Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
08.01.2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря АЛБЕНА СОКОЛОВА и
прокурора …..., като разгледа докладваното от съдия Й. административно наказателно дело № 2194 по описа на съда за
2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.С.У., депозирана против наказателно
постановление № 17-0453-000144 от 01.08.2017г., издадено от Началник РУ Сливо
поле към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, като издадено при допуснати съществени
нарушения на административно процесуалните правила и материалния закон. Оспорва
се описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и се твърди,
че не е извършено описаното в него нарушение. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи, за
недоказаност на нарушението, с оглед оценката на събраните в хода на
производството гласни доказателства.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, предвид
ангажираната по отношение на жалбоподателя административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя и неговия процесуален представител фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № НП-144/05.07.2017г. (бл. №
674341) срещу жалбоподателя, за това, че на 05.07.2017г., около 17,10 часа, в
село Борисово, на ул. „Христо Ботев“, на кръстовището образувано с ул.
„Оборище“, управлявал лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № Р 45 82 ВХ,
собственост на К.Д. К., ЕГН: **********, по път отворен за обществено ползване,
без да притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно
средство – неправоспособен водач, които факти са субсумирани от актосъставителя
като нарушение по чл. 150 ЗДвП.
АУАН
бил предявен за запознаване на нарушителя, като в същия нарушителят изрично
вписал, че няма възражения срещу АУАН. Такива не са били депозирани в срока и
по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 17-0453-000144 от 01.08.2017г., в което наказващият орган приел
за осъществили се същите факти и при същата правна квалификация на състава
на нарушението, както изложените в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.
177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
С оглед съдържащите се
противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно
главният факт, включен в предмета на доказване, а именно управлението на
моторното превозно средство от обвиняемия, се съдържат в показанията на
свидетелите И.Я.С. и Д.С.Й.. На тези показания противостоят показанията на
свидетелката К.Д. К..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите С. и Й., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези
двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите
преки впечатления, без да са налице съществени противоречия в изнесеното от
всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на
свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и
обективни реалии, всеки един от тези свидетели е имал обективна възможност да
възприеме фактите, за които свидетелства. Съдържащите се в изнесеното от
свидетелите неточности, касаещи марката на автомобила и дали същите са отишли
до бензиностанцията пеша или със служебния автомобил, според настоящият съдебен
състав не са в състояние да дискредитират показанията на тези свидетели, предвид
периода от време изминал от датата на която са се осъществили събитията, за
които свидетелите свидетелстват и датата на съдебното заседание, който период е
повече от 5 месеца и съотнесено с факта, че всеки един от двамата свидетели при
изпълнение на своите служебни задължения извършва множество проверки и съставя
актове за установяване на административни нарушения е житейски логично и
оправдано свидетелите да не си спомнят с абсолютна точност и всеки един детайл
от извършената проверка на жалбоподателя. Именно тези несъществени разминавания
в изнесеното от всеки един от свидетелите, съобразени с изминалият период от
време от датата, на която са се осъществили фактите, за които свидетелстват
свидетелите е индиция за обективността и незаинтересоваността на техните
показания. С доказателствена сила, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП,
за факта, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство се
ползва и съставеният АУАН, в който жалбоподателя след като се е запознал със
съдържанието на акта, изрично е вписал в него, че няма възражения, което негово
изявление, също се намира в корелативно единство с изнесеното от всеки един от
полицейските служители, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила,
непосредствено преди да му бъде извършена проверката. Придадената от
законодателя доказателствена сила на акта, не е оборена от останалите събрани в
хода на производството доказателства.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката К.Д. К., тъй като освен възможната им заинтересованост, с оглед на
факта, че свидетелката живее на семейни начала с жалбоподателя, то същите
напълно се опровергават от показанията на свидетелите С. и Й., всеки един от
които свидетели, пряко и непосредствено е възприел само и единствено
жалбоподателят в лекият автомобил, който именно той е управлявал. На следващо
място, показанията на тази свидетелка, в частта им, че вечерта тя е взела
автомобила от бензиностанцията се опровергават от показанията на свидетелката П.,
която изрично посочва, че същата вечер, именно жалбоподателят, заедно с негов
приятел са дошли да приберат автомобила, при което жалбоподателят е провел
разговор със свидетелката П., на която обяснил, че му е бил съставен АУАН.
Показанията на свидетелката К., в частта им, че именно тя е прибрала същата
вечер автомобила, противоречат и на правилата на формалната логика, тъй като
ако е вярно това което твърди свидетелката, че тя е закарала жалбоподателят до
бензиностанцията, където същият е останал с автомобила, то би следвало ключът
за лекия автомобил да е останал именно в жалбоподателя, поради и което тази
свидетелка не е имала ключ за автомобила, с който да прибере същия.
Неубедително и в разрез с житейската логика е и изнесеното от свидетелката, че
тя е управлявала автомобила до бензиностанцията, тъй като видно от нейните
показания същият ден тя е закарала жалбоподателя до работата му, където е паркирала
автомобила, като вечерта е отишла, само и единствено, за да премести автомобила
до място, което се намирало близко до мястото, където автомобила е бил паркиран
и то, за да бъде прегледан от лице, което е колега на жалбоподателя, което пък
от своя страна обосновава извод, че това лице работи на същото място, където
работи и жалбоподателят и ако изнесената причина за преместването на автомобила
от свидетелката е вярна, съотнесено с посочената от свидетелката повреда, касаеща
ходовата част на автомобила, установяването на която предполага именно
управление на автомобила от лицето, което ще установи конкретната повреда, то
не съществува дори и най-обща логическа връзка, която да обоснове извод, касаещ
необходимостта от преместването на автомобила на бензиностанцията. По
изложените мотиви, съдът не кредитира показанията на тази свидетелка.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката С. Т. П.. Същите са последователни, логични и не съдържат съществени
вътрешни противоречия. Свидетелката изнася само и единствено, възприетите от
нея факти, които също следва да бъдат преценени в темпорално отношение, с оглед
изминалият период от време. Показанията на свидетелката, че жалбоподателят е
бил проверен от полицейските служители вътре в бензиностанцията, напълно
кореспондира и се подкрепя и от изнесеното от всеки един от полицейските
служители. Досежно това колко време е минало от момента, в който жалбоподателят
е влязъл в бензиностанцията до момента, в който са влезли полицейските
служители, преценено с оглед мястото където се е намирал полицейският автомобил
и описаните от свидетелката П. действия, извършени от жалбоподателя, доколкото
същата не посочва, времевия период да е определен от нея въз основа на часовник,
а времето до пристигането на полицейските служители същата определя като
времеви диапазон, именно с оглед действията на жалбоподателя – че му е дала
цигари, той си е взел безалкохолно и докато му е връщала рестото са дошли
полицейските служители, според настоящият съдебен състав, съответстват в
темпорално отношение на изнесеното, както от свидетелката П., така и от
свидетелите С. и Й.. Изводите на защитата, че щом полицейските служители са
попитали свидетелката П., на кого е автомобила, то следва извода, че същите не
са видели, че именно жалбоподателят го е управлявал, което път от своя страна
дава основание да не бъдат кредитирани показанията на полицейските служители,
не могат да бъдат споделени, по изложените по-горе мотиви, във връзка с
оценката на доказателствената съвкупност по делото и съотнесено с показанията
на свидетелката П., че към него момент на бензиностанцията не е имало други
автомобили или лица.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
правни изводи.
При
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени
датата, мястото и часа на установеното нарушение. Самото нарушение е описано
подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, като в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на същия. Не са налице противоречия
в АУАН и НП между установените факти и правната норма под която същите са
подведени.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод,
а именно, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 150 ЗДвП.
От
обективна страна на 05.07.2017г., около 17,10 часа, в село Борисово, жалбоподателят
е управлявал МПС – лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № Р 45 82 ВХ, по път
отворен за обществено ползване –ул. „Христо Ботев“ и ул. „Оборище“, без да е
правоспособен водач.
Факта,
че жалбоподателят е неправоспособен водач и никога не е придобивал
правоспособност безспорно и еднозначно се установява от приложената по делото
Справка за нарушител (лист 6 от делото), който факт не се и оспорва от
жалбоподателя.
От
субективна страна в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, че е неправоспособен
водач, доколкото не притежава и никога не е придобивал такава правоспособност и
въпреки тези представи, намерили отражение в съзнанието на дееца, същият във
волево отношение пряко е целял настъпването на последиците от своето деяние,
като е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство по път
отворен за обществено ползване.
По гореизложените мотиви, съдът
намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че същият не е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана
неговата отговорност.
Не са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим
на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано дружеството е
формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се
изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид.
Доколкото
в оспореното наказателно постановление, административнонаказващият орган не е
изложил мотиви, обусловили налагането на санкция в максималния предвиден в
санкционната разпоредба размер, то наказателното постановление в неговата
санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на имуществената санкция
следва да бъде намалена от 300 лева
до минимално предвиденият размер в санкционната разпоредба размер, а именно 100 лева. В този смисъл, за необходимостта да бъдат
изложени мотиви в наказателното постановление, при определяне размера на
глобата е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г.
постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно
от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, релевантни
при определяне на административното наказание, а именно, че се касае за първо
нарушение и конкретните особености на изпълнителното деяние, съдът намира, че
едно такова наказание, макар и в минималния предвиден в закона размер, би
постигнало целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0453-000144 от 01.08.2017г., издадено от Началник РУ Сливо
поле към ОДМВР - Русе, с което на С.С.У., ЕГН:
**********, с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 150 ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „ГЛОБА”
от 300 (триста) лева на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: