м./ не би могло и реално да се извърши разширение на улицата върху този терен.
Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд приема, че предвиденото по улична регулация мероприятие – новопроектирана улица, по улична регулация още от 1896г., както и разширение на улицата – ул.“П.“ по КРП от 2000г. не е реализирано, спрямо процесната част от имота, тъй като същата не е попадала под улица „П.“, нито при изграждането й, нито при разширението й, като не е налице заемане на процесната част от имота, за осъществяване на мероприятието по улична регулация от страна на Община Пловдив. По делото не са налице данни и за обезщетяване на собствениците на имота при отчуждаването му за улична регулация. Видно е от скиците към заключението на вещото лице К., както и от дадените пред въззивния съд обяснения от вещото лице, от страна на ответниците чрез стълби от юг, както и от север, на подпорния зид, се осъществява свободен за тях достъп, съответно, до притежаваните от тях жилищни имоти в жилищната сграда, находяща се в ХІІ-573, /вж. и комбинирана скица към заключението – лист 82 от в.дело/, като се преминава, съответно, от тях и през процесната част от имота.
Поради което и при доказателствена тежест изцяло лежаща за ищеца Община Пловдив, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, въззивният съд констатира, че по делото не са налице доказателства, че ищецът Община Пловдив е станал собственик на процесната част от имота на твърдяното от него правно основание- параграф 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА,/вж. в т.н. и уточнение към исковата молба-лист 37 от делото/. В т.ч. към датата на влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991г., /Обн.ДВ,бр.77 от 17.09.1991г./, процесната част от имота, не попада в улица, не е част от улица „П.“, поради което и не представлява държавен имот, който от момента на влизане в сила на закона да премине в собственост на общината. При което и въззивният съд приема, че предявеният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че процесната площ е собственост на Община Пловдив и неправилно е заснета като част от имота на ответниците, вместо като част от улица „П.“, с идентификатор 56784.519.1029 по КК на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид което и обжалваното решение на районния съд, с което искът е
уважен, следва изцяло да бъде отменено, ведно със законните последици.В случая,
правата на ответниците са като на необходими другари,
поради което и решението на въззивния съд следва да е
идентично за всеки от тях. На мястото на починалия на 07.01.2020г. ответник С.Х.Б.,
по въззивното дело са конституирани като страни
неговите наследници по закон, съгласно удостоверение за наследници, видно от
съдебно определение № 226 от з.з. на трети февруари
две хиляди и двадесета година, както следва: лицата В.А.Б., с ЕГН **********,
съпруга, с постоянен адрес: ***, Х.С.Б., с ЕГН **********,***, М.С.Б., с ЕГН **********,
дъщеря, с постоянен адрес: ***, А.С.Б.,
с ЕГН **********, син, с постоянен адрес: ***.
Поради неоснователност на иска, ответната страна Х.А.С. има право на направени по делото разноски, платими от ищеца Община Пловдив, съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК; като разноските по първоинстанционното дело възлизат на сумата от 800 лв, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие; а разноските по въззивното дело възлизат на сумата от 925 лв, от които 25 лв, внесена ДТ за въззивна жалба, 600 лв, платено адв. възнаграждение по договор за правна защита, както и 300 лв, платено възнаграждение за вещо лице.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло, постановеното на 24.07.2019г. Решение № 3158 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХІVгр. състав, по гражданско дело № 2709 по описа на съда за 2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1,
против ответника Х.А.С., ЕГН **********,
и В.А.Б., с ЕГН **********,***, Х.С.Б., с ЕГН **********,***, М.С.Б., с
ЕГН **********,***, А.С.Б., с ЕГН **********,***,
/четиримата, в качеството им на наследници на починалия на 07.01.2020г. ответник
С.Х.Б., ЕГН **********/,
да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, е собственик на основание параграф 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА на реална част от имот с площ от 47.22 кв.м.,
заключена между точки 1,2,3 в червено, 4 в синьо и 1 в червено по скица приложение № 6 от заключението на приетата
СТЕ- лист 202 от първоинстанционното дело, както и по комбинирана скица на
приета от въззивния съд СТЕ, защрихована с черно-
лист 82 от въззивното дело, неправилно заснета като
част от поземлен имот с идентификатор 56784.519.462, по КК и КР на гр. Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г., целият с площ от 268 кв.м.,
трайно предназначение на територията- урбанизирана; начин на трайно ползване-
ниско застрояване; номер по предходен план- 573, парцел XII-573(XI-573), при съседи имоти с
идентификатори: 56784.519.1029, 56784.519.463, 56784.519.1037, вместо като част
от улица, в момента представляваща поземлен имот с идентификатор 56784.519.1029
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г.,
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” №
1, да заплати на ответника Х.А.С., ЕГН **********,
направени разноски по делото, в размер на сумата от 800 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, както и сумата от
925 лева, направени по въззивното дело съдебни и
деловодни разноски, в т.ч. 25 лв, внесена ДТ, 300 лв, внесена сума за възнаграждение на вещо лице, 600 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|
|
|
|
|