Присъда по дело №1437/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 104
Дата: 26 юни 2025 г. (в сила от 14 юли 2025 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20242230201437
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 104
гр. Сливен, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниВиолета Ив. Динева

заседатели:Пламен Н. Павлов
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора В. П. И.
като разгледа докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело от общ характер
№ 20242230201437 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ч. И. А. – роден на ***** г. в с.*****, жител и
живущ в гр.*****, български гражданин, с висше образование, женен,
пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На
22.10.2021 г. в гр.Сливен, на тротоар, намиращ се на бул.Г.С.Р. до бл.87, при
управление на МПС – лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ *****, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени от чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
а именно: Чл.40 (1) „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението“; (2) „По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той
е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Х. Т. П. от
гр.Сливен, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на десния
1
крак, водеща до „Трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник“ като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по
чл.343, ал.3, б. „а“, вр.ал.1, б. „б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, като го
ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение за това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени от чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, и чл.94, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, а именно: ЗДвП чл.20 (1) „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните преводни средства,
които управляват.“ (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движениението“ и ППЗДвП чл.94 (1) „Преди потегляне назад
водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения
за останалите участници в движението и ще бъде безопасна“. (2) „При
движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го
наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“.
На подсъдимия Ч. И. А. на основание чл.343, ал.3, б. „а“, вр.ал.1, б.
„б“, вр.чл.342, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Ч. И. А. от право да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Веществените доказателства по делото, а именно: 5 броя дискове, ДА
СЕ СЪХРАНЯВАТ по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото
дело, след което ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия Ч. И. А. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 4090,25 лева (четири хиляди и деветдесет
лева и двадесет и пет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
2
ОДМВР – Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимия Ч. И. А. да заплати направените по делото
разноски в размер на 280,00 лева (двеста и осемдесет лева) в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 104 от 26.06.2025 год. по НОХД № 1437/2024 год. на СлРС
изготвени на 15.07.2025 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ч. И. А. за
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание М. Х. Т. и
Т. Х. Т. - наследници на пострадалия Х. Т. П. са направили искане да бъдат
конституирани като частни обвинители. Конституирани като частни обвинители по
делото, същите се представляват от повереник, който счита, че обвинението е доказано
и се присъединява към предложените размери на наказанието от представителя на РП
– Сливен, а именно на подс. А. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 18 месеца, което да бъде намалено до предвидения от закона размер и да бъде
на основание чл. 66 от НК отложено за изпитателен срок от четири години. Пледира на
основание чл. 343г от НК подс. А. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от 18 месеца, а по отношение на веществените доказателства, намиращи се по делото,
предоставя на съда. Частният обвинител Т. Т. изразява съгласие с повереника си.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, подс. А. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и на
основание чл. 343г от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от две години. По отношение на веществените доказателства
– дискове, пледира същите да останат по делото до изтичане сроковете му за
съхранение, след което да се унищожат като вещи без стойност.
В с.з. подсъдимият А., редовно призован, се явява лично, не се признава за
виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение. Упълномощеният
от него защитник пледира, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен
начин и пледира подс. А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Пледира,
че в случая била налице хипотезата на чл. 15 от НК – случайно деяние, тъй като подс.
А. не би могъл да предвиди факта, че пешеходецът би могъл да получи загуба на
равновесие, поради неравностите на терена в тази зона. По отношение на
веществените доказателства счита, че същите след влизане в сила на присъдата следва
да бъдат унищожени като вещи без стойност. Алтернативно пледира, че тъй като подс.
А. не е избягал от местопроизшествието, деянието му следвало да се квалифицира
като такова по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и същият да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК като му бъде наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева. По отношение на
прилагането на разпоредбата на чл. 343г от НК предоставя на съда.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Ч. И. А. е български гражданин, с висше образование, пенсионер,
женен, неосъждан.
Подсъдимият Ч. И. А. притежава свидетелство за правоуправление за МПС
1
категории „В”, „М” и „АМ”.
На 22.10.2021 год. в гр. Сливен, подс. А. управлявал таксиметров автомобил м.
„Шкода Фабия“ с рег. № *****. Времето било ясно, асфалтът бил сух. Около 17,00
часа бил позициониран в района на пазара, когато в автомобила му се качил клиент,
който седнал на предната дясна седалка и го помолил да го закара до магазин за
авточасти, находящ се на ул. „Г.С.Р.“, в близост до „Двата аслана“. Докато пътували
към магазина, клиентът казал на подс. А., че след като приключи с пазаруването, иска
отново да го върне в района на пазара. Когато стигнали до магазина за авточасти,
подс. А. спрял в една от разчертаните клетки на обособения паркинг, пред
заведението. След около 5-6 минути клиентът, който бил влязъл в обекта, се върнал и
отново седнал на предната дясна седалка. Подс. А. предприел маневра на заден ход,
движейки се съвсем бавно с много ниска скорост, като при движението си назад,
блъснал пострадалия Х. Т. П., който в този момент вървял по тротоара, в посока
„Новоселски мост“. Подс. В резултат на съприкосновението на таксиметровия
автомобил с пострадалия Х. П., последният загубил равновесие, залитнал на една
страна, спънал се в бордюра на тротоара и политнал към пътното платно. В този
момент по ул. „Г.С.Р.“, в посока „Двата аслана“ се движил лек автомобил м.
„Мерцедес“ (джип) с рег. № *****, управляван от свид. С. К. много внимателно и
бавно. Последният с периферното си зрение забелязал тъмния силует на пострадалия
Х. П. и веднага задействал спирачната система на автомобила си. В момента на
спирането на МПС-то, пострадалият Х. П., падайки, се ударил в предната дясна част
отстрани до дясната предна гума на Мерцедеса. Случилото се било видяно от свид. В.
Д., който веднага се притекъл на помощ на пострадалия Х. П., като го изправил, заедно
с мъж, който излизал от магазина. Опитали се да го сложат да седне на един от
столовете до входа на заведението. През това време свид. С. К. преместил джипа си на
тротоара, за да не пречи на движението и веднага отишъл при пострадалия Х. П. и
свид. В. Д., за да разбере какво точно е станало и как е пострадалият Х. П.. През това
време подс. А. продължил да извършва движението си с автомобила на заден ход за да
излезе от тротоара и да се включи в движението. При тази маневра отново за малко
щял да удари пострадалия Х. П. и свид. В. Д., който му помагал. След като поставил
пострадалия Х. П. на стола, свид. В. Д. отишъл до таксиметровия автомобил, отворил
задната му врата и извикал на подс. А. да спре и да изчака, защото е ударил човек.
Подс. А. му заявил, че никого не е удрял и потеглил, като се включил в движението по
ул. „Г.С.Р.“. Свид. В. Д. се опитал да звънне на тел. 112 за да уведоми за настъпилото
ПТП, но не успял. Забелязал едно момиче, което било на тротоара, да звъни и разбрал,
че разговаря, свързвайки се с тел. 112 и съобщава за инцидента. Докато чакали да
дойде линейка, пострадалият Х. П. си разтривал десния крак, казвайки че го боли.
През цялото време той бил контактен, адекватен и не бил губил съзнание. Говорел
нормално, свързано, въпреки че бил на около 80 години. Не след дълго на мястото
пристигнала линейка и полицейски екип, в който бил свид. В. В. – мл. автоконтрольор
в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Сливен. Медицинските лица прегледали на място
пострадалия Х. П. и същият бил отведен с линейка в болнично заведение – МБАЛ „Д-
р Ив. Селимински“, за допълнителни прегледи и изследвания.
Свид. В. В. извършил проверка на свид. С. К., който предоставил лична карта,
СУМПС и документите на л.а. „Мерцедес“. Свид. С. К. бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ ARDM-0203 и уредът отчел 0,00
промила в издишания въздух. По-късно, на местопроизшествието се върнал подс. А.,
на който свид. В. В. също извършил проверка за употреба на алкохол с техническото
2
средство „Дрегер Алкотест“ ARDM-0203, като резултатът бил отрицателен. Свид. В. В.
го попитал защо е избягал от местопроизшествието и подс. А. му заявил, че не е
усетил да удря никого и тръгнал, защото трябвало да довърши курса с клиента си.
На място бил извършен оглед на пътно-транспортното произшествие, за което
бил съставен протокол от 22.10.2021 год. и направен фотоалбум към него.
По-късно пострадалият Х. П. бил транспортиран до СБАЛО „Проф. Бойчо
Бойчев – София“, след като бил изписан на 25.10.2021 год. от Отделението по
ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен. На 27.10.2021
год. в здравното заведение в гр. София му била извършена операция, като му била
сменена дясната тазобедрена става, която била счупена в резултат на претърпяното от
него ПТП. Операцията минала успешно, след което пострадалият Х. П. бил преместен
в болница за рехабилитация „Сердика“ – София, където го лекували около седмица. На
15.11.2021 год. свид. Т. Т. – син на пострадалия Х. П., бил уведомен от лекарите, че
баща му е вдигнал температура. Направили му Ковид-тест и установили, че е
позитивен, поради което го настанили за лечение в Ковид отделението на същата
болница. Състоянието му се влошило, поради което бил преместен в болница „Токуда“
– София. На 04.12.2021 год. от болница „Токуда“ се обадили на другия му син – свид.
М. Т., че е починал. Бил издаден препис-извлечение от Акт за смърт, приложен по
делото (л. 72, т. I от ДП).
От приложената по делото справка от Сектор „ПП” към ОД на МВР-Сливен се
установява, че подс. А. е правоспособен, притежава свидетелство за правоуправление
за МПС категории „В”, „М” и „АМ” (л. 61, т. I от ДП).
С протокол за доброволно предаване от 28.10.2021 год. към материалите по
досъдебното производство бил приобщен DVD-R, съдържащ видеозапис от 22.10.2021
год. от магазина за автоаксесоари, находящ се на адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Р.“ № 87,
стопанисван от „А.“ ООД – Сливен, предадено от управителя му Д.В.Х. (л. 68-69, т. I
от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза кадри от предоставения видеозапис от охранителните камери на магазин
„А.“ ООД – Сливен били свалени на хартиен носител (л. 22 - 26, т. III от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза мястото на удара между автомобила и пешеходеца е върху тротоара на ул.
„Г.С.Р.“ и спрямо ориентира на 6,6 м. след мерната линия на ориентира и на 0,8 м.
вдясно от дясната граница на дясната пътна лента на ул. „Г.С.Р.“, гледано спрямо
посоката на движение на лекия автомобил „Мерцедес“. От заключението на вещото
лице се установява, че скоростта на лек автомобила „Шкода“ в момента на удара е
около 2,5 км/ч.; автомобилът е потеглил назад при почти напречно разположение на
автомобила спрямо надлъжната ос на платното за движение и върху десния тротоар на
ул. „Г.С.Р.“. Посочено е в експертизата, че скоростта на движение на лек автомобил
„Мерцедес“ към момента на удара е около 14 км/ч., а преди ПТП около 26 км/ч.; както
и че опасната зона за спиране при определената скорост на автомобила „Мерцедес“ 26
км/ч. е била около 12 м. Отразено е в експертизата, че лекият автомобил „Шкода“ е
потеглил от място при извършване на маневра на заден ход; както и че пешеходецът се
е движил надлъжно на десния тротоар на ул. „Г.С.Р.“ и в близост до границата на
дясната пътна лента, обратно спрямо посоката на движение на „Мерцедес“. Според
вещото лице водачът на лек автомобил „Шкода“ е имал техническата възможност да
наблюдава непрекъснато зоната непосредствено зад автомобила; както и че водачът на
3
лек автомобил „Шкода“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
непрекъснато наблюдава платното зад автомобила. Посочено е в експертизата, че в
момента на първия удар автомобил „Мерцедес“ е бил на около 11 м. от мястото на
втория удар; настъпилият първи удар е довел до навлизане на пешеходеца върху
платното за движение, както и навлизане в опасната зона за спиране на „Мерцедес“;
както и че водачът на „Мерцедес“ не е имал техническата възможност да предотврати
втория удар. Според заключението на вещото лице техническата причина, довела до
възникването на ПТП е предприетата технически неправилна маневра за движение на
заден ход от водача на автомобила „Шкода“; технически правилно е при извършване
на маневрата водачът на автомобила да се убеди в свободния коридор зад автомобила
и след това да извърши маневрата. Според заключението на вещото лице настъпилият
втори удар се дължи на настъпилия първи удар и последвалото навлизане на
пострадалия от първия удар в опасната зона за спиране на автомобила „Мерцедес“ (л.
57 - 67, т. III от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото повторна съдебно-
автотехническа експертиза, същата е изготвена въз основа на данните от протокола за
оглед и след посещение на местопроизшествието били изготвени две мащабни скици,
на които били показани характерни размери и местата на ударите. В експертизата е
отразено, че анализът на видеофилма кадър по кадър със скорост на камерата 15 кад/s
показва, че автомобилът „Шкода“ потегля назад в момент t0=53,641 s (от началото на
видеофилма), настъпва удар между задната част на автомобила и левия крак на
пешеходеца в момент t1=53,907 s, като кракът се отблъсква настрани (към другия
крак) и се придвижва напред поради предварителната си инертност в момента
t2=53,973 s.; моментът, в който пешеходецът е с двата крака върху бордюра, в момент
на загуба на устойчивост и непосредствено преди да навлезе на платното за движение
е t3=54,641 s.; пешеходецът се удря с главата си в предната дясна гума на автомобила
„Мерцедес“ в момента t4=54,641 s.; интервалът от време между двата удара е около
1,73 s. Според заключението на вещото лице мястото на първия удар – между задната
част на автомобила „Шкода“ и пешеходеца, е на около 7,3 м. западно от мерната линия
на ориентира, респ. след нея, гледано от посоката на движение на автомобила
„Мерцедес“, върху тротоара и на около 0,5 м. от дясната граница на платното за
движение; както и че мястото на втория удар – между предната дясна гума на
автомобила „Мерцедес“ и главата на пешеходеца, е на около 6,5 м. западно от мерната
линия на ориентира, респ. след нея, гледано от посоката на движение на автомобила
„Мерцедес“, върху платното за движение и на около 1 м. от дясната граница на
платното за движение. Според вещото лице механизмът на ПТП е следният:
Пешеходец се движи по тротоар на улица с двупосочно платно за движение от две
пътни ленти без маркировъчна осова линия; движението на пешеходеца е срещу
посоката на движение на МПС в близката пътна лента; на тротоара и крайпътния
участък почти напречно на оста на пътя е паркиран автомобил „Шкода Фабия“,
насочен със задната част към платното за движение; в момент, когато пешеходецът е
зад него, автомобилът потегля и го удря със задната броня в левия крак; пешеходецът
губи устойчивост, наклонява се към платното за движение и пада върху асфалтовата
пътна настилка; в този момент по платното за движение се движи автомобил
„Мерцедес“, чийто водач предприема аварийно спиране; независимо от това,
пешеходецът се удря с главата си в предното дясно колело на автомобила;
автомобилът „Мерцедес“ спира на около 1 м. след мястото на удара. В експертизата е
отразено, че скоростта на автомобила „Шкода“ в момента на удара на пешеходеца е
около 2-3 км/ч. Посочено е, че скоростта на автомобила „Мерцедес“ преди ПТП е
4
около 23 км/ч.; преди ПТП водачът на автомобила намалява скоростта със служебно
спиране; водачът предприема аварийно спиране, когато скоростта на автомобила е
около 21 км/ч., на около 5,3 м. преди мястото на удара, за време от около 1,40 s преди
момента на удара (0,33 s след момента на първия удар); скоростта на автомобила в
момента на удара е около 14 км/ч. Според заключението на вещото лице по делото
няма данни за техническа неизправност по автомобилите, която да е в причинно-
следствена връзка с възникването на ПТП. Според вещото лице скоростта, при която
автомобилът „Мерцедес“ би спрял преди мястото на удара от аналогично положение
на автомобила в момента на възприемане на опасността от водача му е около 18 км/ч.
и по-ниска. В заключението е посочено, че водачът на автомобила „Шкода“ има
техническата възможност преди да потегли да възприеме в огледалото за обратно
виждане – вътрешното или лявото, преминаващия зад автомобила му пешеходец и да
потегли след отминаването на пешеходеца на безопасно разстояние. Според вещото
лице водачът на автомобила „Мерцедес“ реагира своевременно и няма техническата
възможност да предотврати ПТП; пешеходецът попада в опасната му зона за спиране –
на около 5,3 м. преди мястото на удара при опасна зона за спиране 6,3 м. Според
заключението на вещото лице техническата причина за възникването на ПТП е
потеглянето на автомобила „Шкода“ назад без водачът му да възприеме намиращия се
зад автомобила и движещ се по тротоара пешеходец (л. 80 - 100, т. III от ДП).
