Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 751

Монтана, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20247140600222 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение № 50 от 12.03.2024 г. постановено по АНД № 20241630200242 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-004087 от 24.01.2024 г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр. Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С*** , ж.к. „Л*** “ 7, бул. „Д*** Н*** “ № *, ет. * , ап. * , представлявано от А*** В*** М*** , е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗЗП.

Касационният жалбоподател „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , ж.к. „Л*** 7“, бул.“Д*** Н*** “ №* , АТЦ „С*** център“, ет.* , офис * представлявано от Изпълнителния директор Г*** Т*** Т*** , чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д.Н., редовно призовани не се явяват. В писмено становище поддържат касационни основания, които се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми, като изводите на районния съд са неправилни и незаконосъобразни. Твърди, че в СЕФ предвид препращането в документа никъде не е посочен размерът на разходите в случай на некоректно изпълнение на задълженията, като в случая не са посочени неустойки, тъй като такива липсват и не се начисляват поради което и в СЕФ не са отразени. Излагат се доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, ведно с потвърдения с него спорен административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, общо в размер на 300 лв.

Ответникът по касационната жалба Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, редовно призован, представлява се от старши юрисконсулт С*** П*** Д*** , която в писмено становище и по съществото на делото, оспорва жалбата, като навежда доводи за липса на твърдените касационни основания, счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, като моли за оставянето му в законна сила. Претендира сторените по делото разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице твърдените касационни основания.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното Наказателно постановление е заключителен акт в административнонаказателно производство, образувано с АУАН № 004087/11.08.2023г. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК * въз основа на извършена проверка на 16.05.2023 г. в обект офис на Easy Credit, стопанисван от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, находящ се в гр. М*, бул. „Т*“ № *, завършила с изготвен Констативен протокол № К-2742937/16.05.2023 г.

При извършена проверка контролните органи са изискали информация от служителя за предоставяне на потребителски кредит в размер на 600 лв. за срок от 12 месеца. Представен е попълнен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация на кредитоискателите за потребителски кредити със следните параметри и информация: Потребителски кредит в общ размер на 600,00лв., със срок на договора за кредит 26 седмици, погасителни вноски 13 бр. с периодичност от 2 седмици, всяка в размер на 50,62 лв. Посочена е обща сума, която следва да се заплати, заедно с лихвите и разходите, в размер от 658,06 лв. Изрично е посочено със „звезда“, че сума е дължима в случай на коректно изпълнение на всички задължения по договора. В Част III, т. 10 от предоставения на потребителя СЕФ е посочено, че наличието на неплатени вноски може да доведе до сериозни неблагоприятни последици /включително принудително изпълнение/ и да затрудни получаването на кредит в бъдеще. В СЕФ не се съдържа информация за разходите, които могат да възникнат при неосигурява на обезпечение от две физически лица поръчители. Не се съдържа информация и за дължимите от потребителя разходи, във връзка с възможността за обезпечение на заема от „Одобрено от Заемодателя „Дружество“ – гарант, което предоставя гаранционни сделки“. След като „Дружеството – гарант е одобрено от кредитора, той следва да е наясно с дължимите разходи от кредитополучателя. При тези факти е прието, че касаторът не е изпълнил вмененото му задължение да посочи в изготвения от него СЕФ за предоставяне на потребителски кредит горепосочената задължителна преддоговорна информация, с което деяние е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като в същият не се съдържа информация за разходите които могат да възникнат във връзка с кредита.

Въз основа на приетите и приобщени от въззивния съд писмени доказателствени средства подкрепени от гласни такива – разпитаните свидетели, е стигнал до извода за безспорна установеност на нарушението, с оглед на което и предвид липсата на основания за квалифициране на деятелността като маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, въззивния съд е потвърдил издаденото НП.

Районният съд е приел, че така издаденото наказателно постановление е материално законосъобразно, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила, а определената санкция съответства на предвиденото в закона, поради което го е потвърдил.

Решението на въззивния съд е правилно.

Правните изводи на районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция.

За да постанови решението си, Районен съд – Монтана е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

Касационният състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения. Процесуалните права на касатора не са били нарушения в хода на производството пред въззивния съд. Районният съд е изпълнил задължението си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно фактическата обстановка по случая. Показанията на актосъставителя – В*** Б*** Ц*** и на свидетелите при извършване на проверката – Р*** П*** И*** и при съставяне на акта – И*** А*** Л*** , не са кредитирани изолирано, а са подкрепени с писмените доказателства от административнонаказателната преписка. От друга страна АУАН и НП са съставени от компетентни лица съгл. чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, предвид цитираната и в НП Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП за надлежно упълномощаване на длъжностно лице да издаде НП. АУАН е връчен надлежно на представител на касатора, като в законоустановения срок са подадени възражения по него. При съставянето на АУАН са спазени сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. Както правилно е приел и районният съд, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от кръга на съществените.

Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения. Доводите в касационната жалба, че мотивите на съда са противоречиви, са неоснователни. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към същите.

Обосновани са доводите на районния съд относно липсата на съществено нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, обусловено от факта, че НП е издадено въз основа на АУАН, в който е посочена приетата за нарушена разпоредба на чл. 5, ал. 5 от ЗПК, отразена и в обжалваното НП. Обосновано районният съд е приел, че деятелността на санкционираното дружество съставлява нарушение по чл. 5, ал. 5 от ЗПК. След като е заявено искане за сключване на договор за заем, дължимите по този договор суми са част от преддоговорната информация, подлежаща на отразяване в СЕФ. При поискания потребителски кредит в общ размер на 600,00 лв. и срок на договора 26 седмици, който трябва да се погаси с 13 бр. вноски, всяка в размер на 50,62 лв. и обща сума, която следва да се заплати 658,06 лв. Изрично в СЕФ е посочено със „звезда“, че тази сума е дължима в случай на коректно изпълнение на всички задълженията по договора. В СЕФ, част III, т. 10 от заемодателя са посочени разходите, дължими от кредитополучателя в случай на забава на плащането на погасителните вноски, представляващи направени разходи за събиране на просрочени вземания, както и дължима лихва върху забавената сума. Никъде в представеният екземпляр СЕФ не е посочен размерът на разходите в случай на некоректно изпълнение на задълженията по договора. В това число в част II, т. 8 на СЕФ относно изискани обезпечения, описание на обезпечението, което следва да се предостави по договора за кредит в срок до три дни от сключване на договора за паричен заем т.е. не се съдържа информация за разходите, които могат да възникнат при неосигуряване на обезпечение на две физически лица – поръчители, както и не са посочени конкретно дължимите от потребителя разходи, във връзка с възможността за обезпечение на заема от „Одобрено от заемодателя „Дружество“ – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Размерът на дължимата сума за поръчителство следва да бъде конкретизиран в Стандартния европейски формуляр, което би позволило на потребителя да сравни различните предложения и да изрази информирано съгласие за сключване на договор за потребителски кредит, в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Този размер би могъл да варира в твърде широки граници, поради което е от значение при формирането на решението на потребителя за сключването на договора.

Касационният състав счита, че СЕФ няма задължителното съдържание на информацията, предоставяна със стандартния европейски формуляр, основани на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Това съдържание, съгласно посочената норма, следва да позволява „сравняване на различните предложения“. По отношение на предвидените разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие, предвидени в договора като обезпечения, следва да бъда отбелязано, че възможността за сравняване предполага достатъчно конкретни данни за отделните видове обезпечения/обезщетения, каквито в процесния случай категорично не са налице.

Тълкувайки разпоредбите на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 5, ал. 1, ал. 2, и чл. 5 от същия закон, настоящият състав приема, че касаторът има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, поради което за него тежи задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗПК да предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, задължението по ал. 2 на чл. 5 от ЗПК да предостави информацията по ал. 1 във формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/ съгласно Приложение № 2, както и задължението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК да попълни изцяло този формуляр с конкретни стойности.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, в размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50 от 12.03.2024 г. постановено по АНД № 20241630200242 по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-004087 от 24.01.2024 г. издадено от Директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище в гр. Монтана, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, упълномощен със Заповед № 771/13.10.2022 г. на председателя на КЗП.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , ж.к. „Л*** “ 7, бул. „Д*** Н*** “ № *, ет. * , офис *, представлявано от Изпълнителния директор Г*** Т*** Т*** да заплати на Комисия за защита на потребителите – С*** , сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.