РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. З. Зейнелова
като разгледа докладваното от Михаела А. Добрева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300601850 по описа за 2022 година
С присъда № 135 от 24.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 20215330201986/ 2021 г.,
РС Пловдив е признал подсъдимата Ц. Н. Н., родена на ***, с ЕГН:
********** за НЕВИННА в това, че в периода от 01.12.2020 г. до 17.03.2021
г. в гр. П. като родител не е изпълнила съдебно решение – Определение от
08.05.2019 г. по гражданско дело №1109/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, I бр. състав, относно лични контакти на Д. И. Д., ЕГН: ********** с
дете – относно детето му Д. Д. Д., ЕГН: **********, поради което и на
основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Срещу присъдата е постъпила жалба от частния тъжител Д. И. Д., чрез
защитницика му адв. Б. Т., като се иска отмяната й и постановяване на нова
осъдителна. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, противоречаща на
събраните по делото доказателства и на моралните ценности – поради което
била и несправедлива. Представя се и допълнение на възраженията на
жалбата.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от подсъдимата Ц. Н. Н.,
1
чрез защитника й адв. С., с който се твърди, че присъдата е правилна и
законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна и молат да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и допълнението
към нея и в становищата на страните, изразени в пледоариите пред въззивната
инстанция в с.з., и при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.08.2012 г. подсъдимата Н. родила сина си – свидетеля Д. Д. Д..
Негов баща бил частният тъжител Д. И. Д..
Първоначално подсъдимата и частният тъжител живеели и отглеждали
заедно общото си дете Д. Д.. С времето отношенията им се влошили и през
2018 г. двамата се разделили. След раздялата детето Д. Д. Д. останало да
живее при своята майка – подсъдимата Н..
През 2019 г. тъжителят Д. подал иск пред Районен съд – Пловдив за
предоставяне на родителските права, определяне на режима на лични
отношения и на местоживеенето на детето. По подадената искова молба било
образувано гражданско дело № 1109 по описа на съда за 2019 г., I брачен
състав.
На 08.05.2019 г. съдът одобрил постигната спогодба между подсъдимата
Н. и частния тъжител Д. в качеството им на страни по гражданското дело.
Съгласно спогодбата упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. Д. Д. се предоставило на подсъдимата Н. и се определило
местоживеене при майката на адрес: ****. Определен бил режим на лични
отношения между детето и частния тъжител Д. като негов баща, както следва:
всеки първи и трети петък от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя с преспиване; един месец през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; когато детето започне училище – по два
дни през зимната и пролетната ваканция на детето; в нечетна година – за три
дни по време на Великденските празници, а в четна година – за три дни по
време на Коледните празници; за рождения ден на детето – родителите да
2
празнуват заедно празника с него; бащата има право да взима при себе си
детето по желание на последното по всяко друго различно от по-горе
определеното време без ограничение, включително и с преспиване, но след
24-часово предварително предупреждение към майката. За осъществяването
на така определения режим на лични отношения частният тъжител Д.
трябвало да взима и да връща детето Д. Д. Д. от местоживеенето му при
майката. Определението, с което била одобрена спогодбата и прекратено
производството по делото, влязло в сила.
На 02.09.2019 г. тъжителят Д. сключил трудов договор с работодателя
„Д.“ ** и започнал работа като водач на тежкотоварен автомобил,
осъществяващ международни превози на стоки. Във връзка с работата си
тъжителят отсъствал често и продължително от страната, поради което не
спазвал определения в съдебното решение график за лични отношения с
детето си – свид. Д. Д. Д.. Вместо това той търсил детето, когато служебните
му ангажименти му позволявали това. Подсъдимата Н. се съгласявала
тъжителят да се среща и да взема при себе си детето и извън предвиденото в
определението от 08.05.2019 г. по гр. дело № 1109/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Въпреки това срещите между баща и син били
нерегулярни, а понякога и в продължение на месеци детето и бащата не се
виждали и чували. При желание от страна на тъжителя да разговаря по
телефона със сина си тези им контакти не били осуетявани от подсъдимата и
нейните близки.
Детето Д. Д. Д. последно посетило бащиния си дом в с. П. в периода от
** г. до ** г. То прекарало повечето време със своята баба – свид. Л. С. Д.а,
майка на частния тъжител, и по-малко със своя баща. Детето не харесало
престоя си в с. П., защото нямало приятели там, а баба му Л. С. Д.а му казала,
че родителите на новия партньор на майка му не му били истински баба и
дядо.
Преди това си посещение детето Д. Д. Д. много се било привързало към
свид. А. Д. А., която била майка на приятеля на подсъдимата Н.. Свидетелката
А. била детска учителка и имала изградени опит и подход в отношенията си с
децата, като тя помагала на свид. Д. Д. Д. и играела с него, поради което
двамата имали добри и близки отношения. Думите на свид. Л. С. Д.а по
отношение на свид. А. разстроили детето Д. Д..
3
На 30.11.2020 г. частният тъжител Д. отпътувал за Ф. Р. Г., като
управлявал композиция от влекач с марка „Скания“ с рег. № ** и ремарке с
рег. № **. Той бил командирован за период от 20 календарни дни до ** г.
включително. За пътуването му била издадена Заповед за командироване от
директор „**“ при „**“ АД. Тъжителят отсъствал от страната през целите
месец декември 2020 г. и януари 2021 г., тъй като след изпълнението на курса
на следващия ден отново бил командирован – от ** г. до ** г., после до ** г.,
от ** г. до ** г.
През целия месец декември 2020 г. тъжителят Д. И. Д. не ходил да търси
детето си Д. Д. Д. с цел да упражни правото си на лични контакти с него. През
този месец подсъдимата Н. заедно с детето все още живеели на адреса в
гр.***. На неустановена по делото дата в периода месец януари – месец
февруари 2021 г. подсъдимата Н. заедно с детето Д. Д. Д. се преместили да
живеят при дългогодишния партньор на Н. на адрес: **. Родителите на
подсъдимата останали да живеят на стария й адрес, откъдето частният
тъжител вземал детето, когато имал желание за това. Тъжителят Д. И. Д. имал
телефонните номера на родителите на подсъдимата, тъй като свид. Н. М. Н. –
баща на подсъдимата, му предавал фактически и посрещал обратно детето,
когато то ходило при баща си. Съпругата на свид. Н. почти не излизала от
жилището им към месец декември 2020 г. и следващите месеци. Въпреки това
през целия месец декември 2020 г. тъжителят Д. не само не ходил до адреса в
** да търси детето, но и не направил опити да разговаря със свид. Н. по
телефона за предаването на детето, нито бил се уговорил с подсъдимата да
отиде и да вземе при себе си свид. Д. Д. Д. за време, извън предвидения
график в съдебното решение. Едва след като разбрал, че подсъдимата Н. е
променила адреса си и живее с нов партньор, частният тъжител започнал да
търси детето Д. Д. Д., посетил старото му училище и разбрал, че то вече учи
на друго място, подал сигнали до органите на МВР, а накрая и тъжба до съда,
по която било образувано настоящото наказателно дело от частен характер.
РС Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка от
показанията на свидетелите А. Д. А., Н. М. Н., Д. Д. Д., С. П. Н., Л. С. Д.а
(частично) и П. Г. К. (частично) и от писмените доказателства – Определение
от 08.05.2019 г. по гр. дело №1109/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
I бр. състав; удостоверение за раждане на Д. Д. Д., издадено въз основа на Акт
4
за раждане № *** г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община П.; социален доклад с вх. № **г. от директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. П. за детето Д. Д.Д.; справка от ТД на НАП – Пловдив за
актуално състояние на действащи трудови договори за частния тъжител Д. И.
Д.; служебна бележка с вх. ** г. от ръководител на **, ведно с приложения
към нея – 4 броя заповеди за командировка, издадени от директор „**“ при
„**“ АД; писмо с вх. № ** г. от изпълнителния директор на „**“ АД; трудов
договор № **г. между „** като работодател и Д. И. Д. като работник;
международен паспорт на Д. Д. Д. с № *, издаден от МВР П.
При така възприетата фактическа обстановка и доказателствен анализ,
РС Пловдив е приел за установено, че по делото не е доказано подсъдимата Н.
да е извършила престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, в което е обвинена по
частен ред и я е оправлад. Изложени са мотиви, че изпълнителното деяние на
престъплението представлява поведение, което обективно има за резултат
неизпълнение на съдебното решение относно лични контакти с дете и
представлява обективирания отказ на дееца да изпълни решението, а от
субективна страна деянието трябва да е осъществено виновно и при форма на
вината умисъл. Такова поведение на подсъдимата Н., което да е годно да се
квалифицира като изпълнително деяние на престъплението, за което е
обвинена, не се е доказало по делото, при описаните в тъжбата и
допълнението към нея фактически рамки от обвинението – липсвал конкретен
случай, когато съдебното решение да не е било изпълнено по причина
промяна в адреса на подсъдимата и детето, поради което
първоинстанционният съд, освен това прави извод и че не са
настъпилисъставомерните обществено опасни последици от препятстване
упражняването на личните контакти с дете; липсва конкретен отказ от страна
подсъдимата, липсва доказано активно поведение на тъжителя по явяване на
конкретно място с искане да му бъде предадено детето, като за подсъдимата
не е съществувало задължение тя да заведе детето при баща му. Така
първоинстанционният съд е приел, че тъжителят предвид доказаните му
служебни ангажименти сам се е отказал да упражнява правото си на лични
отношения през инкриминирания период. Райнният съд за да направи горния
извод е обсъдил и обстоятелството, че на посочения в съдебното решение
адрес, след промяната на местоживеенето на майката, са останали да живеят,
както и преди, нейните родители, баща й с когото тъжителят обикновено
5
комуникирал по повод осъществяване контактите си с детето, а през
инкриминирания период се е намирала постоянно и майка й, която предвид
пандемичната обстановка избягвала да излиза извън апартамента, както и
обстоятелството, че същите не са променяли осмен местоживеенето си, така и
телефонните си номера.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на тъжителя. Възраженията
са развити в жалба и допълнение към нея и поддържани в пледоарията на
повереника на тъжителя пред въззивната инстанция, а въззивният съд ги
намира за неоснователни.
Твърди се от жалбоподателя, че присъдата е незаконосъобразна, но не
се излагат конкретни нарушения на закона, допуснати от
първоинстанционния съд, а въззивният не установи такива нито от
процесуално, нито от материалноправно естество.
Доводът на жалбоподателя, че присъдата противоречала на моралните
ценности, въззивният съд намира за голословен, доколкото това е
единствената формулировка на това твърдяно нарушение, и липса на
конкретизацията им.
Основното възражение в жалбата и допълнението към нея касае
доказателствата по делото. За да подкрепи с конкретика твърдението, че
присъдата противоречи на събраните по делото доказателства,
жалбоподателят се възпротивява на кредитирането на показанията на
свидетелите Н. и А. и на отказа на съда да възприеме за достоверни
показанията на свидетелите Д.а и К., като излага в допълнението на
въззивната жалба аргументи, които са били представени от повереника на
тъжителя и в пледоариите по същество пред първата инстанция. Тези
възражения са намерили подробени мотивирен отговор в мотивите на
първоинстанционната присъда, въззивният съд ги възприема изцяло и не
намира за нужно да ги преповтаря.
При самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и
възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа
обстановка и съпоставката й с тази изградена и обсъдена от РС Пловдив,
въззивният съд не намери основание да я коригира – и като я прие за
правилно установена, от правна страна, счете преценката на
първоинстанционния съд за съставомерността на деянието, описано в
6
тъжбата, инициирала наказателното производство – за правилна и
законосъобразна.
Въз основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на
присъдата, и като не установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други,
които да обосновават отмяната й, Пловдивският Окръжен съд прецени, че
присъдата в наказателната ѝ част следва да се потвърди.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 135 от 24.06.2022 г. по н.ч.х.д. №
20215330201986/ 2021 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7