Решение по дело №3661/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20202230103661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260341

гр. Сливен, 18.12.2020 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3661 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, В.Б.Д., ЕГН: ********** за срок от три години.

В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2012 г., като за негов настойник бил определен З.К.С.. Поставеното под пълно запрещение лице е депозирало заявление за настаняването му в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, придружено със становище на настойника му и социален доклад - предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен моли съда да постанови решение, по силата на което В.Д. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, за срок от три години.

В съдебно заседание представителят на ДСП - Сливен поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Зам. настойникът на лицето изразява становище В.Д. да бъде настанен по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от три години.

Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично. Изразява мнение, че желае да бъде настанен отново в Дома.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето В.Б.Д., с ЕГН: **********, е поставен под пълно запрещение с Решение на ОС - Сливен от 14.12.2012 г. Видно от Удостоверение от 05.12.2013 г., издадено от Орган от настойничество и попечителство при Община Сливен, за настойник на В.Д. е назначен З.К.С. - Директор на специализираната институция.

С ЕР на ТЕЛК № 0203 от 12.02.1991 г., издаден от Държавната психиатрична болница - Ловеч на лицето е определена пожизнена трайна неработоспособност от 71 % до 89,99 %, поради заболяване с диагноза: Умствена изостаналост.

Установи се от писмените доказателства по делото, че В. живее в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка от 21.12.2007 г. Той има контакт с близки и роднини, които го посещават периодично и изпращат колети, но майка му е възрастна жена и не може да се грижи за него, като реинтеграция в семейна среда е невъзможна.

Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална оценка, В.Д. е с умствена изостаналост, мисленето е елементарно, паметта - слаба, а речта му - недоразвита. В. е емоционално лабилен и склонен към агресивни и гневни прояви. Същият не може сам да взема решения, не познава парични знаци и има потребност от контрол върху поведението и специализирани грижи.

Изслушан в съдебно заседание, В. ясно изразява желанието си да бъде настанен отново в Дома, където му харесва и има приятели.

С Решение № 891/30.07.2019 г. на РС - Сливен, лицето е било настанено в ДПЛУИ, с. Бяла, селище Качулка за срок от една година, като предвид изтичането на срока, В. е настанен отново в Дома временно, по административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 15.10.2020 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСП).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на В.Б.Д. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза Умствена изостаналост, за което е определена от 71 до 89,99 % пожизнена трайна неработоспособност.

В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти.

Състоянието на лицето позволява да бъде ползвана социална услуга в общността, като такава от резидентен тип на територията на област Сливен е Защитеното жилище за лица с умствена изостаналост в гр. Сливен, с капацитет от 10 лица. Тъй като към настоящия момент в него няма свободни места, В. не може да бъде настанен в защитеното жилище. Самият той изразява и нежелание да за промяна на настаняването си.

Ето защо, съдът намира, че по отношение на В.Д. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, където В. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, В.Б.Д., ЕГН: **********, представляван от настойника З.К.С., в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - община Сливен, с. Бяла, селище „Качулка“, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

 

ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.

 

Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен за незабавно изпълнение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: