Определение по дело №276/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190

 

гр. ПЛОВДИВ 22.06. 2020 г.               

                                                                           

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от  22. 06. 2020 г. в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                              РАДКА ЧОЛАКОВА

 

като разгледа  докладваното от съдията СПАСОВ   т. дело  № 276  по описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 274 и сл. ГПК.

Повод за образуването му е изходяща от „З.К.“ ЕООД, ЕИК *****, гр. С.З.частна жалба против постановеното по т. дело № 326/2019 г. по описа на Сз ОС разпореждане № 289 от 13.02.2020 г., с което  е върната   въззивна жалба вх. № 15955/13. 12. 2019г. на „З.К.“ ЕООД, гр.С.З.против Решение № 491/05.11. 2019 г., постановено по т. дело № 326/ 2019г. по описа на Сз ОС.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането и се иска  отмяната му .

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване намери за установено следното.

На 05.11.2019 г. по т. дело № 326/2019 г. по описа на СЗ ОС е постановено решение по чл. 24, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, с което е потвърден отказ № ****** от 23.10.2019 г. на АВ-ТРРЮЛНЦ за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството.

Недоволно от този отказ същото го е обжалвало с жалба вх. № 15955/13.12. 2019г.

Тя с разпореждане от 17.12.2019 г. е била оставена БД до внасяне на ДТ по сметка на ПАС в 1 седмичен срок от получаване на съобщението.

Същото е връчено на дружеството на 22.01.2020 г. В дадения срок таксата не е внесена и с разпореждане от 13.02.2020 г. на основание 262, ал.2, т. 2 от ГПК жалбата е била върната.

Съобщението за това разпореждане е връчено на  дружеството на 02.03.2020 г., което в срок е подало частна жалба срещу същото.

В нея изложените доводи за незаконосъобразност на акта на Сз ОС се свързват с това, че изискване за плащане на ДТ във връзка с процесната въззивна жалба не било предвидено в нормативен акт.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗДТ, ДТ се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от МС и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.

          В тази връзка следва да се посочи, че има ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК . В чл. 29 от същата е предвидено изискване за внасяне на ДТ при обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ по ЗТР.

           В  чл. 18 от Тарифата е предвидено и изискване за внаясне на ДТ при обжалване актовете на съд пред по- горна инстанция.

           В случая сме изправени пред такава хипотеза и Сз ОС изцяло се е съобразил с нея изисквайки от жалбоподателя внасянето на таксата в даден от съда срок.

Тя не е внесена в същия, което съобразено с чл. 275, ал.2 от ГПК и чл. 262, ал.2, т. 2 от ГПК налага връщането й.

Това води до извод, че разпореждането следва да се потвърди.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 326/2019 г. по описа на Сз ОС, разпореждане № 289 от 13.02.2020 г., с което  е върната   въззивна жалба вх. № 15955/13.12. 2019г. на „З.К.“ ЕООД, гр.С.З.против Решение № 491/05.11.2019г., постановено по т.д.№ 326/ 2019 г. по описа на Сз ОС.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

         

                                                            Председател:

     

               

                    Членове: 1.

                              

                                                                                        2.