РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Г Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600325 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Варненският окръжен съд, с присъда № 57 по НОХД № 386/2021г. по
описа на същия съд, постановена на 07.07.2021г. е признал подсъдимите М. Р.
ИВ., АНГ. М. ИВ. и Г. М. ИВ. за ВИНОВНИ в извършване на деяние,
наказуемо по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК за
това, че на 21.11.2020 г. в гр. Варна, в съучастие помежду си като
съизвършители, отнели парична сума в размер на 400,00 лева /четиристотин
лева/ от владението на СТ. Т. М., с намерение противозаконно да я присвоят,
като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на
средна телесна повреда с два медико-биологични признака на СТ. Т. М.,
изразяващи се в счупване на 5, 6, 7 леви ребра, довело до трайно затруднение
в движението на снагата и счупване на шийката на лява бедрена кост, довело
до трайно затруднение на движението на левия долен крайник на
пострадалия. На основание чл. 54 от НК е наложил на всеки от тях наказание
„лишаване от свобода“, както следва:
на подс. М. Р. ИВ. - за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване;
на подс. АНГ. М. ИВ. - за срок от ОСЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
1
при първоначален СТРОГ режим;
на подс. Г. М. ИВ. - за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, при първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване;
На основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложено
наказание на подс. А.И. с влязла в сила на 17.10.2020г присъда № 3,
постановена на 01.10.2020г по НОХД № 2948/2020г на ВРС в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като е определен първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване.
Със същата присъда тримата подсъдими Г. М. ИВ., М. Р. ИВ. и АНГ. М.
ИВ. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец СТ. Т. М. сумата
от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането.
С присъдата е зачетено на основание чл.59 от НК предварителното
задържане на подсъдимите, тримата са осъдени поотделно да заплатят
сторените по делото разноски в полза на Държавата и на гр. ищец и ч.
обвинител М. за адвокатски хонорар; налице е произнасяне досежно
веществените доказателства по делото.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на
служебните защитници на трите подсъдими лица:
- на подс. М Р. И. чрез адв. Н. П. с оплакване за явна несправедливост
на наложеното му наказание;
- на подс. А М. И. чрез адв. И.П. с допълнение към нея, като се твърди
неправилност на първонист. съдебен акт в насока на необоснованост на
същата поради противоречие с материалния и процесуален закон, акцентира
се върху завишения размер на наложеното наказание и присъденото
обезщетение в полза на гр. ищец. Молбата до въззивната инстанция в крайна
сметка се свежда до намаляване на наложеното наказание чрез приложението
на чл. 55 от НК, както и редуциране на размера на присъденото обезщетение
в насока на намаляване;
- на подс. Г М. И. чрез адв. Ж. А., като се оспорват фактическите и
правни изводи на първата инстанция, включително и досежно
справедливостта на наложеното му наказание и размера на уважения гр. иск, с
молба за изменение на присъдата в санкционната и гражданско –
осъдителната й части, включително и приемане на нови фактически
положения от въззивния съд /?!?/.
В с.з. пред настоящата инстанция тримата подсъдими се явяват лично и
се представляват от същите служебни защитници, участвали в разглеждането
на делото пред първостепенния съд и депозирали жалбите.
Гр. ищец и ч. обвинител Ст. М. редовно се явява лично и се
представлява от редовно упълномощен защитник в лицето на адв.Б. Р..
2
Жалбите на тримата подсъдими се поддържат от служебните защитници
с основно искане за редукция на наложените наказания и за тримата
подсъдими, като защитата на подс. А М. И. моли за приложение на чл.55 от
НК; отправя се искане и за намаляване размера на присъденото обезщетение в
полза на гр. ищец.
Тримата подсъдими в своя защита заявяват пред съда, че съжаляват за
извършеното и са си взели поука от престоя си в Затвора, като молят за
намаляване на наложените им наказания.
Частният обвинител и гр. ищец М. чрез повереника си – адв. Б. Р.
оспорва жалбите на подсъдимите лица, намирайки присъдата за правилна и
законосъобразна; навежда аргументи в насока на справедливост на същата,
доколкото наказанията на тримата подсъдими са определени под средния
предвиден в закона размер с отчитане на интензитета на нападението и
степента на участие на всеки от тях; намира за справедлив размера на
присъденото обезщетение, с оглед получените от пострадалия травми,
отразени в заключението на СМЕ и прогнозите за пълното му възстановяване.
Молбата е за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбите и моли същите да бъдат оставени без уважение, а
присъдата на ВОС да бъде изцяло потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимите М. И. и
А. И. молят за намаляване на наложените им наказания, а подс. Г. И.
предоставя на съда.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на
Апелативен съд – Варна констатира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими, като по
същество се преценяват като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимите Г М И. и А М И. са братя и заедно с третия подсъдими -
М. Р. ИВ. се движили в една компания. И тримата били безработни и често
употребявали алкохол и наркотични вещества- марихуана и амфетамини.
Подсъдимите Г М. И. и М Р. И. не били осъждани, въпреки, че били известни
на органите на МВР във връзка с извършени противообществени прояви, а
подс. А М. И. бил осъждан през 2020г с присъда на ВРС по НОХД №
2160039/01.10.2020г, влязла в законна сила на 17.10.2020г за извършено
деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. чл. 26 ал. 1 от НК, за което
му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпит.
3
срок от 3 години.
Късно вечерта на 20.11.2020 г. тримата подсъдими се събрали в
квартирата на подс. М. И., находяща се в кв“Виница“, където изпили една
бутилка концентриран алкохол, пушили марихуана и „кристали“. В ранните
часове на следващия ден – 21.11. се отправили към клон на ДСК, находящ се
в гр. Варна, на улица „Дрин“ с идеята да извършат грабеж. Позиционирали се
в близост до намиращия се там банкомат, като подс. Г М. И. носел и
кухненски нож.
По същото време пострадалият С М. тръгнал пеша от кв.“Младост“ във
гр. Варна с намерение да ползва автобус до местност Боровец. Когато минал
край банкомата, решил да изтегли пари от пенсията си, заявил 400 лв., взел
парите и ги поставил във вътрешния джоб на якето си. Действията му били
наблюдавани от подсъдимите, които го изчакали да се отдалечи, след което
го нападнали - подс.М.И. дръпнал шапката му надолу за да закрие очите му,
като го блъснал към подс.Г.И.; той от своя страна го ритнал през краката,
събаряйки го на земята, след което тримата започнали да го ритат в корема и
гърдите, а подс. М. И. и в таза, като крещяли „парите, парите“. Свидетелят
усетил опрян нож в гърдите си и тогава сам дал изтеглените пари.
След като взели парите и побягнали, подс. Г М. И. захвърли в близост
до местопроизшествието ножа. В посока ул. „Д-р Пискюлиев“ подсъдимите
наели такси, управлявано от св. Бр. Б, с което се отправили към кв.“Виница“.
От денонощен магазин си напазарили докато таксито ги изчаквало, след което
слезли на адреса, където се намирала квартирата на подс. М. И. на ул.
„Св.Прокопий“ в същия квартал, в близост до № 35. Вътре в жилището подс.
М. И. разделил парите с другите двама подсъдими – братята А и Г.И.и.
Междувременно св. М. се опитал да се изправи, но установил че има
нещо счупено, затова останал лежащ на улицата. След като попитал случаен
минувач за името на улицата, на която се намира, постр. М. сам по мобилния
си телефон се обадил на „112 “. На място пристигнал екип на І РУ на ОДМВР
Варна, както и екип на „Спешна помощ“, който откарал пострадалия свидетел
в спешния център на МБАЛ „Света Ана“-Варна. По отношение на същия
било проведено оперативно лечение, състоящо се в частична смяна на лява
тазобедрена става.
При извършения оглед на местопроизшествие бил намерен и иззет
кухненски нож с оранжева пластмасова дръжка, с дължина на острието около
15см и дължина на дръжката около 10см.
С протоколи за доброволно предаване на ДП били приобщени
компактдискове с видеозаписи от охранителни камери, обхващащи
местопроизшествието и движението на тримата подсъдими към него, както и
това в кв.“Виница“ при закупуване на продукти от денонощния магазин
„Примера“ на ул.“Цар Борис ІІІ“ № 17.
На ДП е било извършено разпознаване на живо лице от св. Бр. Б – водач
на таксиметровия автомобил, нает от тримата подсъдими и транспортирал ги
4
до кв.“Виница“, който безпогрешно разпознал подс. Г М. И. като лицето,
седящо до него на предната седалка на таксиметровия автомобил.
От заключението на съдебно видео- техническа и лицево-
идентификационна експертиза, назначена на ДП се установява, че
изследваните обекти- 6 бр. компактдиска, съдържат видеофайлове и снимкови
файлове, от охранителните камери, обхващащи местопроизшествието и пътя
на пострадалия и обвиняемите към него, както и от хранителния магазин
“Примера“. При прегледа на видеофайловете се установява, че са цифров
презапис, записани върху твърдия диск на компютърна видео- охранителна
система. Не се установяват следи от манипулация или намеса върху
записаната информация. При прегледа на файловете се констатира, че те са с
качество, позволяващо отграничаване на частни признаци, характеризиращи
заснетите лица. Файловете показват движението и действията на тримата
обвиняеми по проследяване на пострадалия и нападението над него, както и
спирането за пазаруване в магазина за хранителни стоки. Резултатът от
сравнителния анализ показва, че заснетите лица са подсъдимите М. Р. ИВ.,
АНГ. М. ИВ. и Г. М. ИВ..
От заключението по назначената на ДП ДНК експертиза се установява,
че по изследваната дръжка на намерения и иззет на местопрестъплението
ножа е налична смес от клетъчен материал от повече от две лица. ДНК-
профилът на клетъчния материал в основното количество показва пълно
съвпадение с ДНК- профила на подс.Г. М. ИВ.. За биологичния материал в
по- малкото количество се установява, че всички алели от профила на
подс.АНГ. М. ИВ. присъстват в ДНК- профила на сместа. Не се доказва
присъствие на клетъчен материал от подс.М. Р. ИВ. по изследвания обект-
дръжката на ножа, но се установява минимално количество клетъчен
материал от поне още едно лице.
На ДП са били назначени СПЕ по отношение на тримата подсъдими,
предвид данните за употреба на наркотични и алкохолни вещества. Чрез
заключеният се установява, че:
1.подс. М. Р. ИВ. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата- психоза. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества- вредна
употреба на канабиноиди и метамфетамини. Към момента на извършване на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното му
състояние му позволяват да дава достоверни показания и да участва
пълноценно в наказателното производство;
2.подс. Г. М. ИВ. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата- психоза. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества- вредна
5
употреба на канабиноиди и метамфетамини. Към момента на извършване на
деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното му
състояние му позволяват да дава достоверни показания и да участва
пълноценно в наказателното производство;
3.подс.АНГ. М. ИВ. не страда от психично заболяване. Няма данни за
зависимост към психоактивни вещества. Налице са данни за психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди. Към
момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както
и след деянието, и до настоящия момент. Физическото и психичното му
състояние му позволяват да дава достоверни показания и да участва
пълноценно в наказателното производство.
От заключението по назначената на ДП СМЕ във връзка с нанасения
побой над постр. М. се установява, че е получил следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош, счупване на 5, 6, 7 леви ребра,
счупване на шийката на лява бедрена кост. Счупването на 5, 6, 7 леви ребра е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2
месеца. Счупването на шийката на лява бедрена кост е обусловило трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за период от около 5- 6
месеца, ако не настъпят усложнения. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Същите биха могли да
бъдат получени при удари с юмруци, ритници и други реализирани в лява
гръдна половина, падане и удар на лява тазобедрена област в подлежащата
настилка.
За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд
се е базирал: частично на обясненията тримата подсъдими, депозирани в хода
на проведеното първоинст. съдебно производство; на показанията на
разпитаните пред съда свидетели – Ст. М.-пострадал в резултат на деянието,
Бр. Б водач на наетия от подс. таксиметров автомобил и Ю С - дъщеря на
постр. свидетел М.; заключението по назначената на ДП СМЕ на постр.
свидетел М., защитена пред съда от в. л. д-р Г и приобщено в хода на
проведеното съд. следствие; приобщените по реда чл. 282 ал. 3 от НПК
заключения по назначените на ДП лицево- идентификационна, ДНК и
съдебно психиатрични експертизи; писмени доказателства и доказат. средства
- протоколи за доброволно предаване, протокол за разпознаване на живо
лице, за оглед на местопроизшествие, справки за съдимост и др., приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК; веществените доказателства -
кухненски нож с оранжева пластмасова дръжка, с дължина на острието около
15см и дължина на дръжката около 10см, както и 2 бр. хартиени пликове,
съдържащи по един тампон за изземване на ДНК-материал, запечатани с
печати на БНТЛ при ОДМВР Бургас.
6
Установената фактология по делото от първоинст. съд се базира изцяло
на събраните по делото доказателства по отношение на фактите, подлежащи
на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК
способи и чрез съответните доказателствени средства, които макар и
декларативно изброени, са правилно преценени поотделно и в съвкупност.
Тези фактически изводи и направения кратък коментар на доказателствата по
делото се споделят от въззивната инстанция.
По категоричен начин изброената доказателствена съвкупност
установява механизма на извършване на инкриминираното деяние от тримата
подсъдими, както и последващите им действия след извършването му. В
настоящия случай не би могло да се разграничи, кой от тях има водеща роля,
респ. второстепенна такава, доколкото са действали след предварителен
умисъл, изчаквайки в близост до банкомата лице, което биха могли да
ограбят, задружно, след употреба на сила, в случая спрямо постр. лице Ст.
М., събаряйки го на земята и ритайки го по тялото, като през цялото време са
действали с една цел – да отнемат току що изтеглената от него парична сума.
Без значение в случая е, кой от тях го е ритал по тялото-в областта на ребрата
и корема и кой по крака, както и че само подс. Г. М. И. го е заплашил с нож,
при условие, че всеки един от тях е участвал активно в сломяване на
съпротивата му.
Правилно първоинстанционният съд е игнорирал част от обясненията на
тримата подсъдими досежно твърденията им, че решението за извършване на
грабеж спрямо пострадалото лице е възникнало инцидентно, като не им е дал
вяра, възприемайки ги като защитна теза. Изложените аргументи в тази
насока се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което не следва
да се преповтарят.
Защитата на подсъдимите Г М. И. и А М. И. навеждат пред състава на
АпС-Варна идентични възражения с тези, които вече са направили пред
първоинст. съд, който е дал отговор в мотивите към присъдата. Поради това,
че съставът на АС-Варна се солидализира с тях и предвид становището на
различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р
№624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД
№807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/, въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря и ”…обсъжда подробно всичко онова,
което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след
като /въззивният съд/ не е достигнал до различни фактически изводи въз
основа на доказателствата по делото”. Обект на анализ и коментар от страна
на въззвния съд в настоящото решение са съображенията на защитата на
подс., развити за първи път в жалбата и пледоарията по същество пред
настоящата инстанция, включително и допълване на развити вече доводи от
първоинст. съд, а именно по отношение твърдението за наличието на
процесуални нарушения, изразяващо се в липса на мотиви или на съществена
част от тях, имаща отношение към формиране на вътрешното съдийско
убеждение. Тези твърдения не могат да бъдат споделени по следните
7
съображения:
Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите
изисквания, посочени в чл.305, ал.3 от НПК понеже е изложена възприетата
фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане
на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на
деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието.
Лишено е от основание твърдението за формалност и бланкетен характер на
мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, както и в коя част и защо се
отхвърля като недостоверна тезата на подсъдимите за наличие на инцидентен
умисъл и непричастност на двамата от тях по отношение сломяване
съпротивата на пострадалия, доколкото само подс. Г М. И. е употребил нож.
Направен е доказателствен анализ /макар и кратък/, като след преценка на
взаимна кореспонденция между различните групи доказателствени
източници, са изведени фактите, значими за съставомерността на деянието.
Поради това и настоящата инстанция приема, че са лишени от основание
критиките срещу съдебния акт на ВОС.
Достигайки до верни фактически изводи, ВОС е обосновал и правилни
правни такива, с оглед участието и ролята на всеки едни от подсъдимите в
извършеното инкриминирано деяние и е приел, че от обективна и субективна
страна подсъдимите са осъществили състава на чл. 199 ал. 1 т. 3 пр. 2 във вр. с
чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
Всички описани от първоинст. съд правни елементи /от обект и суб.
страна/ на престъпния състав се споделят от въззивната инстанция.
Индивидуализирайки наказанията за установеното от обективна и
субективна страна престъпление грабеж, извършено в съучастие от тримата
подсъдими М. Р. ИВ., АНГ. М. ИВ. и Г. М. ИВ., ВОС е определил на всеки от
тях справедливо наказание, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК.
Правилно е било отчетено, че обществената опасност на деянието е
висока в кореспонденция с подбудите и начина на осъществяването му,
включително и употребата на алкохол и наркотични вещества.
Особено внимание е било обърнато на броя и вида на причинените
съставомерни увреждания – средна телесна повреда с два медико-биологични
признака, като е взето предвид становището на вещото лице, че с оглед
отсъствието на благоприятни прогнози за възстановяване движението на
долния ляв крайник, може да се счете, че е налице постоянно, макар и
неопасно за живота, разстройство на здравето. Освен изложеното, настоящата
инстанция счита за необходимо да отбележи, че посегателството е било
извършено изключително цинично и брутално- в ранната и светла част на
деня, в оживено и централно място, спрямо възрастен човек.
8
Правилно първостепенният съд е отчел като отегчаващо обстоятелство
и втората форма на упражнената принуда - използвана заплаха с нож, при
извършване на предумишления грабеж, която не е инкриминирана спрямо
подсъдимите лица.
Направените от подсъдимите самопризнания и чистото съдебно минало
на двамата подсъдими М. Р. ИВ. и Г. М. ИВ. са отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Безспорно предходното осъждане на подс. А М И. представлява
отегчаващо отговорността му обстоятелство – същият е бил осъден през 2020г
с присъда на ВРС по НОХД № 2160039/01.10.2020г, влязла в законна сила на
17.10.2020г за извършено деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
чл. 26 ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66
ал. 1 от НК с изпит. срок от 3 години. Като изключително негативно
обстоятелство следва да се отчете, че деянието, предмет на настоящото
производство е извършено от този подсъдим само месец след влизане в сила
на предходното му осъждане. Както правилно е отчел ВОС, съвсем очевидно
е, че наложеното му наказание не е в състояние да изпълни своето
предупредително и възпиращо действие, предвид специалната цел на чл. 36
от НК, а още по-малко превантивно такова - спрямо другите двама
подсъдими, с оглед генералната превенция.
В контекста на гореизложеното, извода на първоинст. съд за
неискреност и формалност на тримата подсъдими в преценката им за
извършеното от тях и подхода им към съдебните инстанции с отправяне на
молба за снизходителност, се явява закономерен, поради което се споделя от
състава на АпС-Варна.
Определените от първостепенния съд наказания и на тримата
подсъдими са адекватни на извършеното от тях, поради което въззивната
инстанция ги намира за справедливи: двамата подсъдими М. Р. ИВ. и Г. М.
ИВ. следва да изтърпят наказания от по СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от
свобода , при първоначален СТРОГ режим, а подс. А М. И. - от ОСЕМ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален СТРОГ
режим.
Поради това, че деянието, предмет на настоящото производство е
извършено от подс. А. И. в изпитателния срок на отложеното наказание от 6
месеца лишаване от свобода, наложено му през 2020г с присъда на ВРС по
НОХД № 2160039/01.10.2020г, влязла в законна сила на 17.10.2020г,
законосъобразно ВОС е приложил разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК,
определяйки и първоначален СТРОГ режим на изтърпяването му.
В този смисъл оплакванията на тримата служебни защитници за
необходимост от проява на допълнително снизхождение и намаляване
размера на наложените наказания, а още по-малко за приложението чл.55 от
9
НК се явяват несъстоятелни. Не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а от друга страна нито едно от тях не е
изключително по своя характер, за да се определи наказание под законовия
минимум. Въпреки това наказателната репресия спрямо тримата подс. е
определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства, доколкото са
индивидуализирани под средния, предвиден в закона размер, поради което и
не следва да се коригира.
Поначало следва да се отбележи, че оплакването за завишен размер на
определените наказания и на тримата подсъдими по реда на чл. 54 от НК е
декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи.
По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата: въззивният
съд също намира, че гражданският иск за неимуществени вреди, претърпени
от пострадалия Ст. М. е основателен по основание, т. к. в резултата на
извършеното деяние – грабеж /нанесени телесни увреждания, представляващи
средна телесна повреда с два медико-биологични признака при упражнена
значителна сила и заплашване/, постр. М. е претърпял болки и страдания,
съставляващи по естеството си морални вреди. Размерът на уважената искова
претенция от 35 000 лева е определен по справедливост, по см. на чл. 52 от
ЗЗД. Тази сума, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането е
дължима солидарно от тримата подсъдими и следва да овъзмезди до някаква
степен претърпените вреди от пострадалия, като се има предвид становището
на вещото лице, че с оглед отсъствието на благоприятни прогнози за
възстановяване движението на долния ляв крайник, може да се счете, че е
налице постоянно, макар и неопасно за живота, разстройство на здравето му.
Последиците, свързани със здравето на пострадалото лице за вбъдеще, с
оглед напредналата му възраст и като цяло естеството на използваната сила и
заплашване при извършване на деянието, от една страна, и ниският размер на
гражданската претенция на пострадалия от друга, правят абсолютно
несъстоятелни исканията на защитниците на подсъдимите Г.И. и А. И. за
намаляване на размера на уважения гр. иск.
При служебната проверка на присъдата не се установиха основания за
отменяване или изменяването й.
Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна
до извода, че присъдата на ОС-Варна не страда от пороци, същата като
правилна, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 57 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД по НОХД № 386/2021г. по описа на същия съд, постановена на
07.07.2021г.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 -
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11