№ 42118
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110136865 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Молителката адвокат С. Й. Д., пълномощник на М. С. Ш., е поискала с молба от
26.09.2024 г., допълнение на разпореждане № 125186 от 03.09.2024 г. по гр.д. № 36865/2024
г., СРС, 161 с-в, в частта на разноските. Твърдят, че неправилно съдът не е присъдил на
пълномощника на ответника, по отношение на когото делото е прекратено, възнаграждение
за безплатното й представителство в тежест на ищеца. Сочи, че ищецът има задължение да
следи движението на делата, които е образувал, да ги проучва, а пък пропуските на съда не
могат да рефлектират върху страните по делата. На ответника винаги се дължали разноски
при прекратяване на делото като недопустимо. Моли се съдът да присъди на молителката
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Ответникът по молбата, ищец по делото, „Т.С.“ ЕАД оспорва молбата като
неоснователна.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на безплатно представителство от адвокат по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С разпореждането, чието допълване се иска, съдът е отказал на ответника
присъждането на разноски, респ. на представлявалия го адвокат в хипотезата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., като с молбата, с която е сезиран, последният иска допълване. В закона липсва
уредба, която да дава право на съда да изменя сам определения адвокатски хонорар по чл.
38, ал. 2 ЗАдв., но очевидно ще следва по аналогия на закона да се приложи нормата на чл.
248, ал. 1 ГПК. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го
измени или допълни сам в частта за разноските. Молбата е подадена в преклузивния срок по
1
същата норма и е допустима, като представянето на списък на разноски по чл. 80 ГПК не е
нужно, тъй като се иска допълване, не изменение.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Исковият съд е върнал исковата молба на ищеца против ответника М. Ш.,
представляван от адв. Д. безплатно, като недопустима. Не е присъдил обаче разноски на
ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като е констатирал, че исковата претенция е по чл. 422
ГПК и ищецът я е предявил, защото заповедният съд по гр.д. № 12964/2024 г. е дал
погрешно указания на ищеца, там заявител, да предяви такъв недопустим иск.
При това положение следва да се приеме, че ищецът не е дал повод за исковия спор с
ответника М. Ш. и не носи отговорност за сторените от насрещната страна и от безплатно
представлявалия я адвокат разноски. Съдебният процес е строго определена съвкупност от
производства, развиващи се в определена последователност. Нито съдът, вито страните по
делата дължат извършването на други действия, освен предписаните в закона. В заповедното
дело заявителят не дължи процесуално усилие да следи подадено ли е възражение от
длъжника, в каква част и за какви суми – за това той бива уведомяван от заповедния съд –
арг. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ето защо молбата следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 26.09.2024 г. на адвокат С. Й. Д. за допълване
на разпореждане № 125186 от 03.09.2024 г. по гр.д. № 36865/2024 г., СРС, 161 с-в, в частта
на разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на адв. Д. и ищеца, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2