Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………………/ …… 04.2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, XXXIV
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Камелия Александрова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 251 по описа на Административен съд – гр. Варна
за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145
и сл. от АПК вр. чл.118
ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано
е по жалба на С.Ц.Н.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник - адв.Я.К., против Решение № Ц1040-02-6 от 07.01.2021г. на Директора на
ТП на НОИ-Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г.
на Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи от ДОО при ТП-Бургас на
НОИ, с което на основание чл.40 ал.4 от КСО, считано от 20.11.2020г. е спряно образуваното
производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
по болничен лист №2214472 серия 2020 на С.Ц.Н.
ЕГН ********** ***.
В жалбата са релевирани доводи за
неправилност на оспореното решение на следните основания: В обективната
действителност не е налице фактическия състав на чл.40 ал.4 т.2 от КСО, като
основание за спиране на административното производство; Решението е постановено
в противоречие с изискванията за
съдържание на ИАА; Административния орган е постановил решението при нарушаване
принципите на законност и истинност; Нарушени са разпоредбите на чл.35 и чл.36
от АПК и чл.29 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи в държавното обществено осигуряване; Разпореждането,
потвърдено с оспореното решение не съответства на целта на закона; Предположението за извършено нарушение от страна на
осигурителя, не погасява, не изключва и не отлага правото на осигуреното лице
да получи обезщетение. Счита, че образуването на производство в НОИ за проверка
на осигурителите „Д комплекс сървисес“ ЕООД и предходен „Политур 2016“ ЕООД
относно спазване на осигурителното законодателство по повод права и задължения
на друго лице не може да обуслови спиране на производството. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно уведомена не се явява. Представлява се от адв.Я.К.,
който поддържа жалбата и моли съда да я
уважи. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – Директора на ТП на
НОИ – Бургас, редовно уведомен не се явява, не се представлява. Представено е
писмено становище от юр.Станимира Чанева-Панайотова, в което на подробни доводи
жалбата се оспорва. Поддържа, че същата
се явява неоснователна по съображенията в оспореното решение, което, като
съобразено с доказателствата по делото е законосъобразно. Оспорва претендирания
размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано
в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК, като съответства на изискванията на закона за форма и съдържание. Предвид
това съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
2.
От
съдържащите се в преписката доказателства се установява, че с писмо изх.№ Ц
1042-03-153#1/14.10.2020г., ТП на НОИ-Варна изпраща на ТП на НОИ-Бургас
документи, във връзка с постъпили такива
за С.Ц.Н. с цел определяне размер на парично обезщетение. Установено е,
че за С.Ц.Н. с ЕГН: ********** са представени приложения №9 от “Д Комплекс
сървисес" с Булстат:********* към болнични листове с диагноза по МКБ-
„заплашващ аборт“ както следва:
-
№Е20201720180
с период 10.08,2020г.-03.09.2020г.
-
№Е20201720221
с период 04.09.2020г.-03.10.2020г.
-
№Е20201314937
с период 30.06.2020г.-13.07.2020г.
В
базата на изчисление са констатирани и данни от осигурител “Политур 2016 ”с Булстат:******. Аргументирано е желанието да се
извърши проверка на “Ц Комплекс сървисес" с Булстат:******, “Д Комплекс сървисес" с
Булстат:****** и “Политур 2016 ” с Булстат:****, която да установи упражнявала ли е жалбоподателката
трудова дейност, която е основание за възникване на осигуряване и подаване на
данни по чл.5, ал.4 от КСО, съответно осигурено лице ли е по смисъла на чл.10
от КСО към началото на временната неработоспособност. Установено е също така,
че липсват данни за внесени осигурителни вноски в приход на фондовете на ДОО. В
хода на проверката е констатирано, че в търговския регистър за „ Д КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ ЕООД няма подаден ГФО
за 2019г. В информационната система на НОИ не се визуализирала
декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за начало на дейност и
осигуряване. В дружеството са регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ - 45
договора с общо 43 лица, с код на икономическа дейност 68.32 - „Управление на
недвижими имоти“. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за някои от лицата са подавани
с висок месечен осигурителен доход. В същото време в приход на ДОО за периода
от м. 07.2019 г. до момента не са постъпвали никакви суми за осигурителни
вноски.
Идентични
са констатациите и за „Ц КОМПЛЕКС СЪРВИСЕС“ЕООД, което е регистрирано на
28.05.2019г. с едноличен собственик на капитала и управител Е. П. П., който
изпълнява същата функция и в предходното дружество.
За
„ПОЛИТУР 2016“ ЕООД е установено, че е
регистрирано на 16.03.2016 г. със седалище и адрес на управление гр.
Панагюрище, ул. ..Граф Игнатиев” № 7, с икономическа дейност 55.10 - Хотели и
подобни места за настаняване“ с едноличен собственик и управител П. И. П.. На 08.08.2019 г. е променена правната форма и
седалището: „ПОЛИТУР2016” ООД със седалище обл. Варна, с. Тополи, ул. „Георги
Овчаров“ № 3 и е вписан нов съдружник и управител С.Т.Т.. На 21.10.2019 г. е вписан за едноличен
собственик на капитала и управител на „ПОЛИТУР2016” ЕООД С.Т.Т., а на 24.09.2019 г. е вписана промяна в седалището:
гр. Созопол, къмпинг „Каваци". От
Търговския регистър е констатирано, че са подадени ГФО само за 2016 г. и 2017 г. В дружеството
са регистрирани уведомления по чл. 62 от КТ - 266 договора с общо 221 лица, с
код на икономическа дейност 55.10 - „Хотели и подобни места за настаняване .
Данните по чл. 5. ал. 4 от КСО за някои от лицата са подавани с висок месечен
осигурителен доход. В същото време в приход на ДОО за периода от м.02.2018 г.
до 02.2020 г. не са постъпвали суми за осигурителни вноски. При извършените
проверки в информационната система на НОИ за трите дружества е установено, че
някои от наетите лица са назначавани от дружество в дружество или работят
паралелно втях.
На 04.12.2020г. са постановени
заповеди за извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на посочените по-горе търговски дружества, а на 14.12.2020г. са издадени задължителни предписания, с които
търговците са задължени да представят описаните в тях документи . Няма данни по
делото предписанията да са обжалвани.
Получен е отговор от ТД на
НАП-Бургас с вх.№ Ц9101-02-19-1399#1/04.12.2020г., според който за
„Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД няма данни за регистрирани фискални устройства и
данни за регистрирани продажби с фискални устройства. Образувано е изпълнително
дело при публичен изпълнител. Установено е, че дружеството не притежава
имущество и няма банкови сметки. По отношение на „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД е
установено, че също е образувано изпълнително производство, съответно са
наложени запори по банковите сметки на дружеството.
С Разпореждане №Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи от ДОО при ТП-Бургас на
НОИ, на основание чл.40 ал.4 от КСО,
считано от 20.11.2020г. е спряно изплащане на парично обезщетение по болничен лист №2214472 серия 2020. Същото е
мотивирано именно с неприключилата проверка на дружествата-работодатели, като е
възприет извод, че са установени доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждането за отказ за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по същия
болничен лист.
Издаденото
разпореждане е обжалвано по административен ред, съответно с Решение №
Ц1040-02-6 от 07.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Бургас, е потвърдено. Директорът на ТП на НОИ-Бургас е оставил жалбите без уважение като е приел, че оспореното разпореждане е правилно и законосъобразно. В мотивите на решението е
посочено, че основанието за спиране е започнала проверка срещу същите дружества „ Политур 2016“ ЕООД и „Д
КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД за установяване на обстоятелствата извършва ли този
осигурител дейност, респективно упражнявала ли е трудова дейност С. Ц.Н., за
която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. В заключение, директорът е достигнал до извод,
че правилно е спряно производството по изплащане на обезщетение, до приключване
на проверката.
От представените с
жалбата доказателства се установява, че от 03.02.2020г. , жалбоподателката е назначена по трудов
договор при осигурителя - „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД, за който своевременно е подадена информация в НАП. От
същата дата е изготвена и длъжностна характеристика. Приложен е и трудовия
договор, сключен между нея и „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД.
Предвид описаната фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По валидността на акта: Обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна и потвърдените с него разпореждания на
Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ, са
издадени от материално компетентния административен орган, по аргумент на
чл.118 ал.1, респективно чл.117 ал.1 т.2 б.“ж“ от КСО. Спазени са изискванията
за форма при издаване на оспорения административен акт. Предвид това, съдът
намира, че оспореният акт не страда от порои водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материална законосъоразност на акта:
Като фактически
основания за издаване на разпореждането от 20.11.2020г. е посочено, че не е
приключила проверката на осигурителите „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД и „ ПОЛИТУР 2016“ ЕООД, извършвана от ТП на НОИ-Варна, а като правно основание отново е посочена разпоредбата на чл.40 ал.4
от КСО, на основание която е спряно производството. Изложените мотиви не
кореспондират с която и да е от хипотезите за спиране на производството,
визирани в КСО. Съгласно цитираната разпоредба длъжностното лице по ал.3 издава
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете, когато: 1. са обжалвани актове
на органите на медицинската експертиза; 2.
са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението; 3. не са предоставени данни за
издадените болнични листове и решенията по обжалването им в регистъра
по чл.33 ал.5 т.12.
В Разпореждане
№Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения
и помощи от ДОО при ТП-Бургас на НОИ не са изложени мотиви, обосноваващи някоя
от горецитираните предпоставки. Не е посочено и кои са тези доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на
обезщетението. Посочено е само, че се извършва проверка на „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД, без
да е указано какво значение има тя за производството по изплащане на парично
обезщетение на жалбоподателката. Едва в
потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ Бургас са изложени мотиви, а
именно, че е налице друго производство, по което се извършва проверка по разходите
на ДОО от контролните органи на НОИ за установяване на обстоятелствата извършва
ли този осигурител дейност, респективно упражняват ли трудова дейност
съответните лица. В решението са изложени и допълнителни мотиви, които не се
констатират в оспореното по административен ред разпореждане, а именно че се
проверява още едно дружество – осигурител - „ ПОЛИТУР 2016“ ЕООД .
В конкретния случай
съдът констатира и неяснота, предизвикана от
упоменатите в Решение № Ц1040-02-6 от 07.01.2021г. на Директора на
ТП на НОИ-Бургас, както и в Разпореждане №Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетения и помощи от ДОО при ТП-Бургас на НОИ,
болнични листи, именно по които е отказано изплащането на обезщетение.
Първоначално в
писмо изх.№ Ц-1042-03-153#1/14.10.2020г. е
посочено, че за С. Ц.Н. са представени приложения №9 от „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД към
болнични листи :
- № Е20201720180 с период 10.08.2020г.-03.09.2020г.;
-
№Е20201720221
с период 04.09.2020г.-03.10.2020г.
-
№Е20201314937
с период 30.06.2020г.-13.07.2020г.
-
В
последствие, с Разпореждане
№Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения
и помощи от ДОО при ТП-Бургас производството е спряно по изплащане на парично
обезщетение по болничен лист №2214472, серия Е2020, считано от
20.11.2020г., който изобщо не е цитиран в писмото, като представен от това
дружество и по който до този момент няма данни да е заявено изплащане на
обезщетение. Грешката е пренесена и в
процесното решение № Ц1040-02-6 от 07.01.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Бургас , като очевидно без да е направена проверка в хода на
административния контрол е цитирано, че с Разпореждане
№Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения
и помощи от ДОО при ТП-Бургас е спряно производството по болничен лист № Е20202214472.
Последният за първи път фигурира в постановеното Разпореждане
№Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г., като за него няма данни да са правени
проверки в хода на административното производство.
В
решението по-надолу е отбелязано, че с
вх.№ Р14-02-000-00-**********/12.11.2020г. в ТП на НОИ-Бургас е представено
удостоверение с приложение № 9 от същия осигурител „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД, но
този път относно правото на обезщетение по болничен лист № Е20202214475
за периода 03.11.2020г. до 02.12.2020г. Това писмо изобщо не е представено по
преписката, както и който и да е от цитираните болнични листи, въпреки изрично
четените от съда в Определение № 306/05.02.2021г. указания, в които е разпределена
доказателствената тежест.
Гореизложените неясноти от фактическа
страна разколебават убеждението на съда по кой всъщност болничен лист е спряно
производството за обезщетение. От осигурителя „Д КОМПЛЕКС
СЪРВИСИС“ са представени приложения №9
по други три болнични листи , тоест няма данни по преписката да е заявено
изплащането на обезщетение по болничен лист №2214472, серия Е2020 или по болничен лист № Е20202214475
/ доколкото тези номера са цитирани в
оспореното тук решение.
Предвид горното,
съдът намира, че процесното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административно
производствените, правила поради това, че е издадено при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбите на чл.9 ал.2 чл.30 и чл.35 и
чл.36 от АПК, без административният орган да е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Освен това е
постановено и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не са представени
доказателства за наличието на нито едно от изчерпателно изброените в
разпоредбата на чл.40 ал.4 от КСО основание за спиране на производството по
изплащане на парични обезщетения. Предизвиканата от ТП на НОИ-Варна проверка на
осигурителите „Д КОМПЛЕКС СЪРВИСИС“ ЕООД и „ПОЛИТУР 2016“ ЕООД, не представлява само по
себе си доказателство по смисъла на разпоредбата на чл.40 ал.4 т.2 от КСО. Казаното се отнася и
до обстоятелствата, че цитираните осигурители не са внасяли осигурителни вноски
за Н. за периода на действие на трудовия
й договор, в т.ч. и за този, за който в решението е прието, че се претендира
парично обезщетение. Това е така, тъй като последиците от невнасяне на
осигурителни вноски, не може да рефлектира върху осигурителните права на лицето.
Що се касае до
съмненията на органите на ТП на НОИ –Бургас, свързани с обстоятелствата, че
посочените дружества не извършват
стопанска дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова
дейност, то тези съмнения трябва да бъдат обосновани чрез представянето на
съответните доказателства.
В разпоредбата
на чл.108 ал.1 от КСО са регламентирани редица правомощия на контролните органи
на НОИ при изпълнение на служебните им задължения, включително да извършват
проверки и ревизии във връзка с възложената дейност, като Управителят на НОИ
издава инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност.
Посочените в
ал.1 правомощия кореспондират с отразените в чл.108 ал.2 от КСО задължения на
физическите и юридическите лица да представят на контролните органи исканите от
тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на
информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка
с дейността, възложена на НОИ, както и да оказват съдействие при изпълнението
на служебните им задължения.
От своя страна
текстът на чл.40 ал.1 от КСО регламентира правото на осигурените лица за общо
заболяване и майчинство на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, при
визираните в същия кодекс условия. Осигурителното обезщетение за временна
неработоспособност цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице,
което е престанало да работи, поради настъпилия осигурителен риск.
В тази връзка не
може да бъде споделена тезата на административния орган, че е възможно спиране
на производството по изплащане на процесното обезщетение и липса на произнасяне
по същество в продължителен период на спиране на производството след
представяне на болничния лист, за да се изчака резултата от проверката на
осигурителите. Тази теза не кореспондира с целта на закона за своевременно
получаване на обезщетението, когато осигуреното лице се презюмира, че е в
затруднено положение и се нуждае от парична помощ.
По
изложените съображения оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
следва да бъдат отменени.
Предвид
разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК, тъй като естеството на акта не
позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се изпрати
преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото
съдебно решение.
В настоящето
производство се претендира и заплащане на разноски - възнаграждение за един
адвокат, който е представлявал жалбоподателката. Искането е въведено
своевременно, а по същество е основателно. Представени са доказателства за
сторени разноски в размер от 350 лв., видно от приложения договор, в който е
отбелязано, че адвокатското възнаграждение е изплатена от възложителя. Съдът не
констатира прекомерност на уговореното възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-6 от 07.01.2021г. на Директора на
ТП на НОИ-Бургас, с което е потвърдено Разпореждане
№Д-02-000-00-01429243/20.11.2020г. на Ръководителя по изплащане на обезщетения
и помощи от ДОО при ТП-Бургас на НОИ, с което на основание чл.40 ал.4 от КСО,
считано от 20.11.2020г. е спряно образуваното производство по изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист №2214472 серия 2020 на С.Ц.Н. ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за продължаване на административното производство,
при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Бургас да заплати на С.Ц.Н. ЕГН ********** *** сумата от 350лв. /триста и петдесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, за осъществена адвокатска защита и
съдействие.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.119 от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: