Решение по дело №1076/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на Р.И.Р., ЕГН **********, чрез представител по пълномощие, против Решение № 66/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 687/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие. Със същото е отхвърлена като неоснователна жалбата му в частта й за обявяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Гюро Дросев Карастоянов и е оставена без разглеждане като недопустима /просрочена/ жалбата на касатора в частта й за отмяна като незаконосъобразно на посоченото решение на ОПК – Поморие, като производството по делото в тази му част е прекратено.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост. Касаторът не споделя мотивите на РС, че разпоредбите на ЗСПЗЗ не предвиждат съобщаване на актовете на ОПК на всички заинтересувани страни респ. на всички наследници, като излага подробни доводи в тази насока. Счита за съществено процесуално нарушение допускането на ново доказателство в нарушение на чл. 226 от АПК. Счита, че РС е мотивирал решението си върху незаконосъобразно допуснато доказателство. Излагат се и подробни доводи по същество на спора вкл. и че в хода на първоинстанционното производство не е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза. Счита, че процесният отказ противоречи на материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ, в частност на чл. 10 от ЗСПЗЗ и с целта на закона. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Гюро Дросев Карастоянов. Алтернативно се иска прогласяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие и да се реши спора по същество, като се постанови решение, с което да бъде възстановено правото на собственост в реални граници на наследниците на Гюро Дросев Карастоянов върху недвижими имоти с кадастрални номера 00833.7.19, 0833.8.9 и 0833.4.119.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Я., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касация - Общинска служба „Земеделие“ - Поморие, не се явява и не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Заинтересованите страни Д.П.А. и М.П.Ш., редовно призовани, лично и чрез адвокат К., оспорват жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни Н.П.Й., Л.Б.Ц., Т.И.Б., Д.И.С., А.И.В.-Д., Т.К.Ю., Н.К.Ч., редовно призовани, се представляват от адвокат К., който оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни М.С.Р., С.И.Т., И.Г.С., Т.И.Х., Х.И.Х., Ц.Г.В., Я.Г.Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват, не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

На първо място следва да бъде съобразено, че касационната жалба инкорпорира в себе си и частна жалба против решението на Районен съд – Поморие, в частта на решението, имащо характер на определение, поради което следва да бъдат съобразени два процесуални срока за обжалването му.

По частната жалба настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК и от лице, имащо правен интерес – жалбоподател в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Касационната жалба против решението е подадена в рамките на срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес – страна в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в цялост касационната жалба е неоснователна и в двете й части по следните съображения:

Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С Решение № 66/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 687/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Р.И.Р., в частта с която се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинска поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., с което е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците Гюро Дросев Карастоянов и е прекратено производството по делото в тази част. С втория диспозитив на съдебния акт районният съд е отхвърлил жалбата в частта, с която е претендирано прогласяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинска поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г.

За да постанови този резултат съдът приел, че по отношение законосъобразността на оспореното решение жалбата е недопустима, тъй като от доказателствата по делото се установявало, че Решение № 1/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие е връчено на заявителката Д.П.А. на 27.07.1992 г., видно от приложения по делото препис от писмо на ОПК – Поморие, адресирано до заявителката, в което е посочено, че със същото се изпраща извлечение от протокол № 25/22.05.1992 г., а жалбата против същото е подадена на 17.05.2017 г., извън регламентирания в чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ срок за оспорването му. Съдът приел, че АО в това производство е задължен да връчи издаденото решение единствено на заявителя - Д.П.А., а не на всички наследници, поради което кога е узнал за издадения индивидуален административен акт настоящият жалбоподател не може да валидира срочността на подадената жалба против Решение № 1/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие. В хода на открито производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение на положения подпис и дата в писмо на ОПК – Поморие, с което е връчено процесното решение, съдът е приел, че писмото, в частта му относно авторството на подписа на адресата е автентично, доколкото същият се потвърждава лично от Д.П.А.. С оглед установеното просрочие на жалбата съдът е приел, че не следва да се произнася относно законосъобразността на решението, в оспорената му част. Приел обаче жалбата за допустима, доколкото с нея се претендира нищожност на решението, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. Посочил е, че за да е нищожен един административен акт, то той трябва да бъде засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставянето му в правната действителност. Приел е, че доколкото Решение № 1/22.05.1992 г. на ОПК – Поморие, в оспорената му част, е издадено от компетентен по закон колективен орган, в рамките на материалната му компетентност и при спазване на изискванията за писмена форма и изискуемите реквизити, при липса на съществени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона, то същото не е нищожно и е породило правни последици. Така изложените мотиви са обосновали отхвърляне на жалбата в тази  част.

Така постановеното решение е правилно.

