Решение по дело №99/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   91                                              15.03.2018 г.                              град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети февруари                                   две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 99 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от ищеца Г.Г.Х. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на движима вещ МПС-лек автомобил „БМВ", модел „Х3“, с видима рама №… и с рег.№…, В условие на евентуалност, ако ответникът се е разпоредил с вещта и тя не се намира у него е предявен иска за заплащане на нейната парична равностойност в размер на 28 360 лева, с правно основание чл.57, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът Г.Г.Х. твърди в исковата си молба, че на 03.08.2009г., в гр. Пловдив, между продавача - търговско дружество -„Юки" ЕООД, гр.Пловдив и купувача българският гражданин Г.Г.Х. *** бил подписан договор за покупко-продажба за прехвърляне собствеността върху МПС-лек автомобил „БМВ", модел „Х3“, с видима рама №…. С протокол за доброволно предаване на вещи по чл.69а, ал.2 от ЗМВР /отм./, автомобилът бил предаден на полицейските органи от пълномощника му Д.Т.Д. на 17.08.2009г. По случая била образувана досъдебна преписка №ЗМ1358/2009 г. в РУП-Стара Загора. В рамките на производството по чл.69а от ЗМВР/отм./ бил постановен отказ по искането за връщане на вещта. По силата на постановление от 15.11.2012г. по пр.пр.№ 3909/2009 г. на Районна прокуратура - Стара Загора на основание чл.199 от НПК и чл.171 т.3 от ЗДвП било разпоредено превозното средство да бъде предадено за продължаване на съхранението му и за осъществяване на правомощията по чл.171 т.3 от ЗДвП задържане за отговорно пазене до установяване на собствеността. До момента не му било известно автомобилът да бил приобщен като веществено доказателство по реда на чл.159 и чл. 160 от НПК, което да обуслови законно основание за задържане за целите на наказателно производство, а при поискване информация за това не му била предоставена от страна на прокуратурата. До момента автомобилът се задържал за целите на образуваното ДП № ЗМ 1358/2009г. по описа на ІІ-ро РУП на МВР Стара Загора (пр.№3 909/2009 г. по описа на РП - Стара Загора). Исканията му за неговото връщане по реда на чл.111 от НПК били оставени без уважение. В чл127 от Конституцията на Република България лимитативно били изброени правомощията на прокуратурата, която нямала правораздавателна компетентност за признаване, респ. отричане на материални права. Прокуратурата била призвана да следи за спазване на законността, но в случая законността била нарушена именно от нейна страна с едностранно произнасяне за отчуждаване и търсене на принадлежност на правото на собственост върху определена вещ с изричен акт - Постановление от 15.11.2012г., което по своята правна роля, издадено от орган с публична власт, имало задължителен характер за неговите адресати. Изложеното пораждало правния му интерес да поиска защита на застрашените му права и интереси като собственик, който след установяване на действителното правно положение да възстанови законността като реши спора за правото на собственост със силата на присъдено нещо, както и да възстанови накърнените му права, което накърняване се изразявало в принудително отнемане на собствената му вещ и последвалия неоснователен отказ за нейното връщане. Владението върху горе посочения лек автомобил било предадено на Г.Г.Х. на правно основание - възмезден договор за покупко-продажба, сключен на 03.08.2009 г. в гр. Пловдив, между търговско дружество: „Юки" ЕООД, с МОЛ П.Ц.С-, като продавач и Г.Г.Х., като купувач. По силата на този договор било налице възмездно придобиване от страна на купувача Г.Г.Х., което придобиване било добросъвестно по смисъла на чл.70, ал. 1 и ал.2 от ЗС. По правилото на чл.78, ал.1 от ЗС придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ ставал неин собственик, независимо от това дали неговият праводател бил собственик. Изричното изключение от правилото на чл.78, ал.1 от ЗС за придобиване собствеността на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити от несобственик, се прилагало в случаите, когато за прехвърляне на собствеността се изисквал нотариален акт или нотариална заверка на подписите. На свой ред, разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗДвП изисквала нотариална заверка на подписите на страните, но само при определен вид случаи, а именно при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили. За случаите, когато МПС не били регистрирани, важало общото правило на чл.144, ал.1 от ЗДвП, а именно собствеността се прехвърляла с писмен договор. В конкретния случай за прехвърляне собствеността на горе посочения лек автомобил на Г.Г.Х. не била необходима нотариална заверка на подписите, тъй като към момента на прехвърлянето автомобилът не бил регистриран на територията на Република България, поради което за придобиване собствеността му било приложимо правилото на чл.144,ал.1 от ЗДвП, а именно писмен договор, какъвто валидно бил сключен. При добросъвестност от негова страна било приложимо правилото на чл.78, ал.1 от ЗС, при което собствеността се придобивала на оригинерно основание, независимо от това дали праводателят му бил собственик. Намира, че прокуратурата държала вещта без законово основание. Задържането на вещта му, вече близо 8 години, било извършено в нарушение на действащото законодателство и било лишено от справедлив баланс между обществения и частния интерес, произтичащ от защита на мирното ползване на собствеността, което се явявало в нарушение на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС. Това лишавало от законно правно основание държането на вещта от прокуратурата и съставлявало нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по смисъла на чл.17 от Конституцията, чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС.

 

Моли съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ищеца и ответника, че Г.Г.Х. е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ", модел „Х3“ с видима рама №… и с рег.№…, както и да осъди ответника да му предаде владението върху вещта, като в решението се посочи паричната равностойност на вещта по пазарни цени към датата на нейното отнемане - 17 август 2009г.

 

В условие на евентуалност, ако се установи, че ответникът се е разпоредил с вещта и поради това тя не се намира у него, моли съда, да установи по отношение на ответника правото му на собственост върху вещта и да го осъди да му заплати нейната парична равностойност по пазарни цени към 17 август 2009 г. в размер на 28 360 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

 

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. С.П. поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло. Представя подробна писмена защита.

 

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител П.А. счита, че предявеният установителен иск срещу Прокуратурата на РБ е недопустим. Прокуратурата нямала и никога не била имала намерение да свои индивидуализирания в исковата молба автомобил. Искът по чл. 108 от ЗС бил иск на невладеещия собственик срещу владеещият несобственик. ПРБ не владеела автомобила и не претендирала право на собственост, нямала намерение да свои процесната вещ, а фактическа власт върху същата се осъществявала от ОД на МВР Стара Загора. Спор за правото на собственост по отношение на процесния автомобил със ПРБ нямало. Трети лица (като Прокуратурата на РБ), които нямали отношение към правото на собственост не били легитимирани да участват в производството като страни. ПРБ нямала претенции относно собствеността на процесния автомобил. По предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран  ответник по делото било лицето, което оспорвало правото на собственост на ищеца. Предвид горното, счита, че Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Видно от Постановление от 15.11.2012 г. на прокурор Ж.Н. при РП - Стара Загора, в хода на разследването по ДП № ЗМ 1358/2009 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора било установено, че доброволно предадения от ищеца автомобил БМВ, модел „ХЗ", видим номер на рама … бил предмет на административно нарушение, тъй като идентификационния номер на рамата му бил променен. Автентичният номер на рамата бил … С оглед на това, Прокуратурата на РБ се съобразила с нормата на чл. 171, т. 3 от Закона за движение по пътищата, като предала автомобила на директора на ОД на МВР Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка - задържане за отговорно пазене до установяване на собствеността. Предвид изложеното, моли съдът да постанови определение, с което да прекрати производството като недопустимо.

В случай, че предявената искова молба бъде приета за допустима по отношение на Прокуратурата на РБ, моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. По предявен ревандикационен иск ищецът следвало да проведе доказване на първо място, че е собственик на вещта, чиято ревандикация се иска, на второ място, че ответникът осъществява фактическата власт върху вещта, лишавайки от това право собственика, а ответникът да проведе доказване, че владее вещта на правно основание. От обстоятелствената част на исковата молба и от приложените доказателства ставало ясно, че съответното ОД на МВР в гр. Стара Загора осъществявало фактическата власт върху процесното МПС на правно основание, а именно акт на прокурор - Постановление от 15.11.2012г. на РП - Стара Загора.Този акт не бил обжалван по надлежния ред и бил влязъл в законна сила, т.е. съответното ОД на МВР в гр. Стара Загора осъществявало фактическата власт, по смисъла на чл. 108 ЗС, върху процесната вещ на правно основание, като позоваването на пороци в този акт в това производство било недопустимо. Съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК, веществените доказателства се пазили, докато завърши наказателното производство. От приложените доказателства и от твърденията на ищеца било видно, че наказателното производство не било приключило с влязъл в сила акт, а било спряно. Съгласно чл. 111, ал. 2 от НПК, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора можело да бъдат върнати на правоимащите, от които били отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това нямало да затрудни разкриването на обективната истина и не били предмет на административно нарушение. По отношение на преценката по законосъобразността на акта на прокуратурата, гражданският съд нямал компетентност за произнасяне, а освен това настоящият прокурорски акт бил влязъл в законна сила. С Постановление от 15.11.2012 г. по преписка 3909/2009 г. по описа на РП-С.Загора се приемало, че били налице предпоставките за разпореждане с вещественото доказателство преди завършване на наказателното производство, тъй като това нямало да затрудни разкриването на обективната истина. С оглед наличието на предпоставките по чл. 171, т. 3 от ЗДвП, обаче, автомобилът бил предаден по компетентност на директора на ОД на МВР - Стара Загора. Счита, че не са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на иск по реда на чл. 108 от ЗС. Съгласно приложено към ИМ постановление от 15.11.2012 г. на РП -Стара Загора по ЗМ № 1358/2009 г. на Второ РУП - гр. Стара Загора производството било образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, както и за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В хода на предварителната проверка по преписка № 3909/2009 г. по описа на РП - Стара Загора било установено, че в областта на полагане на идентификационния номер на рамата имало следи от механична интервенция. Установен бил автентичния номер на рамата. Установено било, че автомобила бил обявен за издирване от Кралство Испания на 29.04.2008 г., но в законоустановения срок по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР не бил постъпил акт на компетентен орган касаещ връщането на автомобила. Към дадения момент автомобилът бил описан, огледан, бил обект на изследване, като били изготвени и съответните експертизи. Прокурорът констатирал, че били налице предпоставките за разпореждане с веществени доказателства преди завършването на НП, тъй като това нямало да затрудни разкриването на обективната истина. Констатирано било обаче, че с оглед законовото изискване на чл. 171, т. 3 от ЗДвП следвало автомобилът да бъде предоставен на директора на ОД на МВР - Стара Загора за осъществяване на административната процедура по привеждането му в съответствие с    изискванията на законодателството. В тази процедура Прокуратурата на РБ нямала законово делегирани правомощия за намеса и контрол, доколкото същите били от компетентността на министъра на вътрешните работи. В този смисъл подкрепя становището на ищцовата страна, че Прокуратурата нямала правораздавателна компетентност за признаване, респ. отричане на материални права. След като ПРБ, в рамките на своята компетентност извършила необходимия обем от работа свързан с установяването на извършителя на престъпленията по чл. 345а, ал. 1 от НК, както и чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, разпоредила прилагането на съответните процедури за привеждането на автомобила в годно за управление по Републиканската пътна мрежа, който бил от компетенцията на МВР, предприела действия (в рамките на своята компетентност) за връщане на автомобила на правоимащото лице. Към настоящия момент, действията на Прокуратурата на РБ, с оглед на установените факти и обстоятелства по ЗМ № 1358/2009 г. по описа на Второ РУП на МВР - Стара Загора, пр. вх. № 3009/2009 г. на РП - Стара Загора били законосъобразни, съобразени с разпоредбите на НПК и ЗДвП и затова Прокуратурата на РБ не следвало да носи отговорност за разноски в настоящото производство. Освен това, ПРБ с действията си не била дала повод за завеждането на настоящото производство.

Моли да се прекрати производство по отношение на Прокуратурата на Република България и да се осъди ищеца да заплати разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

 

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България, редовно и своевременно уведомени за първото съдебно заседание не изпращат представител и не вземат становище.

    

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:

 

Възражението на ответника, че така предявеният установителен иск срещу Прокуратурата на РБ е недопустим, съдът намира за неоснователно, тъй като владението на вещта от ответника е елемент от фактическия състав на иска за собственост и подлежи на установяване в процеса. В този смисъл, въпросът дали ответникът владее или не вещта е въпрос по съществото на спора. 

