РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Кнежа, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20231430100296 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от Ал. Ал. – изп. директор и Ив. Ив. Еп. –
председател на УС, чрез юрк. Ф. И., срещу Е. Й. Л., с която се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 4 908.04 лв., от които:
4 147.92 лв. – главница за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год.,
734.21 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 год. до 05.12.2022 год.,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до
изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“ – 21.19 лв.
главница за периода от м. 11.2019 год. до м. 04.2021 год. и 4.72 лв. мораторна
лихва за периода 31.12.2019 год. – 05.12.2022 год., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до изплащане на
вземането.
В молбата се твърди, че на 29.12.2022 год. ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника – ответник в настоящото производство, което било уважено
1
и била издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. дело № 144/
2023 год. по описа на РС – Кн.. Посочва се, че със съобщение на съда ищецът
е бил уведомен за възможността да предяви установителен иск в едномесечен
срок, което обусловило правният му интерес от предявяване на настоящата
искова претенция.
Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ
и като такъв е длъжен да монтира средства за дялово разпределение на
отоплителните тела и да заплаща цена за топлинна енергия. Твърди се, че
ответникът се е възползвал от доставяна от ищцовото дружество ТЕ през
процесния период за топлоснабден имот в гр. С., но до момента не е погасил
задължението си. Сочи се, че собствениците в СЕС, в която се намира имота
на ответника, са сключили договор за извършване на услуга за дялово
разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД, като след 2020 год. услугата
се е предоставяла от „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********. Твърди се, че сумите
за ТЕ за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата, на база на
реален отчет на уредите за дялово разпределение.
В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на
паричното задължение за реално потребена ТЕ за периода 01.05.2019 год –
30.04.2021 год., ведно със законната лихва, както и сума за дялово
разпределение за периода м. 11.2019 год. – м. 04.2021 год. заедно със законна
лихва. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в
заповедното производство.
Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени
искания за допускане на СТЕ и ССчЕ, както и за привличане на трето лице –
помагач, а именно „ДИРЕКТ“ ЕООД – гр. С..
С разпореждане от 13.04.2021 год. съдът е изпратил със съобщение по чл.
131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване
на ответника Е. Й. Л. и същата е получила книжата по делото.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника – адв. В.
Т. от САК, е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на така предявените искове. Твърди се, че на
2
17.08.2022 год. ответницата се е разпоредила с правото си на собственост
върху процесния имот, като във връзка с разпоредителната сделка е направила
справка при ищеца за всички дължими суми към м. август 2022 год. и след
като задълженията й били определени по размер от служител на ищцовото
дружество, с преводно нареждане от 11.07.2022 год. е платила по банков път
сума в размер на 3 955.74 лв. С така направеното плащане отв. Е. Л. счита, че
е уредила облигационните си отношения с ищеца. Отделно от това навежда
доводи за частично погасяване по давност на сумите за топлинна енергия за
процесния период. Оспорва дължимостта на обезщетението за забава върху
главницата в претендирания размер, както и претенцията на ищеца за цена на
услуга за дялово разпределение и лихва за забава върху това вземане.
Ответникът не оспорва, че до имота е било доставено твърдяното количество
топлинна енергия, поради което счита за ненужно допускането на СТЕ.
Претендира разноски по делото. Представя писмени доказателства.
Ищцата – р. пр., не се явява и не се представлява в съдебното заседание.
Ответникът – р. пр., не изпраща представител в о.с.з.
Третото лице – помагач – р. пр., не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Видно от материалите по делото, пред Софийски РС е било образувано ч.
гр. дело № 71135/ 2022 год. въз основа на постъпило на 29.12.2022 год.
заявление от „Топлофикация София“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е. Й. Л., производството по
което с Определение № 1530 от 13.01.2023 год. било прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на РС – Кн.. Пред последния е образувано частно
гражданско дело № 144 по описа за 2023 год.
Безспорно е, видно от издадената в производството по ч. гр. дело № 144/
2023 год. Заповед № 95 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 15.02.2023 год., че срещу длъжника Е. Й. Л. в полза на ищеца е издадена
Заповед да изпълнение за сумите: 4 147.92 лв. – главница, ведно със законна
лихва, считано от 29.12.2022 год. до изплащане на вземането; мораторна
3
лихва в размер на 734.21 лв. от 15.09.2020 год. до 05.12.2022 год.; сума в
размер на 21.20 лв. и лихва от 4.72 лв. за периода от 31.12.2019 год. до
05.12.2022 год. Паричното вземане е за доставена, но неплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
общ. И., ж.к. „***“ бл. ***, вх.*, ап.**, инсталация **********/ аб.№ 121819.
Не се спори и се установява от приложеното дело на РС – Кн., че в срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу Заповедта за изпълнение и
съдът е указал на „Топлофикация София” ЕАД, че в едномесечен срок от
уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си.
В отговора на исковата молба ответницата сочи, че се е разпоредила с
правото си на собственост върху процесния имот на 17.08.2022 год. и по
повод сделката е направила справка в „Топлофикация София“ ЕАД, като
поискала да плати всички дължими суми до м. август 2022 год. Твърди, че
задълженията й били определени по размер от служител на дружеството и с
преводно нареждане от 11.07.2022 г. е заплатила по банков път сумата от
3 955.74 лв., с което счита, че е уредила облигационните си отношения с
ищеца. Твърди, че при справката други суми за плащане на са й били указани.
Наред с това, прави възражение за частично погасяване на претендираните
суми по давност., т.е. всички задължения, чийто падеж е настъпил преди
29.12.2019 год. Оспорва претенцията на ищеца за цена на услуга дялово
разпределение и лихва за забава върху това вземане, тъй като задължението
не е уредено с падеж в ОУ на ищеца и до ответника не е отправяна покана за
доброволно изпълнение, поради което не е изпадала в забава за плащане на
сумата от 21.19 лв.
По същество ответникът не оспорва, че до имота е доставено твърдяното
от ищеца количество топлинна енергия.
Не се спори между страните, че ответникът Е. Й. Л. е била собственик на
процесния имот до 17.08.2022 год.
От представения и приет като доказателство по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 91, том ІІ, рег.№ 5067, дело № 226 от 2022
год. на Диана Танев – нотариус с район на действие СРС, с рег.№ 264 на НК, е
видно, че ответникът Е. Й. Л. е продала собствения си недвижим имот,
придобит по наследство, а именно апартамент № 39, находящ се в гр. С., р-н
И.,, ж.к. „***“ (м. Гара И., бул. „***“, по документ за собственост), в
4
жилищната сграда – блок № ***, вх. „*“, ет. *.
Ответникът, в качеството си на наследник и собственик на
топлоснабдения имот до дата 17.08.2022 год., за процесния период (от
01.05.2019 год. до 30.04.2021 год.) е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1
от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителни тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда,
определени в Наредба № 16-334/ 06.04.2007 год.
Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр. С.. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник.
С оглед на изложеното, ищецът следва да установи, че ответникът е
ползвал топлинната енергия, доставена за процесния имот за съответния
период.
С молба с вх.№ 2827/ 12.09.2023 год., депозирана преди първото по
делото с.з., ответникът моли съда да не бъде допускана СТЕ, тъй като не
оспорва, че до имота е доставяна топлинна енергия в посоченото количество.
Не възразява по допускането на ССчЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага
категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор
за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това
число и ответника, в качеството му на собственик на имота, придобит по
наследство. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по
делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответникът е собственик на апартамент № 39 във вход „Б“ в сградата и
поради това има качество на потребител по смисъла на пар. 1, т.2а от ДР на
ЗЕ и на основание на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
5
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е
ирелевантно (а в случая е ползвана такава енергия, както и топла вода),
доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и
продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл. 150, ал.1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради – етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са
налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не
е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие
и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. В раздел IХ от ОУ –
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“ е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответника), са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок от
датата на публикуване на ежемесечните фактури на интернет страницата на
продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
6
върху прогнозните стойности през отоплителния период, а се начислява
такава в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Представени и приети по делото са фактури №№
**********, с дата на издаване – 31.07.2020 год. и **********, с дата на
издаване 31.07.2021 год.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че дължимите суми
за ТЕ, касаеща процесния период, не са платени от ответника. За периода от
01.05.2019 год. до 30.04.2020 год., след изготвяне на изравнителните сметки
от ФДР, е издадена фактура № **********/ 31.07.2020 год. на обща стойност
2 173.45 лв. и срок на плащане: 14.09.2020 год. За периода 01.05.2020 год. –
30.04.2021 год., след изготвяне на изравнителните сметки от ФДР, е издадена
фактура № **********/ 31.07.2021 год. на обща стойност 2 030.51 лв. и срок
на плащане: 14.09.2021 год. От заключението е видно, че за целия процесен
период са издавани фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за
имота на ответницата (отразени в таблица 4 и таблица 5), като дружеството,
осъществяващо дялово разпределение – Директ“ ЕООД, е изготвило
изравнителни сметки за имота, които са въвеждани в информационната
система на „Топлофикация София“ ЕАД. Според заключението, общата ТЕ за
процесния период възлиза на 4 147.92 лв., а общо дължимата сума за дялово
разпределение за претендирания период м.11.2019 год. – м.04.2021 год. е
21.19 лв. В заключението е посочена и дължимата законна лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, която е в размер на
735.62 лв.
Спорен е въпроса относно наличието на погасителна давност по
отношение на част от претендираното вземане, направено от ответната страна
с отговора на исковата молба.
В случая предвид обстоятелството, че се касае за периодични плащания,
е приложима тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Исковата претенция е за период от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.12.2022
год., поради което следва извод, че погасени по давност са всички вземания
на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 29.12.2019 год.
В случая дължимото вземане за главница за ползвана, но незаплатена
7
топлинна енергия в процесния имот, което не е погасено по давност, следва да
се определи за тригодишен период преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на ищеца –
29.12.2022 год. Следователно, дължимото вземане за главница се определя
като разлика между претендираната и присъдена със заповедта за изпълнение
сума в размер на 4 147.92 лв. и сбора от сумите по фактурите за прогнозно
начислена топлинна енергия за месеците от май до ноември 2019 год. вкл.,
който сбор възлиза на 937.31 лв. и представлява погасено по давност вземане.
Поради изложеното исковата претенцията за главница за доставена ТЕ за
периода от 01.05.2019 до 30.04.2021 год. се явява основателна до размера на
сумата от 3 210.61 лв. (4 147.92 лв. – 937.31 лв. = 3 210.61 лв.).
С погасяването на част от главното задължение се погасява и
акцесорното такова за обезщетение за забава в размер на законната лихва. В
този смисъл заявената претенция за мораторна лихва върху главницата за
доставена ТЕ за периода 15.09.2020 год. до 05.12.2022 год. се явява
основателна до размера на сумата от 724.17 лв., изчислена с помощта на ел.
калкулатор в интернет.
Що се касае до претенцията за главница за дялово разпределение за
периода м. 11. 2019 год. – м. 04. 2021 год., то същата се явява основателна до
размера на сумата от 20.01 лв., а дължимата върху тази сума мораторна лихва
за периода 31.12.2019 год. – 05.12.2022 год. е в размер на 5.96 лв., отново
изчислена с помощта на ел. калкулатор в интернет. Ищецът е претендирал
мораторна лихва в размер на 4.72 лв., като до приключване на съдебното
дирене не е направил искане за увеличаване на размера, поради което искът
следва да бъде уважен именно в този размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред
настоящата съдебна инстанция деловодни разноски (217.76 лв. – довнесена
д.т., 350.00 лв. – за възнаграждение на вещото лице и 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с
чл. 25, ал.1 от НЗПП), съобразно уважената част от иска в размер на 579.05
лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 119.53 лв.
С оглед крайния изход на делото и доколкото предявените искове са
8
уважени частично, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
дължимо възнаграждение за адвокат както в настоящото производство, така и
в заповедното производство (200 лв. + 200 лв.), съобразно отхвърлената част
от исковата претенция, или сумата от 38.65 лв. – разноски в исковото
производство и 38.65 лв. – разноски по заповедното производство.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК, че Е. Й. Л. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с. Бр., общ. Кн.,
ул. „***“ № **, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Ал. Ал. – изпълнителен директор и Ив. Ив. Еп.
– председател на УС, чрез юрк. Ф. И., с адрес: гр. С., ул. „***“ № ***, сумата
3 959.51 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 51 ст.), от които:
3 210.61 лв. (три хиляди двеста и десет лева и 61 ст.) главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2021 год., ведно със законната лихва от
29.12.2022 год. до изплащане на вземането; 724.17 лв. (седемстотин двадесет
и четири лева и 17 ст.) – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 год. до
05.12.2022 год., както и суми за дялово разпределение – 20.01 лв. (двадесет
лева и 1 ст.) главница за периода от м. 12. 2019 год. до м. 04. 2021 год., ведно
със законната лихва от 29.12.2022 год. до окончателното изплащане на
вземането и 4.72 лв. (четири лева и 72 ст.) – лихва от 31.12.2019 год. до
05.12.2022 год., за която сума е издадена Заповед № 95 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.02.2023 год. по ч. гр. дело №
144/ 2023 год. по описа на РС – Кн., като за горницата над сумата от 3 959.51
лв. до пълния претендиран размер 4 908.04 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
погасен поради изтекла давност.
Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка на ищеца:
IBAN: BG48SOMB91301011253302; BIC: SOMBBGSF – ОБЩИНСКА
БАНКА АД, ФЦ „Красно село“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Е. Й. Л., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Бр., ул. „***“ № **, да заплати на
9
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ал.
Ал. – изп. директор и Ив. Ив. Еп. – председател на УС, разноски в настоящото
исково производство в размер на 579.05 лв. (петстотин седемдесет и девет
лева и 5 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по ч. гр.
дело № 581/ 2020 год. по описа на РС Кн. – в размер на 119.53 лв. (сто и
деветнадесет лева и 53 ст.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ал. Ал. – изп. директор и
Ив. Ив. Еп. – председател на УС, да заплати на Е. Й. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Бр., ул. „***“ № **, разноски в настоящото исково
производство в размер на 38.65 лв. (тридесет и осем лева и 65 ст.), както и
сторените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 581/ 2020
год. по описа на РС Кн. – в размер на 38.65 лв. (тридесет и осем лева и 65 ст.).
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, а именно „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Сл., ул. „***“ №
**, секция А-Б, ет. *, офис *, представлявано от Д. Ц. Вл..
Решението подлежи на обжалване пред Пл.ОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
10