Р Е
Ш Е Н
И Е
28.09.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на трети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1737/2020г
по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл.ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба от Главна
дирекция “Пожарна безопасност” - МВР, представлявана от директора Главен
комисар Н. Н. - директор, чрез
процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.С.
против Решение № 2003/ 18.06.2020г. постановено по гр.д. № 19274/ 2019г на
Пловдивски районен съд – I гр.с., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на И.Д.Д.,
ЕГН: ********* сумата 1 753,83 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за 249,5 часа извънреден труд, получен в
резултат на преизчисление на положен нощен труд с коефициент 1,143, за периода 25.11.2016г. – 25.11.2019г., както
и сумата 226,98 лева мораторна лихва за периода 01.01.2017г.
– 25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на исковата молба -
26.11.2019г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по
делото за адв.възнаграждение в размер на
400 лева , а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПРС 120,15 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от
бюджета на съда. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на така предявените искове. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, вкл. за юриск.възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за проц. представител на ищеца.
Писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата
страна чрез проц.си представител адв.Д.Т., САК, не е
постъпил. В открито съдебно заседание чрез проц.представител
адв.Т. се оспорва жалбата като неоснователна се иска потвърждаване на
обжалваното решение, претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на
разноски за водене на настоящото производство. Представена е писмена защита по
подробни съображения за основателност на предявените искове и неоснователност
на въззивната жалба.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано
по предявени от И.Д.Д. *** обективно съединени искове
по чл.178, ал.1,т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв
за периода 25.11.2016г. – 25.11.2019г., мораторната лихва за забава в размер на 226,98лв за периода
01.01.2017г – 25.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата. Не е спорно по делото, че ищецът като държавен служител на
длъжността “водач на специален автомобил I степен в група “Пожарогасителна и
спасителна дейност” на Трета Районна служба “Пожарна безопасност и защита на
населението” – Пловдив към Регионална дирекция ПБЗН – Пловдив при Главна
дирекция ПБЗН-МВР, като естеството на работата му е била свързана с полагане на
24 часови дежурства, отчитани сумарно на тримесечие.
С обжалваното решение
районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, изхождайки от разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР/ в ред. изм.-ДВ, бр. 14 от 2105г, изм. И доп., бр.81 от 2016г., относно
изр. първо , в сила от 14.10.2016г., относно изр. второ, в сила от 1.02.2017г./
; правната уредба относно регламентираните в разпоредбата на чл.142 КТ начини
на отчитане на работното време подневно / в работни
дни/ и сумирано / в часове-седмично, месечно или за календарен период, не
повече от 6 месеца/; отчетена е целта на Закона при сумираното изчисление на
работното време- създаване на по-гъвкава организация на работа; извършено е
позоваване на т.23 от ТР №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС относно работещите в
МВР служители, едни от които са на трудово правоотношение и друг по служебно
правоотношение, при което и при вторите като държавни служители по смисъла на
ЗДСл намира приложение общият Закон, тъй като в обратния случай тези служители биха били поставени в
неравностойно положение по отношение на останалите държавни служители, така и
на работещите по трудово правоотношение в МВР. Така с оглед разпоредбата на чл.67, ал.3 ЗДС е
отчетено наличието на основание за прилагане правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а даденото разрешение от първоинстанционния
съд по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е при правилно субсидиарно приложение
на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, сред които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от
Закона е възнаграждението за извънреден труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на
министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство и
др. През процесния период, за който се претендира
възнаграждение за извънреден труд – м.11.2016г. – м.11.2019г. действат
съответните Наредби №№ 81213-592 / 25.05.2015г. и 81213-776/ 29.07.2016г., в
които не е уредена изрична регламентация относно преобразуването но часовете,
положен нощен труд с определен коефициент, така както това изрично е уредено с
разпоредбата на чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 /
11.08.2014г. При липса на изрична
законова регламентация следователно се следва субсидиарно
приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3 НСОРЗ, която се явява подзаконов
нормативен акт в приложение на Кодекса на труда, към който изрично препраща
разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно ползващите се със специална закрила
полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. държавни служители. В противен случай би стигнало до поставяне на държавните служители
в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители, както и спрямо останалите работници и служители по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В тази насока е налице също съдебна практика на ВКС относно субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР /
Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г. /, което се явява в
съответствие с основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен принцип би се
стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая
по отношение на служителите на МВР в процесния период
действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент, и
като съществувала специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.3 НСОРЗ. Представените по делото доказателства за заплащане на положен от
ищеца труд не установяват изчислението при субсидиарно
приложение на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Що се касае до
размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по
делото данни относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение при
приравняването на часовете нощен труд на дневен труд с коефициент 1,143, съобразно
депозираното заключение на вещото лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по делото.
По така изложените
съображения въззивната жалба се намира за
неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно ще се потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се
следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения
ДПЗС от 16.07.2020г. в размер на 300 лева, който предвид възражението на
жалбоподателя не се явява прекомерен поради обосноваността на защитната теза на
въззиваемата страна по исканията на жалбоподателя при
явяване в съдебно заседание на проц.представител на въззиваемия.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 2003/ 18.06.2020г.
постановено по гр.д.№ 19274/ 2019г на Пловдивски районен съд – I гр.с., с
което Главна дирекция “Пожарна
безопасност” - МВР, представлявана от директора Главен комисар Н.
Н. - директор, чрез процесуалния си представител
ст.юрисконсулт С.С. е осъден да заплати на И.Д.Д., ЕГН: ********* сумата 1 753,83 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 249,5 часа
извънреден труд, получен в резултат на преизчисление
на положен нощен труд с коефициент
1,143, за периода 25.11.2016г. –
25.11.2019г., както и сумата 226,98 лева мораторна
лихва за периода 01.01.2017г.
– 25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на исковата молба -
26.11.2019г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по
делото за адв.възнаграждение в размер на
400 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС 120,15 лева
ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от бюджета на съда.
Осъжда Главна дирекция
“Пожарна безопасност” - МВР, представлявана от директора Главен комисар Н.
Н. - директор да заплати на И.Д.Д.,
ЕГН: ********* сумата 400 лева / четиристотин лева/ - разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: