№ 3831
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110205766 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. М. М., ЕГН **********, срещу Eлектронен
фиш, Серия К, № 4902772, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, бланкетна по своя характер, се отправя молба към съда
обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен,
незаконосъобразен и съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа
депозираната жалба по изложените в нея съображения. В допълнение сочи, че
спазва всички ограничения, въведени с пътни знаци, като в конкретния случай
не е забелязал допълнителни обозначителни знаци за наличие на мобилна
камера. По изложените съображения се моли атакуваният акт да бъде
1
отменен като необоснован, незаконосъобразен и издаден в нарушение на
материалните и процесуалните правила.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от
юрк.Бонев, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна
власт. В дадения ход по същество процесуалният представител излага
съображения за законосъобразността на обжалвания електронен фиш, като
моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 24.05.2021 г. в 19:39 ч. в гр. София на бул.”Цар Борис III” срещу №
466, с посока на движение от с.Владая към бул.“Никола Петков“, с
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с №
11743f0, била засечена скорост на движение на МПС – „........... от 74 км./ч.,
при разрешена такава – 40 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак В26,
т.е. превишение на скоростта от 34 км./ч.
Регистриран ползвател на лекия автомобил било дружество „.....“ ЕООД,
със законен представител жалбоподателят Я. М. М..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 4902772 срещу жалбоподателя М., с който последният е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
от ЗДвП. Фишът бил връчен на нарушителя на 09.04.2022 г., видно от справка
от информационната система на МВР – АИС – АНД.
От приложения към делото снимков материал - снимка №
11743F0/0096065 към ЕФ, Серия К № 4902772 (заснета с мобилната система
за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0), който е веществено
доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се
установява, че на процесната дата – 24.05.2021 г., в 19:39:19 ч., в район в гр.
София, с локация на бул.”Цар Борис III” срещу № 466, с GPS координати
42.647800, 23.210400, е измерена скорост на движение от 77 км/ч, като са
записани датата, часа (включително и секундите), посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила,
2
който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя.
От приложения към делото снимков материал се установява, че на
посочения пътен участък бил поставен пътен знак "В26" за въвеждане на
максимална скорост на движение - 40 км/ч. Последното напълно
кореспондира и с изисканата от съда и приобщена по делото в хода на
съдебното следствие справка от Столична община, Дирекция „Управление и
анализ на трафика“, ведно със схема на организацията за движението и
монтирани пътни знаци в гр. София, на бул.”Цар Борис III” срещу № 466, с
посока на движение от с.Владая към бул.“Никола Петков“ към 24.05.2021 г.,
видно от която на процесното място към датата на процесното нарушение, а
именно – 24.05.2021 г. е бил поставен пътен знак "В26", въвеждащ
максимална скорост на движение в населено място от 40 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 24.05.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” с № 11743f0 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г.
със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е преминала
последваща периодична проверка на 08.03.2021 г. От приложения по делото
протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология
е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
3
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 24.05.2021 г., Протокол №
10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо
мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1”, копие на Заповед №
8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на
електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма
от отчет, справка от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно със схема на организацията за движението и монтирани
пътни знаци в гр. София, на бул.”Цар Борис III” срещу № 466, с посока на
движение от с.Владая към бул.“Никола Петков“.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в
жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
4
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
5
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 24.05.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с № 11743f0, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
6
заснемането на всяко едно конкретно нарушение, респективно и
възраженията на въззивника в този аспект са изцяло неоснователни.
Видно от приложената към материалите на делото снимка №
11743F0/0096065 към ЕФ, Серия К № 4902772 (заснета с мобилната система
за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0), измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя е била 77 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 74 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана
при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този
смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т.
нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на 74 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 34 км./ч., което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология
и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
24.05.2021 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
материал на разположението му, с който е документирано използването му.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
бул.”Цар Борис III” срещу № 466, с посока на движение от с.Владая към
7
бул.“Никола Петков“, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката
на задействане - приближаващи автомобили, като точните GPS координати на
мястото са посочени в приложената по делото дигитална снимка.
Действително, в района на заснемане на нарушението не е имало
поставен пътен знак "Е24", който да указва, че пътното платно се регулира с
поставено АТСС. Следва обаче да се посочи, че с ДВ, бр. 54 от 2017 г. е
отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, съгласно която службите
за контрол от МВР следва да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи (АТСС). С оглед на това, към датата на извършване на процесното
административно нарушение не е съществувало задължение за поставяне на
пътен знак "Е24" в участъка от пътя, който е бил контролиран с процесното
АТСС.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че в
описания пътен участък е действало ограничение на скоростта от 40 км./ч.,
въведено с пътен знак „В26“.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
24.05.2021г. в 19:39 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
На следващо място, правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Я. М. М.,
доколкото от приложените справки от ОПП - СДВР и ТРРЮЛНЦ е видно, че
последният е управител и законен представител на дружеството "....." ЕООД,
8
което е регистрирано като ползвател на заснетия автомобил. Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. С оглед на това, че ползвател на автомобила към датата на
нарушението е било дружество "....." ЕООД, чийто управител е Я. М. М.,
законосъобразно електронният фиш е издаден срещу последния като негов
законен представител. Отделно от това, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2
ЗДвП е регламентирана процедура, при която собственикът на заснетия
автомобил може в 14-дневен срок да подаде писмена декларация до
съответната структура на МВР, в която да посочи данните на водача на
автомобила, като представи копие от СУМПС на последния. В случая
въззивникът М. не е спазил посочената разпоредба, като директно е подал
жалба в съда, поради което не са били налице основания за анулиране на
процесния електронен фиш, издаден срещу него. С оглед на това,
жалбоподателят е имал време и възможност, при желание от негова страна, да
извърши необходимата проверка и да установи кое лице действително е
управлявало автомобила на процесната дата. Като не е извършил такава и не е
посочил в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП
друго лице, което е управлявало автомобила на 24.05.2021 г., наказващият
орган законосъобразно е ангажирал именно неговата
административнонаказателна отговорност, тъй като по силата на чл. 188, ал. 2
ЗДвП се презюмира, че в случая именно законният представител е управлявал
автомобила на посочената дата.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
9
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Я. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Я. М., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 40 км/ч. за населено място, като по този начин е
подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното
ограничение за населено място, въведено със съответен пътен знак.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
В заключение, макар и да липсва искане в очертана насока, съдът намира,
че процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по смисъла
на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващия
орган за „маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
10
опасност /вредност/ в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/административно нарушение/ от съответния вид". В случая не би могло да се
говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид, отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица с
превозно средство, поради лекомислено превишаване на разрешената скорост
за движение.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
ангажирана правилно.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки
своевременно релевирането искане от юрк. Бонев, оказаната защита на
наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № 4902772, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя Я. М. М., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 (четиристотин)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Я. М. М., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5 сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12