№ 3512
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502935 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 9119/31.05.2023 г., постановено по гр.д. № 29722/2021 г.
по описа на СРС, 45 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение №
20835/15.12.2023 г., са уважени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С. Г. К., ЕГН **********, да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
****, аб. № 222725, суми, както следва:
815,05 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането;
218,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 07.05.2021 г. върху главницата за топлинна енергия;
15,37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането;
3,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2018 г. до
07.05.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
С решението са отхвърлени:
искът за главница за топлинна енергия за сумата от 711,17 лв. – разликата
над уважената сума от 815,05 лв. до първоначално предявената в размер
на 1526,22 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.;
искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
сумата от 101,11 лв. – разликата над уважената сума от 218,71 лв. до
първоначално предявената в размер на 319,82 лв.
С решението е разпредЕ. и отговорността за разноски, като ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 725,38
лв. – разноски съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – С. К., чрез назначения
особен представител адв. К..
Въззивникът поддържа, че по делото не е доказано наличие на
облигационно отношение между страните. Оспорени са изслушаните в
първоинстанционното производство заключения по СТЕ и ССчЕ, като
въззивникът е посочил, че вещите лица са работили с документи, които не са
сред кориците на делото. Оспорена е доказателствената стойност на
съобщенията към фактури. Моли съда решението на първоинстанционния съд
да бъде отменено, а исковете – изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на
районния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
2
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в
осъдителната част. В частта, с която част от исковите претенции са
отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба (уточнена с молба
от 16.09.2021 г.), с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С. Г. К., ЕГН **********, да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
****, аб. № 222725, суми, както следва:
1526,22 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането;
319,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 07.05.2021 г. върху главницата за топлинна енергия;
15,37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
3
датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането;
3,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2018 г. до
07.05.2021 г. върху главницата за дялово разпределение.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената
топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния
период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер
на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на
погасителната давност, ако твърди такива.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният
съд намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от представените по
делото доказателства, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
4
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
5
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е С. Г. К.. Аргументите за това са следните:
По делото е представено Писмо от Столична община – район Люлин с
рег. индекс при ищцовото дружество П-14803/03.01.2018 г., от което е видно,
че с Договор за покупко-продажба от 06.12.1990 г., издаден въз основа на
Заповед № ДИ-03-1186/17.08.1990 г. ап. 72, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ****, е продаден на Г.С.К. и Д.И.Т..
6
Видно е от Договор за доброволна делба от 30.04.1991 г., че в дял на
Г.С.К. е предоставен в собственост и владение следният недвижим имот: ап.
72, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****. Договорът е с нотариална
заверка на подписите и не е оспорен от ответника.
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
182, том XXXI, дело № 5993/1991 г. от 17.05.1991 г. на първи нотариус при
Софийска нотариална служба към Втори районен съд – София, от който се
установява, че Г.С.К. е дарила на брат си Б.С.В. процесния недвижим имот.
Установява се от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83,
том XXXXII, дело № 8105/1993 г. от 15.04.1993 г. на първи нотариус при
Софийска нотариална служба към Втори районен съд – София, че Б.С.В. е
продал на сестра си Г.С.К. процесния недвижим имот.
Като писмени доказателства са събрани и Молба от ДСК за вписване на
законна ипотека върху процесния имот, както и Нотариален акт от
25.10.1991 г. за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот.
От Удостоверение за наследници от 10.08.2021 г. се установява, че
наследници на Г.С.Т., разведена, починала на 02.06.2018 г., е С. Г. К. – син.
При липса на данни за последващо отчуждаване на имота, както и за наличие
на вещни права върху същия в полза на трети лица, собственик на процесния
имот е именно ответникът по делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в момента на придобиване на процесния имот е
възникнало облигационното отношение с топлопреносното предприятие и за
С. К. е възникнало задължението за заплащане на доставената и потребена
топлинна енергия по отношение на процесния имот, в т.ч. както
нововъзникналите задължения, така и тези, които вече са възникнали към
момента на смъртта на наследодателя. Следователно за процесния период
именно ответникът въззивник е задължен за цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е
установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното
производство, както и от изслушаното заключение по назначената
съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния
имот през процесния период е реално консумирана топлинна енергия на
7
стойност 1526,22 лв., включваща сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване. В експертизата изрично е посочено, че в имота не е имало
монтирани отоплителни тела, съответно не са били монтирани
топлоразпределители. В имота липсвал и водомер и разходът за топла вода се
изчислявал на база 2 броя потребители при норма 140 л на потребител за
денонощие. Видно е от същата, че са приспаднати технологичните разходи за
сметка на топлопреносното дружество и не е начислявана такса мощност. ФДР
в процесния период е „Техем Сървисис“ ЕООД, а изчисленията на същия са в
съответствие с нормативните изисквания. Установява се от експертизата и от
представените от третото лице помагач индивидуални справки за двата
отоплителни сезона, че в процесния период са начислявани суми за топлинна
енергия по прогнозно потребление, след което в края на всеки отоплителен
сезон е отчетено реалното потребление на топлинна енергия. В тази връзка
въззивният съд счита, че заключението на съдебнотехническата експертиза
установява точния размер на реално потребената ТЕ в процесния имот за
претендирания период.
Въззивният съд кредитира така изготвеното експертно заключение по
допуснатата експертиза. За установяването на доставено количество топлинна
енергия до топлоснабдения имот са необходими специални познания, поради
което законосъобразно съдът е допуснал и назначил съответната експертиза.
При изготвянето вещото лице се е запознало с материалите, приложени по
делото, и е извършило съответна справка на място в „Топлофикация София“
ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Съдът няма основание да се съмнява в
компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, както и в
правилността на даденото заключение.
Въззивният съд намира за установено, че сградата, в която се намира
процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение. Сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Това не съставлява нарушение на чл. 13
от Директивата на ЕС 2006/32/ЕО – транспонирана в българското
законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /пар. 3 от ДР на ЗЕЕ/,
според който в сметките следва да се включва само реално потребената
8
енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на разпоредбата на чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на
двете страни по правоотношението – потребителят може да заплати както
повече, така и по-малко от изразходваната за месеца енергия, респ.
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-
малко количество от заплатената му топлинна енергия. В крайна сметка обаче
с последната изравнителна сметка отношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия
за целия отчетен период. Този принцип не се накърнява и при служебно
изчисление на топлинната енергия, отдадена за конкретния апартамент. В
случая за процесния период на дружеството, извършващо дяловото
разпределение, е съставило главни отчети, подписани от потребителя.
Възражението на въззивника, че при изготвянето на експертизите вещите
лица са ползвали документи, които не се намират между кориците на делото, е
неоснователно.
Съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК при възлагане на експертизата съдът
задължително посочва предмет и задача на същата. Разпоредбите на чл. 195 и
сл. ГПК не регламентират изискване материалите, които се предоставят на
вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото.
Изготвянето на експертиза, респективно даване на пълни и обосновани
отговори с оглед конкретния предмет на делото, може да обуслови
необходимостта вещото лице да извърши на проверка на материали,
намиращи се при страната, или да изиска други такива, ненамиращи се между
кориците на делото, което не води до нарушаване правото на другата страна за
участие в делото – в този смисъл Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. №
199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение
№ 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., Т. К., ІІ Т.О. на ВКС. В
процесния случай е допуснато изслушване на СТЕ по поставена задача от
ищеца в исковата молба, която включва отговор на поставените въпроси след
запознаване на наличната документация в „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД. В този смисъл, запознавайки се със съответните
документи и изготвяйки заключението си, взимайки предвид и тях, вещото
лице в пълнота е изпълнило поставената му от съда задача. Същото важи за
заключението по съдебносчетоводната експертиза.
9
По отношение на оспорването на доказателствената стойност на т.нар.
„съобщения към фактури“ въззивният съд следва да посочи, че за
дължимостта на претендираните вземания са ангажирани редица писмени
доказателства, както и заключения на две експертизи, като нито
първоинстанционният съд, нито въззивният градят изводите си изключително
въз основа на тези извлечения. По тези съображения неоснователно се явява и
възражението на въззивника, че ищецът не е доказал счетоводните записвания
да са редовни – по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на
исковите претенции на ищеца.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че протоколите за
отчитане на индивидуалните уреди не са представени по делото. Същите са
взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключението по
съдебнотехническата експертиза, съответно са взети предвид и от
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение.
Въззивникът не е релевирал конкретни оплаквания по отношение на
определените от районния съд размери на главниците за топлинна енергия и за
дялово разпределение, както и по приложението на института на
погасителната давност. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото във въззивната жалба, когато контролира правилността на
решението, поради което въззивният съд не следва да обсъжда
първоинстанционното решение по тези въпроси. Следва да се отбележи, че
съдът не констатира наличие на императивна правна норма, чието
приложение следва да приложи служебно. В този смисъл Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
Следователно първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от настоящото производство право на разноски има
въззиваемият. Същият е заплатил държавната такса в производството в размер
на 25 лв., макар да е въззиваем, поради което същата следва да му бъде
възстановена изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е претендирал заплащането
на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова не следва да
10
се присъжда. Подаденият отговор на въззивната жалба е абсолютно
бланкетен, като по време на проведеното публично съдебно заседание не е
изпратен процесуален представител, а молба за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на страната изобщо не е подавана. Поради което и
съдът приема, че не са налице доказателства, които да обосноват извод за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9119/31.05.2023 г., постановено по гр.д. №
29722/2021 г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 25 лв. –
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11