Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                        30.06.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 22.06.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №624 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължима сума по фактура на стойност 2730,00лв., както и с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 540,69лв. Претендират се и направените разноски по делото.

Исковете са предявени от “БУЛМЕД-2000” ЕООД гр.София срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, между страните са действали договори за търговска продажба на медицински изделия и принадлежности, във връзка с които ищецът е издавал на ответника фактури. В хода на съдебното производство по гр.дело №5549/2019г. по описа на РС-Стара Загора, предмет на което е било вземането по фактура №**********/15.05.2018г. ответникът е направил възражение за извършено от него частично плащане по фактурата в размер на 2730,00лв. Първоначално ищецът е отнесъл това плащане към по-старото задължение на ответника, а именно по фактура №**********/25.01.2018г., но тъй като ответникът изрично е посочил кое задължение иска да погаси, то задължението по по-старата фактура -  №**********/25.01.2018г. в размер на 2730,00лв. е останало неплатено. Ищецът правил многократно опити за уреждане на отношенията му с ответника във връзка с плащането на фактурата, но плащане не постъпило. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2730,00лв. - главница, представляваща задължение по фактура №**********/25.01.2018г., 540,69лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2018г. до 10.02.2020г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възразява срещу претендирания размер на разноските за адвокатското възнаграждение, като твърди, че същото е прекомерно и не е изчислено съобразно нормативната уредба. Не възразява срещу направените доказателствени искания от ищеца, не прави доказателствени искания. Претендира разноските по делото.  

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: фактура №**********/25.01.2018г., Протокол №**********/25.01.2018г. се установява, че страните са в договорни отношения, като ищецът е доставил на ответника стоки, за които е издал фактура на стойност 2730,00лв. Фактура №**********/25.01.2018г. и Протокол №**********/25.01.2018г. са подписани от представител на ответника, като на фактурата е отразен срок за плащане 25.02.2018г.

Ответникът не е изложил възражения за плащане на сумата по фактурата или за недължимост на тази сума. Не е оспорил извършената доставка на стоки. Преди откритото съдебно заседание по делото ответникът е представил три броя платежни нареждания от 19.06.2020г., с които се превежда по сметка на ищеца сумата по фактурата, претендираната сума за мораторна лихва и сумата за законна лихва до датата на плащането. С тези платежни нареждания на практика ответникът е признал задължението си.

От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е търговска сделка, за която не се изисква форма за действителност. Фактурата, издадена във връзка със сключената сделка представлява вторично доказателство, доколкото съдържа елементи от сделката – предмет, единични цени, крайна цена, подписи на страните. Поради тази причина съдът приема за установено, че действително между страните са налице договорни отношения, в изпълнение на които ищецът е продал стоки на ответника и е издал процесната фактура за стойността на тези стоки. Стоките са получени и одобрени от ответника. С тези си действия ответникът се е задължил да заплати стойността на стоката, което не е направил. Неплатената стойност по процесната фактура към момента на завеждане на делото възлиза на 2730,00лв. Едва след завеждане на делото ответникът е заплатил стойността на фактурата, което обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното и с оглед извършеното плащане съдът следва да отхвърли предявения иск за главница като погасен чрез плащане.

Относно акцесорния иск за заплащане на мораторната лихва, съдът намира, че с оглед забавеното плащане на главницата и разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, ответникът дължи и лихва за забава. Претенцията е за сумата от 540,69лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2018г. до 10.02.2020г., която сума е изплатена от ответника с платежно нареждане от 19.06.2020г. – след завеждане на исковата молба. Поради тази причина и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да отхвърли иска за мораторна лихва като погасен чрез плащане.  

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Независимо, че съдът отхвърля предявените искове, то е бил налице правен интерес от завеждането им, тъй като плащането на дължимите суми е станало непосредствено преди откритото по делото съдебно заседание. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за държавна такса в размер на 130,83лв. и адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което е в размер на 864,00лв. с ДДС. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК “Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.” Чл.36 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съветВисшия адвокатски съвет. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от посочената наредба в настоящата й редакция, за защита по дела с определен интерес при интерес от 1000лв. до 5000лв. минималното адвокатско възнаграждение е 200,00лв.+6% за горницата над 1000лв. Така за предявените искове в настоящото производство се получава минимално адвокатско възнаграждение в размер на 336,24лв. Съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Искът е за парично вземане за главница по фактура и мораторна лихва. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Процесуалният представител на ищеца е подал искова млоба, присъствал е на едно съдебно заседание. Поради тази причина съдът следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв., като бъде добавен и ДДС – 70,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “БУЛМЕД-2000” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, кв.“Бели брези“, ул.”Хайдушка гора”, №59-61, представлявано от Людмил Борисов Първанов срещу МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“ №2, представлявано от проф.д-р Йовчо Петков Йовчев, иск за заплащане на сумата от 2730,00лв. - главница, представляваща задължение по фактура №**********/25.01.2018г., 540,69лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2018г. до 10.02.2020г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез плащане.

ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.“Ген.Столетов“ №2, представлявано от проф.д-р Йовчо Петков Йовчев да заплати на “БУЛМЕД-2000” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, кв.“Бели брези“, ул.”Хайдушка гора”, №59-61, представлявано от Людмил Борисов Първанов, направените разноски по делото в размер на 550,83лв. /петстотин и петдесет лева и 83 стотинки/ за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***.

 

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: