Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч,...............2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
публичното заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
председателя гр.дело № 441 по описа
за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК и чл.430 и сл. от ТЗ.
Постъпила е искова молба от
"ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Света София" № 5, с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори С.В. и Р.Т. чрез пълномощника адв.К.Я.
срещу С.Б.Ц., ЕГН ********** с пр.основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска 331 681.04 лева.
В нея твърди, че в съответствие със
сключения на 23.07.2007 г. между страните договор за предоставяне на ипотечен
кредит MG0720600029, предоговорен с Анекс № 1 от
20.12.2007 г. и Допълнително споразумение № 2 от 28.10.2009 г.,
кредитополучателят е усвоил заемната сума от 300 000.00 лв. и се е
задължил първоначално да издължава кредита чрез 360 месечни анюитетни
вноски, всяка една с размер 3001.80 лева в срока от 28.07.2007 год. до 28.06.2037 год. С Анекс № 1 от 20.12.2007
г. е изменен /допълнен/ сключения първоначален договор за кредит в чл.18 с
добавяне на нова ал.1 относно уговаряне предсрочна изискуемост на настоящето
задължение, съобразно неплащане и на задълженията и по другите два договора за
кредит. С Допълнително споразумение № 2 от 28.10.2009 г. издължаването е предоговорено чрез 18 месечни вноски от по 1716.01 лв., начиная от 28.11.2009 год. и последващи
314 вноски, считано от 28.05.2011 год. до крайния срок - 28.06.2037 год. с равни
ежемесечни вноски от по 3 331.23 лв. В съответствие с обстоятелство за
настъпила трайна забава по навременното и редовно изпълнение на издължаването,
изразяващо се в просрочие на вноските за дълъг период от време, начиная от 28.05.2011 г., то на 08.06.2012 г. Банката е
обявила автоматично за предсрочно изискуем целият остатъчен размер на кредита и
е изискала на 11.06.2012г. постановяване заповед за незабавно изпълнение по
чл.418 ГПК и издаване на съответния изпълнителен лист срещу дължницата.
Правомощието на Банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем е разписано с чл.18 в сключения договор за банков
кредит: „при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът
става предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван",
което право е изцяло в съгласие с нормата на чл.60 ал.2 от Закона за кредитните
институции. Задължението по кредитните сделки с уговорен в тях падеж на
погасяване не е търсимо, а носимо
от кредитополучателя и затова Банката не е нито отговорна да подканва клиента-
длъжник да изплати дълга си, нито да го известява, че ще събира вземането си
чрез съдебна принуда, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика.
Твърди, че уговореният краен срок на
издължаване на предоставения кредит е 28.06.2037 г., но това е свързано с
добросъвестното и доброволно изпълнение от длъжника-кредитополучател на
отговорността си да изплаща регулярно и размерно своето задължение, а не едва
на последната дата на крайния срок да заплати целия свой дълг. От извлечението по счетоводната книга на
Банката се установява, че ответничката - длъжник е в
просрочие на дължимите вноски от 28.05.201 1г. насетне до датата на
извлечението - 10.06.2012 год. и след това. Именно с оглед неизпълнението на
дължимите вноски от страна на С.Б.Ц. не само е настъпила предсрочната
изискуемост на целия дълг (кредита), но е и налице предпоставката за
санкциониращото наказателно олихвяване с лихва за забава.
Макар и бланкетно
възражението на ответницата, че не дължи изпълнение по заповед за изпълнение №
305 по ч.гр.д.№477/2012 г., то следва да се вземе предвид както уговореното с
договора за банков кредит, така и проецирано в нот. акт за
договорна ипотека, съответно и в искането за отпускане на банков кредит от
25.06.2007 г. и молбата от 27.09.2009 г., които доказателства следва да бъдат
ценени като признание за наличието на валидно кредитно отношение, сключено
между страните и удостоверяващи трайното
й състояние на финансови затруднения по изплащане на заемите.
Твърди, че съгласно чл.5 от договора за
кредит редовната главница се олихвява с лихва в размер на 11,25 % годишно. А
„при забава на изплащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително и предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката
олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения по реда
на чл.5 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5
пункта"- чл.6 ал.1 от договора за кредит. В съответствие с обстоятелството
за настъпила трайна забава по изпълнението за издължаване за периода от 28.05.2011 г. до 10.06.2012 г.,
то Банката е олихвявала дълга със следуемата и
разписана от договора наказателна надбавка, формирала общ дълг на наказателната
лихва за просрочения кредит от 560,63 лв.
Съобразно обстоятелството, че по ч.гр.д.
№ 477/2012 г. на ТрРС е подадено възражение от
длъжника С.Б.Ц., за който факт са известени на 17.08.2012 г., то за кредитора-
ищец/молител по заявлението- „ОББ" АД е налице правен интерес да предяви
иск за установяване съществуване на своето вземане по чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено вземането на ОББ АД за сумата 331 681.04 лева,
включващо главница от 285 609.40 лв.; договорни лихви от 45511.01 лева от
28.05.2011 г. до 10.06.2012г.; наказателни лихви от 560.63 лева от 28.05.2011г.
до 10.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2012 г.
до изплащане на вземането по издадения на 12.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 477/2012г.
на ТрРС изпълнителен лист, разпореден
в полза на „ОББ" АД срещу длъжника С.Б.Ц., ЕГН ********** въз основа
задължение по неизпълнен договор за предоставяне на ипотечен кредит от
23.07.2007 г., като им се присъдят и направените по делото разноски, в т.ч.
6636.20 лв. държавна такса и 8500.34 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по делото С.Б.Ц. чрез пълномощника й адв.В.В.,
в който оспорва изцяло предявения иск. Счита, че същият е неоснователен и
недоказан и като такъв моли да бъде отхвърлен, като й се присъдят направените
по делото разноски.
Твърди, че не дължа изпълнение на вменените й суми и
лихви по процесния Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство
от 23.07.2007 год. и ищецът няма основание да обяви кредита за предсрочно
изискуем, тъй като не е настъпил фактическият състав за това.
Не е изпадала в забава при заплащане на месечните анюитетни вноски, тъй като банката не изчислявала и не
актуализирала коректно размера на вноските. В чл. 5, ал. (3) от процесния
договор е посочено, че банката има право едностранно да променя размера на
лихвения процент, посочен в ал. (1), който е 11.25%, в зависимост от размера на
инфлацията, основния лихвен процент на Българска народна банка и пазарните условия.
Банката е длъжна в този случай да уведоми кредитополучателя в едноседмичен срок
от промяната или да изнесе информация за това в банковите салони. От горецитираната клауза от договора става ясно, че лихвата се
определя едностранно от банката на база на три компонента - 1) размер на
инфлацията, 2) основен лихвен процент на БНБ и 3) пазарните условия. Съгласно
чл. 5, ал. (2) от процесния договор, банката следва да извършва олихвяването
ежемесечно при съблюдаване на посочените три компонента.
Относно основния лихвен процент на БНБ (ОЛП на БНБ)
твърди, че от 04.02.1991г. същият се определя самостоятелно от Българска
народна банка. Основният лихвен процент е дефиниран като лихвен процент по
кредитите в левове за рефинансиране на търговските банки от БНБ. С влизане в
сила на новия Закон за БНБ през 1997 година, банката обявява основния лихвен
процент за съответния период съгласно определена от Управителния съвет методика
и го обнародва в „Държавен вестник". Към момента на подписване на
процесния договор основният лихвен процент на БНБ е 4.10 %, който размер се
запазва за около едногодишен период. След 01.01.2009 година този индекс се
срива до нива, при които почти изчезва. Повече от три години до 2012 год. той е
на стойност много под 0.50 %. За месец октомври 2012 год. ОЛП на БНБ е 0.03 %.
В подкрепа на твърдението си прилага разпечатка от официалната страница на
Българска народна банка, от която е видно какъв е бил размерът на ОЛП на БНБ за
процесния период.
Относно размера на инфлацията в България Националният
статистически институт прави ежемесечно изчисления за него. Същият предоставя
на гражданите и калкулатор за изчисляване на личната инфлация на домакинствата.
Индексът на потребителските цени е измерител на общото относително изменение на
цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично
(непроизводствено) потребление. Индексът на потребителските цени намира
приложение в три основни направления, единия от който е макроикономически
показател или като официален измерител на инфлацията в България. Твърди, че
проследявайки размера на инфлацията в България за процесния период се
установява, че същият е в посока намаляване или налице е дефлация. Посочва, че
към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем инфлацията в страната
е била 1.5 % спрямо 3.1 % към сключване на процесния договор.
Относно понятието „пазарни условия" твърди, че
няма единно определение. Условията са характеристика и състояние на пазара към
даден момент. Пазарните условия нямат измерима и количествена стойност. Няма институция,
която да борави с показатели и нива, които да дават точна и конкретна стойност
и нива на „пазарни условия". Пазарните условия в широк смисъл обхващат
много фактори, като посочвайки и позовавайки се на тях не може да се гарантира
кои фактори са включени и кои не. Няма изчерпателност и конкретика на понятие
„пазарни условия", за да може да се каже какво конкретно включват.
Пазарните условия не са мерна единица, поради което същите нямат стойност,
която да се увеличава или намалява. Така както е използван в процесния договор,
„пазарни условия" като компонент е неприложим, поради неопределеността и
липсата на конкретика в него. Ако в понятието са включени определен брой
фактори и не са включени други такива, то пазарните условия ще имат различна
степен на влияние между пазарните субекти. Това становище е застъпено и от
съдебната практика, съгласно която понятието „пазарни условия" е широко по
своето съдържание. Обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие
фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил
определен фактически състав, който обуславя пораждането на право на банката
едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит.
Счита, че ищецът не е актуализирал коректно размера на
месечните анюитетни вноски, поради което тя е
заплащала завишени суми през целия период на договора. Вноските е следвало да
бъдат с драстично по-нисък размер, поради което ежемесечно е била принудена да
заплащам недължими суми.
На следващо място твърди, че клаузата на чл. 5, ал.
(3) от договора е неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите
и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета за неравноправните клаузи в потрбителските договори.
Горецитираната клауза от процесния договор попада в приложното поле
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, където се съдържа примерен и
неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Нормата на чл. 143 дава
легално определение на неравноправна клауза в договор, което включва в себе си
следните белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на
изискването за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Счита, че в
случая всеки един от горецитираните белези от
фактическия състав на чл. 143 е налице. Посочената по-горе клауза от договора е
уговорка във вреда на потребителя, тъй като банката си запазва правото да
изменя лихвения процент по кредита, но не намалява, когато посочените в него
компоненти спадат. В посочената разпоредба е налице изброяване на хипотези, при
които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно,
поради което и съдът във всеки случай следва да прецени дали не са налице
общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП. При формиране на крайните изводи следва
да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани със сключването на
договора към датата на сключването му, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи.
На следващо място твърди, че при тълкуването на
клаузата на чл. 5, ал. (3) от процесния договор се установява, че изменението
на лихвения процент ще настъпи при всяка промяна, но само ако банката прецени.
В случая преценката на банката е тази, която е водеща и определяща дали да бъде
намалена лихвата по кредита. Това безспорно идва да покаже, че промяна на
лихвата се допуска единствено при едностранната воля на банката, независимо от
изменението на компонентите в договора. След като в договора пише, че размерът
на възнаградителната лихва, която кредитополучателят
се е задължил да заплаща на банката, ще се определя при съобразяване на трите
компонента, за да е налице равнопоставеност, рискът
от промяната в тях следва да се носи и от двете страни по сделката. В договора
следва да е предвидена възможността да бъдат съобразявани всички изменения на
пазара и на съответния пазарен индекс, а не както е в случая те да се отчитат
само когато ползват една от страните по договора и то по-силната икономически,
каквато е банката. Ето защо липсата на възможност да бъде изменена месечната
вноска, когато индексите се сринат драстично, поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца, в ръцете на
който е обратната възможност за увеличаване на възнаградителната
лихва при повишаване на компонените. Освен това в
отношенията му с банката, кредитополучателят е в положение на по-слаба страна
от гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се
предоставят да преговаря. Търговецът използва това и се стига до приемането от
потребителя на предварително установени условия, които са в негова вреда и
създават неравновесие между правата и задълженията на страните. По този начин
безспорно се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на
договорите. Спазване на принципа на добросъвестност изисква в облигационните
отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото
интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от страните по договора. Въз
основа на изложеното счита, че чл. 5, ал. (3) от договора не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния.
Следователно се покриват общите критерии, дадени в нормата на чл. 143 от ЗЗП,
което я прави неравноправна.
Комисията за защита на потребителите извърши
задълбочена проверка на всички 25 банки в България. Видно от изнесената
информация от КЗП са констатирани неравноправни клаузи във всички банки,
включително такива в общите условия и на „Обединена българска банка" АД.
При извършеният анализ на Общите условия и договорите са установени наличие на
неравноправни клаузи, които са обобщени от КЗП по следния начин: Без
изчерпателно посочване на обективни критерии банките въвеждат възможност да
променят лихвения процент по договорите за потребителски и ипотечни кредити,
като са дадени примери с „при съществени промени в действащите пазарни нива и конюктура; при съществени промени в икономическата ситуация
в страната и чужбина и/или при промени в българското законодателство; по
преценка на банката във всеки един момент и др.". В процесния договор
съществуват именно тези клаузи с конкретно посочване на „пазарните
условия". По повод на проверката са изготвени индивидуални препоръки до
всяка една банка, включително и до „Обединена българска банка" АД, в които
се определя срок, в който да бъдат премахнати тези неравноправни клаузи.
Що се касае до изложеното за допълнителните
споразумения, моли да се вземе предвид, че ако банката е актуализирала коректно
месечните анюитетни вноски, тя не би подписала тези
анекси. С тези допълнителни споразумения всъщност банката уговаря начисляването
на лихва върху лихва - анатоцизъм. Уговорката за анатоцизъм в гражданските отношения по своето естество е
нищожна. С тази уговорка дългът за кратко време може да се увеличи прогресивно
така, че длъжникът да бъде умишлено материално затруднен. Договорните клаузи за анатоцизъм
са нищожни. На основание изложеното счита, че към момента на сключване на
първото допълнително споразумение не е
имала нито просрочена главница и просрочена лихва, нито каквито и да било други
такси и плащания, тъй като същите не са указани в допълнителното споразумение.
Поради тази причина не е изпълнен и фактическият състав на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
На следващо място твърди, че не дължи вменената й
законна лихва за забава. Това е така, защото доктрината приема, че щом е
уговорена неустойка, не може да се претендира лихва за забава. В случая такава
е уговорена в чл. 6, ал. (2) от процесния договор. Лихва за забава може да се
търси само ако не е предвидена неустойка в договора. Ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем много след плащането на последната месечна вноска. Поради
тази причина кредиторът е превърнал лихвата в средство за печалба, вместо да
изчислява коректно сумите по договора.
Възползвайки се от преимуществената възможност на чл.
417 от ГПК, заявителят е поискал сума, която надвишава многократно усвоения
кредит. Оказва се, че за почти 5 години, в които тя е заплащала месечните си анюитетни вноски, главницата не е намаляла изобщо, а сега
се търси и по-голяма сума - с близо 31 000 лева повече.
Оспорва и презумпцията, че вземанията са установени по
размер, само защото едната страна е банка. Налице е нарастващ обем съдебни
решения, при които се отхвърлят претендирани суми от страна на банки, защото
съдът правилно приема, че при формирането на един или друг елемент на
кредитното правоотношение съответната кредитна институция е злоупотребила с монополното си положение във вреда на потребителя на финансови
услуги. Това със сигурност противоречи не само на буквата, но и на самия дух на
Конституцията, защото превръща гражданите от правни субекти в обекти на банков
произвол. Затова моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковата
претенция на „Обединена българска банка" АД срещу нея, тъй като същата е
неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер.
С молба вх.№ 2396/10.04.2014 год. ищецът по делото е
пояснил исковата молба и посочил, че с оглед изменението и допълването с Анекс
№ 1/20.12.2007 год. на чл.18 от договора и създаването на нова ал.2, то
автоматичната предсрочна изискуемост вече е разписана в ал.1, поради което
предсрочната изискуемост по договора за кредит е настъпила по реда на изменение
на чл.18, ал.1 от Договора за кредит от 20.12.2007 год.
За съдебните заседания ищецът чрез процесуалния си
представител адв.Я. поддържа подадената искова молба
и моли съда да постанови решение, с което уважи предявения установителен иск и
му присъди направените по делото разноски.Подробно съображенията си в тази
насока излага в представената писмена защита.
Ответницата редовно призована за съдебните заседания
не се явява, но чрез процесуалните си представители идв.В.
и адв.Д. оспорва предявените искове, като поддържат
изложеното в отговора на ИМ. Излага подробно съображенията си за отхвърляне на предявените искове в
представената от адв.В.В. писмена защита и моли за
присъждане на направените по делото разноски съгласно приложение списък по
чл.80 ГПК.
От представените и приети по делото писмени
доказателства, заключенията на
единичната и тройна съдебно-икономически експертизи и обясненията на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 23.07.2007 год. в гр.Троян
между от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД - гр.София и С.Б.Ц. е сключен
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя С.Б.Ц. кредит в размер на 300
000.00 лв. за строителство в ПИ с кад. № 21, находящ се в с.Ч., вилна зона. В чл.3 страните са се
договорили, че банката предоставя средствата по кредита на кредитополучателя
след учредяване на предвиденото обезпечение и представяне на удостоверение за
тежести, в което ипотеката в полза на банката да е вписано първо по ред. Съгласно чл.5, ал.1 и 2 главницата се
олихвява ежемесечно с лихвен процент в размер на 11.25% годишно. В чл.5, ал.3 е
посочено, че банката има право едностранно да променя размера на лихвения
процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и
пазарните условия, за което уведомява Кредитополучателя в едноседмичен срок от
промяната или изнася информация за това в банковите салони. В чл.6, ал.1 от
договора е постигнато съгласие, че при забава на плащането на месечната анюитетна вноска от страна на кредитополучателя, банката
олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5
пункта над договорения в чл.5, ал.1 лихвен процент. Според чл.6, ал.2 при друго
неизпълнение клаузите на договора от страна на кредитополучателя, вкл. при
предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по чл.5, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в
размер на 5 пункта. Страните са се договорили, че кредитът се издължава
на 360 месечни анюитетни вноски в размер на 3001.80
лв., вкл. главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, като крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 28.06.2037
год. В договора са конкретизира правата и задълженията на страните,
обезпеченията, както и отговорностите и санкциите. В
чл.18 изрично е посочено, че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
На 20.12.2007 год. в
гр.Троян между „Обединена българска
банка”АД в качеството на кредитор и С.Б.Ц.
като длъжник е подписан Анекс № 1 към Договора за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство от 23.07.2007 год., в който страните са се съгласили досегашният чл.18 да стане
ал.1, като се създава нова ал.2 със следния текст: „при настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането на банката по който и да било от следните
три договора за кредит, а именно: настоящият договор, Договор за предоставяне
на ипотечен кредит от 20.12.2007 год., сключен между ОББ и И.А.Ц. и Договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 год. между ОББ и И.А.Ц.,
вземането на банката по останалите два кредита става автоматично предсрочно
изискуемо, без да е необходимо който и да е от кредитополучателите да бъде уведомяван”.
По молба на кредитополучателя
на 28.10.2009 год. е подписано допълнително споразумение № 2 към Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 год. между ОББ
като кредитор и С.Б.Ц. като
кредитополучател, с което е постигнато съгласие, че към датата на влизане в
сила на допълнителното споразумение задълженията на кредитополучателя по
договора са в размер на 296 979.84 лв. За погасяването им страните са
договорили нов размер на месечните погасителни вноски с цел облекчаване
положението на длъжника, като крайният срок за издължаване на дълга по кредита
е 28.06.2037 год.
По делото е представен
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 79, т.ІV, рег.№ 4602, дело
№ 624/2007 год. от 23.07.2007 год. на Нотариус М.Г., рег. № 477 на НК, с който
за обезпечаване вземанията на банката по процесния договор от 23.07.2007 год.
са учредени договорни ипотеки върху два имота, собственост на трети задължени
лица-ипотекарни длъжници.
По искане на ответника са
изискани и приети като доказателства извлечения от Протоколи № 26/10.07.2012
год., № 33/04.09.2012 год. и № 35/20.09.2012 год. на КЗП.
От
ищеца е представено и извлечение от сметката на С.Б.Ц..
От приложеното и прието като доказателство
ч.гр.д. № 477/12 год. по описа на РС-Троян се установява, че на 12.06.2012 год.
ищецът „ОББ” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК против длъжника С.Б.Ц. за
парично вземане в размер на 331 861.04 лв., от които 285 609.40 лв. главница; 45 511.01 лв. договорна
лихва за периода от 28.05.2011 год. до 10.06.2012 год.; 560.63 лв. наказателна
лихва за периода от 28.05.2011 год. до 10.06.2012 год., законната лихва
върху главницата от 11.06.2012 год. до изплащане на вземането, както и
6 633.62 лв. платена държавна такса и 4 520.17 лв. адвокатско
възнаграждение.
На 12.06.2012 год. ТРС е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 305 въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредил длъжникът С.Б.Ц., ЕГН **********
да заплати на кредитора „ОББ" АД с ЕИК
********* сумата 285 609.40 лв., дължима по Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 год., ведно със законната лихва
считано от 11.06.2012 год. до окончателното й изплащане; сумата 45 511.01
лв., представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2011 год. до 10.06.2012
год.; сумата 560.63 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
28.05.2011 год. до 10.06.2012 год., както и сумата 6 633.62 лв. разноски по
делото за платена държавна такса и
4 520.17 лв. - адвокатско възнаграждение.
Видно от направеното отбелязване въз основа на
издадената заповед за изпълнение на същата дата е издаден и изпълнителен лист.
Видно от приложеното по делото писмо
вх.№ 4001/30.07.2012 г. на ДСИ при РС-Троян поканата за доброволно изпълнение
заедно със заповедта за изпълнение е получена лично от С.Б.Ц. на 17.07.2012
год.
На 24.07.2012 год. последната е подала
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на осн.
чл.414 от ГПК, като твърди, че не дължи изпълнение по нея.
С молба вх.№ 3949/25.07.2012 г.
длъжникът С.Ц. е поискала на осн. чл.420 от ГПК
спиране на принудителното изпълнение по изп.д. №
257/2012 год. по описа на СИС при РС-Троян. С определение № 365 от 30.07.2012
год. ТРС е оставил без уважение това искане. Същото е обжалвано и с определение
№ 47/14.02.2013 год., постановено по в.ч.гр.д. № 643/2012 год., Ловешкият
окръжен съд го е потвърдил.
С
разпореждане № 1410/30.07.2012 год. РС-Троян на осн.
чл.415 ал.1 от ГПК е указал на заявителя „ОББ" АД, че може да предяви иск
относно вземането си, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнене по реда на чл.417 от ГПК вх. № 3101/11.06.2012 г.
по отношение на С.Б.Ц. в едномесечен срок от получаване на съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса, както и за последиците от непредставяне на
доказателства за предявен иск в посочения срок.
От приложеното към ч.гр.д. № 477/12 год.
на РС-Троян съобщение е видно, че цитираното разпореждане от 30.07.2012 год. е
получено от ищеца на 17.08.2012 год., а исковата молба е депозирана в съда на
11.09.2012 год. При тези данни съдът намира, че от страна на ищеца е спазен
преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявения иск е процесуално
допустим.
От приложеното към ч.гр.д. № 477/2012
год. на ТРС в.ч.гр.д. № 65/2013 год. по описа на ЛОС се установява, че С.Б.Ц. е
обжалвала определение № 456/30.10.2012 год. по ч.гр.д. № 477/2012 г. на ТРС, с
което е върната като нередовна частната й жалба вх.№ 3948/25.07.2012 год. срещу
разпореждането за незабавно изпълнение по заповед № 305/12.06.2012 год. С
определение № 218/05.03.2013 год. по в.ч.гр.д. № 65/2013 г. Ловешкият окръжен е
отменил определение № 456/30.10.2012 год. по ч.гр.д. № 477/2012 г. на ТРС и
върнал делото на ТРС за администриране на частната жалба.
От приложеното към ч.гр.д. № 477/2012
год. на ТРС в.ч.гр.д. № 166/2013 год. по описа на ЛОС се установява, че с
определение № 408/29.04.2013 год. Ловешкият окръжен съд е отменил разпореждане
от 12.06.2012 год. по ч.гр.д. № 477/2012 год. по описа на Троянския районен
съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 305 от
12.06.2012 год. въз основа на документ по чл.417 ГПК, отменил разпореждане от
12.06.2012 год. по ч.гр.д. № 477/2012 год. по описа на Троянския районен съд, с
което е разпоредено издаване на изпълнителен лист и обезсилил издадения на
12.06.2012 год. по ч.гр.д. № 477/2012 год. по описа на Троянския районен съд
изпълнителен лист.
От заключението на единичната и тройна
съдебно-икономическата експертиза, които съдът приема като обосновани и
компетентни се установява, че ипотечният кредит в размер на 300 000.00 лв.
е усвоен в пълен размер на 25.07.2007 год. с превод по разплащателна сметка на С.Б.Ц..
При извършената проверка вещите лица са констатирали, че последното частично
погасяване на дължима лихва към 28.05.2011 год. е на 29.12.2011 год., когато са
внесени 700.00 лв. Първото просрочие е възникнало за вноската от 28.09.2011
год. за един месец, а от 28.11.2011 год. просрочените вноски са за повече от
два месеца. Ищецът е формирал изискуемите задължения от непогасения остатък на
главница към 28.04.2011 год. в размер на 285 563.03 лв. и дължимите до датата
на извлечението 10.06.2012 год. погасителни месечни анюитетни
вноски по погасителния план, подписан от двете страни и приложен по делото.
Според вещите лица от тройната съдебно-икономическа експертиза просрочените анюитетни вноски са в размер на 42851.76 лв., а
наказателната лихва – 462.12 лв. Следователно размера на задължението е
328 876.91 лв., а не както е предявен от ищеца 331 681.04 лв.
Изхождайки от клаузите на договора, вещите лица дават заключение, че през
периода на погасяване на кредита не е налице едностранна промяна на лихвения
процент от страна на “ОББ”АД. Промяната е направена по молба на ответника по
делото, вследствие на което на 28.10.2009 год. е подписано допълнително
споразумение № 2 към Договора за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 год. Според уговореното в него
договорният лихвен процент е намален за периода от 28.10.2009 год. до
28.04.2011 год. до 5.5%, като е приет нов погасителен план с намалена анюитетна вноска от 3001.80 лв. на 1717.41 лв., а съгласно
споразумението е 1716.01 лв. За останалите вноски от 28.05.2011 год. до
28.06.2037 год. месечната анюитетна вноска е
преизчислена от 3001.80 лв. на 3331.03 лв. съгласно погасителния план, а според
споразумението 3331.23 лв. Според заключението на вещите лица от тройната
съдебно-икономическа експертиза в резултат на предоговарянето за анюитетните вноски от 28.10.2009 год. до 28.04.2011 год. и
оформянето на двете просрочени вноски в размер на 4373.05 лв. като други
кредити, ефективният лихвен процент от погасителния план за периода от
28.05.2011 год. до 28.06.2037 год. е в размер на 13.59%. Според заключенията и
на двете експертизи не е налице капитализиране на лихви към главницата и ново
олихвяване на образуваната сума, защото сумата от 4373.05 лв. е осчетоводена като
“други кредити” задбалансово. Според чл.5, ал.1 от
договора за кредит месечната анюитетна вноска е
формирана при лихва 11.75%, който се образува от договорената лихва от 11.25% и
годишната такса от 0.5% съгласно чл.7 от договора върху остатъка от главницата.
Затова и реално прилагания лихвен процент в погасителния план е 11.75%. В
приложение А към заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза
вещите лица в табличен вид са посочили направеното преизчисление
помесечно за периода от 25.07.2007 год. до 10.06.2012
год. В изпълнение на поставената от ответника задача експертите са направили
преизчисляване на месечните анюитетни вноски според
промените на основния лихвен процент на БНБ и инфлационния индекс на НСИ, което
е отразено в Приложение № 4 към заключението на тройната съдебно-икономическа
експертиза. Размерът на получената разлика към датата на допълнителното
споразумение към договора е в размер на 9 283.47 лв.
От допълнителното заключение
на тройната съдебно-икономическа експертиза се установява, че Договор за
ипотечен кредит с № MG
********** се отнася за процесния договор, сключен между „ОББ”АД и С.Б.Ц. на
23.07.2007 год.
От така изложените факти настоящата
инстанция приема, че е сезирана с установителен иск с пр.основание чл.422 ал.1
от ГПК във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ. По своята
същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване
съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от
страна на длъжника. В него съдът установява дали вземането съществува, неговия
размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от
фактическия състав. В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за предоставяне на кредит
за ремонт и строителство от 23.07.2007 год., сключен между “ОББ”АД и С.Б.Ц.,
Анекс № 1 от 20.12.2007 год. и Допълнително споразумение № 2 от 28.10.2009
год. е към него. В отговора на исковата молба и представената от
ответницата писмена защита се прави възражение, че липсва изискуемост на
задължението и банката няма основание да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и за липсата на уведомление до кредитополучателя за обявената предсрочна
изискуемост. Анализа на приетите по делото доказателства води до извод за
основателност на това възражение. В чл.18 от Договора за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 23.07.2007 год., сключен между “ОББ”АД и С.Б.Ц., страните са
уговорили, че при пълно или частично неплащане
на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без
да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. С подписания на
20.12.2007 год. Анекс № 1 към договора страните са се споразумели, досегашният
чл.18 да стане ал.1, като се създава нова ал.2 със следния текст: „при
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на банката по който и да било
от следните три договора за кредит, а именно: настоящият договор, Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 20.12.2007 год., сключен между ОББ и И.А.Ц.
и Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 23.07.2007 год.
между ОББ и И.А.Ц., вземането на банката по останалите два кредита става
автоматично предсрочно изискуемо, без да е необходимо който и да е от кредитополучателите
да бъде уведомяван”. Както беше посочено вече, в представената молба
вх.№ 2396/10.04.2014 год. ищецът по делото е пояснил, че автоматичната предсрочна изискуемост е
настъпила по реда на изменението на чл.18, ал.1 от Анекс № 1 от 20.12.2007 год.
към Договора за кредит. В исковата молба последният твърди, а това се
установява и от заключенията на
съдебно-икономическите експертизи, че
последното частично погасяване от ответницта на
дължима лихва към 28.05.2011 год. е на 29.12.2011 год., когато са внесени
700.00 лв., а на 08.06.2012 г. Банката е обявила автоматично за предсрочно
изискуем целият остатъчен размер на кредита. Според заключението на експертите
“ОББ”АД е формирала изискуемите задължения от непогасения остатък на главница
към 28.04.2011 год. в размер на 285 563.03 лв. и дължимите до датата на
извлечението 10.06.2012 год. погасителни месечни анюитетни
вноски по погасителния план, подписан от двете страни.
Според приетото в т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д. № 4/2013 год. постигната в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника кредиторът да може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявленията да е достигнало до длъжника-кредитополучател. Този извод е
обоснован със заключението, че предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което настъпва с волеизявлението само на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането на определен
брой вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на уведомлението от кредитора, ако към този момента са настъпили и
обективните факти. Заповедта за изпълнение въз основа на документ и
разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение
вземания по чл.418, ал.2 от ГПК, каквото проверка извърша и съдът. Когато
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от
настъпването на дадено обстоятелство, то трябва да бъде удостоверено с официален
или изходящ от длъжника документ съгласно разпоредбата на чл.418, ал.3 от ГПК.
Извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява, че до длъжника е
достигнало волеизявлението на банката, че счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуем., вкл. и за вноските с ненастъпил падеж.
В цитираната по-горе т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. е
посочено, че с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
банката-кредитор упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане. Дори и в заявлението да се съдържа изявление, че
банката счита кредита за предсрочно изискуем, това не означава, че
волеизявлението е съобщено на длъжника, тъй като за допуснатото незабавно
изпълнение той узнава с връчването на заповедта за изпълнение от съдия
изпълнител. В подкрепа на изложеното по-горе са и фактите по делото, тъй като в
извлечението от счетоводните книги на банката от страна на ищеца са посочени
като непогасени общо 14 месечни вноски, в исковата молба също се твърди, че
ответникът е изпаднал в забава от 28.05.2011 год. и кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 08.06.2012 год., което противоречи на постигнатото в
чл.18, ал.1 от договора съгласие, че автоматичната предсрочна изискуемост
настъпва при неплащане на две вноски. От страна ищеца, въпреки дадените от съда
указания в доклада по чл.146 от ГПК, не са ангажирани доказателства за
уведомяването на ответника за обявената предсрочна изискуемост на целия кредит.
След като фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната
изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. След като от страна на ищеца по делото не
е доказана изискуемостта на вземането, което е една от предпоставките за
уважаване на предявения установителен иск,
то същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан само
на това основание, без да се обсъждат останалите изложени от ответника
възражения.
Съдебният състав счита за неоснователни
наведените от ищеца в писмената защита доводи, че даденото ново тълкуване в ТР
№ 4 от 18.06.2014 год. за предхождащото задължително известяване на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост няма обратно действие за отношенията,
осъществили се при действието на задължителната по чл.290 ГПК съдебна практика
допреди тълкувателното решение. Следва да се отбележи, че тълкувателните
решения на ВКС не са нормативен акт, на който законодателят може да предаде или
не обратно действие. Безспорно е, че решенията на ВКС, постановени в
производство по чл.290 от ГПК, съдържат тълкувателен характер и те са
задължителни за районните, окръжни и апелативни съдилища, тъй като целят
уеднаквяване на съдебната практика. Съгласно разпоредбата на чл.292 ГПК при
противоречиво разрешавани въпроси от ВКС, вкл. и решения, постановени по реда
на чл.290 от ГПК, съставът предлага на общото събрание да постанови
тълкувателно решение, като спира производството по делото. Следователно с тази
норма законодателят е предвидил процедура за преодоляване на постановени
различни разрешения по един и същ въпрос, дадени от различни състави на ВКС.
Ето защо настоящият състав не може да съобрази при изграждане на правните си
изводи цитираната от пълномощника на ищеца съдебна практика по чл.290 ГПК, след
като ОСГКТ вече се е произнесло с тълкувателно решение, с което е преодоляна
тази противоречива практика. В разпоредбата на чл.292 ГПК изрично е предвидено,
че ВКС спира производството по делото и след приемането на тълкувателното
решение го възобновява и се произнася със съдебен акт в съответствие с приетото
в ТР разрешение. Затова не може да бъде
споделено становището на ищеца, че настоящият състав не следва да се съобрази при
постановяване на съдебния си акт с приетото в ТР № 4 от 18.06.2014 год., което
има задължителен характер.
При тези доказателства и с оглед на
изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и съдът следва да постанови решение, с което признае
за установено на осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 и сл.от ТЗ, че вземането на ОББ АД за сумата
331 681.04 лева, включващо главница от 285 609.40 лв.; договорни лихви от
45511.01 лева от 28.05.2011 г. до 10.06.2012г.; наказателни лихви от 560.63
лева от 28.05.2011г. до 10.06.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.06.2012 г. до изплащане на вземането по издадения на
12.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 477/2012г. на ТрРС
изпълнителен лист, разпореден в полза на „ОББ"
АД срещу длъжника С.Б.Ц., ЕГН ********** въз основа задължение по неизпълнен
договор за предоставяне на ипотечен кредит от 23.07.2007 г., не съществува.
При този изход на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК направените по делото разноски в
размер на сумата 8250.00 лв. съгласно приложения списък, включваща внесен
депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ, че
вземането на ОББ АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Света София" № 5, с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори С.В. и Р.Т. за сумата 331 681.04 лева, включващо
главница от 285 609.40 лв.; договорни лихви от 45511.01 лева от 28.05.2011 г.
до 10.06.2012г.; наказателни лихви от 560.63 лева от 28.05.2011г. до 10.06.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2012 г. до изплащане на
вземането по издадения на 12.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 477/2012г. на ТрРС изпълнителен лист, разпореден
в полза на „ОББ" АД срещу длъжника С.Б.Ц., ЕГН ********** въз основа
задължение по неизпълнен договор за предоставяне на ипотечен кредит от
23.07.2007 г., не съществува.
ОСЪЖДА
“ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул."Света София" № 5, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори С.В. и Р.Т. да заплати на С.Б.Ц.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на сумата 8250.00 лв.
/осем хиляди двеста и петдесет лева/ съгласно
приложения списък.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: