Решение по дело №2425/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                            15.11.2019 г.                      град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на дванадесети ноември                                      две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

 

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2425 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на И.В.К. ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 859.56 лева – неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1.9.2018 г. до 1.7.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и сумата от 597.62 лева – мораторна лихва за периода 30.10.2018 г. до 5.8.2019 г.  

Ищецът твърди, че страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено на 1.7.2019 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Заявява, че уговореното брутно трудово възнаграждение е възлизало на 1 675.96 лева, а нетното – на 1 300.51 лева, като част от същото – отчасти за м. септември 2018 г. и изцяло за периода от м. октомври 2018 г. до м. юни 2019 г., включително, е останало незаплатено.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, като моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, считайки че са наличие на предпоставките за това.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието на такъв представител. Не заема становище по предявения иск.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ и по 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. не изпрати представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждането по чл. 131 ГПК.

Съгласно чл. 239 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение по делото, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

От представените доказателства съдът приема, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „инженер, клиентска поддръжка” при ответното дружество. Не се установява работодателят да е заплатил дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период, като от представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на исковете.

С оглед установената вероятна основателност на исковете и тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба и негов представител не се яви в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на направените от ищеца разноски – 1 100.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за производството в размер на 684.38 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

                                                       Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Е.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ст. Ах.” № 14, представлявано от Р. В., да заплати на И.В.К., ЕГН ********** сумата от 15 859.56 (петнадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест ст.) лева – неизплатени трудови възнаграждения за периода от 1.9.2018 г. до 1.7.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 5.8.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 597.62 (петстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и две ст.) лева – мораторна лихва за периода 30.10.2018 г. до 5.8.2019 г., както и сумата от 1 100.00 (хиляда и сто) лева - направени разноски в производството.

ОСЪЖДА „Е.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Ст. Ах.” № 14, представлявано от Р. В., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 684.38 (шестстотин осемдесет и четири лева и тридесет и осем ст.) лева - държавна такса за производството, както и сумата от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.           

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: