№ 59
гр. Тутракан, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200133 по описа за 2023 година
по описа на Районен съд гр. Тутракан и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0005023/17.05.2023 г. Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е
наложил на Й. В. Ц., с ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 36, § 1, т.
„i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал.
17, т.1 от ЗАвтПр глоба в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 10,00 /десет/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, в частта му за
наложеното наказание по чл. 93в, ал. 17, т.1 от ЗАвтПр, е останал
жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител го обжалва в срок.
Отправя се искане съдът да отмени атакуваното наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за това, че
жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е наказан. С отделна
молба в хода на производството се иска присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
1
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание
чл. 63д от ЗАНН.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Й. Ц. бил в трудовоправни отношения с „Еко клийн
енерджи“ ЕООД, като заемал длъжността „водач“ на моторно превозно
средство при дружеството работодател. В периода от 10.02.2023 г. до
02.03.2023 г. Ц. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, а от 08:00
ч. на 03.03.2023 г. до 06:00 ч. на 06.03.2023 г. бил в почивка. На 06.03.2023 г.
работодателят му наредил, посредством издадената от него Заповед № 2, да
извърши превоз на товар с маршрут от гр. Силистра до с. Вазово и обратно.
На 06.03.2023 г. актосъставителят И. С. И. и свидетелят И. Д. И. –
служители в РД „АА“ гр. Русе, извършвали контролна дейност на територията
на общ. Тутракан. Около 13:50 ч. се намирали в с. Зафирово, обл. Силистра, в
участъка от път II-21, срещу селскостопанска база на фирма „Булагро“, когато
от там преминал жалбоподателят Й. Ц. с управлявания от него товарен
автомобил (влекач) „Волво ФХ 12 420 Т“ с рег. № ***, от категория N3 с
прикачено към него полуремарке „Шмитц СКС 24Л 13.62 ЕБ“ с рег. № ***.
ППС било оборудвано с аналогов тахограф „Stoneridge Elektronics 2415
MAC/2421556“. Служителите на РД „АА“ извършили проверка на
жалбоподателя в качеството му на водач, извършващ обществен превоз на
товари. При изискване на тахографските листи от текущия ден и предходните
28 дни, жалбоподателят представил такъв единствено от 06:00 ч. на същия
ден – 06.03.2023. За останалите дни жалбоподателят не представил нито
съответни тахографски листи, нито каквито и да било други документи,
удостоверяващи в пълнота дейността му през проверявания период.
Същевременно водачът не представил контролен талон към СУМПС.
Актосъставителят И. съставил АУАН № 00360/06.03.2023 г., с който е
повдигнал обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 36, §
2
1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и за такова по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП. След запознаване със съдържанието на акта, жалбоподателят го
подписал, като не направил възражения, и получил препис от същия.
На следващия ден Ц. подал писмени възражения против съставения му
АУАН, към което приложил болничен лист, удостоверяващ временната му
нетрудоспособност за периода от 10.02-02.03.2023 г., и удостоверение за
дейности за периода от 08:00 ч. на 03.03.2023 г. до 06:00 ч. на 06.03.2023 г.
На 17.05.2023 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
постановление № 38-0005023, с което на Ц., на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от
ЗАвтПр, било наложено наказание глоба в размер на 1 500 лв. за нарушение
на чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Със същото НП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено и
наказание глоба в размер на 10 лв., за извършено от него нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.
На 09.06.2023 г. жалбоподателят получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
свидетели; оригинал на НП № 38-0005023/17.05.2023 г. на Директора на РД
„АА“ гр. Русе; з. к. на АУАН № 00360/06.03.2023 г.; з. к. на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г.; з. к. на товарителница; з. к. на Заповед № от „Еко Клийн
Енерджи“ ЕООД гр. Силистра; протокол от проверка на тахограф; копие на
тахографски лист от 06.03.2023 г.; з. к. на Възражение/обяснение към АУАН
№ 00360/06.03.2023 г., подадено от Й. Ц. на 07.03.2023 г.; з. к. на болничен
лист, издаден на Й. Ц.; Удостоверение за дейности.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, но на
базата на непосочени в нея съображения.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални
3
нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити,
съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от
закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него, не е
направил възражения и му е връчен екземпляр от същия.
Атакуваното НП също притежава всички необходими съгласно чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по
съответния от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от него е
връчен на жалбоподателя.
Първото нарушение, в което е обвинен жалбоподателят, е
квалифицирано от актосъставителя и АНО като такова по чл. 93в, ал.17, т.1 от
ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета. Квалификацията е дадена въз основа на
проведената досъдебна фаза на административно-наказателното
производство, в която са събрани доказателства за това, че Ц. не е представил
на контролните органи, при извършваната от последните проверка,
тахографски листи за 28-дневен период преди 06.03.2023 г., а единствено
тахографски лист от 06:00 ч. на 06.03.2023 г. С представените с писменото
възражение след съставянето на АУАН документи се доказва, че
жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да представи изисканите от
проверяващите тахографски листи поради това, че в този период – от
10.02.2023 г. до 06:00 ч. на 06.03.2023 г., не е управлявал товарен автомобил с
аналогов тахограф. На последния извод навеждат както болничният лист,
удостоверяващ временната му неработоспособност за времето от 10.02.2023 г.
до 02.03.2023 г., така и удостоверението за дейности за периода от 08:00 ч. на
03.03.2023 г. до 06:00 ч. на 06.03.2023 г. При изчисляването на дните,
образуващи този период от време, се стига до извод, че те са 24 на брой – т.е.
за периода от 06.02.2023 до 09.02.2023 г. (до достигане на 28-дневния
предходен период) жалбоподателят всъщност е осъществил нарушението, в
което е обвинен, тъй като не е представил дължимите тахографски листи. За
останалия период, именно поради липсата на обективна възможност за
предоставяне на тахографски листи, квалифицирането на нарушението по чл.
93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета се явява погрешно.
Тълкувайки разпоредбата на чл. 93в, ал.17 от ЗАвтПр, изпълнителното
4
деяние на нарушението следва да се определи като „непредставяне на
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките на проверявания от контролните органи водач през текущия ден, и
тези от предходните 28 календарни дни“. Идеята на проверката на
служителите на РД „АА“ е да се установят дейностите на водача за
предходния 28-дневен период посредством изброените в кумулативно-
алтернативен порядък документи от т.1 до т.4 в същата разпоредба. Именно
поради тази причина, настоящият съдебен състав счита, че непредставянето
на който и да е от изброените документи, който реално би следвало да се
представи с оглед установяване на дейностите на водача, съставлява различен
фактически състав на описаното нарушение. Тъй като в настоящия случай
жалбоподателят е бил в невъзможност да представи тахографски листи за
периода от 10.02.2023 г. до 06:00 ч. на 06.03.2023 г., той е следвало да
представи удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г.,
издадена от министъра на транспорта. Представеното с писменото
възражение удостоверение е както закъсняло във времето (тъй като нормата
изисква да бъде предоставено при извършване на проверката, а не след
приключването ), така и с твърде ограничен период (само за 3 дни).
Болничният лист, сам по себе си, не представлява удостоверение за дейности,
въпреки че би бил основание за издаването на такова. В този смисъл,
процесното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл. 93в,
ал.17, т. 1 и т.4 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 и чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от
министъра на транспорта.
Съдът намира за необходимо да посочи, че при анализа на разпоредбата
на чл. 36, § 1 от Регламента прави впечатление, че като задължение на водача
е вменено „да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган“ тахографски листи, карта на водача, ръчни
записи и разпечатки. Националната санкционна разпоредба – чл. 93в, ал.17 от
ЗАвтПр, освен че въвежда удостоверението по чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3
от 07.04.2009 г. (което се предоставя при невъзможност да се предоставят
необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи
или разпечатки), вменява като задължение на водача не „да е в състояние“, а
да представи съответните документи, удостоверяващи дейността му, и то без
изрично да са поискани от контролните органи. Следователно, налице е
5
задължение за водача да представи удостоверение по чл. 10, ал.1 от
Наредбата, но не и задължение за проверяващите органи да изискат такова,
при положение, че са налице обстоятелства, изискващи издаването на
подобно удостоверение.
От всичко изложено дотук следват няколко извода. На първо място,
правната квалификация на нарушението, дадена от АНО и актосъставителя,
не е прецизна. На второ място, погрешното квалифициране не е резултат от
небрежно водена от органите на реда проверка, а е следствие от
неизпълнението на нормативното задължение на водача по чл. 93в, ал.17 от
ЗАвтПр да представи всички документи, удостоверяващи дейността му, в т.ч.
и удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредбата, и то без нарочно поискване от
проверяващите. На следващо място, независимо дали квалификацията на
нарушението е по чл. 93в, ал.17, т.1 или по т.4 от ЗАвтПр, или комбинация от
двете, то се касае до едно и също нарушение, а именно до непредставяне на
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките на водача през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни
дни.
Видно е, че е налице необходимост от преквалификация на деянието от
такова по чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета в такова по чл. 93в,
ал.17, т. 1 и т. 4 от ЗАвтПр във вр. с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 и чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от
министъра на транспорта. Така извършената преквалификация, от една
страна, се отнася до същото нарушение по смисъла на чл. 63, ал.7, т.1 от
ЗАНН и то без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, и
от друга – не води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като той се е защитавал по едни и същи факти при провеждането на АНП от
самото му начало.
Нарушението е извършено от жалбоподателя и от субективна страна
при непредпазлива форма на вината, тъй като е бил длъжен да представи
както тахографски листи за периода от 06.02 до 09.02.2023 г., така и
удостоверение по чл. 10, ал.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от
министъра на транспорта, за останалия период, и същевременно е могъл, при
полагане на дължимата грижа, да се снабди с такива и да ги представи на
6
контролните органи.
Доколкото процесното нарушение е типично за деяния от този вид,
настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за
прилагане института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. До този извод
се стига въпреки липсата на обществено опасни последици, доколкото
нарушението е на формално извършване, и въпреки липсата на доказателства
за минали наказания за нарушения по ЗАвтПр, тъй като само по себе си това
обстоятелство не е изключително смекчаващо отговорността на
жалбоподателя.
Второто нарушение, за което е наложено наказание на жалбоподателя, е
такова по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, тъй като същият не е
представил (съответно – носил със себе си) контролния талон към СУМПС. С
обнародваните в бр. 67 на ДВ (и влезли в сила към настоящия момент)
изменения на ЗДвП носенето на контролния талон от водачите отпадна като
тяхно задължение. Именно поради това и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН
НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Последното, въпреки че не е изрично поискано от жалбоподателя и неговия
представител, следва да бъде извършено от съда на основание чл. 84 от ЗАНН
във връзка с чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
В отговор на доводите на процесуалния представител на жалбоподателя
следва единствено да се изтъкне, че наказаното лице следва да има качеството
водач към момента на извършване на проверката, а не към всеки от дните за
предходния 28-дневен период. Именно поради това и подзаконовата
нормативна уредба въвежда удостоверението за дейности, с което на
проверяваното лице (имащо качеството водач) се дава възможност да докаже
какво е вършил в този период, след като не може да предостави тахографски
листи.
С депозирана молба в хода на съдебното производство процесуалният
представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски
по делото в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно 500
лв., кореспондиращ със сумата в Договор за правна защита и съдействие.
Предвид изхода на делото и пълното отхвърляне искането на жалбоподателя
(въпреки отменената по почин на съда част от НП), съдът намира, че липсва
7
основание за присъждането разноски на жалбоподателя, доколкото не са
налице условията на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал.1 от АПК
(т.е. съдът не е отменил атакуваното НП в обжалваната му част).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0005023/17.05.2023 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе в
частта му, с която е наложил на Й. В. Ц., с ЕГН **********, от ***, за
нарушение на чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т.1 от ЗАвтПр глоба в размер на 1 500.00
/хилядда и петстотин/ лева, като на основание чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН
ПРИЛАГА закон за същото нарушение – чл. 93в, ал. 17, т.1 и т.4 от ЗАвтПр
във връзка с чл. 36, § 1, т. „i“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл. 10, ал.1 от
Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., издадена от министъра на транспорта.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0005023/17.05.2023 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе в
частта му, с която е наложил на Й. В. Ц., с ЕГН **********, от ***, за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 10,00 /десет/ лева, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0005023/17.05.2023
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.
Русе в останалата му част, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8