Решение по дело №19197/2018 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№4519/24.10.2019г.

 гр. *

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №19197 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „ВК– *” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу К.И.Б. с ЕГН ********** и с адрес: ***, за съдебно установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от  285.54 лева /двеста осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/,  представляваща главница за незаплатена вода по партида с абонатен №1101447 за обект находящ се на адрес: гр. *, К А Б **, по фактури издадени за периода 14.09.2017г. – 14.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането, сумата от 26.33 лева /двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ лихва за забава за периода 14.10.2017г.-11.09.2018г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6863/17.09.2018г., постановена по ч.гр.дело № 13896/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор е доставил на ответника ВиК услуги на адрес: гр. *, К А Б **, които не са заплатени от последния.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител. Оспорва се качеството на потребител на ответника за исковия период както и възникването на надлежно облигационно правоотношение между страните. Излагат се възражения, като се посочва ищецът не е осъществявал реална доставка на посочените в исковата молба услуги.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена е по делото справка за недобора на частен абонат за периода от 07.09.2015г. – 25.03.2017г., от което се установява, че размер на задължението за използвани ВиК услуги на адрес гр. Врана, ул. Княз Александър Батенберг №28 – аб.№1101447 с посочен титуляр К. Николова Б., възлиза на 285,54 лева – главница и 26,33 лева лихва за забава.

От заключението по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П. се установява, че за процесния период 07.09.2015г. – 25.03.2017г., задължението под формата на главница за незаплатени ВиК услуги предоставени на адреса на потребление възлиза на 285,54 лева – главница и 26,33 лева лихва за забава.

Представена по делото е справка по партида на ищеца водена в Служба по вписванията – *, от която в която се посочва, че на 09.03.2011г.  по силата на договор за покупко – продажба ищцата се е разпоредила с имот в гр. *, ул. Княз Александър Батенберг №28 в полза на Красимира И. Ковачева, ЕГН ********** и Любомира И. Ковачева, ЕГН **********. 

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

         За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422  ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за доставка на ВиК услуги, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи обстоятелства.

         В настоящия случай от ответникът се оспорва обстоятелството, че същия има качество на потребител на ВиК услуги на посочения имот, доколкото се навеждат твърдения, че между страните не е валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищеца се е задължил да му предоставя ВиК услуги на посочения адрес на потребление.

В тежест на  ищеца при наличие на горепосочените възражения на ответника е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът има качество на потребител по см. чл. 2 вр. чл. 57, ал.1, т.2 от ОУ за целия период посочен в исковата си молба. Във всички случаи потребители на ВиК услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които са собственици, ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ, като това има качество съобразно чл. 57, ал.4, т.2 от ОУ се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ. Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ, в този смисъл и съдебно решение от 08.01.2016г., постановено по в.т. дело № 1560/2015г. на ВОС, ІІ-ро ТО.

В процесния случай от представените по делото писмени доказателства съдът прави извод, че през 2011г. ответницата се е разпоредила с имота на който ищцовото доставя ВиК услуги в полза на трети на спора лица. При установяване на този факт не следва да бъде прието, че за процесния период 07.09.2015г. – 25.03.2017г. ответницата има качество на потребител на ВиК услуги на адреса посочен в исковата молба, доколкото не се установи същата да е собственик на имота. Не се ангажираха доказателства за учредено в нейна полза право на ползване върху този имот, респ. качеството й на наемател на същия.  

Съдебната практика обективирана в решение постановено по т.дело № 1248/2016г. на ВОС, ТО, по идентичен казус се приема, че към  настоящият момент действа Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която в чл.3 определя, че потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Получаването на ВиК услуги по тази наредба по силата на чл.8 от нея става при публично известни общи условия предложени от оператора и одобрени от собственика. Възникването на договорната връзка се установява с писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994г., а след 2004г. със заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.

Доказателства в изложения смисъл по делото липсват, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявените искове от „ВК– *” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу К.И.Б. с ЕГН ********** и с адрес: ***, за съдебно установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от  285.54 лева /двеста осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/,  представляваща главница за незаплатена вода по партида с абонатен №1101447 за обект находящ се на адрес: гр. *, К А Б **, по фактури издадени за периода 14.09.2017г. – 14.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.09.2018г., до окончателно изплащане на вземането,както и сумата от 26.33 лева /двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ лихва за забава за периода 14.10.2017г.-11.09.2018г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6863/17.09.2018г., постановена по ч.гр.дело № 13896/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :