Решение по гр. дело №12108/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260246
Дата: 13 януари 2021 г.
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20151100112108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                       2021г., гр.Варна

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 12108 по описа за 2015г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове от „Д.Т.“ АД срещу „А. „О.“ ЕАД за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на апорт извършен в негова полза, вписан в СВ на 28.12.2004г. от „Полиграфически изделия върху метални листа“ АД /“ПИМ“ АД/, последното придобило собствеността по силата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ при преобразуването му от държавно предприятие в търговско дружество, на недвижим имот – земя и част от сградите, а именно: ПИ с площ 29395кв.м. по документ за собственост и 25000кв.м. по скица, съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален лист № 501 по КП/1961г. /неодобрен/ на гр.София, м-ст „Изток-юг“, находящ се на ул. „*****, при граници – от четири страни улица, ведно с част от изградените на терена сгради, както и за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост върху терена, като премахне незаконно изградените в имота и неузаконими сгради, със статут на временни постройки, различни от предоставените му за ползване, законно изградени такива в имота, а именно: постройка с №№ по КК 68134.800.470.29 – трафопост; 68134.800.470.1 – двуетажна сграда с друго предназначение; 68134.800.470.27 – сграда за производство на безалкохолни напитки; 68134.800.470.28 – сграда за складови нужди; 68134.800.470.19 – обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.30 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.32 - складови помещения; 68134.800.470.17 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.24 – сграда за търговска дейност; 68134.800.470.4 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.10 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.11 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.12 – административно стопанско предназначение, както и иск за присъждане на сумата 150000.00лв., частично от 300000.00лв. или по 60000.00лв. годишно, представляваща обезщетение за ползване без основание на частта от собственият на дружеството гореописан ПИ, върху който са разположени гореописаните постройки: постройка с №№ по КК 68134.800.470.29 – трафопост; 68134.800.470.1 – двуетажна сграда с друго предназначение; 68134.800.470.27 – сграда за производство на безалкохолни напитки; 68134.800.470.28 – сграда за складови нужди; 68134.800.470.19 – обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.30 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.32 - складови помещения; 68134.800.470.17 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.24 – сграда за търговска дейност; 68134.800.470.4 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.10 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.11 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.12 – административно стопанско предназначение, за периода от 15.09.2010г. до 15.09.2015г., през който са били лишени от възможността сами да го ползват.

В исковата молба и последвалите молби уточнения, включително със заключение по СТЕ от 28.01.20г. и 09.05.18г. - досежно индивидуализация на процесните сгради „Д.Т.“ АД твърди, че е собственик на ПИ с площ 29395кв.м. по документ за собственост и 25000кв.м. по скица, съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален лист № 501 по КП/1961г. /неодобрен/ на гр.София, м-ст „Изток-юг“, находящ се на ул. „*****, при граници – от четири страни улица, ведно с част от изградените на терена сгради, по силата на апорт извършен в негова полза, вписан в СВ на 28.12.2004г. от “ПИМ“ АД, последното придобило собствеността по силата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ при преобразуването му от държавно предприятие в търговско дружество.

Твърди, че ответното дружество „А. „О.“ ЕАД държи върху собственият му ПИ за периода от 15.09.2010г. до 15.09.2015г. незаконно изградени сгради със статут на временни постройки, без наличие на основание за това, с което му пречи сам да упражнява правото си на собственост върху частта от терена, в която са изградени постройките и реализира доходи от ползването му, които за периода от 15.09.2010г. до 15.09.2015г. оценява общо на 300000.00лв. Сградите са индивидуализирани окончателно със заключение по СТЕ от 28.01.20г. и 09.05.18г. и са както следва: постройка с №№ по КК 68134.800.470.29 – трафопост; 68134.800.470.1 – двуетажна сграда с друго предназначение; 68134.800.470.27 – сграда за производство на безалкохолни напитки; 68134.800.470.28 – сграда за складови нужди; 68134.800.470.19 – обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.30 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.32 - складови помещения; 68134.800.470.17 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.24 – сграда за търговска дейност; 68134.800.470.4 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.10 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.11 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.12 – административно стопанско предназначение.

Ответникът в срока за отговор оспорва исковете.

Възразява, че ищецът не е собственик на процесният имот - ПИ пл. № 470 заедно с изградените в него сгради, защото негов собственик е „А. „О.“ ЕАД, придобило собствеността по силата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ при преобразуването му от държавно предприятие в търговско дружество. Имотът - ПИ пл. № 470 заедно с изградените в него сгради първоначално бил отчужден по реда на Закона за назионализация на частните индустриални и минни предприятия през 1947г. По късно бил предоставен за ползване на ДИП „Победа“. Впоследствие с Решение № 201/1982г. на Бюрото на Министерски свет за нуждите на Комитета по културата, чиито правоприемник е Министерство на културата, са предоставени безвъзмездно сградите на бившата Фабрика „Победа“ /сега “ПИМ“ АД/, находящи се в гр.София, м-ст „Изгрев“, бул. *****, сега - ул. „*****, с цел обезпечаване на културни потребности и по-конкретно задоволяване нуждите на студията за анимационни филми и организиране база за кино и видеопроизводство. Впоследствие след серия преобразувания, образуване на нови и правоприемства на държавни дружества и организации, и като включен в капитала на ДФ „Аудиовизия Орфей“, имотът преминал в собственост на търговското дружество „А. „О.“ ЕАД, в което е преобразувана държавната фирма.

Възразява, че имотът никога не е бил включен в капитала на “ПИМ“ АД, като държавно дружество, поради което и “ПИМ“ АД не е придобило собствеността върху него при преобразуването му в търговско дружество, респ., като несобственик не е могло да прехвърли на ищеца чрез апорт собствеността върху него.

Възразява, че държи процесните сгради в ПИ пл. № 470 на правно основание, т.к. са законно изградени върху държавна земя и придобити заедно с последната от ответното дружество по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, при преобразуването му в търговско дружество. Възразява и, че държи сградите на правно основание, т.к. е носител на право на строеж за изграждане на същите. Поради наличието на основание за упражняваната фактическа власт счита, че не дължи обезщетение за процесния период за ползване на частта от терена, върху която са разположени сградите.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 109 ЗС – за преустановяване на неоснователни действия, с които се пречи на упражняване в пълнота на правото на собственост върху недвижим имот, чрез премахване на сгради на ответника находящи се в него, и чл. 59 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване на частта от собственият на ищеца недвижим имот, върху която са разположени подлежащите на премахване сгради. За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, по всеки от тях кумулативното наличие на следните предпоставки:

-       по иска  с правно основание чл. 109 ЗС - че е собственик на процесния имот /земя и сгради, с изключение на тези предмет на иска по чл. 109 ЗС/ на заявеното правно основание, както и, че с неоснователните си действия, изразяващи се в изграждане и държане на незаконно изградени и неузаконими сгради със статут на временни постройки, различни от предоставените му за ползване, законно изградени такива в имота, ответникът му пречи да упражнява в пълнота правото си на собственост върху него;

-       по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД - че е собственик на  частта от ПИ пл. № 407, върху която са разположени сградите предмет на иска по чл. 109 ЗС, на твърдяното основание, че ответникът е ползвал тази част през твърдяния период, без наличие на основание за това.

В тежест на ответникът е да установи възраженията си по исковете. Т.к. се твърди, че ответникът е придобил собствеността по силата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, след серия преобразувания, образуване на нови и правоприемства на държавни дружества и организации, и като включен в капитала на ДФ „Аудиовизия Орфей“, в негова тежест е да установи главно и пълно, че първоначално, след национализацията през 1947г. процесният имот – земя и сгради е предаден на праводателят му - Комитета по културата, чиито правоприемник е Министерство на културата, по реда на Наредбата за държавните имоти от 1975г. /отм./.

Въз основа събраните писмени доказателства и заключения на вещи лица, които намира за обективни и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото кредитира изцяло съдът приема, че ищецът е собственик на процесния имот - ПИ пл. № 407 и сгради с изключение на тези предмет на иска по чл. 109 ЗС на заявеното основание - апорт вписан в СВ на 28.12.2004г., респ., че праводателят му по апорта – „Полиграфически изделия върху метални листа“ АД е собственик на същия имот – ПИ пл. № 470 и сгради на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Съобразно приетите доказателства след национализацията по реда на ЗНЧИМП от 1947г. имотът – земя и сгради, за които са съставени Актове за държавна собственост от 1951 и 1952г., е предоставен за ползване на ДИП „Победа“, чиито правоприемник е „Полиграфически изделия върху метални листа“ АД. От приетите доказателства: Протокол от 15.06.1992г. за оценка на ДМА и материали на “ПИМ“ АД към 01.01.92г.; Извлечение от сметка 203 -  “ПИМ“ АД – земя и сгради – 14 позиции и Извлечение от сметка 201 – земя, в което е посочена земя – 25500.00кв.м.; Инвентарна книга на “ПИМ“ АД от 01.01.90г.; Баланс на “ПИМ“ АД към 31.12.92г., се установява, че към момента на приватизацията на ДФ „Полиграфически изделия върху метални листа“  в “ПИМ“ ЕАД – 1996г., процесният имот – земя и сгради е предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие.

Възражението на ответника, че правото на стопанисване и управление върху имота в полза на ДФ „Победа“ е било отнето като с акт на компетентен орган към 1982г. държавните имоти са предадени на Комитета за култура е останало недоказано. Не е установил наличието на преки нужди на Комитета по културата, чиито правоприемник е Министерство на културата, за задоволяване на които са предоставени за ползване и управление процесните сгради, съобразно тяхното предназначение, което е необходимо на основание разпоредбата на чл. 91 от Наредбата за държавните имоти от 1975г. /отм./. С Решение № 201/1982г. на Бюрото на Министерски свет за нуждите на Комитета по културата, чиито правоприемник е Министерство на културата, са предоставени безвъзмездно сградите на бившата Фабрика „Победа“ /сега “ПИМ“ АД/, находящи се в гр.София, м-ст „Изгрев“, бул. *****, сега - ул. „*****, с цел обезпечаване на културни потребности и по-конкретно задоволяване нуждите на студията за анимационни филми и организиране база за кино и видеопроизводство. Цитираното Решение № 201/1982г. на Бюрото на Министерски свет обаче не установява предаване на държавни имоти в оперативно управление на една държавна организация на друга, съгласно реда предвиден в чл. 94 Наредбата за държавните имоти /отм./, в редакцията му Дв, бр. 52/1979г., а представлява акт по изпълнение на държавна политика за изнасянето на промишлените производства и дейности, предмет на Решение № 71/74г., като предоставянето се обуславя от конкретни, преки нужди и предназначение на имотите, което за Комитета по култура, като учреждение е недоказано. Идентично е установено в мотивите на Решение № 72/21.07.2014г. по гр.д. № 7698/2013г. на ВКС, без задължителна сила за страните в настоящото производство.

При това положение предпоставките за придобиване на собствеността от страна на “ПИМ“ АД на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./, а именно: собственост на държавата по отношение на конкретно имущество; предоставяне на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие; преобразуване и приватизация на това предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, са установени.

Предвид вече изложените мотиви следва да се приеме, че ответникът не е собственик на процесните сгради на заявеното основание - чл. 17а ЗППДОбП /отм./. Недоказано е и заявеното в евентуалност основание – суперфиция. Липсват доказателства, които да установяват, че в полза на ответника е отстъпено законосъобразно и реализирано право на строеж за сградите предмет на иска по чл. 109 ЗС.

Безспорно е, че ответникът упражнява фактическа власт върху сградите предмет на иска по чл. 109 ЗС: постройка с №№ по КК 68134.800.470.29 – трафопост; 68134.800.470.1 – двуетажна сграда с друго предназначение; 68134.800.470.27 – сграда за производство на безалкохолни напитки; 68134.800.470.28 – сграда за складови нужди; 68134.800.470.19 – обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.30 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.32 - складови помещения; 68134.800.470.17 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.24 – сграда за търговска дейност; 68134.800.470.4 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.10 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.11 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.12 – административно стопанско предназначение. Не е установено наличие на правно основание за упражняваната фактическа власт. Не е установено обаче и, че ответникът е изградил сградите предмет на иска по чл. 109 ЗС, което е предпоставка за да се приеме, че пречи на упражняване в пълнота на правото на собственост на ищеца върху частта от ПИ пл. № 407, която заемат, респ. за да се приеме, че ответникът е лицето, което следва да премахне същите, с което да преустанови неоснователните действия по възпрепятстване на ищеца. Липсата на основание за упражняване на фактическа власт върху сгради, при установено право на собственост на ищеца върху същите сочи на основателност на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, какъвто не е предявен.

Предвид липсата на една от горепосочените предпоставки – действия, с които ответникът пречи на упражняване правото на собственост на ищеца, искът с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователен е и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД. Това е така, т.к. съобразно вече изложените мотиви не е установено, че ответникът е изградил сградите предмет на иска с правно основание чл. 109 ЗС в собственият на ищеца ПИ пл. № 407, а искът по чл. 59 ЗС е предявен за присъждане на обезщетение за ползване на частта от ПИ пл. № 407,  заета от същите. Не за обезщетение за неоснователно ползване на сградите.

При този изход от спора в полза на ответника следва да се присъди сумата 11150.00лв., представляващи сторените пред СГС разноски съобразно приетият списък, формирани от хонорар за защита от адвокат в размер на 10200.00лв. и депозити за вещи лица.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.Т.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, АД „Д.и А. и съдружници“ – адв. Г.А., предявени срещу „А. „О.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, за установяване в отношенията между страните, че „Д.Т.“ АД е собственик по силата на апорт извършен в негова полза, вписан в СВ на 28.12.2004г. от „Полиграфически изделия върху метални листа“ АД /“ПИМ“ АД/, последното придобило собствеността по силата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ при преобразуването му от държавно предприятие в търговско дружество, на недвижим имот – земя и част от сградите, а именно: ПИ с площ 29395кв.м. по документ за собственост и 25000кв.м. по скица, съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален лист № 501 по КП/1961г. /неодобрен/ на гр.София, м-ст „Изток-юг“, находящ се на ул. „*****, при граници – от четири страни улица, ведно с част от изградените на терена сгради, както и за осъждане на ответното дружество да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълнота правото си на собственост върху терена, като премахне незаконно изградените в имота и неузаконими сгради, със статут на временни постройки, различни от предоставените му за ползване, законно изградени такива в имота, а именно: постройка с №№ по КК 68134.800.470.29 – трафопост; 68134.800.470.1 – двуетажна сграда с друго предназначение; 68134.800.470.27 – сграда за производство на безалкохолни напитки; 68134.800.470.28 – сграда за складови нужди; 68134.800.470.19 – обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.30 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.32 - складови помещения; 68134.800.470.17 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.24 – сграда за търговска дейност; 68134.800.470.4 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.10 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.11 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.12 – административно стопанско предназначение, с правно основание чл. 109 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Д.Т.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, АД „Д.и А. и съдружници“ – адв. Г.А., предявен срещу „А. „О.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***,  за присъждане на сумата 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв., частично от 300000.00 /триста хиляди/лв. или по 60000.00 /шестдесет хиляди/лв. годишно, представляваща обезщетение за ползване без основание на частта от собственият на дружеството ПИ с площ 29395кв.м. по документ за собственост и 25000кв.м. по скица, съставляващ имот пл. № 470 по кадастрален лист № 501 по КП/1961г. /неодобрен/ на гр.София, м-ст „Изток-юг“, находящ се на ул. „*****, при граници – от четири страни улица, ведно с част от изградените на терена сгради, върху който са разположени постройка с №№ по КК 68134.800.470.29 – трафопост; 68134.800.470.1 – двуетажна сграда с друго предназначение; 68134.800.470.27 – сграда за производство на безалкохолни напитки; 68134.800.470.28 – сграда за складови нужди; 68134.800.470.19 – обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.30 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.32 - складови помещения; 68134.800.470.17 - обслужващи и спомагателни помещения; 68134.800.470.24 – сграда за търговска дейност; 68134.800.470.4 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.10 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.11 – административно стопанско предназначение; 68134.800.470.12 – административно стопанско предназначение, за периода от 15.09.2010г. до 15.09.2015г., през който са били лишени от възможността сами да го ползват, с правно основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.Т.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, АД „Д.и А. и съдружници“ – адв. Г.А., ДА ЗАПЛАТИ на „А. „О.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата 11150.00 /единадесет хиляди, сто и петдесетлв., представляващи сторените пред СГС разноски съобразно приетият списък, формирани от хонорар за защита от адвокат в размер на 10200.00 /десет хиляди и двеста/лв. и депозити за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД ГР.СОФИЯ.

 

 

 

 


ПРЕДСЕДАТЕЛ: