№ 464
гр. Враца, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20241400500422 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 90/11.04.2024 г. по гр. д. № 687/2023 г. по описа на Районен съд –
Оряхово е осъден на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Районен съд – Козлодуй,
представляван от административния си ръководител Галя Петрешкова Ставарова –
Председател на РС Козлодуй да заплати на А. А. А., с ЕГН **********, от *** сумата от
950,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на
безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от
нарушаване на правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 792/2022 г. по описа
на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 950,00 лева до
пълния претендиран размер от 5001,00 лева, като неоснователен. С решението е осъден на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Районен съд – Козлодуй да заплати на А. А. А., сумата от 15,00
лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане на предявения иск. Със същото
решение е осъден Районен съд – Козлодуй да заплати на пълномощника на ищеца адв. Г. Г.
от САК – *** сумата от 400,00 лева, представляваща определено от съда адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Районен съд – Козлодуй, който обжалва
решението в осъдителната част, като неправилно и незаконосъобразно.
Счита за неправилен извода на съда, че е налице неоснователно бездействие на
1
съдията-докладчик по гр. дело № 792/2022 г. по описа на РС Козлодуй и че са липсвали
пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото. Съдът не е отчел,
че срока за разглеждане на делото от една година и четири месеца не е неразумен, тъй като
посоченото дело се отличавало с правна и фактическа сложност и имало за предмет общо
три обективно съединени иска, конституирани били три страни - включително трето лице
помагач и ответник по обратния иск против него. Освен това делото се отличавало с
изключителен обем на доказателствения материал, което изисквало период от време за
запознаване, проучване и изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК с разпределяне на
доказателствената тежест съобразяване с всички наведени от страните твърдения и
направени доказателствени искания. Поради горното, на съдията очевидно било необходимо
време за подготовка на делото, което също следвало да се вземе предвид. Изискването за
разумен срок означавало, че той не трябва и да е прекалено кратък, за да отговори на
нуждите на справедливо правосъдие.
Не било отчетено и обстоятелството, че делото е разгледано и обявено за решаване в
едно съдебно заседание, като от датата на насрочването му на 09.08.2023 г. до датата на
постановяване на решението на 07.11.2023г., изминал разумен срок, от което можело да се
направи извод, че са взети мерки за своевременното приключване на делото. Следвало да
бъде съобразена и общата продължителност на делото от образуването му до постановяване
на решението.
Не било отчетено обстоятелството, че освен посоченото дело в периода от 18.07.2022
г. до 26.07.2022 г. на същия докладчик били разпределени 59 броя гр. дела с идентичен
предмет и искове, както и че съдията към датата на постъпване на тези дела, имал на доклад
за разглеждане общо 28 бр. граждански дела по общия ред и в същия период получавала и
разглеждала и наказателни дела. В периода до решаване на делото и били разпределяни при
100 % натовареност и постъпващите в PC Козлодуй, граждански и наказателни дела - общо
403 броя дела. През този период съдията докладчик провел и немалко на брой съдени
заседания.
Отделно от това за периода от датата на образуване на делото до 14.02.2023 г. съдията
докладчик изпълнявал функциите административен ръководител на PC Козлодуй, което
включвало допълнителни административни дейности извън правораздавателната дейност.
От това се налагал извод, че извода на съда, че е налице неоснователно бездействие
на съдията-докладчик и че е била налице липсата на пречки за предприемане на действия по
движение и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание е неправилен.
Понятието разумен срок не било изрично дефинирано, поради което и същото
следвало да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. В настоящия
случай бил налице този баланс, тъй като предмета, фактическата и правна сложност и обема
на делото съобразен с работата на съдията докладчик да правораздава и по други дела, както
и допълнителните административни дейности обосновават продължителността му на
разглеждане от една година и четири месеца и този срок се явявал подходящ, според
обстоятелствата, за приключване на делото.
Неправилен бил извода на съда, че Районен съд Козлодуй не е съд с висока
натовареност, защото не отчел сравнителен отчет за движението на делата в съдилищата за
2021, 2022 и 2023 година публикуван на страницата на ВСС. Видно от него PC Козлодуй за
2022 г. е с действителна натовареност по разгледани дела месечно на един съдия - 46.50 дела
и по свършени дело от съдия - 36.98. За първото полугодие на 2023 г. е с действителна
натовареност по разгледани дела месечно на един съдия - 69.25 дела и по свършени дела от
съдия - 56.50. Не било отчетено и обстоятелството, че съда работи от 19.01.2021 г. с
незапълнен съдийски щат, което води до значително повишаване на действителната
2
натовареност на работещите съдии в PC Козлодуй. Но дори при пълен щат от пет работещи
съдии, PC Козлодуй би бил с натовареност над средната за страната, ако се държи сметка за
данните от цитирания по-горе отчет. Не се установявало наличие на причинно следствена
връзка между твърдяното процесно забавяне на делото при негово насрочване и претърпени
вреди от страна на ищеца, поради което и следвало да се изключи реализирането
отговорността на държавата за причинени му неимуществени вреди. Неправилен в тази
връзка се явявал извода на първоинстанционния съд за нанесените на ищеца вреди,
изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата
причинени му от нарушаване правото на разглеждане делото му в разумен срок. Съдът не
отчел, че характера на делото не е от типа бързо производство налагащо разглеждането му в
кратки срокове. Освен това предмета на спора нямал пряко отношение към оставането на
ищеца без работа и доходи, а се касаело до евентуално бъдещо получаване на допълнително
трудово възнаграждение.
Във всеки конкретен случай трябвало да се отчете какво е значението на разглеждания
въпрос за жалбоподателя. Чл. 6 ЕКЗПЧ изисквал от националните власти да покажат
"специална" или "особена" прилежност и добросъвестност, когато се касае за спорове,
засягащи съществени права и интереси на жалбоподателя, вкл. като действат с максимална
бързина, а процесния случай не попадал в съответните хипотези, установени в практиката и
изброени в жалбата.
Делото на ищеца било образувано наред с още около 200 дела с идентичен предмет и
същото искане, като към датата на предявяване на иска по ЗОДОВ по нито едно не било
постановено влязло в законна сила решение. Неясно на фона на горепосочения брой дела и
при положение, че по процесното дело са предприети процесуални действия по размяна на
книжа в какво се изразявала тревогата, безпокойството, стреса и най-вече неувереността на
ищеца в съда и Държавата.
Съдът неправилно дал вяра и кредитирал показанията на свидетеля на ищеца по
делото за понесените от него неимуществени вреди, като не съобразил нормата на чл.172
ГПК във връзка с обстоятелствата, че свидетеля е колега на ищеца и има висящо идентично
дело по ЗОДОВ в PC Оряхово, поради което се явява пряко заинтересован от делото.
Неправилен бил извода на съда, че притесненията на ищеца за развитието на делото и
от евентуален неблагоприятен изход са довели до това той да претърпи вреди, като бъде
накърнено чувството му за справедливост. Цитираната в тази връзка практика на ЕСПЧ и на
ВКС била неотносима към процесния случай, тъй като ищеца сам инициирал процеса пред
PC Козлодуй допускайки, че може да има неблагоприятен изход за него, което изключва
отговорността на Държавата за евентуални негови субективни преживявания, който той би
могъл да има от самото завеждане на исковата молба и не са в пряка и причинна връзка с
продължителността на производството. Цитираните вреди в първоинстанционното решение
причинени на ищеца са обичайните такива, които всяка една страна преживява във всеки
един процес от неговото образуване до приключването му. Жалбоподателя иска отмяна на
обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне на иска, като неоснователен и
недоказан, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който се
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и законосъобразно.
С отговора въззиваемата страна иска отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски за един
адвокат в размер 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Излага, че предметът на спора не включва установяване на вина на съдията, разглеждал
3
делото. Настоящото дело не било свързано с дисциплинарно, наказателно или гражданско
производство срещу съдията-докладчик и нейните действия или бездействия по делото,
както и обстоятелствата, при които е работила и ползвала отпуск, не можели да обусловят
решаването на спора. Предметът на спора касаел обективната вина на Районен съд -
Козлодуй, който като представител на държавата не направил необходимото, за да може
производството да приключи в разумен срок, като съответно и искът не бил насочен към
съдията-докладчик, а към районния съд. Производствата по чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ касаели
т. нар. „обективна вина", при която отговорност носи съответната държавна институция, а не
конкретния служител/магистрат. Счита информацията за отпуск на съдията, включително по
болест, натовареност на съда и съдията и законовите съдебни ваканции за неотносими факти
към предмета на доказване. Ответникът - Районен съд - Козлодуй, следвало да докаже, че
взел всички мерки за законосъобразно приключване на делото. Това не било сторено.
Напротив, именно ответникът предоставил обилни доказателства в подкрепа на
твърдението, че отлично знаел за забавянията, които са отразени в различни деловодни
системи и са констатирани при годишната инвентаризация през 2023 г., но не предприел
никакви действия за преодоляване на неразглеждане на делото в разумен срок. Такива
действия били достъпни - контрол върху работата на съдията относно спазване на сроковете,
искане за командироване на съдии от други съдилища, възлагане на работата по делото на
други съдии и от същия съд и т.н., но не били предприети от ответника. В този смисъл била
и съдебната практика на ЕСПЧ. Сочи практика в подкрепа на доводите си.
Единствено относима към правния спор била фактическата и правна сложност на
делото, която обаче не обуславяла периода от подаване на исковата молба до приключване на
процедурата по чл. 131 и сл. от ГПК от поне четири месеца. Всички материали по всички 59
дела, възложени на същия съдия, били абсолютно идентични по своето съдържание, което
напълно обезсмисляло те да бъдат анализирани и четени 59 пъти и съответно периодът за
работа по тях да се увеличава 59 пъти. По всички такива дела останалите съдии в PC -
Козлодуй и ОС - Враца успели да се запознаят с всички материали по всяко от делата и да
формират своето становище и решение в значително по-кратък срок - под половин година,
което само по себе си представлявало индикатор за нормалната продължителност за
разглеждане на този вид дела. Ответникът не оспорил в рамките на съдебното дирене
годността и валидността на свидетелските показания на свидетеля, който представил пред
съда последователни, пълни, логично свързани и житейски обосновани данни за
негативните изживявания на ищеца и връзката им с воденото от последния гражданско дело
в PC - Козлодуй.
Освен процесуално закъсняла, претенцията на ответника към доказването на
негативните изживявания от страна на ищеца била и неоснователна, тъй като било
безспорно установено както наличието на такива изживявания, така и връзката им с
необоснованото забавяне на разглеждането на процесното гражданско дело. Негативните
изживявания на ищеца не били в резултат на заведената от него искова молба и свързаните с
нея очаквания, а с нарушаване на изискването за разглеждане на делото му в PC - Козлодуй
в разумен срок. На това основание твърденията на ответника в тази посока били
неотносими към предмета на правния спор.
В съдебното заседание въззивника, не се представлява.
В съдебното заседание въззиваемия, не се явява и не се представлява.
Участващият в производството на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ представител на
Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Счита, че с оглед задължението на районния съд да събере всички необходими доказателства
за изясняването на спора, делото е разгледано и решено в разумен срок.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
4
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба подадена пред Районен съд –
Козлодуй, като делото е изпратено, на основание чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 118, ал. 2 ГПК, по
подсъдност на Районният съд - Оряхово. С исковата молба А. А. А., е предявил осъдителен
иск против Районен съд – Козлодуй за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за
разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 792/2022 г. по описа на РС - Козлодуй,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се посочва, че на 18.07.2022 г. е образувано гр.д. № 792/2022 г. по
описа на РС-Козлодуй, което е разпределено на съдия Жаклин Георгиева Димитрова –
Алексиева, V състав в същия съд. Сочи се също, че с определение от 09.08.2023 г. съдията-
докладчик е насрочил дата за първото заседание на 19.09.2023 г., като за периода от
образуване на делото до насрочване на първото заседание са изминали повече от 1 година и
2 месеца, а до провеждане на заседанието – повече от 1 година и 3 месеца. Според
изложеното в исковата молба, заседанието е проведено на посочената дата, като срокът за
произнасяне по делото е изтекъл на 19.10.2023 г..
Ищецът счита, че съгласно практиката на ЕСПЧ съществуват няколко критерия за
определяне нарушаването на разумния срок за решаване на делата.
Първият критерий е фактическата и правна сложност на делото, във връзка с който
ищецът навежда доводи, че на посочения съдия-докладчик по едно и също време са били
разпределени общо 59 идентични по своя характер дела, като на останалите три състава в
РС-Козлодуй по същото време са били разпределени дела от същия вид и предмет, както
следва: на ІІ състав – 58 дела, приключили с решения до 10.04.2023 г.; на ІV състав – 54
дела, приключили с решения до 28.04.2023 г.; на ІІІ състав – 59 дела, приключили с решения
до 10.04.2023 г., с изключение на 8 дела, приключили с решения до 25.09.2023 г., поради
отлагане по обективни причини. Въз основа на тези данни се прави извод, че
разпределението на делата е било равномерно за всички съдии, а фактическата и правна
сложност на делата е била от такъв характер, че е позволила разглеждането и приключването
от другите състави на 171 дела преди края на м.април 2023 г., т.е. не са налице пречки от
обективен характер, които да обусловят това значително разминаване в сроковете за
разглеждане и произнасяне по делото на ищеца. Според изложеното в исковата молба, прави
впечатление рязкото разминаване не само в липсата на произнасяне от съдия Димитрова-
Алексиева с краен съдебен акт до момента на предявяване на иска, но и насрочването на
дела повече от половин година след насрочването на останалите дела от другите три състава.
Вторият критерий е поведението на страните по делото, като се твърди, че ищецът
не е дал никакъв повод за забавянето на съдебното производство, не е станал пречка за
провеждане на заседанието, за отлагане на делото и е изпълнил всички указания на съда.
Във връзка с третия критерий - поведението на властническия орган (решаващият
съд), в исковата молба се посочва, че съдът има отговорността да организира
своевременното разглеждане на делото. Твърди се, че за периода от м.01.2023 г. до
насрочването на делото липсва каквато и да е активност от съда, което съчетано с общата
продължителност на процеса налага извод за бездействие, продължило отвъд разумния срок
за разглеждане на делото, а за периода след приключване на последното заседание
единствено съдът носи отговорност за постановяване на решението в срок. В тази насока се
извършва позоваване на практика на ЕСПЧ.
5
Според четвъртия критерий – важност и характер на делото, се сочи, че решението
по делото касае конституционното право на достойно заплащане на положен труд, което се
признава от практиката на ЕСПЧ и на българските съдилища за особено важен интерес.
В исковата молба се твърди, че за дълъг период от време ищецът е изпитвал чувство
на безпомощност, неувереност, недоверие в правораздавателните органи на държавата и в
самата държава, проблеми в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като
според него това необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор
с негово участие.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Районен съд-Козлодуй, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с образуването
и движението на гр.д.№ 792/2022 г. по описа на КРС, като се посочва, че на 07.11.2023 г. е
постановено решение по същото дело.
Според ответника, съдията не е допуснал забавяне по своя вина и без основателни
причини. В подкрепа на това становище сочи, че в периода от образуване на делото до
насрочването му съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити заседания,
като е постановил да бъде извършена размяна по реда на чл.131 ГПК, оставил е без
движение предявения обратен иск и след отстраняването на нередовности в същия е
постановил да бъде извършена размяна и на този иск по реда на чл.131 ГПК. Изтъква, че
този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид
предмета му, както и че в рамките на същия период съдията-докладчик е бил в отпуск,
поради временна неработоспособност, общо 76 дни, през които не е могъл да насрочи и
разгледа делото по обективни причини. Също така посочва, че в срока за решаване на
делото съдията-докладчик е ползвал общо 9 дни отпуск поради временна
неработоспособност. Сочи също, че в периода на разглеждане и решаване на делото на
съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела.
Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като се твърди, че делото има за предмет три обективно съединени иска,
конституирани са три страни, вкл. трето лице-помагач и ответник по обратен иск, който
също е разгледан от съда, както и че е събран изключителен обем доказателствен материал.
В отговора се излагат правни доводи относно понятието "разумен срок", които се
обобщават с извод, че не е налице забавяне при разглеждане на делото
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди,
които да произтичат пряко и непосредствено от прекомерна продължителност на съдебния
процес. Счита, че в исковата молба не се твърдят конкретни болки и страдания, а се съдържа
единствено бланкетно посочване на претърпени вреди.
При тези съображения ответникът моли да бъде постановено решение, с което
предявеният иск за бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В хода на съдебното производство, е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК,
изменение в цената на предявения иск и същата е увеличена от 1 000,00 лв. на 5 001,00 лв.
С обжалваното решение РС - Оряхово е уважил частично предявения осъдителен иск
– до размер от 950,00 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 5001,00 лв.
исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
Първоинстанционното решение е обжалвано в осъдителната му част, а в частта, в
която искът е отхвърлен, решението е влязло в законна сила. При това положение предмет
на спора пред въззивната инстанция е дължимостта на обезщетение в размер от 950,00
лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав обсъди събраните в
6
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните твърдения и доводи, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 18.07.2022 г. е образувано гр.д. № 940/2022 г. по
описа на РС-Козлодуй по искова молба на Б. С. В. против ОДМВР-Враца. Безспорно е и
обстоятелството, че при образуването делото е разпределено на случаен принцип на доклад
на съдия Жаклин Георгиева Димитрова – Алексиева.
От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС се установява, че с
разпореждане в закрито заседание от следващия ден - 19.07.2022 г. съдията-докладчик е
постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК.
На 10.08.2022 г. е постъпил отговор от ОДМВР Враца, като страните не спорят, че
ответникът е поискал привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по
делото, както и че е предявил обратен иск.
С определение, постановено в з.з. на 30.09.2022 г., съдията-докладчик е оставил без
движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани
нередовности чрез внасяне на дължимата държавна такса. На 13.10.2022 г. ответникът
ОДМВР Враца е внесъл указаната от съда държавна такса.
С определение в закрито заседание на 25.11.2022 г., съдът е конституирал "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно
разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата
размяна по реда на чл.131 ГПК с ответното по този иск дружество – "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
На 06.02.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по предявения
срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба.
С постановено по реда на чл.140 ГПК определение от 09.08.2023 г., районният съд
се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проекта си за
доклад по делото и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.09.2023 г.
На 19.09.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д.№ 1019/2022 г. по
описа на РС-Козлодуй, в рамките на което са събрани всички допуснати от съда
доказателства и делото е обявено за решаване.
Съдът се е произнесъл с Решение № 472/07.11.2023 г., като след това са последвали
молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.
От приети по делото 5 броя болнични листове се установява, че за периода до
насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск
за временна неработоспособност, както следва: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от
11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г.
до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т.е общо 76 дни. От
приети по делото 2 броя болнични листове се установява, че за периода от приключване
устните състезания до постановяване на решението съдията-докладчик е отсъствал от
работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, както следва: - от
06.09.2023 г. до 29.09.2023 г. - 4 дни и от 30.09.2023 г. до 04.10.2023 г. - 5 дни, т.е общо 9 дни.
Общо за двата горепосочени период съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради
ползване на отпуск за временна неработоспособност 85 дни.
В рамките на първоинстанционното производство е разпитан един свидетел на
ищеца и негов колега – К. С. Г., който заявява, че познава ищеца от 29 години и са близки
отношения. Не се давал ход на делото на ищеца в Козлодуй. Той завел дело за пълния размер
на обезщетението и нощния труд. Това станало 2022 г.. Ищеца от доста време бил притеснен,
че не се дава ход на делото, че няма резултат, който да го удовлетвори. Постоянно говорел за
това, спорове имал и в семейството си. Съпругата му казвала, за какво е завел това дело,
7
като не може да го спечели. Имал семейни проблеми. Поведението му било нормално, но
когато станел въпрос за това нещо, бил притеснен. В останалото време си изпълнявал
трудовите отношения. Доста време продължило това нещо, може би година. От самото
завеждане на делото. Само делото било причината за подтиснатото му и лошо настроение.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.
Посочената законова разпоредба предоставя самостоятелен правен ред, по който
всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да
претендира обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.
От една страна, доколкото се касае до вътрешноправно средство за реализиране на
право, следва да бъдат взети предвид посочените в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ критерии, въз основа
на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, а именно - общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
От друга страна, се защитава право, предвидено в чл.6, § 1 от Конвенцията, поради
което следва да бъдат съобразени и международния характер на нейните разпоредби,
установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното
тълкуване и прилагане – т. нар. автономно тълкуване. В този смисъл, приложими са и
стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/,
която националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази практика (напр. Finger vs
Bulgaria и др.) последователно се приема, че държавите са длъжни да организират съдебните
си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на
чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, включително - задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са
отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи.
Разумността на срока, в който е продължило едно дело се оценява с оглед конкретните
обстоятелства по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на производството. При преценката си за разумността на релевантния период,
съдът прилага следните критерий: сложност на делото, поведение на страната и поведение
на компетентните органи. Сложността на делото се преценява съобразно броят на страните
по делото, броят на съединените искове в общо производство, встъпването на други лица в
процеса естеството на фактите, които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат
документи по делото и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на
поведението на компетентните органи от значение са създадената организация и усилията
им за ускоряване и приключване на производството. Принципът е, че компетентните
правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в
производството и да полагат усилия за предотвратяване на ненужно забавяне.
Съобразно така посочените принципни критерии, на първо място трябва да бъде
изследвана общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността
му. От събраните доказателства се установи, че съдебното производство пред РС-Козлодуй
(от депозиране на исковата молба в съда до постановяване на първоинстанционния съдебен
акт) е продължило около 1 година и 4 месеца. Настоящият съдебен състав намира, че този
период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с
оглед неговите специфики – районният съд първоначално е сезиран с два основни и два
акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени
указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от
8
доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси
са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е
съдебно-счетоводна експертиза. Страните не спорят по тези обстоятелства, а същите се
установяват и от приложената справка от ЕИСС за движението на гр.д.№ 792/2022 г. по
описа на КРС. Така констатираните отклонения във връзка с предмета и със страните по
делото обосновават по-дълъг срок за разглеждането и справедливото решаване на спора
пред първата инстанция в сравнение с граждански дела, разглеждани по общия исков ред, по
които не са налице такива процесуални усложнения. В тази връзка следва да бъде посочено,
че макар и спорът да е трудов, същият не подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХV
"Бързо производство", Част ІІІ "Особени искови производства" ГПК, както поради предмета
– неизплатени допълнителни възнаграждения, така и поради обективното съединяване на
искове. Действително практиката на ЕСПЧ определя трудовите спорове като такива с висока
степен на обществена значимост, изискваща разглеждането им в по-кратки срокове. В
случая обаче спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността
да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително
възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за
положен извънреден труд. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че бързината на
разглеждането на конкретното дело не е от първостепенно значение за ефективността на
съдебната закрила.
В исковата молба се твърди, че забава е допусната за периода от м.01.2023 г. до
насрочване на делото, както и при постановяване на решението.
От данните по делото е видно, че действително е налице един по-значителен
период, в който се констатира бездействие на съдията-докладчик, а именно – от 06.02.2023
г., когато е приключила размяната на книжата с подаването на отговори от третото лице-
помагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД по предявения срещу него обратен иск и по първоначалната
искова молба, до 09.08.2023 г., когато районният съд е постановил определението си по реда
на чл.140 ГПК за насрочване на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че този период на забава не променя извода за
разумна обща продължителност на съдебното производство. Според практиката на
касационната инстанция – напр. Решение № 30 от 07.05.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2125/2018
г., ІІІ г.о., ГК; Решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 4482/2017 г., ІV г.о., ГК;
Определение № 601 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1548/2020 г., ІV г.о., ГК и др.,
релевантна за отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е общата продължителност на
съдебното производство - от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила
съдебен акт, като спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършването
на отделните съдопроизводствени действия е без значение. В тези съдебни актове се
посочва, че е възможно общата продължителност на делото да е в нарушение на изискването
за разумен срок, въпреки че отделните етапи в производството са имали разумна
продължителност, и обратното – при допусната забава в отделна част на производството да
няма нарушение на чл.6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е
прекомерна според фактическата и правна сложност на делото. В случая е налице именно
втората хипотеза – допуснато е забавяне при насрочване на делото, но останалите
съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до
нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и
констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ
ГПК. Освен това към момента съдебното производство не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, поради което констатираното забавяне на конкретното процесуално действие не
е достатъчно основание, за да се обобщи, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на
делото в разумен срок, доколко забавата евентуално би могла да бъде компенсирана с
бързото разглеждане на спора пред горните инстанции.
9
Що се касае до допуснатото забавяне от 19 дни при постановяване на
финализиращия съдебен акт, съдът намира, че същото не е дотолкова значително, че да
повлияе на общата продължителност и да обуслови извод за нарушаване на разумния срок за
разглеждане на делото.
Не могат да бъдат възприети и наведените от ищеца-въззивник доводи, че в същия
районен съд са били образувани значителен брой идентични дела, като разпределените дела
на останалите съдебни състави са приключили значително по-бързо, което налага извод за
приключване на конкретното дело в неразумен срок. От събраните по делото доказателства
се констатира, че касателно съдията-докладчик по гр.д.№ 792/2022 г. по описа на КРС са
налице обективни причини, които са довели до забавяне на процесуалното действие по
насрочване на делото, а именно – отсъствие от работа, поради ползване на отпуск за
временна неработоспособност, в размер на общо 76 дни, за периода до насрочване на делото,
а за периода от приключване устните състезания до постановяване на решението отново са
налице такива причини - ползване на отпуск за временна неработоспособност, в размер на
общо общо 9 дни. Действително отговорността на държавата не е обусловена от конкретните
причини за всяко отделно забавяне и от това дали лицата от състава на съдебните органи са
виновни или не за забавянето, но така констатираният обективен факт на продължително
отсъствие на съдията-докладчик прави некоректно и неточно сравняването на развитието на
съдебното производство по неговите дела с това по останалите идентични дела на другите
съдебни състави. Следва да се посочи и това, че такова сравнение би било неправилно и с
оглед безспорният факт, че в посочения период на забава съдията-докладчик Жаклин
Димитрова-Алексиева е изпълнявала и функциите на административен ръководител –
председател на РС-Козлодуй, което несъмнено е довело и до натоварването й с друга
дейност, извън правораздавателната такава.
Що се касае до наведените доводи, че ответникът РС-Козлодуй следва да носи
отговорност, тъй като не е предприел всички необходими мерки за по-бързото приключване
на делото чрез контрол върху работата на съдията, възлагане на работата по делото на други
съдии, командироване на съдии от други съдилища, следва да се отбележи, че макар и
отсъствието на съдията-докладчик да е било продължително, същото не е било в рамките на
последователни 85 дни, а е било периодично - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от
11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г.
до 15.04.2023 г. - 20 дни; от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни; от 06.09.2023 г. до
29.09.2023 г. - 4 дни и от 30.09.2023 г. до 04.10.2023 г. - 5 дни. При това положение не би
могла да бъде обоснована необходимост от процедура за преразпределение на делата на
съдия Димитрова-Алексиева на останалите съдии от КРС или за командироване на съдии от
други съдилища, каквато организация на работа обичайно се предприема при отсъствие на
съдия от няколко месеца.
Като относими към критерия "поведение на компетентните органи" следва да бъдат
посочени и обстоятелствата, че в периода на разглеждане на делото РС-Козлодуй е работил с
незапълнен съдийски щат, което е довело до значително повишаване на действителната
натовареност на работещите в този съд. От публично достъпните Обобщени статистически
таблици за дейността на съдилищата е видно, че през 2023 г. действителната натовареност
на РС-Козлодуй към всички дела за разглеждане е 52,25 при средна действителна
натовареност на районните съдилища извън областните центрове към всички дела за
разглеждане от 42,15. При тези статистически данни, не може да споделено възприетото от
решаващия състав на РС-Оряхово, че в периода на разглеждане на делото на ищеца РС-
Козлодуй не е бил съд с висока натовареност.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице
нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок, поради което искът за
ангажиране обективната отговорност на държавата по чл.2б ЗОДОВ следва да бъде
10
отхвърлен, без да е необходимо да бъде обсъждано дали за ищеца са настъпили
неимуществени вреди. Ето защо решението на РС-Оряхово в обжалваната част, с която е
уважен частично предявения иск, се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, като вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и отхвърлянето на исковата
претенция изцяло, право на разноски има ответникът. Ето защо първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде отменен и в частта, в която РС-Козлодуй е осъден да заплати на
ищеца разноски за държавна такса в размер на 15,00 лв., както и да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.
Ответникът е претендирал разноски, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция, но по делото няма данни за извършването на такива, които да подлежат на
присъждане.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 90/11.04.2024 г., постановено по гр. дело № 687/2023 г. по
описа на Районен съд – Оряхово, в обжалваната част, в която на основание чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ, Районен съд – Козлодуй е осъден да заплати на А. А. А., с ЕГН **********, сумата
от 950,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която Районен съд -Козлодуй е
осъден да заплати на А. А. А., на основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни разноски за внесена
държавна такса в размер на 15,00 лв., както и да заплати на адв.Г. Г. на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А. А., с ЕГН **********, против Районен съд-
Козлодуй иск за сумата 950,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата,
причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на гр. дело №
792/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен.
В останалата част, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над размер от
950,00 лв. до пълния претендиран размер от 5001,00 лв., решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
преписи от същото на страните и на Прокуратурата на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12