№ 117
гр. Перник, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
в присъствието на прокурора Х. Пл. Р.
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720105762 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. К. Н., с ЕГН **********, с
адрес: ************* срещу Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди,
че на ********** часа управлявал лек автомобил марка ********** модел
************* с рег. **********, собственост на баща му, като без конкретна причина
бял спрян за проверка, при която било установено наличие на **** ********** на
хиляда с техническо средство ********** с фабричен номер **********”. Не приел
показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за
изследване за вземане на кръвна проба.
След като видял резултата от изследването с дрегер и провеждайки
последващите изследвания, започнал да се чувствам дискомфортно. Лекарят в
Спешното отделение установил ********** ****, което наложило да му бъде
поставена **********. Поради ********** след разпита бил освободен на
************* часа през нощта.
За това деяние бил привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на
обвиняем от **** На 27.07.2022г. било издадено Постановление за вземане на мярка за
неотклонение. Съставен бил Обвинителен акт за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК.
В резултат било образувано нохд № 01368/2022г. на Пернишки районен съд и
била постановена присъда, с която бил признат за НЕ ВИНОВЕН по повдигнатото
обвинение. Районна прокуратура Перник подала протест срещу тази присъда, като в
рамките на ВНОХ дело № 361 по описа за 2023г. на Пернишкия окръжен съд, било
постановено Решение № 71/17.10.2023г., с което първоинстанционната присъда била
потвърдена и влязла в сила на 17.10.2023 г.
Твърди, че за периода на протичане на наказателното производство, вследствие
на неоснователно водената наказателна процедура, претърпял неблагоприятни
последици от неимуществен характер. Шок от резултата на дрегера. Надеждата, че
1
всичко ще приключи след кръвния тест бързо се помрачила от отнетото СУМПС,
повдигнатото обвинение и последвалата съдебна фаза.
Чувствал се неудобно от ситуацията и изпитвал и несигурност какво може да се
случи. Страхувал се дали ще се справи с предстоящите студентски изпити и дали
впоследствие ще успее да се реализира професионално, дали изобщо ще си намери
работа. Изпитвал характерните и присъщи неприятни психически и душевни
изживявания, свързани със страха от постановяването на осъдителна присъда и от
ограниченията в правната му сфера, които едно евентуално осъждане би породило.
Този страх и неприятни очаквания преживявал тежко и поради факта, че до
образуването на това наказателно производство никога и под никаква форма не е
участвал в наказателен процес като обвиняем, подсъдим или лице, срещу което се
извършва проверка или се води досъдебно производство и винаги е водил начин на
живот, несъвместим с каквито и да било прояви на престъпно поведение.
След като му било отнето свидетелството за правоуправление, престанал да
управлявам такъв като криел причината да е без автомобил от приятелите си.
Майка му се притеснила от случилото се, а баща му се ядосал, тъй като считал,
че крие нещо.
Случилото се отразило негативно на представянето му по време на
семестриалните изпити.
За втория семестър за учебната 2020/2021г. и първия за учебната 2021/2022г.
трябваше да си осигури пациенти за практическите занимания. Бил осигурил такъв –
дете, на което обещал да транспортира, но впоследствие не могъл да изпълни
ангажимента, тъй като бил с отнето СУМПС.
Изпитвал редица други неблагоприятни усещания като страх, безпокойство,
нежелание да общува с хора, често усещал задух, получавал сърцебиене. Това
налагало да посещава многократно личния си лекар, за което били съставени
множество амбулаторни листи.
Бил насочен към психиатър, който провел няколко контролни прегледи и
предписал **********, впоследствие били включени ****. Закупувах предписаните
лекарства и стриктно спазвал предписаното лечение.
Бил нарушен съня му, апетита, трудно се справял с учебния процес и търпял
множества неудобства поради невъзможността да управлява лек автомобил.
Психическите му проблеми, постоянната му тревожност станали причина да се
раздели с приятелката си.
След частична стабилизация на състоянието в резултат на проведеното лечение
през лятото и зимата на 2021 и 2022г., симптомите отзвучали в значителна степен, но
след издаването на обвинителен акт и образуването на наказателно дело пред съда,
отново се появили емоционална лабилност, тревожно депресивни изживявания и
вегетативни симптоми. Продължава да вземам предписаните от доктор Р. К. лекарства.
В края на 2022г. започнал да работи по трудов договор. За да се явява в
провежданите по делото съдебни заседания, трябвало да споделя с работодателя за
наказателното производство, което било изключително неблагоприятно.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 12 000,00 лева, като част от общата сума в
размер на 20 000,00 лева - обезщетение за причинените му и претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото от ответника обвинение в
извършване на престъпление, за което бил оправдан, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на оправдаването - 17.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
2
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор като намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Признава фактите изложени в исковата молба относно извършената
проверка на ищеца, образуването на досъдебно производство и повдигането на
обвинение. Подчертава обаче, че от обща продължителност 1 година и 8 месеца на
цялото наказателно производство, досъдебното протекло за 3 месеца (периода след
повдигане на обвинение до внасянето на обвинителен акт). Извън тук посочения
тримесечен срок, не следвало да се търси отговорност от Прокуратурата.
Оспорва ищецът да е претърпял вреди, а ако такива са налице, оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между тях и досъдебното производство.
Счита, че не носи отговорност за извършено от органите на МВР, позовавайки
се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от Прокуратурата
спрямо него са предприемани мерки – подписка, която е най- леката.
Намира, че претенцията е завишена по размер с оглед правилото на чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение за прекомерност, като същевременно оспорва и
предпоставките за присъждане на разноски на ищеца, тъй като не е представено
доказателство за това.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените
тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на повдигнато от ответника обвинение, за
което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Съгласно тук посочената разпоредба
- държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Така в тежест на ищеца е било да установи, че му е повдигнато обвинение от
ПРБ за извършено от него престъпление; образуваното по случая наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда, като в този случай повдигнатото
му обвинение е незаконно; претърпял е неимуществени вреди и причинно-следствена
връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат.
С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че
на ********** часа ищецът управлявал лек автомобил, бил спрян за проверка, при
която било установено наличие на **** ********** на хиляда с техническо средство
**********. За това деяние бил привлечен като обвиняем с Постановление за
привличане на обвиняем от **** На 27.07.2022г. било издадено Постановление за
вземане на мярка за неотклонение. Съставен бил Обвинителен акт за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК. В резултат било образувано нохд № 01368/2022г. на Пернишки
районен съд и била постановена присъда, с която бил признат за НЕ ВИНОВЕН по
повдигнатото обвинение. Тази присъда е потвърдена от въззивната инстанция с
неподлежащо на обжалване и протест решение.
Съдът е оставил без уважение молбата на ответната страна за изменение на
3
проекта за доклад и същият е бил обявен за окончателен, тъй като страната изрично е
признала конкретните обстоятелства с отговора на исковата молба. Разминаването в
защитната теза се касае вероятно на особената структура на ответника, в която даден
прокурор подава отговор, а друг се явява в съдебно заседание и резонно не възприема
становището на първия.
Независимо от това несъответствие, съдът намира, че тези обстоятелства –
управлението на посоченото МПС от ищеца, проверката от органи на МВР на ****,
резултата от тази проверка и повдигането на обвинение се установява от приетите по
делото доказателства. Съгласно преписката на ДП № 35/2021 по описа на Районна
прокуратура, то е образувано на 31.01.2021 г., като бързо производство, а два дена по –
късно е преобразувано под същия номер като е повдигнато обвинение, по което
ищецът е оправдан.
Тези, безспорно установени факти, дават основание на съда да приеме, че искът
е доказан в своето основание.
Ответникът е възразил, че не носи отговорност за извършеното от органите на
МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК. Подчертава, че от
Прокуратурата спрямо него е предприета най - леката мярка за принуда - подписка.
Това възражение е неоснователно. Изводът е верен, защото в практиката на ВКС
/Р. № 34/01.02.2010 г. по гр. д. № 2007/2008 г., IV г. о., Р. № 4/24.01.2011 г. по гр. д. №
855/2010 г., IV г. о. и Р. № 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., IV г. о. / се приема,
че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи не се
влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има значение единствено
за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по исковете за
обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител
на вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови
служители, а като процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е
безвиновна. Отговорността на прокуратурата като процесуален субституент на
държавата по предявен от пострадалото лице иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обхваща
всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на образуваното
наказателно ДП до окончателното му прекратяване, съответно до признаване за
невиновен на лицето. Следва да се съобрази и приетото в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС в мотивите, на което изрично се посочва, че
прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление
по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване,
спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по
делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението
от доказателствата по делото.
При този правен извод, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по
правилото на чл. 52 ЗЗД. Ищецът е твърдял множество неимуществени вреди, в
резултат от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и
незаконосъобразно повдигнато обвинение.
Хронологично, на 05.02.2021 г. (пет дни след образуване на ДП) е била
изготвена химическа експертиза, от която се установява, че ********** **** **** на
ищеца е 0,00 промила. На **** е изготвена тройна съдебно токсикологична
експертиза, която също не установява наличие на **** **** на ищеца. Установено е
наличие на наркотично вещество, но за това обвинение не е повдигано.
В рамките на досъдебно производство са възникнали въпроси относно
разминаването между показанията на дрегера и кръвна проба, като разследващите
органи са проявили завидна и рядко срещана активност да съберат доказателства в
подкрепа на обвинителната теза. Разпитани са множество свидетели, иззети са записи
4
от охранителните камери на лечебното заведение, където ищецът е дал кръв - 53 мин
след пробата с дрегера съгласно изготвената СТЕ, назначена е ДНК експертиза, която
установява, че изследваната кръв е на ищеца, с вероятност за грешка – 1:243
квинтилиона.
Установени са предпоставки и за престъпление по чл. 294 НК, като
производството е отделено.
Ищецът е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка подписка, а на
12.09.2021 г. е внесен обвинителен акт единствено за престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК, както бе посочено.
След провеждането на редица съдебни заседания, изслушване и приемане на
експертизи, разпит на свидетели, с присъда от 30.05.2023 г., постановена по нохд №
01368/2022г. на Пернишки районен съд, ищецът е оправдан. Тя е протестирана, като с
решение състава на окръжен съд е потвърдил същата на 17.10.2023 г.
Във връзка с установените факти, съдът приема, че наказателното производство
срещу ищеца е продължило в периода от **** до 17.10.2023 г. – две години и почти
девет месеца, не една година и осем месеца и само три месеца с повдигнато
обвинение, както ответната страна твърди. Това е така, защото съгласно разясненията,
дадени в практиката на ВКС /Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., IV
ГО, Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО, при образувано
полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено впоследствие, поради това,
че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за отговорност на
държавата по чл. 2, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, макар че в това производство не се повдига
обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем.
На по - силно основание следва да се приеме, че наказателното преследване в
конкретния случай е започнало на **** след като на ищеца е повдигнато обвинение.
То е продължило до 17.10.2023 г. единствено поради действията на прокуратурата,
които както бе посочено са изключително настоятелни в подкрепа на обвинението.
В Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о. се
приема, че справедливият размер на паричното обезщетение на неимуществено
увреждане се извлича от обективно съществуващите и установени по делото
обстоятелства. Тези обстоятелства в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ са видът на
нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начинът на живот, ценностна система и
обичайната среда на пострадалия; тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените
процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда;
отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и
публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието
други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността на
ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография,
обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на
страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за
първи път се подвига обвинение.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към
датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната,
като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на
присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за
5
неоснователно обогатяване, а съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. - всеки
отделен случай е специфичен, дължимата преценка е индивидуална, тъй като във
всеки случай обстоятелствата, които се отчитат са различни.
Ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира
вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства,
той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред
трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер.
Фактът на незаконно обвинение съдът приема за безспорно установен по
правилото на чл. 300 ГПК. За установено приема и че за периода на наказателното
преследване ищецът има изключително силни отрицателни изживявания, както от
образуваното ДП, така и от предприетите мерки във връзка с него, което неминуемо
му се е отразило емоционално негативно. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности
и личността, както и социалното му общуване. В настоящия случай следва обаче да се
отчете периода през който е продължило наказателното производство, който е
ненужно дълъг и единствено зависещ от действията на ответника, с оглед на
обстоятелството, че още първата (05.02.2021г.) от множеството експертизи е
установила отрицателни данни за наличие на **** **** на ищеца. Три месеца по –
късно е депозирана тройната експертиза, потвърждаваща тези данни, което обаче не е
разколебало ответника и обвинение е повдигнато и поддържано до постановяване на
необжалваем съдебен акт.
По делото са събрани и множество доказателства относно емоционалното и
здравословно състояние на ищеца в рамките на наказателното производство, като
съдът приема, че са налице трайни негативни последици за психическото и физическо
състояние на ищеца, предизвикани изключително и в пряка причинна връзка от
поведението на ответника. В конкретният случай ищецът е бил неосъждан, на 25
години към датата на образуване на ДП, която възраст принципно предполага по -
висока устойчивост към стреса. Това правило не е абсолютно, като същевременно
доказателствата сочат обратното. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
анализирани със засилена критичност по правилото на чл. 172 ГПК. За да даде вяра на
тези показания съдът съобрази, че те боравят с ясни термини като разказът им
смислово се припокрива, но и разкрива аспекти от речта, характерни за всеки отделен
индивид при разказ на едни и същи възприети събития – състоянието на ищеца. В
конкретния случай същият е страдал от високо кръвно налягане, безсъние, тревожност,
липса на желание за контакт с приятелския си кръг, постоянно притеснение за
бъдещата си професионална реализация, вкл. относно упражняваната професия към
този момент в дентална клиника. Това е повлияло върху процеса на обучение по
медицина, създадени са пречки в организацията на стажантската му програма,
наложило се е да посещава психиатър и приема множество медикаменти,
обстоятелства кореспондиращи и с приложените по делото писмени доказателства.
Особено внимание следва да се обърне на показанията на св. Б. Й., която пряко е
възприела явно и целенасочено негативно отношение спрямо ищеца от представители
на МВР, които визуално разпознавайки ищеца са си позволили да отправят
6
подигравателни коментари по негов адрес, макар и да не разполагат с данните, а и с
капацитета, да дават оценка на деяние, което е в процес на доказване по надлежен ред.
Тези техни деяния със сигурност са допринесли и допълнително са утежнили
състоянието на ищеца, който в непознавайки обективността съдебната система,
ставайки свидетел на упорството на прокуратура, неминуемо би изпитал ако не
постоянен страх, то поне силно притеснение до 25.09.2023 г., чувайки „решение в
срок“ от въззивния състав, като значението на това произнасяне вероятно му е било
разяснено от неговия защитник с оглед правомощията на въззивния съд по чл. 334
НПК и единствено възможните хипотези по т. 1 и т. 6 в конкретния случай.
По делото няма данни за „официално“ публично разгласяване за наказателното
производство, но има данни, че служители на МВР са „положили усилия“ в тази
насока, поради което приятелското обкръжение и случайно срещнати лица са узнали
за наказателното производство.
По делото няма данни за условията и стандарта на живот на ищеца в периода на
незаконното наказателно преследване, към който момент определената за втората
половина на 2022 г. МРЗ в размер на 710,00 лева и 780,00 лева за 2023 г.. Няма данни и
за ограничаване на свободното придвижване, но неминуемо взетата мярка подписка е
създала емоционален дискомфорт на ищеца.
С оглед на изложеното, при съобразяване тежестта на престъплението, за което
е било образувано наказателно производство и най – вече неговата
продължителност – 1/9 от живота на ищеца, предвид конкретната му възраст, следва
да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му и установени
неимуществени вреди, проявяващи се и към настоящия момент, са необходими
9000,00 лв., който размер на обезщетение съответства на характера и степента на
търпените страдания. Тази сума справедливо ще репарира вредите, които ищеца е
понесъл от незаконно обвинение и неговото поддържане, т. к. предназначението на
обезщетението е да възмезди претърпените болки и страдания от незаконното
наказателно преследване, а не да служи за безвъзмездно набавяне на средства,
обуславящо извод за отхвърляне на иска за разликата до 12000,00 лева.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата за периода от датата на влизане в сила оправдателната присъда –
17.10.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението (т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора същият има право на
такива. Такива са доказани в размер на 1210,00 лева и следва да бъдат присъдени
907,50 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на М. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: ************* сума в
размер на 9000,00 лева, ведно със законна лихва от 17.10.2023 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и
незаконосъобразно повдигнато обвинение, причинило му несигурност, безсъние,
страх, безпокойство, нежелание да общува с хора, задух, сърцебиене, поради
обвинение в престъпление, което не е извършил, уронване на доброто му име сред
7
познати, приятели и в обществото в рамките на досъдебно производство № 35/2021г.
по описа на Районна прокуратура Перник и последвалите първоинстанционно и
въззивно съдебни производства, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 9000,00
лева до предявен размер от 12000,00 лева (частичен от 20000,00 лева) като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република
България да заплати на И. К. К. сума в размер на 907,50 лева - разноски в
настоящото производство, съобразно изхода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8