Видно от заключението на изготвената по делото колективна съдебно –
медицинска експертиза в резултат на настъпилото на 22.10.2021 год., около 17,00 часа
пътнотранспортно произшествие пред магазин „А.“ на ул. „Г.С.Р.“ в гр. Сливен
пострадалият Х. Т. П. е получил автомобилна травма (блъскане на пешеходец със
задните състави на движещ се на заден ход лек автомобил, в резултат на което пада
от собствен ръст настрани надясно върху терена), изразяваща се в следните телесни
увреждания: контузия на десния крак в областта на тазобедрената му става, с
клинични и от образните изследвания данни, за счупване на шийката на бедрената
кост, наложило извършването на оперативно лечение с имплантирането на изкуствена
тазобедрена става. Според вещите лице описаното в медицинските документи телесно
увреждане има травматична генеза, дължи се на механичното действие (удар, ротация)
на твърди тъпи предмети и добре отговаря да е получено по време и в резултат на
описаното в материалите по досъдебното производство пътно-транспортно
произшествие. Отразено е в експертизата, че при този вид автомобилни травми, през
различните фази на произшествието върху тялото на пешеходеца действат различни по
своите характеристики травмиращи сили; този вид увреждания на бедрената кост бил
най-често срещан при възрастни хора и основния механизъм, по който се получава, е
падане настрани и удар върху терена на трохантерния масив (костни възвишения в
горния край на бедрената кост, формиращи най-изпъкналата част в областта на
ставата) на съответната бедрената кост. Посочено е в експертизата, че
характеристиките на увреждането и неговата локализация свидетелстват за това, че в
резултат на инцидента пострадалият П. е паднал настрани надясно върху терена; както
и че в медицинските документи не се откриват описани телесни увреждания, които да
са се получили в резултат на удара от лекия автомобил. Според вещите лица това
свидетелства за ниската величина на силата при този контакт, който е довел до
дестабилизиране на пострадалия и до неговото падане настрани надясно. Отразено е в
експертизата, че счупването на бедрената кост в областта на нейната шийка,
непосредствено до главичката й, наложило извършването на оперативно лечение с
имплантиране на изкуствена тазобедрена става води до затруднения в движенията на
засегнатия крак за срок значително по-дълъг от 30 дни (не по-малко от 6-8 месеца) при
5
нормален ход на оздравителните процеси; както и че по този начин това увреждане е
осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник. Посочено е в експертизата, че
видно от приложените в материалите по досъдебното производство медицински
документи (епикризи и изследвания), непосредствената причина за смъртта на
пострадалия Х. Т. П., настъпила на 04.12.2021 год. в 05,55 часа се дължи на
усложненията, настъпили вследствие на Ковид19 инфекция: Остра дихателна
недостатъчност; Остра сърдечно-съдова недостатъчност. Според заключението на
вещите лица между полученото в резултат на настъпилото на 22.10.2021 год., около
17,00 часа пътно-транспортно произшествие пред магазин „А.“ на ул. „Г.С.Р.” в гр.
Сливен телесно увреждане от пострадалия Х. Т. П., и неговата смърт, настъпила на
04.12.2021 год. в 05,55 часа не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка (л. 29 - 49, т. III от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
От показанията на свид. С. К. дадени в съдебно заседание и дадените в хода на
ДП прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК се установява, че на
22.10.2021 год. около 17,00 часа е шофирал в гр.Сливен по ул. „Г.С.Р.“ в посока „Двата
аслана“ своя лек автомобил м. „Мерцедес“ с рег. № *****, когато забелязал с
периферното си зрение тъмен силует на човек вдясно, който залитнал от тротоара към
улицата и веднага натиснал спирачката, но усетил удар отстрани до дясната предна
гума. От показанията на свид. С. К. се установява още, че свид. В. Д. отишъл да
помогне на възрастния пешеходец да се изправи и го завел да седне на един стол, а
свид. С. К. преместил автомобила си на тротоара да не пречи на движението и отишъл
до пострадалия, като междувременно видял, че един таксиметров автомобил „Шкода
Фабия“ прави маневра на тротоара, за да се включи в движението по ул. „Г.С.Р.“; както
и че свид. В. Д. отворил задната врата на таксито, защото отпред имало клиент и
казвал „Чакай, къде тръгваш, удари човек“, а подс. А. отговорил, че не е ударил никого
и потеглил. От показанията на свид. С. К. се установява още, че записал
регистрационния номер на таксиметровия автомобил – *****; видял, че едно момиче
звъни на тел. 112 и изчакал идването на линейка и на полиция, като пострадалият бил
отведен от медицинския екип в болницата. От показанията на свид. С. К. се
установява, че полицейските служители му извършили проверка на документите,
проверка за алкохол, като пробата била отрицателна, казал регистрационния номер на
таксиметровия автомобил, който по-късно се върнал на произшествието и на шофьора
също била извършена проверка на документите и за алкохол, като пробата му също
била отрицателна; както и че след като се разбрало, че пострадалия е със счупен крак,
дошли още полицаи, които направили оглед на местопроизшествието, замервания и
снимки.
От показанията на свид. В. Д. дадени в съдебно заседание и дадените в хода на
ДП прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че на
22.10.2021 год. бил близо до входната врата на магазина за автоаксесоари, където към
17,00 часа на тротоара, спрял таксиметров автомобил м. „Шкода Фабия“ с рег.№
*****, като предната му част сочила срещу блока, в който се намира магазина; че от
автомобила излязъл мъж, който влязъл в магазина за автоаксесоари и след няколко
минути излязъл и отново се качил в таксито, като седнал на предната дясна седалка.
От показанията на свид. В. Д. се установява още, че шофьорът на таксито започнал да
6
извършва маневра назад, като се придвижвал с много ниска скорост и при движението
назад не видял възрастния пешеходец, който се движил по тротоара в посока
Новоселски мост и го ударил със задната част на таксиметровия автомобил; в резултат
на съприкосновението на пешеходеца с таксито, той загубил равновесие, залитнал
настрани, спънал се в бордюра на тротоара и политнал към пътното платно, където в
този момент се движил бавно бял джип и водачът му успял да спре, но пешеходецът,
падайки се ударил в предния десен калник, близо до предната дясна гума на джипа,
след което паднал върху шосето, до дясната страна на белия джип. От показанията на
свид. В. Д. се установява още, че помогнал на пешеходеца да се изправи, заедно с друг
мъж, който излязъл от магазина, пострадалият се оплакал, че много го боли десния
крак, не можел да спъва на него, за това го сложили да седне на един стол; както и че
шофьорът на белия джип го преместил на тротоара, за да не пречи на движението и
веднага отишъл при тях да види какво е състоянието на пострадалия. От показанията
на свид. В. Д. се установява, че видял, че подс. А. се опитва да напусне
местопроизшествието, като пак започнал да прави маневра назад, за да излезе от
тротоара и да се включи в движение, като при тази маневра за малко отново да удари
пак пешеходеца, докато му помагали да се премести; както и че отворил задната врата
на таксито и викнал на таксиметровия шофьор да спре, да изчака, защото е ударил
човек, на което подс. А. казал, че никого не е ударил и потегли, като напуснал
местопроизшествието. От показанията на свид. В. Д. се установява още, че едно
момиче се обадило на тел. 112 за инцидента, на място дошли медицински екип и
полицейски служители, пострадалият бил отведен до болница за допълнителни
прегледи; полицейските служители извършили проверка на свид. С. К., пробата му за
алкохол била отрицателна и последният казал на полицейските служители
регистрационния номер на таксиметровия автомобил, който по-късно се върнал на
местопроизшествието, подс. А. бил проверен и неговата проба за алкохол била
отрицателна и същият заявил, на полицаите, че не е усетил да удря някого и тръгнал,
защото трябвало да довърши курса с клиента си.
От показанията на свид. В. В. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Сливен, дадени в хода на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2
от НПК се установява, че около 17,00 часа на 22.10.2021 год. били изпратени от ОДЧ
за проверка на сигнал за настъпило ПТП пред магазин за автоаксесоари, намиращ се на
адрес гр. Сливен, ул. „Г.С.Р.“ № 87, като на място установили, че местопроизшествието
е нарушено; установили, че пострадал е пешеходецът Х. Т. П., проверили го за
алкохол, пробата била отрицателна; установили процесния таксиметров автомобил и
съобщили номера му на дежурен ОДЧ; междувременно дошъл медицински екип, който
прегледал пешеходеца и го отвел за преглед и изследвания в болницата; извършили
проверка на водача на лекия автомобил м. „Мерцедес“, пробата му за употреба на
алкохол била отрицателна; по-късно на място пристигнал и водача на таксиметровия
автомобил - подс. А., който също бил проверен и неговата проба за употреба на
алкохол била отрицателна, като същият заявил, че не е удрял никого с таксито и не
разбрал какво точно е станало. От показанията на свид. В. В. се установява още, че
съставили протокол за ПТП с пострадало лице и докладвали на дежурен ОДЧ.
От показанията на свид. Т. Т. се установява, че на 22.10.2021 год. бил уведомен,
че баща му е пострадал от ПТП и е в Бърза помощ; че веднага отишъл там и била
установено, че е счупена тазобедрена става и баща му бил приет в болницата и на
следващия ден бил транспортиран в болнично заведение в гр. София; както и че по
време на лечението му се разболял от Ковид19. От показанията на свид. Т. Т. се
7
установява още, че когато видял баща си в болницата го попитал какво е станало, сам
ли е паднал или са го блъснали, на което баща му отговорил, че бил блъснат от такси.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. С. К., свид. В. Д., свид. В. В. и
свид. Т. Т., тъй като същите са логични, взаимно се допълват, относими са към
предмета на делото и същите пресъздават това, което са възприели лично, като
свидетелите не се намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимия.
Съдът кредитира обясненията на подс. А. дадени в съдебно заседание и
дадените в хода на ДП показания, прочетени на основание чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3
от НПК, в частта в която заявява, че на 22.10.2021 год. е управлявал таксиметров
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *****; че около 17,00 часа е взел клиент от района
на пазара, закарал го до магазина за авточасти, които се намирал в гр. Сливен, на ул.
„Г.С.Р.“ в близост до Двата аслана, след което трябвало да го върне отново в района на
пазара; че спрял автомобила в една от разчертаните клетки пред магазина, където
изчакал клиента да се върне, след което запалил двигателя, включил на задна скорост и
започнал да извършва маневра движение на заден ход; след което потеглил напред и се
включил в движението; че от централата на фирмата му се обадили, че бил участвал в
ПТП на Двата аслана, където се върнал и му била извършена проверка от
полицейските служители, като пробата му за употреба на алкохол била отрицателна. В
тази им част обясненията се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. А., в която твърди, че
не е разбрал, че е настъпило ПТП, никой не му бил отварял автомобила за да му каже,
че е ударил човек. Тези обяснения на подс. А. противоречат не само на показанията на
свид. С. К. и свид. В. Д., от които по безспорен начин се установява, че свид. В. Д. е
отворил задната врата на таксиметровия автомобил и казал на подс. А. да спре, да
изчака, защото е ударил човек, на което подс. А. казал, че никого не е ударил и
потегли, като напуснал местопроизшествието. Освен това тези обяснения на подс. А.
противоречат и на приложения по делото видеозапис от магазина за автоаксесоари,
при който се вижда отварянето на задната врата на таксиметровия автомобил от свид.
В. Д. и как след това подс. А. продължава движението си. Тези обяснения на подс. А.
съдът приема, че са негова защитна позиция, която не се подкрепя от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
техническа експертиза, съдебно-автотехническа експертиза, повторна съдебно-
автотехническа експертиза и колективна съдебно – медицинска експертиза, тъй като
същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява
безпристрастността и професионалната компетентност на експертите.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени
по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Ч. И. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343,
ал. 3, б. „а” вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 22.10.2021 год. в гр.
Сливен, на тротоар, намиращ се на бул. „Г.С.Р.“ до бл. 87, при управление на МПС –
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по
пътищата, установени от чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, а именно: Чл. 40 (1) „Преди да
8
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“; (2) „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца Х. Т. П. от гр.
Сливен, изразяваща се в счупване на шийката на бедрената кост на десния крак,
водеща до „Трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник“ като деецът
е избягал от местопроизшествието.
Съдът призна подс. А. за невиновен по първоначално повдигнатото му
обвинение за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, установени от
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, и чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП, а именно: ЗДвП чл. 20
(1) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните преводни средства,
които управляват.“ (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и ППЗДвП чл.
94 (1) „Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма
да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде
безопасна“. (2) „При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го
наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“. Безспорно се установи от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и изготвените по
делото съдебно-автотехническа експертиза и повторна съдебно-автотехническа
експертиза, че техническата причина за възникването на ПТП е потеглянето на
автомобила „Шкода“, управляван от подс. А. назад без водачът да се е убедил в
свободния коридор зад автомобила и след това да извърши маневрата, освен това
същият по време на движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, т.е. извършил е нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП, които имат характера на специални норми спрямо общите по чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП, поради което съдът го оправда за повдигнатото му обвинение за това, че
е нарушил правилата за движение по пътищата, установени от чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП. По отношение на посочените разпоредби на чл. 94, ал. 1 и 2 от ППЗДвП съдът
съобрази Решение № 20/05.02.2016 год. по н.д. № 1663/2015 год. на ВКС, I н.о., в
което е посочено, че сравнителния анализ на нормите на по-новия ЗДвП с правилата
по ППЗДвП, които исторически са по-стари, води до извод, че законодателят е
регламентирал подробно правилата за движение, изоставяйки разбирането си, че в
правилника по прилагането следва да бъдат детайлизирани подробно тези правила. В
същото решение е посочено още, че няма никакво основание да се приеме, че
посочените разпоредби на ППЗДвП са приложими едновременно със законовите
разпоредби от по-висока степен. Ето защо съдът призна подс. А. за невиновен по
първоначално повдигнатото му обвинение за това, че е нарушил правилата за
движение по пътищата, установени от чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДвП.
Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на
9
престъплението, а именно деецът е избягал от местопроизшествието. В тази връзка
възражението на защитата на подс. А., че същият не е разбрал, че е участник в ПТП е
неоснователно, тъй като беше безспорно установено от показанията на свид. С. К. и
свид. В. Д., както и от приложения видеозапис, че свид. В. Д. е отворил задната врата
на таксито и е казал на подс. А. да спре, да изчака, защото е ударил човек, но въпреки
това подс. А. продължил движението си и е напуснал местопроизшествието.
Деянието си подсъдимият е извършил по непредпазливост, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Подс. А. е правоспособен водач на МПС и като такъв знае
правилата за движение по пътищата. Подс. А. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици – настъпването на ПТП в резултат на контакта между
таксиметровия автомобил и пешеходеца, което е причинило средна телесна повреда на
пешеходеца, но е бил длъжен, с оглед разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и е
могъл да ги предвиди, тъй като е следвало непрекъснато още преди да започне
маневрата движение на заден ход до приключването й да наблюдава пътя зад
превозното средство.
Възражението на защита на подс. А., че в случая била налице хипотезата на чл.
15 от НК – случайно деяние, тъй като подс. А. не би могъл да предвиди факта, че
пешеходецът би могъл да получи загуба на равновесие, поради неравностите на терена
в тази зона, е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл. 15 от НК е необходимо
деецът да не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, т.е. водачът при управление на МПС да е спазил правилата за движение по
пътищата уредени в разпоредбите на ЗДвП. Следователно след като подс. А. не е
спазил изискванията на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, той сам се е
поставил в невъзможност да реагира и да предотврати настъпването на ПТП, поради и
което деянието му не е било извършено при условията на чл. 15 от НК.
Освен това от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
падането на пострадалото лице върху пътното платно не се дължи на стрепване,
спъване, стъпване на криво или друг вид загуба на равновесие, а именно в резултат на
настъпилото ПТП. Видно от заключението по изготвената колективна съдебно –
медицинска експертиза в медицинските документи не се откриват описани телесни
увреждания, които да са се получили в резултат на удара от лекия автомобил; както и
че това свидетелства за ниската величина на силата при този контакт, който е довел до
дестабилизиране на пострадалия и до неговото падане настрани надясно. В този
смисъл са и показанията на вещите лица в съдебно заседание от 28.02.2025 год., че ако
пострадалият е стъпил накриво, може би увредата би била в по-дисталната част на
крайника, някъде в областта на глезена, а в обективния статус не се съобщавало за
някакви промени в областта на глезена или подбедрицата.
Причини и условия за извършване на престъплението е подценяване на
правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие добрите
характеристични данни и чистото му съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства (добрите характеристични
данни и чистото му съдебно минало), както и продължителния срок на наказателното
преследване (повече от три години), които сам по себе си е оказал превантивно и
10
предупредително въздействие върху подсъдимия (в този смисъл Решение №
545/05.10.2004 год. по н.д. № 72/2004 год., ІІІ н.о. ВКС). Преценявайки всичко това и
отчитайки, че смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия са от
категорията на многобройни, когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще
се окаже несъразмерно тежко за него и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът определи наказание по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от десет месеца. С оглед на размера на наложеното
наказание „Лишаване от свобода”, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК и отложи така определеното наказание за изпитателен срок от три
години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и
съответстващи на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове
на обществото.
Съдът на основание чл. 343г от НК лиши подс. А. от право да управлява МПС
за срок от една година.
Веществените доказателства по делото, а именно 5 броя дискове, следва да се
съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което
да се унищожат като вещ без стойност.
По правилата на процеса подсъдимият Ч. И. А. беше осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 4090,25 лева в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен
По правилата на процеса подсъдимият Ч. И. А. беше осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 280,00 лева (двеста и осемдесет лева) в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни