№ 831
гр. Варна, 22.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20233100900265 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Ищецът А. С. П., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не
се явява лично, не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД , редовно уведомен по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, представлява се от адвокат Й. С., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице А. Д. Т., редовно уведомена, явява се в съдебно
заседание.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 29658/04.12.2023 г. от адв. К. Т.,
пълномощник на ищеца, с която моли да бъде насрочено откритото заседание
за друг ден и час, поради планирания й годишен отпуск за периода от
05.12.2023 г. до 21.12.2023 г. Прилага доказателства за това, че ще е извън
страната, както и служебна бележка от АК-Варна.
Заявява готовност, като процесуален представител да заплати глоба в
случай, че става причина за отлагане на делото и заявява готовност да се яви
в първия работен ден, в който ще заседава съда.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото.
Предходно съдебно заседание е било отложено поради невъзможност на
процесуалния представител на ищцата да се яви в съдебно заседание. На
ищцата е указана възможността да предприеме действия за осигуряване на
1
защитата си за днешно съдебно заседание, като производството по делото
няма да бъде отлагано по същата причина.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам представения писмен отговор. Нямаме
възражения по доклада.
СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, приканва страните към
спогодба.
АДВ. С.: Не е възможно да се спогодим.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се
придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение №
1335 от 27.09.2023 год., както следва:
Производството е образувано по предявен от А. С. П., ЕГН ******,
постоянен адрес: ******, съдебен адрес: ******, против „УниКредит
Булбанк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Възраждане, пл. "Света Неделя" № 7, представлявано от
законните си представители А.Т. и Ц.Г.М., иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
на 41 221.95лв., представляваща дадена без основание по нищожни клаузи в
договор за кредит, а именно т. 11.1.3 от Договор за банков кредит №
762/05201/309 от 28.02.2008г. и нищожен Анекс № 2 от 23.12.2015г.,
представляваща надплатени лихви за периода 23.12.2015г. до 10.02.2022г.,
получени в резултат на увеличаването на ГЛП по силата на посочените
неравноправни клаузи, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата се твърди, че на 28.02.2008 г. между страните е
сключен Договор за банков кредит № 762/05201/309, по силата на който
банката е предоставила на ищцата универсален ипотечен кредит в размер на
120 000 лв. за текущи нужди. Съгласно сключения договор /чл. 4/ годишният
лихвен процент за съответния период на олихвяване е „БАЗИСЕН ЛИХВЕН
ПРОЦЕНТ“, а именно 1М SOFIBOR, 6,377 % и 2,073 % или 8,45 %.
На 23.12.2015г. към Договор за банков ипотечен кредит №
2
762/05201/309 е сключен Анекс № 2, съгласно който се променят Общите
условия и се намалява размера на месечната погасителна вноска и/или
разсрочване на погасяването на кредита, но Банката си запазва правото,
едностранно с 15 - дневно писмено предизвестие да възстанови условията по
Договор за банков кредит № 762/05201/309. Чл. 4.1 претърпява следната
корекция с анекса, в частта за годишния лихвен процент, като от 23.12.2015 г.
до 10.11.2024 г., същият се равнява на ЗМ SOFIBOR, 0,519 % и 6,081 % и
фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс или 6,60 %.
Ищецът твърди, че е налице неравноправна клауза в Договор за банков
кредит № 762/05201/309, а именно т. 11.1.3, предвиждаща едностранно
изменение на ГЛП по преценка на банката. Съгласно т. 11.1.3 от договора за
кредит е предвидено, че при кредити, издължавани, чрез анюитетни вноски
/еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на
задължението за плащане на съответната анюитетна вноска/ годишен лихвен
процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера
по т. 4.1, а не се променя, освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.
В същата договорна клауза е записано, че кредитополучателят дава
съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за дадения
лихвен период по т. 4.1 а, съответно размера на анюитетната вноска, без това
да е необходимо сключването на допълнително споразумение между
страните, при нарастване на БЛП с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му,
формиран след промяна по р. 2 от тази точка. В клаузите по т. 4 и т. 11.1 от
договора за банков кредит е постигнато съгласие ГЛП за съответния период
да се определя на база два компонента. Първият от тях е надбавка, което е
фиксирана като размер за целия лихвен период. Другият компонент който
участва във формирането на ГЛП, е размерът на индекса SOFIBOR, който е
извън контрола на банката. По Решение на УС на банката, на няколко пъти
ГЛП е увеличаван драстично и едностранно, като е включен и трети
компонент.
Съгласно Решението на УС на банката, обективирано в Протокол №
38/14.10.2008 г. е включена нова компонента, която да определя базовия
лихвен процент, а именно: "премия".
С последващи решения на УС размерът на компонента „премия"
многократно е увеличаван. Твърди се, че следва да бъде приложен
първоначално уговорения лихвен процент, като процесна сума е надвишена
поради включването на тази премия и нейното увеличаване.
Ищцата твърди, че с Анекс № 2 от 23.12.2015 г., са въведени
неравноправните клаузи, поради което същият е нищожен. А. П. е поканена в
края на работния ден да подпише предварително подготвен типов Анекс със
съдържание, с което ищцата е имала изключително кратко време да се
запознае и не е имала никаква възможност да сравни условията по
3
първоначално договорените условия и предоговорените. Не е имала
възможност да влияе върху предварително изготвените клаузи. Освен това
Анекс 2, предвижда възможност за банката едностранно да променя размера
на договореното, което е неравноправна клауза.
Отделно, за кредитополучателя липсва яснота относно обективните
критерии за изменение на ГЛП и методиката, по която се определя стойността
му, както и причината довела до добавката на компоненти, липсващи при
първоначалното договаряне. Тази неяснота също е основание да се приеме, че
клаузите на анекса на неравноправни. Въведено е и възражение на нищожност
на клаузите определящи размера на годишния лихвен процент поради
противоречие с добрите нрави.
Анексът е нищожен и поради това, че към него не е посочена
методиката на определяне на годишния процент на разходите на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че чрез промяна на приложимия ГЛП /годишен лихвен
процент/ по кредита чрез посочените неравноправни клаузи, се установява
значително разминаване между договореното, дължимото и действително
заплатеното и то в полза на кредитора, като разликата е в размер на 41 221.95
лв., която се явява недължимо платена /без основание/ в полза на банката.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Уникредит Булбанк“ ЕАД, в който оспорва предявени иск по основание и
размер.
Обосновава се, че исковата молба е нередовна, поради което следва да
бъде оставена без движение. По същество не се оспорва обстоятелството, че е
сключен договор за кредит, по който е предоставена сумата от 120000.00лв.
Твърди се, че т. 11.1.3 от основния договор предвижда, че годишният лихвен
процент се изчислява като сбор едномесечен СОФИБОР и фиксирана
надбавка по договора, като е уговорено минимален размер на
възнаградителната лихва от 8.45 %. Прави се извод, че това не води до
неравноправност на посочената клауза. През периода 23.12.2015г. до
10.02.2022г. ищцата е изплащала лихва, представляваща сбор от фиксирана
надбавка 6.081 % и индекса за съответния период. В хода на изпълнението
СОФИБОР е отменен и заменен с ОДИ, който е прилаган.
За неоснователно ответникът счита възражението на ищцата за
нищожност на сключения анекс от 23.12.2023г., поради това, че е сключен въз
основа на неравноправни клаузи. Твърди се, че с него е намалена
възнаградителната лихва от 8.45 % на 6.6 %, както и годишният процент на
разходите от 8.7866 % на 7.5479 %. Анексът е сключен по искане на ищцата,
поради влошеното й финансово състояние. В тази връзка същата не е била
поставена в заблуждение при неговото подписване.
На следващо място се аргументира, че въвеждането на елемента
„премия“ в базовия лихвен процент е направено през 2008г., с протокол на
управителния съвет на банката. През 2015г. при подписването на анекса и при
4
формиране на базовия лихвен процент, не е включван компонент „премия“.
Ответникът прави възражение за погасяване на исковата претенция по
давност за периода до 12.05.2018г.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
носи тежест на доказване за положителните факти, на които основава иска си,
а именно:
че е сключен договор за кредит с посочените параметри /размер на
кредита, срок на погасяване, размер на базов лихвен процент/,
че въз основа на едностранно изменение на лихвения процент, в това
число и чрез прибавяне на допълнителен компонент „премия“ с решение на
УС на банката, както и въз основа на сключване на нищожен анекс № 2 за
процесния период 23.12.2015г. до 10.02.2023г. ищцата е надвнесла исковата
сума, като лихви, във връзка с възражението за давност, че е извършила
действия, които прекъсват или спират давността.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника,
че носи тежест на доказване за положителните факти, на които се позовава, а
именно:
че първоначално е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, който е
изменен с анекса,
че ищцата е поискала сключването на анекса, поради влошеното й
финансово състояние.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение №
1335 от 27.09.2023 год. като окончателен доклад по делото.
АДВ. С.: Моля да се приемат представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства. Няма да соча други такива.
СЪДЪТ по доказателства намира, че следва да бъдат приети
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
такива, като допустими и относими към предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Погасителен план по ипотечен кредит-Приложение към
Договор № 762 от 28.02.2008 г.; Договор за банков кредит № 762/05201/309
от 28.02.2008 г.; Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008
г.; Анекс № 2 от 23.02.2015 г. към Договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № 762/05201/309 от 28.02.2008 г.;
Приложение № 1;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
документи, както следва: Общи условия, при които УниКредит Булбанк АД
предоставя на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими
вещи – ипотечни кредити.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 30377 от 11.12.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
А. Д. Т. - 43 години, българка, български гражданин, неосъждана, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице Т.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Уточнявам, че в процеса на изготвяне на експертизата и при
изчисленията, които правих установих, че към договора има подписвани и
други анекси, които не бяха споменавани в исковата молба и отговора.
Задачите ми са поставени да се съобразя с договора и един анекс. Тези анекси,
които открих в последствие биха имали значение за резултата, защото
променят погасителния план. Не съм готова с конкретни стойности до какво
би довело това.
Това са Анекс № 1 от 10.11.2014 г. и Допълнително споразумение № 1
от 30.04.2020 г.
Анекс № 1/2014 г. е свързан със съкращаване срока на издължаване на
кредита, което респективно води до увеличаване на погасителните вноски по
главницата.
Допълнително споразумение № 1 от 30.04.2020 г. е във връзка с
„Ковид“ пандемията и уговаряне на гратисен период. Той удължава срока, в
6
който трябва да се върне главницата, и се дължат само лихви, т.е. аз не съм
съобразявала, че трябва да спра плащания по главница. Съответно моите
лихви намаляват, а по това споразумение те не следва да намаляват.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на съда: Отрицателните величини, които сте получили
като разлики, т. 5 в заключението, се дължи на това, че използваме
първоначалния месечен SOFIBOR ли.
Вещо лице Т.: Да. Той е 8.45. Това е лихвеният процент, който
прилагаме.
Първата стойност на SOFIBOR е 6.377, с която съм работила във
Вариант 1.
На въпроси на съда: В т. 2 от заключението, на 23.12.2015 г. е
изменена фиксираната надбавка. Въз основа на какво е изменена.
Вещо лице Т.: Това е по Анекс № 2. Това е договорен нов годишен
лихвен процент, който е формиран не от едномесечен SOFIBOR, а от
тримесечен SOFIBOR и надбавка. Процентът, който е договорен е 6.6.
АДВ. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка – декларация, СЪДЪТ
намира, че на вещото лице следва да бъде определено окончателно
възнаграждение в размер на 608.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 608.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза в размер на 250.00 лв., от бюджета на съда и
в размер на 350 лв. от внесения от ответника депозит.
(Издадени 2 бр. РКО)
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
7
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 8.00 лв. в едноседмичен
срок от днес, като при неизпълнение ще бъде приложена разпоредбата на чл.
77 от ГПК.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 31060/19.12.2023 г. от адв. К. Т.,
пълномощник на ищцата, постъпила в днешно съдебно заседание в 09.13 часа,
след изслушване и приемане на заключението по ССЕ, в която се заявява, че
поддържа исковата претенция, ведно с уточненията.
Поставят се въпроси към ССЕ. Считат, че вещото лице при
изчисленията си не е дало коректни стойности, не е съобразило измененията в
SOFIBOR и фиксираната надбавка и тъй като тези стойности променят и
стойностите на формирането на отговорите на следващите въпроси, оспорват
заключението и правят искане за допускане на повторна ССЕ, като
изчисленията се съобразят с измененията на SOFIBOR и фиксираната
надбавка, като в условията на евентуалност се моли допускане на тричленна
ССЕ.
Моли се, във връзка с твърденията, че доверителката й не е била
запозната със съдържанието на допълнителните споразумения, да се допусне
до разпит един свидетел при режим на водене.
В случай, че по делото бъде даден ход по същество, изразява становище.
Моли за присъждане на разноски и даване срок за писмена защита.
СЪДЪТ връчва постъпилата молба на адв. С., за запознаване.
АДВ. С.: Във връзка с направеното с молбата искане, възразявам.
Въпросите, които са поставени към вещото лице в молбата, са въпроси, на
които вещото лице е отговорило и те се съдържат в заключението.
По отношение на искането за повторна или тройна експертиза
възразявам, защото заключението на вещото лице, от една страна не е
оспорено, а от друга страна, няма никакво основание както за повтаряне на
експертизата, така и за нейното разширение, тъй като вещото лице е
отговорило на поставените му въпроси, така както са поставени и
заключението в този смисъл е компетентно и пълно.
Възразявам по отношение на искането за разпит на свидетел.
Недопустимо е. Не се допускат свидетелски показания за установяване на
начина на изготвяне на писмен документ, който се намира в делото.
По направените от ищцовата страна доказателствени искания, СЪДЪТ
намира следното:
От изслушаното в днешно съдебно заседание заключение се установи,
че делото е останало непопълнено с доказателствен материал и в същото
8
липсват Анекс № 1 от 10.11.2014 г. и Допълнително споразумение № 1 от
30.04.2020 г. Доколкото съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи, е необходимо тези доказателства да бъдат приобщени
към делото и да бъдат изследвани със заключение на вещо лице.
В тази връзка следва да бъде задължен ответникът да представи
посочените писмени доказателства, в едноседмичен срок от днес.
СЪДЪТ намира за основателно искането за допускане на повторна
съдебно счетоводна експертиза за неоснователно. Заключението е всестранно.
Необходимо е обаче да бъде допусната допълнителна задача към
експертизата, като в същата следва да бъдат изследвани Анекс № 1 от
10.11.2014 г. и Допълнително споразумение № 1 от 30.04.2020 г.
Задачата на експертизата следва да бъде допълнена с въпросите:
9. Каква сума е следвало да бъде внесена от ищцата за погасяване на
договорна лихва, като при изчисленията вещото лице не приложи
едностранните изменения в лихвения процент и се вземе предвид уговорките
за процент на договорните лихви по Договор за банков кредит №
762/05201/309 от 28.02.2008 г., Анекс № 1 от 10.11.2014 г., Анекс № 2 от
23.02.2015 г. и Допълнително споразумение № 1 от 30.04.2020 г.
10. Каква е разликата между изчисленията по т. 3 от предходната задача
и т. 9. Има ли надвнесени суми, да се посочи каква част от получената
разлика е погасена от ищцата като договорни лихви в периода 12.05.2018 г. –
10.02.2022 г.
По отношение на искането за допускане на свидетел, същото е
основателно, доколкото с него се цели да се установи твърдението на ищцата,
че допълнителното споразумение и анекси не са индивидуално договорени.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи, в едноседмичен срок от днес,
Анекс № 1 от 10.11.2014 г. и Допълнително споразумение № 1 от 30.04.2020
г. към Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008 г.
ДОПУСКА допълнителна съдебно счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на въпросите поставени с Определение №
1335/27.09.2023 г. и допълнителни въпроси:
9. Каква сума е следвало да бъде внесена от ищцата за погасяване на
договорна лихва, като при изчисленията вещото лице не приложи
едностранните изменения в лихвения процент и се вземе предвид уговорките
за процент на договорните лихви по Договор за банков кредит №
762/05201/309 от 28.02.2008 г., Анекс № 1 от 10.11.2014 г., Анекс № 2 от
9
23.02.2015 г. и Допълнително споразумение № 1 от 30.04.2020 г.
10. Каква е разликата между изчисленията по т. 3 от предходната задача
и т. 9. Има ли надвнесени суми, да се посочи каква част от получената
разлика е погасена от ищцата като договорни лихви в периода 12.05.2018 г. –
10.02.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на експерта в размер на 200
лв. от бюджета на съда.
Вещо лице А. Т. да бъде уведомена след постъпване по делото от
ответника на Анекс № 1 от 10.11.2014 г. и Допълнително споразумение № 1
от 30.04.2020 г. към Договор за банков кредит № 762/05201/309 от 28.02.2008
г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в полза на ищцата,
чрез разпит на един свидетел при режим на водене, за установяване на
обстоятелствата за начина на сключване на анексите и допълнителното
споразумение към Договор за кредит.
За изготвяне на допуснатата в днешно съдебно заседание допълнителна
ССЕ и събиране на писмени и гласни доказателства, СЪДЪТ намира, че
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 30.01.2024 год. от 10:00 часа, за която дата и час ищецът е
уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, а ответникът е уведомен от съдебно
заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:25
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10