Р Е
Ш Е Н
И Е № 404
гр. Стара Загора,
05.10.2020г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА
ТАБАКОВА административно дело № 465 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „П.Т.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление ***чрез пълномощника адвокат М М. против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-379-0377504/ 13.07.2020г, издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“–Пловдив при ЦУ на НАП „запечатване на търговски обект“ – супермаркет
PAMI MALL, находящ се в с.Хрищени общ.Стара Загора, ул.“Тракия“ № 32,
стопанисван от „П.Т.“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.. В жалбата се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна поради постановяването й при несъобразяване с
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с принципа за съразмерност. Изложени са доводи за липса на мотиви, липса
на издадено наказателно постановление и доброволно отстраняване на вмененото
нарушение. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на
оплакването за липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на
ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200лв.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
01.07.2020г. служители на ЦУ на НАП в 17:53ч са извършили проверка на търговски
обект – супермаркет PAMI MALL, находящ се в с.Хрищени общ.Стара Загора,
ул.“Тракия“ № 32, стопанисван от „П.Т.“ ЕООД. В хода на проверката е извършена
съпоставка между разчетна касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата
на обекта. Установена е разчетена касова наличност от ФУ тип EPSO ТМ-810F-01 К2 с ИН на ФУ ED 342693 и ИН на ФП
44342693 в размер на 1678.15лв съгласно представен междинен отчет и фактическа
наличност след преброяване на пари в касата 701.49лв, въвеждане на пари в
касата 0лв, извеждане на пари в касата 0лв. Установена е отрицателна касова
разлика в размер на 976.66лв. На едното работно място в обекта се отчитат
приходи от продажби с нефискален принтер, от който е генериран отчет-нулиране
на стойност 384.08лв. Към принтера е предоставена тетрадка, която се използва
вместо касова книга за периода 01.04.2020г-30.06.2020г, водена с надлежно
залепени дневни отчети от нефискалния принтер. При извършване на контролна
покупка на 1 брой бира на стойност 2.99лв, платена в брой, не е издаден
фискален касов бон от работещото в обекта ФУ, нито от кочан с ръчни касови
бележки. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена
проверка сер. АА № 0026734 от 01.07.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-379-0377504/
13.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - супермаркет PAMI MALL,
находящ се в с.Хрищени общ.Стара Загора, ул.“Тракия“ № 32, стопанисван от „П.Т.“
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е
указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му
складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващия
„П.Т.“ ЕООД Миньо Топалов на 28.07.2020г., а жалбата срещу нея е подадена на
29.07.2020г в съда.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 55 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени
посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на
обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и
забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока
на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е.
при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
Жалбоподателят в нито един момент не
оспорва фактите по установеното от органите по приходите чрез съставения по
време на проверката протокол нарушение на разпоредбитe на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 01.07.2020г. на търговски обект – супермаркет
PAMI MALL, находящ се в с.Хрищени общ.Стара Загора, ул.“Тракия“ № 32,
стопанисван от „П.Т.“ ЕООД, е констатирано, че се реализират продажби без
издаване на касови бележки предвид извършената контролна покупка без издаден
фискален касов бон и генерирания отчет за деня от нефискален принтер, ползван
на каса за обслужване на клиенти в магазина. Взето е предвид, че от този
принтер се издават нефискални бонове, които визуално и фактологически
наподобяват фискални, както и че ежедневно са снемани отчети за период от три
месеца назад, които са отразявани в използвана за касова книга тетрадка, т.е.
отчитани са именно продажби на стоки от супермаркета. В протокол за проверка сер. АА № 0026734 от
01.07.2020г е отразено също извършване на контролна покупка на стойност 2.99лв,
за която не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално
устройство. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от
органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. А установяването на
нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При тези факти предвидените в закона
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен
и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда
за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
Единствената преценка, която административният орган трябва да направи е по
отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е
била направена в случая. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално
предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от
средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното
нарушение в изрично изложените мотиви. Правилно са отчетени местонахождението
на обекта, голямата търговска площ и характерът на дейността, свързана с
продажба на разнообразен асортимент от хранителни стоки и стоки от първа
необходимост. В тази връзка следва да се посочи още, че освен липса на издадена фискална бележка за покупка на
стойност 2.29лв, са установени 384.08 лева генериран оборот от нефискален
принтер на каса за обслужване на клиенти и разлика от почти 1000лв в касовата
наличност, което е индиция за създадена организация на работа, непозволяваща да
бъдат установени действителните обороти в обекта, респективно да бъдат
определяни коректно дължимите данъци.
Видно от изложените мотиви, мярката
цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето
защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срока на
административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени
отношения, касаещи данъчното облагане.
Неотносимо към преценката за
законосъобразността на ПАМ е и наличието или липсата на издадено към момента на
налагането й наказателно постановление, като този извод следва пряко от
разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС. Визирана норма изрично уточнява, че ПАМ се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Същата
разпоредба не предвижда и задължение да бъде съобразявана спецификата на
търговията, която се извършва в обекта и неговото местно значение.
По изложените
съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е
приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „П.Т.“ ЕООД с.Хрищени общ.Стара
Загора и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.4 от АПК следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с
чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „П.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-379-0377504/ 13.07.2020г,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“–Пловдив при ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
„П.Т.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№
52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: