Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 13
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4022 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с
процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1
и ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
“ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, гр.София твърди, че в срока по чл. 415 ГПК и в
изпълнение разпореждане на съда, постановено по ЧГД № 2164/2019 г. по описа на
Районен съд-Русе, предявява настоящия установителен иск за вземанията си срещу
солидарните длъжници М.С.В. и И.Д.И.
в общ размер 5957.62 лева, включващи номинал от 5708.04 лева и неустойка в
размер на 249.58 лева, представляващо незаплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********.
Вземането на ищеца произтичало
от сключения на
04.07.2014 г. Договор за потребителски кредит между него като кредитор, М.С.В.
като клиент и И.Д.И. като солидарно задължено лице по договора. Параметрите на
сключения договор за потребителски кредит били следните: Общо
задължение по договора: 7613.76 лева, включващо: сума на кредита: 2350лв.; срок на кредита: 48 месеца; размер на вноска: 158.62
лв.; дата на погасяване: 3-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР
%): 110.70; годишен лихвен процент: 76.89 и лихвен
процент на ден: 0.21. Договорът бил подписан при Общи условия, неразделна част от него, предадени
на клиента при подписването им, който декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва. Съгласно Буква „Г" от договора, на клиента била предоставена
безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и разбираема форма, на български език
информация във формата на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали
разяснения на лицата, които да им помогнат да преценят доколко предлаганият
договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние. Във
формуляра били упоменати и всички параметри на бъдещия договор, както и общата
сума, която следвало да се заплати по кредита. Още на този предварителен етап
длъжникът бил запознат с цената на кредита. Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. На основание ОУ към договора за потребителски
кредит във връзка с чл.121-127 от ЗЗД И.Д.И., в
качеството си на съдлъжник по договора, се задължила да отговаря за
задължението на М.С.В. при условията, посочени в
договора. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 04.07.2014 г. превело парична сума в
размер на 2350 лв. по посочена от длъжника М.В. банкова сметка. *** да погасява
предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, неразделна част от Договора за потребителски кредит.
Съгласно погасителния план, месечните вноски били 48 на брой, всяка в размер на
158.62 лв., с падежна дата - 3-то число на месеца. На 24.11.2014 г. М. С. В.
подал Заявление за промяна на погасителен план по ДПК № **********, с което
желаел да отложи три погасителни вноски. На 27.11.2014г. между "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД и длъжника бил сключен Анекс № 1 за отлагане на три
погасителни вноски, които се падат № 3,4,5 от погасителния план. М.С.В. се
задължил да изплаща задължението си по процесния договор по нов погасителен
план, който се променял от 48 на 51 погасителни вноски. Годишният процент на
разходите след сключването на Анекса бил в размер на 76.89 %. Останалите клаузи
на договора за потребителски кредит № ********** не били засегнати. Тъй като
длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили 12 пълни погасителни вноски и една
непълна, последната от 30.03.2016 г., след изпадането му в забава й съгласно уговореното и
прието от страните в чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит /"В случай,
че клиентът/съдлъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други."/. Договорът бил прекратен от ищеца
на 24.11.2015 г. На 25.11.2015 г. на длъжниците били изпратени уведомителни
писма, с които те били информирани, че договорът е едностранно прекратен, а
задължението по заема е обявено за предсрочно изикуемо. Съгласно уговореното в
ОУ, при прекратяването на ДПК размерът на кредита ставал предсрочно изискуем,
начислявала се неустойка в размер на 35 % върху целия размер на заема. Оставало
в сила и задължението да се заплатят всички дължими суми. Размерът на начислената неустойка към датата на
прекратяване на договора бил 249.58 лева. Така погасеното от длъжника задължение по договор за
потребителски кредит № ********** възлизало на 1942.80 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 1905.72 лв., а със сумата от 37.08 лв. били погасени лихвите за забава по кредита. Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 2164/2019 г. по описа на РС-Русе. След
като длъжниците не били намерени за връчване на издадената от съда заповед, на
дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането
си. Претендира да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД срещу солидарните длъжници М.С.В. и И.Д.И. в общ размер на 5957.62
лева, включващи номинал в размер на 5708.04 лева и неустойка в размер на 249.58
лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата
И.Д.И. не взема становище по
иска.
Ответникът М.С.В., чрез
назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите по основание и размер.
Счита договорът за потребителски кредит от 04.07.2014 г. за недействителен, тъй
като при сключването му били нарушени разпоредбите на чл.11, т.т.1, 9, 10., 11,
12 и 20 от ЗПК. Твърди още, че с оглед начина на попълване и сключване на
договора, длъжникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение
на общите му параметри, възнаградителната лихва, ГПР, ГЛП и общо дължимата сума
за връщане в края на периода.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 2164/2019 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в
настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК солидарно срещу длъжниците М.С.В. и И.Д.И. за дължимост на
сумата 5 708.04 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 04.07.2014
г., ведно със законната лихва от 16.04.2019 г., 249.58 лв. неустойка и 219.15 лв. разноски за производството.
Заповедта за изпълнение по
отношение на длъжника И.И. е влязла в сила и спрямо нея е издаден изп.лист. По
отношение на длъжника М.В. заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на
установителен иск само по отношение на него. Въпреки това „Профи Кредит
България“ ЕООД предявява иск по реда на чл.422 ГПК спрямо двамата длъжника.
Настоящият състав, разглеждащ установителния
иск за вземането на ищеца по ч.гр.д.№ 2164/2019 г. по описа на РС-Русе, намира
същия недопустим по отношение на ответницата И.И.. Предвид издадения срещу нея
изп.лист за всички претендирани суми по заповедното производство, за заявителя
липсва правен интерес от водене на настоящото дело спрямо нея. Ето защо
производството в тази част подлежи на прекратяване.
На 04.07.2014 г. страните по делото сключват
договор за потребителски кредит № 5006878659, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД
предоставя на М.С.В. кредит
в размер на 2350 лева, който следва да бъде върнат в срок от 48
месеца, с месечна вноска от 158,64 лева, при годишен лихвен процент от 76,89 и годишен процент на
разходите (ГПР%) 110,70. Както договорът за кредит, така и всички приложени към него документи –
декларация, Общи условия, карта на клиента и представеният в хода на делото
погасителен план, в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК са представени на шрифт
по-малък от 12, а ОУ и погасителният план, представен едва в хода на делото,
изобщо не съдържат подпис на кредитополучателя, съгласно изискванията на чл.11,
ал.1, т.12 и ал.2 от ЗПК.
С преводно нареждане от
04.07.2014 г. по банкова сметка ***а в размер на 2 350 лв.
Текстът на чл.12 от ОУ на „Профи
Кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит урежда автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при просрочие на една месечна
вноска с повече от 30 дни и начисляването на
неустойка в размер на 50 % върху остатъчния размер на задължението по
договора.
По молба на ответника на
27.11.2014 г. страните сключват Анекс № 1 за безплатно отлагане на вноски,
ведно с коригиран погасителен план.
От депозираното към исковата
молба Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 5006878659 е видно, че ответникът е направил плащания в общ
размер 1942.80 лв., като последното е от 30.03.2016 г. Остатъчното задължение
към 25.06.2019 г. възлиза на 5708.04 лв.
При
така установените факти, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл.422 от ГПК е установителен, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи сумата 5 957.62 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № 5006878659, ведно със
законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2164/2019 г. по описа на РС-Русе.
Същото дело е приложеното в настоящото производство и от него е видно, че от горната
сума като главница по договора за
потребителски кредит от 04.07.2014 г. са присъдени 5708.04 лв. и 249.58 лв.
неустойка. Издадената заповед
е връчена на длъжника М.В. по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си
спрямо него.
Съдът намира претенцията досежно първия длъжник за допустима, като предявена от взискателя
в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с оглед указанията, дадени от заповедния съд.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството по иск с правно основание
чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на спорното право, а ответникът -
фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на
заповедта за изпълнение.
При вземания по
договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че се възползва от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление трябва
да е достигнало до длъжника. Това е така, защото срокът за изпълнение на
задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради
което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и
изявление на правоимащия /кредитора/, че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Постигната в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. В случая, безспорно, такова волеизявление на кредитора не е
достигнало до ответника. Според приетото в ТР №
8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Същевременно, с ТР е прието,
че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо. Ето защо на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземат предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Към момента на разглеждане на делото от настоящата инстанция са падежирали
всички вноски по отпуснатия кредит /последната вноска се дължи на 03.11.2018 г./.
Константна е
практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите-членки са длъжни
да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.
В този смисъл е и чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните
клаузи в договорите за потребителски кредит препраща към чл.143 - 148 ЗЗП.
Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат
на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.
Както
беше посочено по-горе договорът за потребителски кредит от 04.07.2014 г. е сключен в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.12 и ал.2 от ЗПК, тъй като шрифтът, на който са
изготвени и подписани всички документи, неразделна част от него, е по-малък от
12, а Общите условия към него и погасителният план не съдържат подписа на
кредитополучателя. Това
от своя страна води до недействителност на контракта, по аргумент на чл.22 от ЗПК и извод за
приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност и
не дължи лихва и други разходи по кредита. В случая ищецът признава, че
от изплатената от ответника сума в общ размер
1942.80 лв. е погасен част от номинала по заема в размер на 1905.72 лв.
Следователно кредитополучателят остава да дължи единствено 444.28 лв. остатъчна главница по договора за
потребителски кредит,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
на 16.04.2019 г.
Установителният иск като
неоснователен следва да се отхвърли за сумите: главница над 444.28 лв. до
претендираните 5 708.04 лв. и 249.58 лв. неустойка.
Според указанията по
т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед уважената част
от исковете и на основание чл. 78 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство в размер на 25
лв. и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 625 лв. разноски в исковото
производство, от които 25 лв. държавна такса, 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. депозит за особения представител на ответника.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на ответницата И.Д.И., като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.В., ЕГН **********,***
8, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, сумата 444,28 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит № 5006878659/04.07.2014
г., ведно
със законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането, предмет на издадената заповед № 1031/17.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д № 2164/2019 г. по описа
на РС-Русе,
като ОТХВЪРЛЯ установителният
иск за дължимост на главница по Договор за потребителски кредит № 5006878659/04.07.2014 г. над сумата 444,28 лв. до
претендирания размер от 5708,04 лв. и за сумата 249,58 лв. неустойка,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********,*** 8, да заплати на „Профи Кредит
България” ЕООД, гр.София, ЕИК *********, 75 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2164/2019 г. по
описа на РС-Русе и 625 лв. разноски
за настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: