№ 1160
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110208074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. Р. И., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 23-4332-006829/20.04.2023 г., издадено от Д. Д. Д. – Началник група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал.1,
т. 4 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обстоятелствената част не отговаряла на фактически
случилото се, в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения,
които водели до единствения правилен извод за отмяна. Навежда се противоречие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. Твърди се липса на компетентност.
Липсвали фактически и правни обстоятелства в НП и доказателства, които да го
потвърждават. В АУАН фигурирали два подписа, където трябвало да се подпишат
свидетелите. Моли за отмяна на НП, а алтернативно да му бъде намалено наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Б., който поддържа изцяло жалбата срещу издаденото НП с аргументите изложени в
нея. Моли, в случай, че съдът установи, че жалбоподателят наистина е нарушил ЗДвП и
следва да бъде санкциониран, да му бъде намалено така наложеното наказание до
минимален размер.
Въззиваемата страна – Началник сектор към СДВР, ОПП – СДВР, редовно призована,
не се явява, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
От страна на въззиваемата страна се явява свидетел М. Б. Т., редовно призован, в
качеството му на актосъставител.
Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2023 г. св. М. Т. бил нощна смяна с колегата си и рано сутринта били
назначени да патрулират на АМ „***“. Техни колеги от АМ „***“ ги информирали за водач
1
на автомобил, който не е спрял на органите, когато последните се опитали да го спрат на бул.
„***“, посока с. ***. Било им съобщено, че автомобилът се движел с висока скорост. От
„ОДЧ“ поддържали връзка с патрула, в който участвал свидетелят М. Т., относно
местоположението на автомобила. След няколко минути Т., който се намирал под Северната
тангента, видял, заедно с колегата си, че се задавал автомобил с висока скорост, като
държали връзка с колегите си, които карали след автомобила и били с включени светлини и
звукови сигнали.
Водачът се движел по ул. „***“ с посока на движение от Северна тангента към бул.
„***“.
Когато автомобилът приближил, Т. и колегата му се опитали да спрат водача, като
махнали с палка и светнали с фенера, за да спрат автомобила, но жалбоподателят минал с
автомобила си покрай тях с висока скорост, не спрял и продължил в посока бул. „***“, като
се насочил към с. *** и гр. ***.
Жалбоподателят бил следван от полицейски автомобили и навлязъл с автомобила си в
гр. ***, където спрял и бил установен на ул. „***“ и ул. „***“.
На жалбоподателя бил съставен АУАН от М. Т., тъй като при управление на
автомобила по ул. „***“, с посока на движение от Северна тангента към бул. „***“, не се е
подчинил на своевременно и ясно подаден сигнал със стоп палка, а е ускорил в посока към
бул. „***“. АУАН бил съставен в присъствието на Б. К., който е подписал АУАН като
свидетел.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. Т. и С.
А., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – сведение на
П. И. от 24.03.2023 г., справка-картон на водача, АУАН Серия GA акт № 881192 от
24.03.2023 г. АУАН Серия GA акт № 822161 от 24.03.2023 г., НП № 23-4332-006829 от
20.04.2023 г., Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от 2.10.2019
г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите М. Т.
и С. А..
Съдът приема, че от показанията на св. Т. се установява, че в процесните ден и час
същият е бил на работа, като заедно с колегата му били изпратени да патрулират на АМ
„***“. Техни колеги ги информирали за водач на автомобил, който не е спрял на
полицейските органи, които се опитали да го спрат. Поддържал връзка с „ОДЧ“ относно
местоположението на автомобила. Той и колегата му, с когото били в един патрул се
опитали да спрат жалбоподателя, като те подали сигнал с палка и светнали с фенер, но
жалбоподателят не спрял, а продължил движението си в посока към бул. „***“, като
впоследствие се е насочил към с. *** и гр. ***, където спрял на ул. „***“ и ул. „***“, където
на П. И. бил съставен АУАН в присъствието на свидетел – колега на св. Т.. Съдът кредитира
показанията на св. Т. относно изложените факти, тъй като същият има ясен спомен за
случилото се, възпроизвежда факти и обстоятелства, които непосредствено е възприел със
своите сетива, показанията му са ясни, последователни и кореспондиращи с изложеното в
АУАН и НП. Нещо повече, показанията на св. Т. се подкрепят и от даденото от П. И.
сведение от дата 24.03.2023 г., от което се установява, че жалбоподателят не е спрял на
служителите на МВР.
От показанията на св. А. се установява, че П. И. бил спрян на ул. „***“ в гр. ***. Съдът
кредитира показанията на същата досежно историята, в която жалбоподателят имал в
миналото ситуация, в която една веер, в тъмната част на денонощието го спрели лица, които
се представили за полицаи, но се оказали такива, които само били облечени като полицаи,
като му отнели парите, които И. носел тогава в себе си, както и че И., като собственик на
2
магазин, принципно държи голяма сума пари в себе си. Тази случка уплашила И. и от тогава
насетне същият не спирал нощно време при подадени сигнали, тъй като смята, че ще го
сполети същата ситуация.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, а
именно: сведение на П. И. от 24.03.2023 г., справка-картон на водача, АУАН Серия GA акт №
881192 от 24.03.2023 г. АУАН Серия GA акт № 822161 от 24.03.2023 г., НП №23-4332-006829
от 20.04.2023 г., Заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност от
2.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и затова съдебният състав ги кредитира,
доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.
Съдът счита за неотносими към съставомерността на деянието и представените към
жалбата доказателства, а именно: съдебномедицинско удостоверение № Ж-23/2023 г.,
постановление на СГП от 10.04.2023 г., сигнал с вх. № 9368/2023 от 10.04.2023 г. по описа
на СГП, тъй като намира, че същите нямат отношение към съставомерността на
нарушението, за което е наложено наказание с обжалваното наказателно постановление и
поради това не кредитира същите.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води
до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице, в рамките
на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ
на съдебен контрол) административнонаказателен акт.
По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
компетентност са спазени. В случая НП е съставено от компетентен за това орган – от
Началник сектор към СДВР, ОПП-СДВР, който е оправомощен да издава НП със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С оглед изложеното, съдът
счита, че възражението за липса на компетентност, изложено в жалбата, е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата твърдение, че обстоятелствената
част на АУАН и НП не отговаряла на фактически случилото се, тъй като изложените
обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля Т., който, както беше посочено
по-горе, има ясен спомен за случилото се, както и от даденото от П. И. сведение от
24.03.2023 г.
Настоящият състав намира, че в хода на производството не се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на
процесуалните права на жалбоподателя. АУАН е съставен при спазване на изискванията на
чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН, а при неговото
връчване е спазен чл. 43 от ЗАНН. Обжалваното НП също съдържа законовите реквизити по
3
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано подробно с неговите фактически и
правни елементи.
Неоснователно е и възражението, че в АУАН фигурирали два подписа, където трябвало
да се подпишат свидетелите. Както от непосредствените възприятия на съда, така и от
свидетелските показания на св. Т. се установява, че АУАН е подписан от един свидетел –
колега на св. Т. – Б. К..
Съдът не споделя изложеното в жалбата противоречие на АУАН и НП с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“
Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни
последици за виновните водачи на моторни превозни средства. Те са уредени в нормата на
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.
Съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година,
член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
Съдът обаче приема, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено,
поради следните съображения:
Съдът намира, че в действителност подобна случка, каквато е описана от свидетелката
А. (че жалбоподателят в миналото е бил спрян, в тъмната част на денонощието, от лица,
представящи се за полицаи, които му отнели носените у него пари), може да се отразила
неблагоприятно върху психическото състояние на жалбоподателя и именно това да е
провокирало същия в конкретния случай да не спре на подадения сигнал. Съдът счита, че в
случая жалбоподателят е бил в състояние на фактическа грешка, поради която макар и да е
извършил фактите, описани в АУАН и НП, то следва да се приеме, че нарушението не е
извършено умишлено от жалбоподателя и поради това не следва да бъде ангажирана
неговата адиминистративнонаказателна отговорност. Жалбоподателят е бил в грешка, като
не е съзнавал, че полицейски служители са му подали сигнал за спиране, а е мислел, че това
са лица, които се представят за такива и които са целели да посегнат на живота, здравето или
имуществото му, както вече му се е случвало в миналото.
Настоящият състав счита, че в действителност подобна случка, изложена от св. А., по
естеството си може да причини психическа и емоционална травма на жалбоподателя, респ.
същият да подхожда по-предпазливо, резервирано и неводверчиво в подобни ситуации.
Съдът намира, че в случая жалбоподателят е бил воден от инстинктите си за лично
самосъхранение и е извършил тези действия единствено с намерени да съхрани живота,
здравето и имуществото си от потенциално противоправно засягане.
С поведението си на пътя, жалбоподателят, дори и да е извършил описаните в АУАН и
НП фактически действия, сочещи нарушение на правилата за движение на ЗДвП, като не е
спрял на подадения сигнал със стоп палка и не е изпълнил задължението си по чл. 103 от
ЗДвП, то настоящият състав намира, че макар и да има нарушение, то не е извършено
умишлено и поради това не следва да бъде санкционирано.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят е осуетил проверка от органите за контрол и
не е изпълнил тяхно нареждане за спиране, то е сторил същото с оглед преследване на по-
висша цел, а именно съхраняване живота, здравето и имуществото си, тъй като е бил с
убеждение, че е преследван с цел посегателство срещу него от лица, които не са
действителни служители на реда.
От субективна страна съдът намира, че деянието не е извършено умишлено, а по
4
непредпазливост, тъй като жалбоподателят е бил в състояние на фактическа грешка. Той е
бил с ясното съзнание, че с действията си ще предпази себе си от насочени спрямо него
противоправни действия, а не е целял осуетяване на полицейска проверка.
Видно е, че жалбоподателят в действителност не е имал друга причина да не спре на
подадения сигнал, освен за да предпази личната и имуществената си неприкосновеност от
предполагаемо нападение спрямо него. В подкрепа на изложеното са и обстоятелствата, че
жалбоподателят е бил тестван за алкохол и наркотици, пробите от които са отрицателни, не е
установено друго нарушение на ЗДвП, а и същият е притежавал т. нар. „златен талон“.
Видно от справката за нарушенията на водача, от който се установява, че жалбоподателят
има съставени две наказателни постановления през 2009 г., като от тогава до датата на
процесното нарушение има само 3 глоби с фиш на стойност по 10 лв. и 20 лв. В подкрепа на
това е и изложеното от актосъставителя в хода на съдебното следствие, който заявява, че до
ден днешен не може да си обясни защо жалбоподателят не е спрял, а и при анализ на
доказателствата и настоящият състав не намира подобна причина.
Уреденото в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП нарушение е формално по своя
характер. Същото е извършено със самия отказ да се изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, без да е необходимо от това деяние да настъпи
определен резултат, обуславящ съставомерността му. От характеристиката на нарушението
като формално такова, същото може да бъде извършено само и единствено при форма на
вината пряк умисъл, която в случая не е налице. Поради това настоящият състав счита, че не
следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Досежно претендираното от жалбоподателя присъждане на разноски, сторени от него
за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че с оглед изхода на делото, а именно отмяна
на обжалваното наказателно постановление, искането се явява основателно. На основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва а бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. . От представения по делото
Договор за правна помощ № 031497 е видно, че същите са заплатени от жалбоподателя на
адв. А. Б. в брой. Настоящият състав намира, че претендираният размер е съобразен с
предвиденото в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), а и от страна на
въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-006829/20.04.2023 г., издадено от Д.
Д. Д. – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на П. Р. И., с ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал.1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на П. Р. И., ЕГН
**********, сумата от 300 (триста) лева за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6