 

Видно от представения с исковата молба писмен договор от 03.08.2009г., на тази дата в гр. Пловдив, между продавача - търговско дружество -„Юки" ЕООД, гр.Пловдив и купувача Г.Г.Х. *** e сключен договор за покупко-продажба на МПС- лек автомобил „БМВ", модел „Х3“, с видима рама №… за сумата 28360 лв. Представена е Фактура № 24 без дата за заплащане на продажната цена от 28 360 лв., издадена от „Юки“ ЕООД гр.Пловдив.

От приложеното ДП № 1358/2009г. по описа на РУ на МВР Стара Загора, пр. пр. №3909/2009гг. на РП – Стара Загора, се установява, че с протокол за доброволно предаване на вещи от 17.08.2009г., автомобилът, заедно с други движими вещи е предаден на полицейските органи от собственика Г.Г.Х.. Образувано е досъдебно производство №ЗМ1358/2009г. в РУП-Стара Загора срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В хода на предварителната проверка по преписка № 3909/2009 г. по описа на РП - Стара Загора е установено, че в областта на полагане на идентификационния номер на рамата имало следи от механична интервенция. Установен е автентичния номер на рамата. С постановление от 22.01.2010 г. РП - Стара Загора е спряла досъдебното производство и го е изпратила на РУ на МВР за продължаване на издирването на извършителя на престъплението. С молба от 05.03.2010г., подадена по ДП, ищецът Г.Г.Х. е поискал връщане на автомобила. С постановление от 12.04.2010г., РП – Стара Загора е отказала връщането на автомобила на собственика. С последващо постановление от 03.05.2012г. на  РП - Стара Загора отново е отказано връщането на автомобила на собственика. Изложени са съображения, автомобила е обявен за издирване в Кралство Испания на 29.08.2008г. , както и че в 30 - дневния срок по чл.69 а от ЗМВР не е постъпила молба за плавна помощ или друг акт от компетентен орган от Кралство Испания.

 

Въпреки изискването на преписка по реда на чл.171, т.3 от ЗДвП на процесния лек автомобил от ОД на МВР, такава преписка не беше изпратена и не се съдържа в кориците на делото.

С постановление от 15.11.2012г. по пр.пр.№ 3909/2009 г. на Районна прокуратура - Стара Загора на основание чл.199 от НПК и чл.171 т.3 от ЗДвП лекият автомобил е предаден на Директора на ОД на МВР Стара Загора за продължаване на съхранението му и за осъществяване на правомощията по чл.171, т.3 от ЗДвП - задържане за отговорно пазене до установяване на собствеността. С постановление от 30.09.2014г. на РП – Стара Загора отново е спряно ДП № ЗМ 1358/2009г. по описа на РУП – Стара Загора, пр.пр. № 3909/2009г. на РП, водено срещу неизвестен извършител за престъпления по чл.345а, ал.1 от НК и по чл. 308, ал.2, във  вр. с ал.1 НК до издирване на извършителя. Досъдебното производство е изпратено на Началник ІІ РУ – гр.Стара Загора за организация и продължаване издирването на извършителя на престъплението.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно – оценителна експертиза, която след извършване на оглед на процесния автомобил  е представила писмено заключение. От заключението на вещото лице се установява, че общата стойност на оцененото МПС, с включен ДДС е 25 300 лв. Към заключението е приложен снимков материал на процесния автомобил, находящ се на паркинг на ОД на МВР в гр.Стара Загора. 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Безспорно е по делото, че ищецът е придобил собствеността върху процесната движима вещ по силата на валидно сключен договор за покупко – продажба на МПС от 03.08.2009г. в писмена форма – чл.144, ал.1 от ЗДвП.  Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗС, предвижда, че когато владението на движима вещ е придобито по възмезден начин от купувача, на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, той придобива собствеността. Предвидено е изключение в само случая, когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Съгласно разпоредбата на чл.144, ал.2 от ЗДвП нотариална заверка на подписите на страните е необходима при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили. В случай, че МПС не е регистрирано, важи общото правило на чл.144, ал.1 от ЗДвП - собствеността се прехвърля с писмен договор. В конкретния случай за прехвърляне собствеността на процесния лек автомобил на Г.Г.Х. не е необходима нотариална заверка на подписите, тъй като към момента на прехвърлянето автомобилът не е бил регистриран на територията на Република България. За придобиване собствеността е необходим писмен договор, какъвто е представен по делото.  При добросъвестност от негова страна съгласно чл.78, ал.1 от ЗС, собствеността се придобива на оригинерно основание, независимо от това дали праводателят му е бил собственик. Не се спори по делото, че ищецът е придобил възмездно процесната движима вещ, като е заплатил посочената в писмения договор и приложената фактура цена. Владението му е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал. 1 и ал.2 от ЗС, тъй като по делото не са налице доказателства в обратния смисъл.

От приложената пр. пр. 3909/2009г. на РП Стара Загора и ДП 1358/2009г. на РУ на МВР Стара Загора се установи, че наказателно производство е образувано на 15.09.2009г. , а с протокол от 17.08.2009г. процесния автомобил е бил предаден от ищеца на полицейските органи. Към настоящия момент, с постановление от 30.09.2014г. ДП е спряно до издирване на извършителя. В постановлението се сочи, че в предвидения законен срок за приключване на ДП са извършени всички възможни действия по разследването. Въпреки, че с постановление от 15.11.2012г. автомобилът е предаден на Директора на ОД на МВР, за продължаване съхранението му  и за осъществяване на правомощия по чл.171, т.3 от ЗДвП – задържане на отговорно пазене, доколкото липсват писмени доказателства за задържане на автомобила от ОД на МВР, съдът намира, че процесната движима вещ се намира във владение на ответника Прокуратурата на Република България. 

 

По делото не са налице и доказателства, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят задържането на процесния автомобил, напротив, видно от цитираното по-горе постановление от 30.09.2014г., досъдебното производство е спряно. Не са налице данни в наказателното производство друго лице да предявява претенции към процесния лек автомобил. Въпреки уведомяването на официалните власти на Кралство Испания – държавата която е обявила автомобила за издирване, същите не са предявили претенции за връщане на автомобила.  При липса на спор относно принадлежността на правото на собственост върху автомобила, какъвто е  настоящия случай, не е налице основание за неговото задържане. Това задържане се явява незаконосъобразно. Ищецът като негов собственик има право да получи владението му на основание чл. 108 ЗС.

 

В настоящата хипотеза принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца е установена с представените писмени документи. Не е налице гражданско-правен спор по смисъла на разпоредбата на чл. 113 НПК, който е пречка за връщане на вещите, иззети като веществени доказателства, нито се налага извършване на други следствени действия върху процесния автомобил. При това положение автомобилът, който се намира във владение на ответника Прокуратурата на РБ, се държи от последния без годно основание за това. Налице са предпоставките на чл.108 от ЗД за уважаване на предявения ревандикационен иск. В този смисъл е налице съдебна практика на ВКС – Решение № 164 от 26.10.2017г., постановено по гр.д.№ 557/2017г., по описа на ВКС, І ГО и Решение № 10 от 04.03.2015г., постановено по гр.д. № 4171/2014г. по описа на ВКС, І ГО.  

 

С оглед на изложените съображения, съдът намира предявения иск по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху собствения му лек автомобил.

 

Предвид уважаването на главния иск, съдът намира че не следва да разглежда и да се произнася по евентуално съединения иск с правно основание чл.57, ал. 1 от ЗЗД.

 

С оглед резултата по делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и един адвокат в размер на 1864.40 лв. съгласно представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.       

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.Г.Х. и Прокуратурата на Република България, че Г.Г.Х. ***, ЕГН ********** е собственик на моторно превозно средство - лек авт омобил „БМВ", модел „Х3“ с видима рама № … и с рег.№….

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да предаде на Г.Г.Х. с п.а. лек автомобил „БМВ", модел „Х3“ с видима рама №…. и с рег.№…

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати на Г.Г.Х. ***, ЕГН ********** сумата 1864.40  лв. /хиляда осемстотин шестдесет и четири лв. и 40 ст./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, вещо лице и държавна такса. 

           

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: