№ 376
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110205178 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТРАНС КОМФОРТ“ ООД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление № 23-0001453 издадено на
15.09.2021 год. от Директор на Регионална дирекция "АА" гр. Варна, с което
на въззивника за нарушение по чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАП/, на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3 000.00
/три хиляди/ лева.
Въззивникът оспорва обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага
твърдения за допуснати в хода на административно – наказателното
1
производство съществени процесуални нарушения и по – специално нормата
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на
един свидетел. Излага, че нарушението е описано неясно, тъй като в НП са
описани две нарушения и не е уточнено коя хипотеза на чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП е имал предвид наказващия орган. Счита, че това е накърнило правото
му на защита, а именно да знае точно какво административно нарушение му
се вменява, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В с. з. чрез процесуален представител поддържа жалбата и искането
за отмяна на обжалвания акт.
Възиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирала е становище в което моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена комплексна проверка на документацията на
дружеството – въззивник, притежаващо лиценз на Общността за превоз на
товари било констатирано, че на 06.07.2020 год. в гр. Варна, въззивникът е
допуснал извършването на обществен превоз на пътници със специализиран
автобус, марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. № В 49-07 СА, който не е включен
в списъка на превозните средства към Лиценза на Общността на дружеството
превозвач, видно от пътен лист № 012506/06.07.2020 г., пътен лист №
012507/07.07.2020 г. и пътен лист № 012508/08.07.2020 г.
При тези констатации на 30.06.2021 год. св.Б.И. – ст. инспектор при
РД „АА“ – Варна, съставил спрямо въззивника АУАН за нарушение на чл.
96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, който бил връчен на нарушителя и подписан от него
без възражения. В законоустановения тридневен срок възражения срещу акта
не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло
2
възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от
наказващия орган, който наложил предвидената в чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
санкция с фиксиран размер от 3 000.00 /три хиляди/ лева.
Така приетата фактическа обстаовка се установява по безспорен и
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени,
показания на св.Б.И., така и от приобщените писмени доказателства, които ги
допълват.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна
проверка относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
обжалваното наказателното постановление, направи следните фактически и
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна,
надлежно оправомощен съгласно Заповед РД-08-30 от 24.01.2020 год. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно процесуалната и материално – правна законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на АУАН поради посочването на само един
свидетел в него, тъй като на първо място това не е накърнило по никакъв
начин правото на защита на нарушителя /актът е съставен в негово
присъствие и му е връчен лично/, още повече, че в процесния случай
нарушението е установено при проверка на официални документи при което
3
АУАН би могъл да бъде съставен и в отсъствие на свидетели. /чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН/.
Възраженията на въззивника касаещи описанието на нарушението се
споделят напълно от настоящата съдебна инстанция поради следното:
От изложената фактическа част в АУАН и НП съдът намира, че е в
нарушение на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП не е
посочена точна дата на извършване на нарушенията, каквито възражения
поддържа и жалбоподателят. Посочени са три твърдяни дати на нарушения,
а именно- „че въззивникът е допуснал извършването на обществен превоз
на пътници със специализиран автобус, марка „Мерцедес“, кат. М2, с рег. №
В 49-07 СА, на три дати - 06.07.2020 г., на 07.07.2020 г. и на 08.07.2020 г.,
който не е включен в списъка на превозните средства към Лиценза на
Общността на дружеството превозвач.
Резонно явява и възражението на защитата за наличие на хипотеза на
чл.18 от ЗАНН, като за всяко едно нарушение се налага едно наказание, тоест
ако да биха твърдяли повече от едно нарушения, това обоснована повече от
една наказание, а не едно съвкупно такова. Този извод следва от разпоредбата
на чл. 18 от ЗАНН, определяща, че когато едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно,
от което пък се налага изводът, че нормата на чл.18 от ЗАНН изисква за всяко
нарушение да се наложи отделно наказание /в този смисъл Решение № 2139
от 21.10.2014 г. по КНАХД дело № 1828/2014 на АС- Пловдив, макар и
същото да касае казус за уредба на трудови правоотношения/.В това решение
са изложени точни и последователни мотиви относно незаконосъобразността
на наказателното постановление поради допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 и
т.7 от ЗАНН, вр.с чл.18 от ЗАНН, което като такова ограничава правото на
защита на привлеченото към отговорност лице и препятства съдебната
проверка за законосъобразността на наказателното постановление, и което
като такова е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Нормата съдържа
както диспозиция, така и санкция, като в диспозицията й са предвидени три
хипотези на отделни нарушения. Едва в наказателното постановление е
уточнено, че санкцията се налага на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП,
което идва да рече, че административно наказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за това, че е допуснал извършването на обществен
превоз на товари с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие на
лиценз на Общността. Както е известно следва да е налице пълна
идентичност между описанието на нарушението и правната му квалификация
дадени в АУАН и тези, отразени в НП. Недопустимо е едва в наказателното
постановление да се уточнява конкретната правна норма, която се твърди че е
нарушена, тъй като правото на защита на нарушителя възниква от момента на
4
съставяне на АУАН.
Нещо повече – в описанието на нарушението както в АУАН така и в НП
е допусната компилация от факти, като липсва яснота за какво точно
нарушение дружеството е привлечено към отговорност, съответно наказано.
Доколкото фактите, касаещи съставомерни признаци следва да са
категорично и недвусмислено визирани в АУАН и НП, предвид формалния
характер на производствата с наказателен елемент, с оглед гарантиране
правото на защита на наказваното лице, съдът намира, че установения
пропуск е опорочил производството и не може да бъде отстранен в хода на
съдебната фаза.
Само в допълнение би могло да се посочи и че релевантните факти,
касаещи обективната страна на твърдяното нарушение не са изследвани и не
са установени по категоричен и несъмнен начин, поради което наказателното
постановление е и необосновано, като тежестта да докаже
административното нарушение е на административнонаказващия орган. Така
самото наказателно постановление страда от необоснованост и е издадено,
без всички относими към случая фактически обстоятелства да са надлежно
изяснени и съответно обсъдени от наказващия орган.
Поради изложеното НП следва да бъде отменено като издадено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство. /КНАХД № 3287/2019 г. по
описа на Административен съд – Варна/
По отношение искането на страните за присъждане на разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 484 /четиристотин осемдесет и четири/ лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски
от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е
основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е Регионална дирекция „АА“ гр.Варна – така
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 0001453 издадено на
15.0.2021 год. от Директора на Регионална дирекция "АА" в гр. Варна, с
което на „ТРАНС КОМФОРТ“ ООД, ЕИК *********, за нарушение по чл.
96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96,
ал. 1, т. 1, от ЗАвП е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
гр.Варна, да заплати на „ТРАНС КОМФОРТ“ ООД, ЕИК ********* сумата в
размер на 484.00 /четиристотин осемдесет и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване през Административен съд - Варна
в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото
изготвяне
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6