Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № 672 от 12.10.2011г., постановена по НОХД № 530/2011г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия К. М. А. за невинен в това, че през лятото на 2009г. на неустановена дата, в с. В., общ. Г. О., извършил действия, изразяващи се в целувки по дупето, половия орган и гърдите на А.С., както и допир с половия член до вътрешната част на бедрата на същата, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст – А.С.С. на 9 г. от с. В., поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 149 ал. 1 НК. На основание чл. 190 НПК разноските по делото са оставени за сметка на държавата. Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при ГОРП, в които се навеждат оплаквания за неправилност на присъдата. Сочи се, че районният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и е дал превес на показанията на лица, които не са съпричастни към случая. От друга страна не бил извършил задълбочена преценка на показанията на пострадалата и нейната майка, както и на изготвените в процеса експертни заключения. Отправя се искане до окръжния съд да отмени изцяло атакуваната присъда и да постанови друга, с която подс. А. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 149 ал. 1 НК. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа подадения протест като прави оплакване по повод на оценъчната дейност на съда по доказателствата. Прави собствен анализ на доказателствената съвкупност, с който мотивира искането си за отмяна на оправдателната присъда и постановяването на нова, осъдителна присъда. Служебният защитник на подсъдимия оспорва подадения протест като смята, че районният съд е извършил правилна преценка на доказателствата. Смята, че присъдата не може да почива на предположения и съмнения, поради което моли окръжния съд да потвърди атакуваната присъда. Подсъдимият в личната си защитата и в последната си дума заявява, че не е извършил престъплението и моли присъдата на ГОРС да бъде потвърдена. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания в протеста на прокуратурата, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът е подаден в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същият се явява процесуално допустим. При извършената служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на наказателното производство ВТОС констатира наличието на такива, както във фазата на досъдебното производство, така и при постановяване на присъдата и изготвяне на мотивите към нея от първата инстанция. Част от тези нарушения са от категорията на абсолютните, които винаги опорочават постановения съдебен акт, а друга част са от категорията на оценъчните, които следва да се преценят дали нарушават правото на защита на подсъдимия. Срещу подсъдимият К. А. е внесен обвинителен акт в РС Г. О. за извършено от него престъпление по чл. 149 ал. 1 НК, изразяващо се в това, че през лятото на 2009г. на неустановена дата, в с. В., общ. Г. О., извършил действия, изразяващи се в целувки по дупето, половия орган и гърдите на А.С., както и допир с половия член до вътрешната част на бедрата на същата, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 – годишна възраст – А.С.С. на 9 г. от с. В.. В обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че през лятото на 2009г. подсъдимия „започнал да вика А. при себе си с думите „Ела да ти целувам дупето”. Обещавал й срещу това малки суми пари.” След това се сочи, че в дама /обора/ А. карал пострадалата „да се качи на един чувал”, „карал я да си събуе гащите, след което я целувал до дупето и отпред по половите органи, както и по гърдите. Веднъж се случило да допре половия си член до вътрешната страна на бедрата й…”. „Самата А. не може да уточни колко често и точно на кои дати е ставало това, но било повече от 4 – 5 пъти”. Настоящият въззивен състав намира, че така изготвен обвинителен акт не удовлетворява стандарта на чл. 246 ал. 2 и ал. 3 НПК и създава пречки пред пълноценното реализиране на правото на защита на подс. А.. Известно е в теорията и съдебната практика, че обвинението представлява единство от две части: фактическа страна, в която се излагат релевантните факти, обуславящи състава на престъплението и юридическа страна, в която се сочи правната квалификация на деянието. Съгласно изискванията на процесуалния закон, за да бъде гарантирано правото на защита на обвиняемия следва да е налице пълно съответствие между двете части на обвинението /фактическата и юридическата/. Значимият проблем в случая е същественото разминаване между фактическите констатации, така както са изложени в обстоятелствената част, с диспозитива на обвинителния акт, установяващ рамката на обвинението в съдебната фаза на процеса. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт прокуратурата навежда факти за няколко отделни деяния, имащи признаците на блудствени действия, извършени в различни времеви периоди. Самата глаголна форма, която прокуратурата използва, за да изложи правнорелевантните факти показва продължителност в темпорално отношение на извършваното от подсъдимия. Наред с това, в обстоятелствената част на акта видимо са отграничени отделни престъпни прояви на А.. След като са описани част от действията на подсъдимия се сочи, че „веднъж се случило да допре половия си член до вътрешната страна на бедрата й”, а по нататък, че това е ставало „повече от 4 – 5 пъти”. Същевременно, в диспозитива на обвинителния акт е формулирано обвинение, че гореописаните блудствени действия да са извършени през лятото на 2009г. на една дата и то неустановена по делото. От това следва, че в заключителната част на акта си, представителят на прокуратурата е квалифицирал поведението на подсъдимия като едно деяние, включващо поредица от действия, извършени в определен момент, обединени и подчинени на конкретно решение за изпълнението на конкретна цел. Това очевидно противоречи и несъответства на изложената в акта фактология, чрез която се разкриват признаците на отделни деяния на подсъдимия, извършени в различни периоди и подчинени на отделно взети решения и доколкото се отнасят до едно лице са индиция за продължавано престъпление, за каквото изобщо не е загатнато в обвинителния акт. Независимо от горното, в обстоятелствената част на прокурорския акт липсва пълно описание на субективната страна на престъплението, както на конкретната проявна форма на вината, така и на специфичната цел, която дееца преследва. Представителят на обвинителната власт се е задоволил декларативно и формално да посочи, че от изложеното в акта намира А. да е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното престъпление. В обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено, в какво се изразява умисъл у А. и в какво специалната му цел, която преследва /да възбуди или удовлетвори полово желание/. Не е посочено също, въз основа на кои обективни характеристики на деянието е прието тяхното наличие. Още по малко са изложени аргументи защо му се повдига обвинение да е целял в кумулативност двете алтернативи на специалната цел по чл. 149 ал. 1 НК. Коментираните нарушения на правилата на чл. 246 ал. 2 и ал. 3 НПК имат характера на съществени, по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК, предвид задължителните предписания по приложението на закона, дадени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Създадената с обвинителния акт неяснота дали повдигнато обвинение на А. касае еднократна престъпна деятелност по чл. 149 ал. 1 НК или нещо повече, както и с какви точно действия конкретно е осъществено престъплението, препятства възможността на подсъдимия за ефективно упражняване на процесуалните му права в съдебната фаза на процеса и води винаги до ограничаването им. Допуснатите нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство са продължени и от ГОРС като съдията – докладчик вместо да упражни правомощията си по чл. 249 НПК е допуснал да бъде разгледано в съдебна фаза обвинение, което страда от съществени пороци и по този начин е мултиплицирал недостатъците във всеки следващ стадий на съдебния процес. Наред с пренесените от досъдебната фаза на процеса пропуски, районният съд на свой ред е допуснал съществени процесуални нарушения при първоинстанционното гледане на делото. При изготвянето на мотивите към присъдата съдът не е изпълнил процесуалните си задължения произтичащи от чл. 305 ал. 3 НПК. Съгласно тази разпоредба в мотивите на присъдата се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В своите мотиви първостепенният съд изобщо не е посочил кои обстоятелства приема за установени, а е изброил какво е заявил всеки един от свидетелите т.е. преразказал е техните показания без да изведе от тях релевантните фактически констатации. Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия, от които е коментирал само декларативните му изявления, че не се признава за виновен. Следва да се обърне внимание на районният съд, че правото на защита на подсъдимия включва не само защита спрямо правната квалификация на деянието, но и защита по отношение на фактите и обстоятелствата, приети за установени от съда. Непосочването на установените по делото обстоятелства лишава подсъдимия от възможността да се защитава срещу факти, а това от своя страна всякога предстаÔлява съществени нарушение на процесуалните му права. На следващо място следва да се отбележи, че не е направен задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, нито по отделно, нито в тяхната съвкупност. Районният съд се е задоволи да отграничи показанията на свидетели в две групи като декларативно е дал вяра на едната от тях без да изложи аргументираната си позиция за това. Формално са обсъдени обясненията на подсъдимия като съдът изобщо не си е дал труда да ги интерпретира в нужната дълбочина с останалия доказателствен материал. От друга страна съдът си е позволил да се позовава и да коментира „обяснения” на подсъдимия дадени в стадия на съдебните прения, на който стадий от съдебната фаза на процеса е недопустимо да се събират доказателства. Тези пропуски в дейността на съда имат своя генезис в допуснатите в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които в крайна сметка са рефлектирали върху крайния съдебен акт. А такъв акт, непосочващ установените от съда обстоятелства и несъдържащ анализ досежно съществуващите противоречия в доказателствата носи характеристиките на безмотивност. Последното представлява абсолютно нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на съдебния акт. Въпреки, че постановената присъда е оправдателна, допуснатите в хода и на двете фази на наказателния процес съществени процесуални нарушения правят невъзможни обсъждането, проверката и преценката от страна на въззивния съд на първоинстанционния акт по същество и наведените от страните доводи в тази насока. Тези процесуални нарушения напълно лишават подсъдимия от възможността да организира защитата си. В тази връзка неяснотата по фактите, разкриваща се още в обстоятелствената част на обвинителния акт, се отразяват негативно върху процесуалните права на подсъдимия и в друг аспект, който е свързан с правилото за „non bis in idem”. Този принцип, според константната съдебна практика се прилага с оглед на фактите предмет на приключило или висящо наказателно производство, а не с оглед тяхната правна квалификация т.е. тъждество на престъплението по смисъла на чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК е налице, когато става въпрос за същата дейност. Ето защо при тази оскъдна и неясна фактология по делото съществува реалната опасност за подс. А. да бъде отново подложен на наказателно преследване за факти, които би следвало да са известни на органите на досъдебното производство, но поради това, че в пределите на своята компетентност, те не са взели необходимите мерки за тяхното установяване, обективно се възпрепятства действието на правилото „не втори път за същото”. Доказателствените затруднения, пред които са изправени органите на разследването, не следва да се толерират в случая и да се занижават критериите за доказаност в процеса, защото закона е дал достатъчен процесуален инструментариум на същите за сигурното и категорично установяване на правнозначимите факти по делото. Изложеното до тук налага отмяната на протестираната присъда, тъй като същата е постановена при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал. 3 т.1 и т. 2 НПК, които са от категорията на отстраните. Доколкото част от тях са допуснати още на досъдебната фаза, то делото на основание чл. 334 т. 1 пр. 1 във вр. чл. 335 ал. 1 т. 1 НПК следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане, който следва да отстрани констатираните нередовности в обвинителния акт като се прецизира обвинението по време, място и начин на извършване на инкриминираното престъпление. С оглед основният принцип в наказателния процес за разкриване на обективната истина, следва да се проведе допълнително разследване, за да се установят с нужната степен на доказаност и достатъчност фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността на процесното престъпление. Водим от горното и на основание чл. 335 ал. 1 т. 1 НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда № 672 от 12.10.2011г., постановена по НОХД № 530/2011г. на Горнооряховския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районна прокуратура – Г. О.. Решението не ´одлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |