Решение по дело №673/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Ц. А. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8 против Заповед № 900 от 18.10.2024 година, издадена от кмета на Община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконно изграден строеж: „Дървен навес над съществуваща каменна чешма с размер 4,30 м/3,60 м, височина до кота било + 3,00м“, находящ се в УПИ VI – 1749, кв. 173 по РП на [населено място], Община Р., с административен адрес: [населено място], Община Радомир, Област Перник и е определен 60 дневен срок за доброволно премахване на незаконния строеж.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован. По същество излага доводи в посока на това, че не е бил уведомен за осъществената проверка на посочения от него адрес, а чрез залепване на съставения вече констативен протокол. Счита, че съставения констативен протокол е незаконосъобразен, тъй като не ставало ясно на коя дата е извършена проверката. Не му е даден препис от съставения констативен протокол. Също така излага твърдения, че общинската администрация не е взела предвид предвиденото в чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 24.03.2025 година, жалбоподателят редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат Б. Б. от Адвокатска колегия Перник, която поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде уважена, а издадената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание на 24.03.2025 година ответникът по жалбата – кмета на Община Радомир, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат П. Д. от Адвокатска колегия София, който моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод на постъпили сигнали, както следва: Молба – сигнал вх. № АО-94-00-773 /1/ от 08.04.2024 година, подаден от страна на М. К. А., с адрес: [населено място], [улица] Молба – сигнал с вх. № АБ-94-00-1461 от 14.05.2024 година, подаден от страна на Л. В. Г. с адрес: [населено място], [улица], за това, че от страна на Ц. А. Г. са извършени незаконни действия, изразяващи се в поставяне на ограда, която навлиза в техните имоти и възпрепятства придвижването им до там.

Във връзка с така подадените сигнали кметът на О. Р. с Писмо изх. № АБ-94-00-773/1/ от 07.06.2024 година е посочил дата и час, в които ще бъде осъществена проверка на място в [УПИ], кв.173 по плана на [населено място], собственост на Ц. А. Г. за установяване на факти във връзка с подадените сигнали. Видно от приложената разписка писмото е получен от жалбоподателя на 24.06.2024 година /лист 12/. Същият обаче не се е явил на място, поради което проверката не е била осъществена, за което е съставен Констативен протокол № 773-2/ЕС/ от 19.06.2024 година /лист 18/.

Отново с Писмо с изх. № АБ-94-00-773/4/ от 21.06.2024 година е предвидена нова дата и час за извършване на проверка, за което писмо жалбоподателят отново е бил редовно уведомен, тъй като видно от приложената разписка, същият е получил писмото на 15.07.2024 година /лист 20/. На 23.07.2024 година комисия в състав старши специалисти при Община Радомир, в присъствието на Ц. А. Г., в качеството му на собственик на [УПИ], кв. 173 по плана на [населено място] е установила, че в [УПИ] са налични следните строежи: 1) масивна жилищна сграда със ЗП от 29 кв.м. построена на 80 м. отстояние от съществуващата ограда между имоти УПИ VI 1749 и УПИ -1313; 2) част от жилищна сграда – близнак (сутерен и етаж) цялата със застроена площ от 53 кв.м. на границата между имотите VI-1749 и V-1313, но не може да се установи каква част попада в цитираните имоти; 3) навес над съществуваща чешма с [УПИ] с размери 3,60 кв.м, и височина до кота било в размер на 3,00 кв.м. Навесът е ситуиран на отстояние от 3,40 кв.м от съществуващата ограда на [УПИ], като за него няма издадени строителни книжа; 4) постройка за инструменти, построена на границата с имот УП-1314, с размери 3,00 кв.м/ 6,80 кв.м, височина до кота било – 2,10 кв.м. Постройката е изградена на отстояние 0,80 кв.м от съществуващата ограда с имоти – УП-1314, като за тази постройка било констатирано, че също няма строителни книжа. В констативния протокол също така се отбелязва, че оградата е поставена във времето, като собственикът на имота е заявил, че откакто имотът е унаследен оградата не е премествана. Ширината на [улица] кв.м. Констатирана е също така постройка с размери 1,40 [жк],45 кв.м., височина до кота било 2,80 кв.м. Спрямо съществуващата към този момент ограда между имот VII-1314 и 1749, постройката отстои на 0,80 кв.м. Констативен протокол № 773-3/ЕС/23.07.2024 година от 23.07.2024 година е подписан от настоящият жалбоподател и от служителите, извършили проверката на място /лист 26/. Към констативния протокол е приложена скица на трите поземлени имота. С Писмо изх. № АБ-94-00-773-/6/ от 08.08.2024 година жалбоподателят е бил уведомен за съставения Констативен протокол № 733-3/ЕС от 23.07.2024 година, като същият е получил препис от него, видно от получената обратна разписка с дата 19.08.2024 година /лист 32/.

Въз основа на така установените факти е съставен Констативен акт № 5 от 27.09.2024 година от старши специалист „Инвеститорски контрол“ към О. Р. и старши специалист „Незаконно строителство“ при О. Р.. В същия е прието, че строежът „Дървен навес над съществуваща каменна чешма с размер 4,30 м./3,60 м., височина до кота било +3,00м“, изпълнен в [УПИ], кв.173 по регулационния план [населено място], Община Радомир, представлява шеста категория строеж, съгласно чл. 147 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи. В констативния акт се посочва, че за строежа няма издадено разрешение за строеж от страна на главния архитект на Община Радомир, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията. Констативният акт е връчен на лицето, настоящ жалбоподател на 15.10.2024 година /лист 496/. Срещу констативния акт е постъпило Възражение с вх. № АБ-94-00-773 /12/ от 07.10.2024 година / лист 50/. Доводите, обективирани в така депозираното възражение са отхвърлени, за което е съставен Протокол от 10.10.2024 година /лист 51/.

На 18.10.2024 година, кметът на Община Радомир е издал Заповед № 900 от 18.10.2024 година, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено в срок от 60 дни, считано от датата на влизане в сила на заповедта да бъде премахнат доброволно строеж, представляващ „Дървен навес над съществуваща каменна чешма с размер 4,30м./3,60м, височина до кота било +3,00 м“, находяща се в [УПИ], кв.173 по РП на [населено място], Община Радомир, с административен адрес: [населено място], Община Радомир, Област Перник. В мотивите на заповедта се посочва, че обектът представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.11.2024 година /лист 8/.

Чрез административната преписка са представени и приети като доказателства: Протокол за трасиране, означаване и координиране на [УПИ], кв.173, [населено място], област Перник, община Радомир от 13.05.2023 година /лист 14/, Жалба с вх. № АО-94-00-773 от 12.06.2023 година депозирана от страна на М. К. А. до кмета на Община Радомир /лист 16/; Констативен протокол № Р-192/21-1 от 14.07.2021 година /лист 21/; Писмо с изх. № Р-215-21-00-410 от 16.07.2021 година от страна на началник РДНСК – Перник по повод постъпила жалба от Л. В. Г. /лист 23/; Протокол за трасиране, означаване и координиране на улична регулация от [рег. номер] [рег. номер] регулационен план на [населено място], община Радомир от 26.05.2023 година /лист 30/; Скица № 72 от 09.09.2024 година /лист 45/; Заявление с вх. № А0-94-00-773/9/ от 03.10.2024 година /лист 46/;

Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение по извършена съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. А. Ц.. След преглед на документи, представени с административната преписка извършен оглед на място, вещото лице е установило, че процесната постройка представлява дървен навес на 6 бр. дървени колони с размер 11/11см/сечение/ двускатов покрив от три ферми и дървени ребра, дъсчена обшивка /сечак/ с дебелина 1,5см, хидроизолация и керемиди като на билото били установени капаци. Вещото лице посочва, че под навеса има мивка и камина с комин и 6 бр. колони, които са стъпили върху ментални стъпки с бетонни единични основи в терена. Височина до кота било е 3 метра, а височината при колоните 2,19м. Двускатовият покрив завършвал с безшевни улуци и две водосточни тръби и няма ограждащи елементи като стени. Вещото лице също така посочва, че сградата представлява допълващо застрояване и представлявала дървен навес и попада в кръга на строежите по чл. 147 от ЗУТ, за които се изисква да е налице проектно решение на инженер – конструктор, и се провежда облекчена процедура за получаване на разрешение за строеж, без одобряване на пълен комплект инвестиционен проект. Вещото лице е установило, че за този обект се изисквало и ситуационна скица по чл. 153, ал. 1 от ЗУТ с линии на застрояване, разстояния и височина на обекта. Вещото лице посочва, че според него този имот не попада в обектите по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като компетентно и обективно.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Относно компетентността на административния орган:

Заповедта, предмет на настоящия съдебен контрол е издадена от компетентен административен орган, а това е така, защото именно кметът на съответната община, в настоящият случай кметът на Община Радомир, осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството на строежи от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящото производство заповед е издадена от кмета на Община Радомир, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи шеста категория, за каквато съдът приема, че става въпрос и в процесния случай по мотиви, които ще бъдат изложени по – долу в настоящото изложение, съобразно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Въз основа на изложеното се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният акт е издаден в писмена форма и обективира волеизявления, с което се засягат пряко и непосредствено права на настоящият жалбоподател, т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв същият трябва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете, които са издадени по реда на ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразност на оспорения административен акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване, предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадените при неспазването й административни актове. В случая формата е спазена, включително са спазени и изискуемите от закона реквизити, които са предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това означава, че не са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, които да доведат до отмяна на оспорения административен акт на това основание.

Относно съответствието на оспорения административен акт с административнопроизводствените правила:

Съдът не констатира при издаване на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че са спазени процесуалните разпоредби по издаване на административния акт. Административният орган формално е изпълнил процедурата разписана в чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, доколкото е налице съставен констативен акт № 5 от 27.09.2024 година от страна на специалисти при Община Радомир, с който е установено незаконно строителство, като същият е връчен на жалбоподателя и е осигурена възможност последния да направи възражение по акта. Жалбоподателят се е възползвал от това свое процесуално право, тъй като са налице доказателства за депозирано възражение срещу констатациите, обективирани в констативния акт, а именно Възражение с вх. № АО-94-00-773/12/ от 07.10.2024 година /лист 50/. Отделно от това извършената проверка е станала в присъствието на жалбоподателя, което се потвърждава и от съставения Констативен протокол № 773-3/ЕС/23.07.2024 година. Същият е надлежно връчен на жалбоподателя лично, което се потвърждава от представената чрез административната преписка обратна разписка /лист 33/. В тази връзка следва да бъдат отхвърлени като необосновани направените от страна на жалбоподателя доводи в тази посока. С оглед на изложеното съдът не констатира да е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалния закон:

Спорното в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали процесният навес е незаконен, респективно дали са правилни изводите на административния орган за прилагане на разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ предвижда, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях, като заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Анализът на тази разпоредба води до извод, че за да бъде упражнено правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1) да е налице извършен строеж; 2) строежът или част от него да представлява незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Според легалната дефиниция на понятието „строеж“, дадени в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземните, полуподземни, подменените и подводните сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. От събраните по делото и неоспорени доказателства, включително заключението на съдебно – техническата експертиза, категорично се установява, че разпоредения за премахване дървен навес има характер на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и представлява именно строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При прилагане на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 година на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, навесът представлява строеж от шеста категория. Навесът е изграден през 2020 година, като същият е захранен с ток и вода. За навесът няма одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж от страна на главния архитект на общината, което влиза в разрез с разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За процесният навес е неприложима регламентацията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ. Характеристиката на навеса като постройка от допълващо застрояване обаче, която е предназначена за задоволяване на лични нужди, го включва в изключението по чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради което за издаване на разрешението за строеж не се изисква одобряване на инвестиционен проект. От тази гледна точка, административният орган доказва правното основание за издаване на оспорената заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като липсата на издадени строителни книжа е достатъчно основание за незаконност на строежа, което се потвърждава и от изводите направени от вещото лице в представеното по делото заключение. В допълнение съдът ще посочи, че възприемането на обекти от вида на процесния за строежи по смисъла на посочената легална дефиниция на ЗУТ се поддържа и в константната практика на Върховен административен съд, обективирани например в Решение № 1624 от 19.02.2025 година, постановено по адм. дело № 11680/2024 година, Решение № 1548 от 18.02.2025 година, постановено по адм. дело № 10286/2024 година, Решение № 12866 от 19.10.2020 година, постановено по адм. дело № 1128/2020 година, Решение № 2980 от 25.02.2020 година, постановено по адм. дело № 7953/2019 година, Решение № 14192 от 25.11.2009 година, постановено по адм. дело № 11212/2009 година и други.

Въпреки липсата на твърдения за това, дали обектът е преместваем, съдът с оглед пълнота на изложеното, следва да обоснове липсата на предпоставки, за да се характеризира обектът като преместваме. Легална дефиниция на преместваем обект се съдържа в разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а именно: това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменят трайно субституцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Обектът е изграден от 6 броя дървени колони с размер 11/11 см, които са стъпили върху метални стъпки с бетонни единични основи в терена, двускатен покрив от три ферми и дървени ребра, дъсчена обшивка с дебелина 1,5 см, хидроизолация и керемиди. Височината на кота било е 3 метра, а височината при колоните 2,19 метра. Този начин на изграждане на навеса не позволява преместването му в пространството без същия да изгуби своята индивидуализация и/ или възможност да се ползва на друго място със същото или подобно предназначение, тъй като при евентуално преместване на навеса част от него може да загуби своята структурна цялост в резултата на начина на изграждане и захващане на покривната конструкция. Именно това води до извод, че в случая не става въпрос за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като посочената законова дефиниция предполага възможност за отделяне на навеса от повърхността компактно, каквато възможност в случая не съществува. Отделно от това, съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ навесът няма предназначение на преместваме обект по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като за да бъде преместваем обект, навесът следва да е с предназначение за увеселителни, административни, търговски или други обслужващи дейности, както и за временно обитаване при бедствия, т.е. за задоволяване на обществени нужди, а не на частен интерес, както е в настоящия случай.

Строежът не е търпим. За да е налице търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е необходимо строежът да е изграден до 07.04.1987 година, което не е налице по делото. Хипотезата по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ е свързана с незаконен строеж, започнати в периода 08.04.1987 година до 30.06.1998 година, а тази по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ – със започнат строеж след 30.06.1998 година. И в двете хипотези е необходимо деклариране на строежите от техните собственици пред одобряващите органи до 31.12.1998 година и в 6-месечен срок от обнародване на ЗУТ, т.е. до 31.09.2001 година. Неприложима е и възможността за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, която изисква строежът да е изграден преди 2003 година и да има подадено заявление от собственика в срока по § 184, ал. 2. Разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ЗУТ е материалноправна. Липсата на придадено с предходна разпоредба обратно действие на същата, обосновава извод за приложимостта й занапред. Нормата е допълнение на условията за търпимост на незаконните строежи по § 16 от ПР на ЗУТ, като въвежда нов период – за строежи, извършени незаконно за времето от 01.07.1998 година до 31.03.2001 година, какъвто процесния не е.

Издадената заповед е в съответствие и с целта на закона, тъй като същият не допуска строителство без издадено разрешение за строеж. Извършването на незаконно строителство е тежко нарушение и премахването му е в унисон с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

С оглед на изложеното, съдът не констатира да са налице основания за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Предвид изложеното, налице е един законосъобразно издаден административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на делото следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

При този изход на делото разноски се следват на ответника по жалбата, но поради липса на направено искане от негова страна, такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. А. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 8 против Заповед № 900 от 18.10.2024 година, издадена от кмета на Община Радомир, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконно изграден строеж: „Дървен навес над съществуваща каменна чешма с размер 4,30 м/3,60 м, височина до кота било + 3,00м“, находящ се УПИ VI – 1749, кв.173 по РП на [населено място], Община Радомир, с административен адрес: [населено място], Община Радомир, Област Перник и е определен 60 дневен срок за доброволно премахване на незаконния строеж, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.