№ 155
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501248 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.407 от ГПК .
Постъпили са частни жалби от В. Х. В. и В. Г. В. против разпореждане
от 09.03.2021г., изд. по по гр.д.№ 2302/1999, ПдРС, с което е постановено
издаване на изпълнителен лист в полза на Д. Д. Н., в качеството й на частен
правоприемник на страните по делото К.С.Д., Е.К.К. и С.П.К. против В.Х. В.
и В. Г. В. за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот,
подробно индивидуализиран.
Жалбоподателите В. поддържат неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. На първо място сочат, че лицето, в чиято полза е
издаден изпълнителният лист, не е страна по делото, поради което и не е
активно легитимирано да получава изпълнителен лист в своя полза. Развиват
доводи, е в производството по издаване на изпълнителен лист съдът е със
строго ограничени правомощия и не може да изследва и констатира
настъпило частно правоприемство. На следващо място сочат, че въз основа на
същото съдебно решение вече е издаван изпълнителен лист в полза на
праводателите на Д.Н. – в полза на К.Д., Е.К., С.К. през 2002г., като е
реализирано и изпълнението. Посочват и че иизпълнителният лист е издаден
по гр.д.№2309/1999, ПРС, а всъщност делото, с което е разрешен въпросът за
ползването на дворното място е № 2302/1999, ПРС. Молят за отмяна на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Молят и за спиране на
изпълнението на осн. чл.438 от ГПК до приключване на производството.
Претендират разноски.
Ответната страна Д. Д. Н. оспорва подадените частни жалби. Поддържа,
че като частен правоприемник на една група страни в делото е обвързана с
изпълнителната сила на решението, т.к. производството е с предмет спорна
съдебна администрация – за разпределение ползването на съсобствен имот.
1
Този въпрос е разрешен и с влязло в сила решение на ПдОС, по в.гр.д.
№2731/2020, което е прекратено поради недопустимост на предявения от нея
иск за ново разпределение. Поддържа, производството по чл.32, ал.2 от ЗС е
особено производство на съдебна администрация, при което изпълнението на
постановеното решение може да се извършва многократно, респ. да се издава
изпълнителен лист подобно на разрешението в делбеното производство. По
отношение твърдението, че изпълнителният лист е издаден по друго дело ,
счита, че от издадения такъв ясно се вижда, че е допусната техническа
грешка, която е поправена и няма съмнение решението по кое дело се
изпълнява. Моли за потвърждаване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на разноските на другата страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирани лица – страна в
производството, против която е издаден изпълнителен лист, против подлежащ
на обжалване съдебен акт – разпореждане за издаване на изпълнителен лист.
С обжалваното разпореждане, пост. по гр.д.№2302/1999г., ПРС е
постановено издаване на изпълнителен лист на Д.Н. по решение
№153/25.01.1999г., с което е разпределено реалното ползване на съсобствен
между жалбоподателите и К.С.Д., Е.К.К. и С.П.К. недвижим имот, подробно
описан. Видно запазените документи по гр.д.№2302/1999, ПРС, решението е
постановено по посоченото дело, а не по гр.д.№2309/1999. В този смисъл
вписването в самия изпълнителен лист на друг номер на самото дело и
поправянето му, не води до порок при издаването на изпълнителния лист,
което да доведе до незаконосъобразност на разпореждането за издаването му.
По отношение оплакването, че молителката Н. не е страна по
гражданското дело, респ. че не е легитимирана да иска и получава
изпълнителен лист по постановеното по делото решение, съдът намира, че в
производството по спорна съдебна администрация, каквото е това по чл.32,
ал.2 от ЗС за разпределяне на реалното ползване на съсобствен имот,
настъпилото след постановяване на решението частно правоприемство следва
да бъде взето предвид и да бъде проверено от съда в производството по
издаване на изпълнителен лист. Това е така, т.к. частния правоприемник е
обвързан от решението , с което е разпределено ползването, т.к. ново
разпределение може да се иска единствено в случаите, при които е налице
изменение на обстоятелствата. Наличието на промяна в собствеността – чрез
транслативна сделка, правоприемство по закон и др., не е основание да се
иска ново разпределение. В случая, само поради факта, че една група от
съсобствениците, участвали в производството, са отчуждили притежаваните
от тях идеални части от правото на собственост върху общата вещ, не може
да се претендира извършване на ново разпределение на ползването,
доколкото в техните права встъпва само един нов съсобственик. Именно в
този смисъл е и постановеното решение по гр.д.№2731/2020, ПдОС между
същите страни и по повод поискано ново разпределение на ползването от Д.
2
Н..
По отношение факта дали Н. е частен правоприемник на К.С.Д., Е.К.К. и
С.П.К., в жалбата не са въвеждани конкретни оплаквания. В същото време и
пред районния съд , а и пред настоящата инстанция, са представени
документи за собственост – нотариални актове, които удостоверяват че К.Д. и
С.К. продават на „Сириус-тим“ ЕООД притежаваните от тях идеални части
от процесния недвижим имот. „Сириус-тим“ ЕООД продава на Елисавета Н.
закупения недвижим имот, а в последствия тя го дарява на Д.Н.. Така
последната се легитимира като частен правоприемник на първоначалните
собственици на 4/5ид.ч. от недвижимия имот, чието разпределение е
извършено с решението по процесното дело. В това си качество тя е
обвързана от изпълнителната сила на решението, с което е разпределено
ползването на имота. Това решение не подлежи еднократно на изпълнение , а
напротив – при нарушаването му може повторно да бъде изпълнено като
правното положение се запазва до извършване на ново разпределение, при
наличие на предпоставките за това. Тук, подобно на въводите във владение, е
допустимо многократно да бъде изпълнявано решението по разпределение на
ползването.
Предвид изложените съображения, съдът намира че подадените частни
жалби против разпореждането за издаване на изпълнителен лист са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед факта, че съдът се произнася по същество на жалбата, то не е
необходимо изрично произнасяне по искането за спиране на изпълнението.
Отделен е въпросът, че посоченото искане е в производство, различно от
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, при което
е допустимо спирането на действията по изпълнението.
По разноските
Предвид изхода на делото жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответната страна сторените в настоящето дело разноски в
размер на 250лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на В. Х. В., ЕГН ********** и
В. Г. В., ЕГН **********, против разпореждане от 09.03.2021г., изд. по по
гр.д.№ 2302/1999, ПдРС, с което е постановено издаване на изпълнителен
лист в полза на Д. Д. Н., ЕГН **********, в качеството й на частен
правоприемник на страните по делото К.С.Д., Е.К.К. и С.П.К..
Осъжда В. Х. В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН ********** да
3
заплатят общо на Д. Д. Н., ЕГН **********, сумата от 250лв. разноски в
производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4