Решение по дело №34298/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 630
Дата: 11 януари 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110134298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110134298 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 175705/20.06.2023 г. на К. Д. С., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. „Зона Б-19“, ул. „.“ № 206 със съдебен адрес в гр.София, п.к. 1463, ул. Гургулят №31,
ет.1, чрез адвокат С. Й. Д. срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред, представлявано от Васил Тренев
и/или Франсоа Деберг, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване, че ищеца не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от
ответника, както следва – 135,78 лв. представляваща 1/6 от общо претендираната и начислена сума
в размер на 814,66 лв. по фактури от м.03.2018 г. до м.09.2018 г. за абонатен № **********,
поради липса на облигационно правоотношение между страните, а при евентуалност - погасяване
на сумите по давност.
Ищецът твърди, че след извършена справка в информационната система на „.“ АД
установил, че дружеството претендира от него сумата от 135,78 лв., представляваща 1/6 от общо
претендирната сума в размер на 814,66 лв. за периода от м. 03.2018 г. до м. 09.2018 г. по партида с
абонатен № **********, която била относима към имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-19“,
ул. „.“ № 206. Сочи, че ответникът е открил партида на името на неговия наследодател Лилия
Борисова Д., без да има правно основание за това. Твърди, че нямало валидно облигационно
отношение между неговия наследодател, респективно между ищеца и ответника, тъй като ищецът
не притежавал качеството собственик, вещно правен ползвател или облигационен ползвател на
имота, отговарящ за вземания по партида № **********. Сочи, че наследодателя му Лилия Д. е
починала и е оставила за наследници Димитър С. Тотев, съпруг, К. Д. С. и Силивя Д. С.а, деца.
Оспорва качеството си на потребител. Счита, че не дължи претендираните от ответника суми, тъй
като няма валидно облигационно правоотношение между страните. Оспорва също сумите да са
правилно начислени и методиката, по която е определен размера на задължението за процесния
1
период. При евентуалност, моли съда да приеме, че процесното вземане е погасено по давност.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.
Признава предявения от ищеца отрицателен установителен иск по основание и размер, като
заявява, че в действителност ищецът не дължи плащане на оспорените периодични задължения,
като моли съда да отдели тези обстоятелства за безспорни, в това число, че ищецът не е потребител
на ВиК услуги за посочения имот и период, ответникът не му е предоставил такива услуги и по
отношение на оспорените задължения е изтекла предвидената в закона тригодишна давност. Прави
искане за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК. Твърди, че дружеството не е предприемало
никакви действия по събиране на предявената сума. Сочи, че предоставената справка за
погасените по давност вземания към „.“ АД е издадена по искане на титуляря на партидата или на
упълномощени от него лица, като служи за тяхна информация и не следва да се разглежда като
покана за плащане на процесната сума. Моли съда да не присъжда адвокатски хонорар,
надхвърлящ минималният, а в такъв случай то ответната страна ги оспорва като прекомерни.
Моли да се присъдят разноските за водене на делото в полза на ответната страна.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че между страните не е налице облигационно правоотношение , като ищецът не е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ответното дружество в имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Зона Б-19“, ул. „.“ № 206, през периода м.03.2018 г. до м.09.2018 г. за абонатен №
**********; че ищецът не дължи плащане на оспореното вземане в размер на 135,78 лв.,
претендирано от ответното дружество за доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода от от
м. 03.2018 г. до м. 09.2018 г. за абонатен № **********, че ответникът не му е предоставил
услугите за оспорените суми, както и че процесното вземане е погасено по давност, на основание
чл. 146 от ГПК.
Ищецът е представил Писмо от 07.12.2021 г. от „.“ АД до Лилия Д., наследодателка на
ищеца, към което е приложена справка за формираните задължения и заплатените суми за периода
от 12.09.2016 г. до 15.10.2021 г. Приложени са и незаверени преписи от документи по ч.гр.д. №
64544/2018 г. на СРС, 40 състав, които съдът не обсъжда, тъй като не са в изискуемия от ГПК вид
със заверка от съда, който ги е постановил.
Ответникът не оспорва, а признава предявения иск, признавайки, че процесното вземане не
се дължи от ищеца, както и че липсват облигационни отношения между страните. Признават се
всички факти, заявени в исковата молба. Ето защо, следва да се уважи иска при условията на чл.
237 от ГПК.
При този изход на спора, спорен остава въпросът дали се дължат разноски в полза на
ищеца, доколкото ответникът е признал фактите, на които се основава исковата претенция. Съдът
счита, че в настоящото производство не се доказва ответникът да е дал повод за образуване на
делото. Писмото от 07.12.2021 г., адресирано до наследодателя на ищеца, касае искане за дължими
суми, направено от самия наследодател и в същото липсват твърдения на ответното дружество, че
при незаплащане на вземанията ще се предприемат съдебни или други принудителни действия за
събирането на сумите. Липсват данни срещу ищеца да са предприети такива действия, а с оглед
признанието, че той не е в облигационна връзка с ответното дружество, каквито са изложените
2
твърдения, съдът счита, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, тъй като са налице
условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен от съда, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК – 100 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните К. Д. С., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. „Зона Б-19“, ул. „.“ № 206 със съдебен адрес в гр.София, п.к. 1463, ул.
Гургулят №31, ет.1, чрез адвокат С. Й. Д. срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред,
представлявано от Васил Тренев и/или Франсоа Деберг, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
че К. Д. С., ЕГН **********, като наследник на Лилия Борисова Д., ЕГН **********,
починала на 03.03.2022 г., не дължи на ответника „.“ АД, ЕИК ., за доставени и незаплатени
ВиК услуги суми, претендирани от ответника в размер на 135,78 лв. (сто тридесет и пет лева
и седемдесет и осем стотинки), представляваща 1/6 от общо претендираната и начислена
сума в размер на 814,66 лв. по фактури от м.03.2018 г. до м.09.2018 г. за абонатен №
**********, поради липса на облигационно правоотношение между страните.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Зона Б-19“, ул. „.“ № 206 да
заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ
№ 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред, представлявано от Васил Тренев и Франсоа
Деберг, сумата от 100 (сто) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3