№ 998
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110214667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 497741-F509154/02.03.2020
година, издадено от Р.Л.А.-И. - директор на офис "Люлин" в ТД на НАП
София съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на ЕВА
КОМЕРС ЕООД, със седалище в гр. София, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. за извършено нарушение на чл.
3, ал. 1 т. 1 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица за неподаване в срок на декларация образец 1 –
данни за осигурено лице за месец юли 2019г.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до съда, с която моли да бъде отменено атакуваното НП. Излага
доводи, че нарушението е маловажно, а за периода са подадени всички
необходими декларации и са внесени всички осигурителни вноски. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от адв. К., която пледира за отмяна на НП по посочените в
жалбата аргументи, като посочва и че не е спазен тримесечният срок за
съставяне на АУАН от установяване на нарушението и не са описани
1
доказателствата, които доказват нарушението. Претендира разноски. В
писмени бележки посочва, че актът не е предявен на нарушителя и не е
уведомен за възможността да сключи споразумение с АНО. Намира, че не е
посочено мястото на извършване на нарушението.
За ответната страна се явява юрк. Л., който пледира за потвърждаване на
НП.
Съдът, след като се запозна с образуваната
административнонаказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 59 от
ЗАНН преклузивен срок.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„ЕВА КОМЕРС" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* било работодател
и осигурител и било задължено да подава декларация образец 1 „Данни за
осигуреното лице" за всеки месец от годината.
Срокът за подаване на декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице"
за месец юли 2019 г. бил до 26.08.2019г.,тъй като 25.08.2019 г. бил неработен
ден - неделя.
Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице" за месец юли 2019 г.
била подадена по електронен път от дружеството чрез квалифициран
електронен подпис на 30.08.2019 г. и била приета с протокол с №
22000194152622/30.08.2019 г. Били заплатени и всички суми, дължими към
републиканския бюджет.
На 04.09.2019 г. при извършена проверка в информационната система на
НАП на „ЕВА КОМЕРС" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, по повод
проверка по спазване на осигурителното законодателство било установено, че
„ЕВА КОМЕРС" ЕООД, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5,
ал. 1 от КСО, не е подало в законоустановения срок в ТД на НАП София,
офис „Люлин”, декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице" за м.
07.2019 г., съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а" от Наредба Н-
8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодатели, осигурители за осигурените от тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица в установения срок, а със
закъснение от 3 работни дни.
Нарушението било установено в сградата на ТД на НАП София, офис
„Център", ул. „б-ти септември" № 10 на 04.09.2019г., при извършена проверка
в информационната система на НАП на „ЕВА КОМЕРС" ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, по повод проверка по спазване на осигурителното
законодателство.
Във връзка с установеното нарушение на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
е изпратена покана с изх.№ 10-53-06-285/04.09.2019 г. на декларирания
2
електронен адрес за кореспонденция с НАП - ******@***********.***.
Същата била получена на 05.09.2019 г. с активиране на електронна препратка
от електронен адрес ******@***********.***. 7-дневния срок за явяване на
представител на дружеството изтекъл на 12.09.2019г., поради което АУАН №
F509154 от 20.09.2019 г. бил съставен от Е.О.А. на длъжност старши
инспектор по приходите в отсъствие на нарушителя. АУАН бил предявен на
нарушителя на 10.02.2020г., като в законоустановения срок не постъпили
възражения.
Впоследствие, въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление № 497741-F509154/02.03.2020
година, издадено от Р.Л.А.-И. - Директор на Офис "Люлин" в ТД на НАП
София съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на ЕВА
КОМЕРС ЕООД, със седалище в гр. София, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. за извършено нарушение на чл.
3, ал. 1 т. 1 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица за неподаване в срок на декларация образец 1 –
данни за осигурено лице за месец юли 2019г.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните в хода на
съдебното производство гласни доказателствени средства чрез разпит на
актосъставителя А., чиито показания съдът приема с доверие като
непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото.
Така обсъдените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират
с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.
283 от НПК писмени доказателства.
Безпротиворечивостта и еднопосочността на доказателствата не налага
тяхното по-подробно обсъждане.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Актът за установяване на нарушение, послужил за образуване на
административнонаказателното производство, е съставен в срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН от компетентно за това лице, в присъствието на свидетел.
Срокът е спазен, доколкото за датата на установяване на нарушението се
счита датата, на която е извършена проверката, а не датата, на която е
следвало да бъде подадена декларацията. Връчването на вече съставен в
отсъствието на нарушителя АУАН е друго процесуално действие, за което
тримесечният срок не намира приложение. В случая правилно АУАН е
съставен в отсъствие на представител на нарушителя, доколкото е видно, че е
изпратена на електронния адрес покана за явяване, която е била активирана,
но не се е явил представител на нарушителя. От предявяването на АУАН на
10.02.2020г. е започнал да тече и срокът за подаване на възражения, противно
3
на посоченото от защитата, в който срок такива не са постъпили. Настоящият
състав намира, че АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от
ЗАНН. Индивидуализиран е съставителят му с посочване на трите имена и
длъжността. Отразена е датата на съставянето му. Посочена е датата на
нарушението и фактите - елемент от състава му, както и правните норми,
които регламентират дължимото поведение.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административно - наказателното производство.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него също не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая са
спазени изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, противно на изложеното в
жалбата. В НП ясно е посочено къде е следвало да се подаде декларацията, а
именно в ТД на НАП София, офис „Люлин”, където е и мястото на
нарушението.
Неописването на доказателствата, които доказват нарушението не е
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
жалбоподателя, доколкото доказателствата са част от преписката, налична по
делото, респективно същият може да се запознае с тях. Отделно от това
липсата на указание за възможността да се сключи споразумение също не
накърнява правото на защита на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил формално състава на административното
нарушение, за което е наказан.
Макар и към настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005 г., посочена в
НП да е отменена считано от 3.01.2020 г. тези обществени отношения се
регулират вече от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020
г. Съдът не констатира в новия подзаконов нормативен акт да се съдържа
различна нормативна уредба на този вид задължения, съответно не е налице и
по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Отменената наредба
е била действащ нормативен акт към датата на издаване на НП и съответно
към датата на нарушението.
Съгласно чл.5, ал.4, т.1 КСО осигурителите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
4
лице, подлежащо на осигуряване. Според чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба №
Н-8 от 29.12.2005 г. декларация образец № 1 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите
от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки
календарен месец: до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент Наредба Н-8 от
29.12.2005 г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. и на
нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020
г. В случая не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от
ЗАНН, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани от
отменената Наредба Н-8 е напълно аналогична със сега действащата Наредба
Н-13 - чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13.
С неподаване на декларацията в срок жалбоподателят формално не е
изпълнил задължението си да уведоми НАП за лицата, които осигурява и е
реализирал състава на административно нарушение. Въпреки това
нарушението съдът намира за маловажно, което налага отмяна на атакуваното
НП.
Съгласно установената съдебна практика, маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на
преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът
дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за
да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства. Съгласно ТР № 6 от 15. XI. 1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК
понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То
обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат
установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават
недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система
и др.
5
В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване, но с оглед: 1. изключително ниската степен на обществена
опасност на нарушителя и на извършеното деяние от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид; 2. предвид обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път; 3. пропускът е отстранен в най-
кратки срокове след установяването му (три работни дни); 4. липсата на
доказателства за укриване на приходи и данъци; 5. липсата на засягане в
значителна степен на обществените отношения, гарантирани от конкретната
правна норма, обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл.
28 от ЗАНН. В случая срокът за подаване на декларацията е бил до
26.08.2019г. Напълно по собствена инициатива и без покана от страна на
органите на НАП, респективно без да е било образувано
административнонаказателно производство или да са предприети мерки за
принуда спрямо жалбоподателя, на 30.08.2019г. същият е подал декларацията
и е заплатил дължими вноски към бюджета, видно от наличната по делото
преписка. Към датата на подаването на декларацията дори не е била
образувана проверка от органите по приходите. Не се установява
жалбоподателят да е нарушавал осигурителното законодателство преди, даже
в НП е посочено, че нарушението е за пръв път. Проверката във връзка със
срока за подаване на декларацията е започнала четири дена след като
пропускът е отстранен. При това положение инцидентното забавяне с три
работни дни да се подаде декларацията разкрива значително по-ниска степен
на обществена опасност на деянието от случаите, в които декларация изобщо
не е подадена или е подадена със значително закъснение, или след
предприемане на действия от страна на органите на НАП. В този смисъл са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1І от ЗАНН при определяне на
наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако
наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига
до извода, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно ще се приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар
предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона. Съгласно
актуалната редакция на чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът отменя наказателното
постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на
административно нарушение. В този случай съдът с решението
6
предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 497741-F509154/02.03.2020
година, издадено от Р.Л.А.-И. - Директор на Офис "Люлин" в ТД на НАП
София съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г., с което на ЕВА
КОМЕРС ЕООД, със седалище в гр. София, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. за извършено нарушение на чл.
3, ал. 1 т. 1 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица за неподаване в срок на декларация образец 1 –
данни за осигурено лице за месец юли 2019г..
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН нарушителя -
ЕВА КОМЕРС ЕООД, със седалище в гр. София, ЕИК *********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ЦУ на Национална
агенция за приходите да заплати на ЕВА КОМЕРС ЕООД, със седалище в гр.
София, ЕИК ********* направените в хода на съдебното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7