По отношение на частта на решението, имаща характер на прекратително определение, настоящият състав на съда намира следното:

Видно от данните по делото, с Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г., е отказано възстановяване правото на собственост по заявление вх. № 1/10.09.1991 г., на наследниците на Гюро Дросев Карастоянов, а именно: нива в местността „Баба Арасд” с площ 18 дка, при граници: от три страни корито на река и море; нива в местността „Чаир Тарла” с площ 8 дка, при граници: Васил Младенов Димитров, път, Димо Атанасов Георгиев и Михаил Атанасов Андреев, място за лозе в м.”Държавна нива” с площ 5 дка, при граници: път, Тома Георгиев Петров Костадин Д. Харизанов и Георги Будинков. Като мотиви за отказа е посочено, че липсват писмени доказателства за стопанисване на посочената от наследниците на Гюро Дросев Карастоянов земеделска земя след 1949 г.

Обосновано решаващият съд е приел, че заявителката в това производство Д.П.А. е била редовно уведомена на 27.07.1992 г., като този факт е удостоверен с подпис, положен от нея на приложения по делото препис от писмо на ОПК – Поморие, като този факт се потвърждава и от самата нея в съдебното производство. От този момент е започнал да тече преклузивния срок по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) за оспорване на решението на ОПК - Поморие. В този срок няма подадена жалба, адресирана до съда и съдържаща искане за отмяна на административния акт.

Неоснователни са наведените от касатора възражения, че е следвало да бъде уведомен за издаденото решение на ОПК – Поморие. Производството по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ е особен вид административно такова. Редът по чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) не предвижда съобщаване на актовете на Общинската поземлена комисия на всички наследници, тогава когато правата се възстановяват общо на наследници на починало правоимащо лице. Те се съобщават само на заявителя в реституционното производство, който е страна по него. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ постановява само, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници. От това обаче не следва, че административният орган по поземлената собственост е нормативно задължен да връчва съобщения за изготвените актове на всеки наследник поотделно, дори и същите да съставляват отказ за възстановяване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи на облекчен режим за наследниците на бившите собственици, които имат общи интереси в земеделската реституция, във връзка с упражняване на правата им и действията по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Изхождайки от тези общи интереси на наследниците следва да се приеме, че и съобщаването на един от тях на издадените актове и действия на органите по земеделската реституцията е валидно извършено действие и по отношение на всички наследници. В конкретния случай касаторът няма качеството на заявител пред поземлената комисия, поради което на него на самостоятелно основание не следва да му се връчват уведомителни писма за актовете на ПК. В случая законът е допуснал фикция за редовно участие на всички наследници в производствата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за неговото приложение, каквото е и това по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното, съобщаването на всички заинтересовани наследници се счита за извършено, когато действията по съобщаване са извършени по отношение на един от тях, в случая на Д.П.А.. Правилото е в интерес на правната сигурност и принципа за приключване на административните производства в разумни срокове, както и за спазване стабилитета на административния акт, свързан с възможността те да влязат в сила по отношение всички страни в административното производството. Поради това правилни са изводите на районният съд, че в случая е без правно значение, кога другия жалбоподател в производството е узнал за издадения ИАА. ( в този смисъл е и константната практика на ВАС, виж. Определение № 6433/17.05.2010 г. по адм. д. № 15414/2009 г. на ВАС, Определение №6703/27.06.2007 г. по адм. д. № 3912/2007 г. на ВАС, Определение № 10493/28.11.2005 г. по адм. д. № 9787/2005 г. на ВАС, Определение № 1785/27.02.2004 г. по адм. д. № 1469/2004 г. на ВАС, Определение № 6369/14.05.2010 г. по адм. д. № 13287/2009 г.)

Изложеното по-горе неминуемо води до извода, че жалбата е била подадена след изтичане на срока за обжалване и като просрочена е била недопустима за разглеждане по същество. С изтичане на срока се е погасило самото право за обжалване, а наличието на такова е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството.

Като е достигнал до този правен извод и е оставил жалбата на Р.И.Р. в тази част без разглеждане, и е прекратил производството по делото, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт в тази му част.

Правилно е решението на съда и в частта, с която е отхвърлена жалбата, съдържаща искане за обявяване нищожността на Решение № 1 по протокол № 25 от заседание на Общинската поземлена комисия – Поморие, проведено на 22.05.1992 г. Същото не страда от изложените в касационната жалба пороци, които да водят до неговата отмяна.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

Както беше посочено, АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния акт. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. Правната теория предлага следните критерии за разграничаване кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост. Безспорно е становището, че липсата на компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление, т.е. на невъзможност да се установи истинската воля на административния орган.

Нарушенията на административно производствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон поначало касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Поради това, нищожен на това основание би бил само акт, който е изцяло лишен от законова опора - акт, който не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

В настоящото производство не се събраха доказателства, които да обосноват наличието на толкова тежък порок по отношение законосъобразността на оспорения пред районния съд административен акт, който да обоснове неговото несъответствие, респ. противоречие с релевантните материални разпоредби до степен на нищожност, т. е. същият да не е породил изначално никакви правни последици в резултат на издаването му.

Съобразно така изложеното, и както правилно е приел и районният съд, оспореното решение на първо място е издадено от компетентен орган. Решението е издадено от териториално и материално компетентен орган – общинската поземлена комисия по местонахождението на подлежащите на възстановяване земеделски земи – чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 17 от 1991 г.), чл. 15, ал. 1 ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 1991 г.), чиято е компетентността да издава решенията за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (в ред. ДВ бр. 34 от 1992 г.).

По второто основание за нищожност - липса на форма, съдът намира, че решението на ОПК – Поморие е валидно, издадено в изискуемата се писмена форма и с предписаното в чл. 15, ал. 2 З. (отм.) съдържание с посочване на наименование на органа, който го издава; наименование на акта; фактически основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В случая органът е колективен – състои се от председател, секретар и нечетен брой членове (в случая три лица) – чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ (отм., но действащ към датата на издаване на решението в редакцията ДВ, бр. 34 от 1992 г.), като представеното заверено копие от решението съдържа означение за подпис на всеки от тях, макар да е достатъчно подписването му само от председател и секретар, тъй като съгласно чл. 15, ал. 2, изр. 2 З. (отм.); в случаите, когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.

На следващо място, както вече бе посочено, доктрината и съдебната практика се приема, че за да бъде възприет за нищожен поради "пълната материална незаконосъобразност" един административен акт, той следва да е издаден без каквото и да е правно основание, или акт, лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено.

В случая толкова съществени нарушения на материалния закон не се констатираха - актът е издаден въз основа на конкретна правна норма – чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ (в ред. ДВ бр. 34 от 1992 г.), съобразно която в едномесечен срок от постъпване на заявлението общинската поземлена комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. С оглед изложеното не може да се приеме, че издаденият АА е лишен напълно от правно основание, не е, а и не се твърди да е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, очевидно е, че не съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде изпълнено.

Не се споделя изложения в касационната жалба довод, че оспореното решение е нищожно, тъй като ПК действа при обвързана компетентност и при наличие на подадено заявление може да постанови единствено решение, с което да уважи заявлението. Напротив - поземлената комисия е длъжна да провери дали представените от заявителя доказателства са от категорията на предвидените в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ и удостоверяват правото на собственост и едва след като констатира, че е доказано правото на собственост на заявителя, издава решение, с което уважава подаденото заявление. В противен случай, комисията следва да откаже възстановяване на земята, както е станало и в процесния случай.

Не е налице и нарушение по чл.146, т. 5 от АПК- несъответствие с целта на закона. Целта на закона е да се възстановят правата на собствениците на земеделски земи по чл.10 от ЗСПЗЗ съобразно с предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура, като за целта съответният орган по поземлената собственост, компетентен да проведе процедурата по възстановяване на земите следва да провери принадлежността на правото на собственост към минал момент - в процесния случай за стопанисването на заявените земи след 1949 г., както е посочено в процесното решение. Следва да бъде посочено и че дори да се бе констатирало нарушение по чл.146, т.5 от АПК, то не води автоматично до нищожност, а само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок би обусловил нищожност, какъвто не е настоящият случай.

Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 226, ал. 2 от АПК, тъй като с Решение № 1187/27.10.2022 г., постановено по КАД № 1179 по описа за 2022 г. на Административен съд – Бургас е отменено Решение № 260005/21.03.2022 г. по гр.д. № 336 по описа за 2017 г. на Районен съд – Поморие и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да бъдат събрани доказателства за връчване респ. влизане в сила на процесното решение на ОПК – Поморие.

Останалите изложени оплаквания на касатора не следва да бъдат обсъждани, тъй като са относими към преценката на съда за законосъобразноста на решенията на органите на поземлена собственост, в случаите когато е задължен да провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед изложеното и поради липсата на релевираните с жалбата касационни основания, и на други такива по чл. 218, ал. 2 АПК, установени от касационната инстанция служебно, оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно е искането направено от процесуалния представител на заинтересованите страни за присъждане на разноски по делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, Административен съд - Бургас, XIV състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/04.04.2023 г., постановено по гр. дело № 687/2022 г. по описа на Районен съд – Поморие.

ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН **********, да заплати на Д.П.А. ЕГН **********, М.П.Ш. ЕГН **********, Л.Б.Ц. ЕГН **********, Н.Б.Й. ЕГН **********, Н.К.Ч. ЕГН **********, Д.И.С. ЕГН **********, Т.К. Юноссон ЕГН **********, Т.И.Б. ЕГН **********, А.И.В.-Д. ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: