№ 95
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело
за възобновяване № 20212000600127 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор К..
Осъденият П.С.С.., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на ОЗ „Охрана“-Бургас.
Осъденият Н.А.Т., редовно призован, се явява лично, конвоиран от
органите на ОЗ „Охрана“-Бургас.
В залата присъстват адв. Н.Б-А и адв. А.Д..
ОСЪДЕНИЯТ П.С.: Не съм си ангажирал защитник, нямам финансова
възможност.
ОСЪДЕНИЯТ Н.Т.: Не съм си ангажирал защитник, нямам финансова
възможност.
АДВ. Н.А.: Запозната съм с материалите по делото. Мога да поема
защитата на осъдения П.С..
АДВ. Д.: Запознат съм с материалите по делото. Мога да поема
защитата на осъдения Н.Т..
1
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата
на страните съдът установи, че осъдените лица П.С. и Н.Т. понастоящем
изтърпяват ефективно наказание лишаване от свобода в Затвора-Бургас и
същите се считат за задържани по смисъла на чл.94, ал. 1, т. 6 НПК, поради
което защитата им в настоящото производство е задължителна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. Н.Б-А за служебен защитник на осъдения П.С.С.. в
настоящото производство.
НАЗНАЧАВА адв. А.Д. за служебен защитник на осъдения Н.А.Т. в
настоящото производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ П.С.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Н.Т.: Да се даде ход на делото.
След като изслуша становищата на страните и прецени материалите по
делото съдът намери, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, в жалбата са изложени
2
твърдения за участието на трето лице в извършване на деянието, което
участие не е било обследвано в процеса, като това искане с правно основание
чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК изисква чрез провеждане на разследване да се открият
обстоятелства, които не са били известни на съда постановил присъдата и
имат съществено значение за делото. Обстоятелството, че е имало трето лице
на местопрестъплението, за което не е проведено разследване относно
неговото участие и обемът на действията му в извършване на престъплението,
е нова версия относно авторството на деянието, т.к. не е изключена възможна
съпричастност на това лице към осъществяване на престъплението.
Поради това считам, че са налице законовите изисквания за
възобновяване на делото и разследване по отношение на възможното
авторство на деянието от трето лице.
ОСЪДЕНИЯТ П.С.: Поддържам искането за възобновяване.
Поддържам и казаното от моя защитник. Искам да се възобнови делото и да
се върне за ново разглеждане.
АДВ.Д.: Уважаеми апелативни съдии, моето становище е подобно на
това на колежката ми. Намирам жалбата за основателна със същия мотив. Там
се съобщава за участие на друго лице, обстоятелство което не е било известно
до сега. Според мен също е необходимо да се извърши разследване по
отношение на това трето лице, най-малкото защото в жалбата се съобщава, че
именно той е инициатор на извършеното деяние. Необходимо е да се прецени
степента на неговото участие, неговата роля в престъплението, което е
възможно да рефлектира при определяне на наказанията на другите двама
осъдени.
ОСЪДЕНИЯТ Н.Т.: Поддържам направеното искане за възобновяване.
Поддържам пледоарията на моя защитник. Искам да се възобнови делото и да
се върне за ново разглеждане.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че искането за
възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй
като е направено лично от осъдените лица П.С.С.. и Н.А.Т. в срока по чл.
421, ал. 3 от НПК по отношение на съдебен акт, който е влязъл в сила на
23.02.2021 г. и не е проверен по касационен ред.
3
По съществото си искането е неоснователно, поради което моля да го
оставите без уважение. В случая не са налице касационните основания по чл.
422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК за възобновяване на
наказателното производство. Очевидно не се разбира компетентността и
правомощията на настоящия съд, който не може да се произнася по искания
за възобновяване с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.
Във връзка с възраженията на осъдените лица за наличие на нови
обстоятелства, които не са били известни на решаващия съд, следва да се
посочи, че същите не касаят касационното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК в настоящето производство по глава 33 от НПК. По искане с правно
основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е компетентен да се произнесе ВКС. В
това производство не могат да се релевират обстоятелства, оспорващи
признатата фактическа обстановка, както и да се претендира за установяване
на нови факти и обстоятелства. Известно на всички е, че Апелативният съд, в
случая като касационна инстанция, няма процесуални правомощия да
направи собствена оценка на доказателствените материали, а може да отмени
съдебния акт единствено и само ако констатира пороци при формиране на
вътрешно убеждение на долустоящите съдилища, включително и относно
достоверността на доказателствата по делото. В този смисъл в настоящото
производство не следва да се разглеждат доводите на осъдените лица за
участие на трето лице в престъпното деяние.
В тази насока е налице и още един аргумент, изводим от правната
теория и съдебна практика. Всички знаем, че съдебното производство пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие - по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите С. и Т. са признали
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са
се съгласили да не се събират доказателства за тези факти, а съдът е изпълнил
задължението си по чл. 372, ал.4 от НПК-да установи, че самопризнанието им
се подкрепя от събраните в хода на разследването доказателства. В този
смисъл същите изрично са се съгласили с факта, че инициатор на кражбата е
осъденото лице С., а действията по отнемане на инкриминираните по делото
вещи и установяване на фактическа власт върху тях, както и последващата им
продажба на други лица, са извършени от него и от осъденото лице Т. в
съучастие като съизвършители, а свидетелят Р.Р. няма пряко участие в
4
кражбата. Отново ще повторя, че в това производство допустимата защита на
подсъдимите се ограничава само в рамките на признатите фактически
положения и следва да е съвместима с фактологията по обвинителния акт,
поради което в случая е недопустимо да се правят възражения за участие на
трети и различни лица в престъпното деяние.
За пълнота ще посоча само, че единствено органите на прокуратурата
са компетентни да повдигат и предявяват обвинение за извършени
престъпления от общ характер, като решаващият съд няма правомощие да
дава указания, кои лица и по какво обвинение да бъдат привлечени, още
повече, че те се произнасят единствено в рамките на обвинителния акт, който
очертава предмета на доказване в процеса.
Считам, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК, като в рамките на установените факти и обстоятелства материалният
закон е приложен правилно и в направеното искане липсват аргументи за
неправилност на правната квалификация на деянието, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Твърденията на осъдените лица за допуснати нарушения на
процесуалния закон също считам за неоснователни. Доводите за това, че е
допуснато нарушение на закона поради наличието на роднинска връзка между
прокурор Б.К., внесла обвинителния акт и участвала в съдебното
производство по НОХД № 2907/2020 г. на РС-Бургас и съдия К., която е
постановила предходен осъдителен акт спрямо осъдените лица, са неверни.
Такава роднинска връзка между тях не съществува, поради което те изобщо
не следва да бъдат коментирани.
Считам, че не съставлява и процесуално нарушение твърдяното от
осъдените лица, че съдията, в случая без да конкретизират за кой член от
съдебния състав иде реч, който е постановил въззивното решение по ВНОХД
№ 1114/2020 г. по описа на БОС, е участвал в съдебния състав на предходно
въззивно производство, в което е потвърдена друга осъдителна присъда
спрямо подсъдимия С.. Принципно, такова участие на съдии в различни
съдебни състави единствено и само по себе си не е основание за отвод, защото
не води до предубеденост, заинтересованост или липса на обективност.
5
Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в нарушаване на правото на обвиняемите лица да поискат
приключване на наказателното производство със споразумение, също са
изцяло неоснователни. Съгласно трайно установената съдебна практика,
решаването на наказателното производство чрез постигане на споразумение
между лицата по чл. 381, ал. 1 от НПК, е само една правна възможност, не е
императивно изискване на закона и не е право на обвиняемите лица.
Посочената възможност се реализира при наличието на конкретно
определени предпоставки. В случая, това е след приключване на
разследването да бъде постигнато съгласие между прокурора и обвиняемите
лица по въпросите, посочени изрично в разпоредбата на чл. 381, ал. 5 от НПК
и това съгласие да бъде одобрено от решаващия съд. В конкретния случай,
такова изрично съгласие между прокурора и искателите по настоящото дело
по конкретни параметри на едно евентуално споразумение не е постигнато,
поради което този правен способ е неприложим по настоящото дело. Ще
добавя само, че изразеното от обвиняемо лице желание за сключване на
споразумение не е обвързващо за органите на прокуратурата, като съдът не
може да задължи страните по делото да се споразумеят.
Считам, че не е налице и третото касационно основание, като
наложените наказания не са явно несправедливи. В производството по Глава
ХХVII от НПК е приложима разпоредбата на чл. 58а от НК, която е по
благоприятна за извършителите. В случая наказанието е индивидуализирано
по реда на чл. 54 от НК, като по отношение на двамата подсъдими съдът е
приел, че е налице „лек, но отчетлив превес на смекчаващите отговорността
обстоятелство“, и е изложил конкретни аргументи в тази насока, които
напълно споделям. Ще посоча само, че на практика наказанието е определено
не при превес, а при много съществен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, значително под средния размер на наказанието предвидено в
правната норма на чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, който е шест години, въпреки че
съдът е приел, че се касае за лица с висока степен на обществена опасност,
спрямо които следва да бъде приложена адекватна санкция в защита на
обществения интерес. Поради това, претенцията на осъдените лица за
намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода е
неоснователна.
6
При съпоставянето на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства правилно съдът е приел, че по делото не са налице основания
за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, т.е. не са налице нито
многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства, както не са налице и основания да се приеме, че
настоящото деяние е значително по-леко, в сравнение с престъпленията от
този вид. Посочените в жалбата социални, материални и здравни
обстоятелства са взети предвид и са отчетени в достатъчна степен при
индивидуализацията на наказанието, доколкото за тях са представени
доказателства по делото, като проявата на по-голяма снизходителност би била
несъвместима с целите по чл. 36 от НК. Касае се за лица с трайно установени
престъпни навици, изтърпявали наказание лишаване от свобода ефективно,
като деянието по настоящото дело е извършено в кратък срок след излизането
им от Затвора, т.е. те изцяло са неглижирали по този начин и своите
социални, семейни и родителски задължения.
Предвид гореизложеното, моля да оставите без уважение искането на
осъдените лица П.С.С.. и Н.А.Т. за възобновяване на наказателното
производство по делото.
СЪДЪТ приключва изслушването на съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдените лица.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ П.С.: Ако може делото
да се възобнови и да се върне за ново разглеждане. Поддържам казаното от
адвоката. Аз не съм съгласен с прокурора.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Н.Т.: Да се възобнови
делото. Искам отново да се гледа.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.55
7
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8