О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
Град
Варна, 30 януари 2019 година.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в закрито
заседание проведено на тридесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Василев,
в.гр.д. № 47 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано е по две въззивни жалби и една частна,
както следва:
1.На С.Д.Р., чрез адв.Д. против Решение № 3677 от 09.08.2018 година,
постановено по гр.дело № 11 491/2017 година на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция
против Т.Б.К.,
с правно основание чл.109
ЗС за преустановяване на ответника на
действията, с които пречи на ищеца
да ползва необезпокоявано жилищния си имот с идентификатор
10135.2575.1802.1 по КККР на
гр.Варна като:
Премахне складово помещение от около 6 кв.м.
откъм границата със сграда с идентификатор 10135.2575.1802.6, долепено до
сграда с идентификатор 10135.2575.1802.5, както и в частта, с която е била отхвърлена исковата претеция по
чл.31 ал.1 ЗЗД за горницата над 54 лева до пълния претендиран размер от 108
лева, представляваща, обезщетение, считано от деня на поканата – 15.06.2017г.
до датата на подаване на исковата молба 09.08.2017г., дължимо за ползване без
основание на построени в съсобствения имот сгради описани с ид. 03 и 04 в
схемата към заключението на вещото лице приложена на л.99 по делото, ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението.
Според
жалбата, съдът не е отчел наличните по делото доказателства, други е тълкувал
неправилно, което прави атакуваното решение, незаконосъобразно.Наред с жалбата,
адв.Д. е направил и доказателствено искане - Да се допуснат повторна СТЕ, която да отговори на въпроса дали съществува
склад с площ от 6 кв.м. жот към границата на сграда с идентификатор 10135.2575.1802.6
долепено до сграда с идентификатор 10135.2575.1802.5., с каква квардатура е и
какво е месечното обезщетение за ползване в размер на месечния наем.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е депозиран отговор от страна на К.,
чрез адв.Д., с които се настоява, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
2.Втората жалба е на адв.Д., като процесуален представител на Т.Б.К. против
Решение № 3677 от 09.08.2018 година, постановено по гр.дело № 11 491/2017
година на ВРС, в частта, с
която той е бил осъден да премахне:
складово
помещение от около 4.5 кв.м., долепено до сграда с идентификатор
10135.2575.1802.5 откъм границата с ПИ с идентификатор 10135.2575.1803, описана
с ид. 04 в схемата на вещото лице на л.99 по делото;
складово
помещение от около 8 кв.м. долепено до сградата на ищеца с идентификатор
10135.2575.1802.1 и до търговската сграда на ответника с идентификатор
10135.2575.1802.5 откъм границата с ПИ с идентификатор 10135.2575.1062 и ул.
„Ламбо Пасков“, описана с ид. 03 в схемата на вещото лице на л.99 по делото, на
основание чл.109 ЗС, както и в частта,
с която е бил осъден да да заплати на С.Д.Р., с ЕГН ********** и адрес ***
сумата от 54 /петдесет и четири/ лева, представляваща, обезщетение в размер на
30 лева месечно, считано от деня на поканата – 15.06.2017г. до датата на подаване
на исковата молба 09.08.2017г., дължимо за ползване без основание на построени
в съсобствения имот сгради описани с ид. 03 и 04 в схемата към заключението на
вещото лице приложена на л.99 по делото, ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Наред
с доводите на незаконосъобразно и неоснователност на уважените искове, се
правят и доказателствени искания – да се яви ищеца Р., които да отговори на
поставени въпроси, включително да се осъществи очна ставка между него и
свидетеля Куртев.
3.Постъпила
е и частна жалба от страна на адв.Д. против Определение № 13 247 от
15.11.2018 година, касаещо разноските по делото, със съображения, че същото е
постановено неправилно и молба да бъде отменено.
За да
се произнесе ВОС съобрази следното:
Съдът
съобрази, че производството е по реда на ГПК (01.03.2008 година), което е
задължило съдът да разпредели доказателствената тежест и да укаже наличието на
т.нар.преклузии по смисъла на чл.266 от ГПК, както и относимостта на
доказателствените искания към предмета на доказване.Съдът е изпълнил това свое
задължение, както е видно от материалите по делото.По повод искането за
изготвянето на потворна Съдебно техническа експертиза, която да отговори на
поставените от адв.Д. въпроси е редно да се отбележи, че не са налице
основанията за това, т.к. не са изпълнени изискванията на закона за изтогвянето
на потворно и/ или допълнително заключение.Също неоснователни се явяват
исканията и на адв.Д., които настоява за поставянето на въпроси към ищеца,
включително да се осъществи очна ставка между него и хсвидетеля Куртев.По този
пункт съдът приема, че е налице преклузията по чл.266 от ГПК – подобно искане е
било редно да се извърши пред първата съдебна инстанция.
По тези
съображения въззивния съд намира, че делото следва да се развие на база на вече
събраните доказателства.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените с въззивните жалби искания по
доказателства от страна на С.Д.Р., чрез адв.Д. и на Т.Б.К., чрез адв.Д..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на
25.02.2019 година, от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: