Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 24 март 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 27.02.2020 г. в състав:
Районен съдия: И. Иванов
при участието на секретаря А.П.
като
разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 4804 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на П.И. С.с ЕГН **********, в
качеството на майка и законен представител на малолетния С.Ц.С. с ЕГН **********,***,
срещу Г.Ц.Г. с ЕГН ********** и Н.Т.Н. с ЕГН **********,***, в качеството на
родители и законни представители на малолетната Н.Н.Т.с ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2019 г. привечер
детето С. играело в центъра на с. Ч.със свои приятели, като на същото място
били и други деца, сред които и детето Н. В един момент, без да е предизвикана
от С., Н.му ударила шамар, съборила го на земята и го ритнала няколко пъти в
лицето, като също така го обиждала и заплашвала. Една от намиращите се близо до
мястото на инцидента жени от с. Ч.на име А.уведомила майката на С.П. за
случилото се, като последната веднага завела С. в Окръжна болница гр. В. След
преглед на С. била поставена диагноза „мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма – комоцио церебри. ГКС 14-15 и изкривяване на носната
преграда“ и детето било оставено в болницата за лечение и наблюдение за периода
от 04.09.2019 г. до 09.09.2019 г. След инцидента С. изпитвал болки и
неразположения, които продължавали и към момента. По лекарски съвет било
ограничено времето на С. за взиране в екран, което допълнително го травмирало.
Вследствие на случилото се С. бил силно стресиран, страхувал се да излиза навън
без родителите си, да играе, да ходи на училище и изобщо да общува с други
деца, бълнувал насън и се събуждал нощем, притеснявал се да участва в
заниманията по физическо възпитание в училище и изпитвал главоболие при
по-силно умствено напрежение, като тези последици не са отшумели и към момента
на подаване на исковата молба.
Искането към съда е да осъди солидарно солидарно
ответниците да заплатят на ищцата сумата 1 500,00 лв., представляващата
претърпени от детето С. неимуществени вреди-стрес, притеснения, болки и
неразположения, вследствие на побой, нанесен от детето Н.на детето С.
04.09.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г.-датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Искът е с правно основание чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 86
от ЗЗД.
Ответниците с отговора си на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК навеждат доводи за недоказаност на иска по основание и размер с
оглед липса на доказателства за осъществяване на фактически състав на чл. 48,
ал. 1 от ЗЗД, като не оспорват, че са родители на малолетната Н.Н.Т.с ЕГН **********,
която живее с тях. Поддържат, че изложеното в исковата молба силно се различава
от действителната фактическа обстановка. В тази връзка твърдят, че всъщност С.
е предизвикал Н.с обидни за нея и родителите й думи и изрази, както и че С.
пръв е нанесъл удар на Н., а последната по-късно му е нанесла удари при
самозащита. Поддържат също, че не е налице причинно-следствена връзка между
процесния инцидент и травмите на детето С., с изключение на кръвотечението от
носа. Ответниците сочат, че са отговорни родители и упражняват необходимия
надзор над дъщеря си Н., както и че я възпитават съобразно общоприетите морални
норми на поведение. С отговора са наведени и твърдения, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от детето С., което с поведението си е
създало условия за настъпване на вредите, както и че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерен спрямо действителните вреди. Ответниците сочат и че в
качеството на родители и законни представители на детето Н.имат насрещно
вземане срещу ищците, в качеството на родители и законни представители на
детето С., за сумата 1 500,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – засягане на честта и достойнството на Н., вследствие на
отправени от С. към нея и нейните родители непосредствено преди и по време на
инцидента обидни думи и изрази, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещното вземане.
С отговора по чл. 131 от ГПК са въведени следните
възражения при условията на евентуалност: възражение с правно основание чл. 46,
ал. 1 от ЗЗД, че ответниците не носят гражданска отговорност за описания в
исковата молба инцидент, тъй като при него дъщеря им Н.е действала в условията
на неизбежна отбрана; възражение с правно основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, че
ответниците добре възпитават дъщеря си Н.и упражняват достатъчен родителски
надзор над нея, поради което не носят гражданска отговорност за посочените в
исковата молба вреди; възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, че детето С.С. е допринесло за вредоносния резултат, като
непосредствено преди процесния инцидент е отправило обидни думи и изрази по
отношение на детето Н.Т.и нейните родители; възражение за съдебно прихващане с
правно основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД на посоченото в исковата молба вземане с
насрещно вземане, подробно описано в отговора по чл. 131 от ГПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и се
установява от представените удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0620 от 24.09.2009 г. на Община В.и удостоверение, издадено въз
основа на акт за раждане № 0651 от 19.10.2006 г. на Община В., че ищцата П. С.е
майка на детето С., а ответниците Г.Г. и Н.Н. са родители на детето Н..
Видно от епикриза на л. 8 от
делото, детето С. е било прието на 04.09.2019 г. в Хирургично отделение на
Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев” гр. В.с диагноза „мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма –
комоцио церебри. ГКС 14-15 и изкривяване на носната преграда“ и е било изписано
на 09.09.2019 г. с подобрение.
Съгласно съдебномедицинско удостоверение № 231/2019 г. от
10.09.2019 г. детето С. е получило контузия на носа с оток на същия,
изкривяване на носната преграда и данни за носно кървене, като по негови данни на
04.09.2019 г. му е бил нанесен побой от познато момиче, която му ударила един
шамар, съборила го на земята и го изритала няколко пъти в лицето. По механизъм
същите отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и
могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от детето С.. Контузията
е причинила на С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно е от амбулаторен лист № 494/18.09.2019 г., че при
консултация с невролог при детето С. е установено ЕЕГ със средно към
високоволтажна за възрастта, неравномерна и недобре модулирана основна алфа
активност с непълна реакция.
Не се спори и се установява от писмените доказателства на
л. 30-31 от делото, че ответниците Г.Г. и Н.Н. се занимават със селско
стопанство и притежават животновъден обект в покрайнините на с. Ч..
По делото са присъединени и социални доклади с вх. №
3866/26.02.2020 г. и вх. № 3868/26.02.2020 г. на В.районен съд, от които се
установява, че детето С. след получаването на контузията е бил консултиран от
невролог, посещавал е и психолог и често се е оплаквал от главоболие. Родителите
на С. полагат много добри грижи за него, а семейството е сплотено. С. има
по-голям брат И., има изграден приятелски кръг от училище, съседски деца и
семейни приятели, контактен и общителен е и се развива нормално за възрастта. Детето
Н.е общителна, но изпитва притеснения от това, което е извършила спрямо С.. Тя
има изграден кръг от приятели от училище и съседски деца. Родителите на Н.полагат
добри грижи за нея, няма конфликти в семейството. Майката на Н.е
диагностицирана със злокачествено онкологично заболяване и й е определена 74 %
трайно намалена неработоспособност.
Видно е от психолого-педагогическа характеристика на детето
Н., приложена на л. 50 от делото, че същата комуникира със съучениците си,
изгражда приятелски връзки с учениците в класа и не се проявява като агресивна.
Няма лидерска нагласа, желае да работи в група. Учениците в класа я приемат и й
помагат при нужда. Зачита авторитети, не се смущава при контакт с непознати и
обича да спортува. В тези части характеристиката възпроизвежда наблюдения на
преподавателите и педагогическия съветник в училището, което посещава Н.върху
обективни факти от действителността и в този смисъл е налице официален
свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 от ГПК. Следва обаче да се отбележи,
че тези наблюдения имат най-общ характер и то само относно поведението на Н.в
училище, поради което от тях не може да се направи извод дали при възникването
на процесния инцидент е осъществен фактическият състав по чл. 48 от ЗЗД.
СъбрА.са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
М.Х.-непълнолетна, А.В., Р.Б.и К.К., всички без дела и родство със страните.
Свидетелката М.Х., разпитана по реда на чл. 15 от Закона за
закрила на детето, в присъствието само на социален работник, дава показания, че
e очевидец на случая, за който се води делото. На 04.09.2019
г. свидетелката, заедно с други деца и юноши – Н., Л., И., Р.и Д., били в
центъра на с. Ч.и слушали музика. С. и брат му дошли при тях, при което
свидетелката им казала, че не иска да се занимава с тях. Другите деца от
компанията също казали на С., че никой не иска да движи с него, а С. започнал
да се лигави и да обижда свидетелката. С. се държал предизвикателно и искал да
удари Н.с бутилка вода, но тя му хванала ръката, при което без да иска ударила С.
в лицето. С. втори път замахнал да хвърли бутилка вода по Н., но се спънал и
паднал на колене, а после една жена на име А.(свидетелката А.В.) се приближила
и той започнал да плаче. А.се обадила на майката на С. и тя дошла, при което Н.силно
се притеснила, тъй като се опасявала, че ще я водят по съдилища. После Н.отишла
в дома на свидетелката и плакала пред майка й, хванало я срам от случката.
Свидетелката А.М.дава показания, че в деня на процесния
инцидент заедно с други две майки и децата на трите жени била в центъра на с. Ч..
Майките пиели кафе, а децата си играели. По едно време се чул писък и свидетелката
отишла да провери, понеже по гласа познала, че писъкът е на детето С.. Заварила
детето Н.да рита нещо, а писъците на С. още се чували. Когато се приближила
още, видяла С. на земята, като държал едната си ръка на лицето, а до него имало
локва кръв. С. казал на свидетелката, че Н.го е ударила и последната не
отрекла, а казала, че го е ударила, тъй като й е писнало от този клеветник,
който постоянно се влачи след тях, закача се с тях и ги дразни. Свидетелката се
обадила на майката на С. и когато последната дошла, С. й казал, че Н.го е
набила, а Н.казала на С. да млъкне, че ще го набие пак. Свидетелката М.Х. пък
казала на С. да млъкне, че ще ги заколи и ще горят всичките. Майката на С. го
взела с кола и го прибрала вкъщи, а по-късно дошли родителите на Н., също с
кола. Н.им казала какво е направила, родителите й я изслушали, без да слизат от
колата и си отишли, а Н.останала на центъра с другите деца. След изписването на
С. от болницата той бил много унил, не се смеел и постоянно се оплаквал на
майка си, че не му е добре и искал да се прибира вкъщи. Когато майка му го
извеждала в парка, С. стоял близо до възрастните и не можел да играе, за да не
му се влоши здравословното състояние, което много му тежало.
Свидетелката Р.Б.дава показания, че преди изписването на С.
от болницата той бил много активно дете, а след това бил с променено поведение,
дезориентиран, блуждаещ, странял от останалите и се оплаквал от главоболие, като
главоболието не е отминало и към момента. Имал синини по носа, но не и други
белези. Страдал от това, че не може да посещава часовете по физкултура.
Свидетелката има непосредствени наблюдения за С., тъй като е учителка и много
често му е помагала с уроците. С. не е агресивно дете и в поведението му никога
не е имало ексцесии. Добре възпитан е и
свидетелката не го е чувала да използва нецензурни думи и изрази, както и да се
държи грубо с деца или възрастни.
Свидетелката К.К.-майка на свидетелката М.Х., дава
показания, че Н.често й идва на гости, както и че дъщеря й и Н.често са се
оплаквали от С., че ги обижда. След инцидента Н.дошла в дома на свидетелката и
видимо била притеснена. Повтаряла, че не е виновна и С. пръв е започнал да ги
обижда и да се закача с тях, а сега ще трябва да ходят по съдилища. Н.много се
тревожела за майка си, която е тежко болна, както и за братчето си, което
искало да учи за полицай. В училище не е имало оплаквания от поведението на Н..
Родителите й я държат изкъсо и не я оставят без надзор.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели, с изключение на показанията на свидетелката М.Х. в частта, че между Н.и
С. е възникнало спречкване за една бутилка и Н.без да иска е ударила С. в носа.
В тази част показанията са в явно противоречие с приложеното съдебно-медицинско
удостоверение, описващо механизма на възникване на травмата на С., който
механизъм изключва възможността С. да се е наранил при падане на земята, както
и възможността травмата да е причинена от неволен удар, тъй като причинилите я
удари са били доста силни. Съдът възприема показанията на свидетелката А.В., че
Н.е ритала падналия на земята С.. Съдът не възприема показанията на
свидетелката М.Х. и в частта, че С. е дошъл при компанията на Н.да обижда нея,
родителите й, Н.и нейните родители, тъй като от показанията на свидетелката Р.Б.става
ясно, че такова поведение е крайно нетипично за С., а също защото свидетелката
даде неотговарящи на действителността показания за начина на възникване на
травмата на С., което се дължи на нейната заинтересованост от изхода на делото
предвид обстоятелството, че е най-добрата приятелка на Н.. Съдът възприема
гласните доказателства, че след инцидента Н.е била с променено поведение,
изпитвала е срам от постъпката си и страх от възможните последици.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Отговорността на родителите по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД е лична
и виновна. Тя е отговорност за свои действия и конкретно за неизпълнение на
задължението за възпитание и осигуряване на постоянен надзор по отношение на
малолетното дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Тази
отговорност на родителите се носи независимо от отговорността на непълнолетния
деликвент по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, който отговаря на свое лично основание – т.
4 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на Върховния съд.
При предявен иск с правно основание чл. 48, ал. от 1 ЗЗД
ищците са длъжни да установят извършването на деликта,
отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, обстоятелството, че към
момента на осъществяване на деликта деликвентът не е бил навършил пълнолетие, както и качеството
на ответниците на родители, които упражняват
родителските права спрямо прекия причинител на увреждането.
От съдебно-медицинското удостоверение и показанията на
свидетелката А.М.съдът приема за установено, че Н.е нанесла множество силни
удари на С., като по този начин му е причинала описаната в медицинските
документи травма, от което следва извод, че безспорно е установено извършването
на деликта и отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД.
Установено е също, че ответниците Г.Г. и Н.Н. са родители
на малолетната Н., че не са лишени от упражняването на родителските права върху
Н., както и че живеят заедно в едно жилище.
Съдът намира също, че двамата родители не са изпълнили
общото си задължение да упражняват подходящ контрол върху поведението на Н.. Макар
да е установено, че родителите полагат необходимите грижи за отглеждането и
възпитанието на Н., следва да се приеме, че надзорът върху поведението й е
занижен и недостатъчен. Както следва и от разпоредбата на чл. 125 от СК,
задължение на родителите е не само да възпитават, но и да осигуряват постоянен
надзор над малолетните и подходящ контрол на поведението на непълнолетните си
деца. Целта е да се осигури безопасността на детето, както и да се предотврати
възможността то да извърши противообществени прояви. Законът не дава легална
дефиниция на понятието „надзор”. Правната доктрина го определя като
„постоянното физическо присъствие на родителя при детето или осигуряване на
присъствието на друго лице при детето”. Н.не е навършила 14 години, т.е. същата
е малолетна. По делото е безспорно
установено, че при процесния инцидент родителите на Н.не са били с нея и не са
осигурили друго лице за неин придружител, т.е. ответниците Г.Г. и Н.Н. не са
изпълнили задължението си по чл. 125, ал. 3 от СК да осъществяват постоянен
надзор над поведението на дъщеря си Н..
Не може да бъде възприето възражението на ответниците, че
при процесния инцидент Н.е действала в условията на неизбежна отбрана, поради
което и на основание чл. 46, ал. 1 от ЗЗД нейните родители не следва да носят
гражданска отговорност за вредоносните й действия. За да са при условията на
неизбежна отбрана, действията следва да са извършени от лице, срещу което е
започнало нападение или непосредствено предстои такова. В разглеждания случай
от гласните доказателства по делото категорично се установява, че С. не е
нападал Н., при което последната не би могла да действа при неизбежна отбрана.
Неоснователно е възражението по чл. 48, ал. 3 от ЗЗД на
ответниците. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че
ответниците не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, тъй
като при упражняване на подходящия надзор над Н.и осъществяване на родителска
намеса във възникналия конфликт между децата процесният противоправен резултат
не би трябвало да настъпи.
Неоснователно е и възражението на ответниците по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, че вредите били съпричинени от С., който допринесъл за тяхното
настъпване чрез отправянето на обиди към Н.и свидетелката М.Х.. На първо място,
не е установено С. да е отправял обиди, което прави неоснователно и
възражението за прихващане с правно основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД. На
следващо място, възражението за съпричиняване е неоснователно и поради това, че
принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице,
когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди, а в конкретния случай нанесения от Н.на С. побой
при пряк умисъл изключва възможността за съпричиняване на вредите, дори и да
беше установено твърдението на ответниците, че С. е отправял към Н.обиди и
ругатни.
При определяне на размера на обезщетението за
неимуществените вреди съдът взе предвид
критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, както и субективното отношение на прекия
причинител на вредите към деянието.
При отчитане на горепосочените
конкретни обстоятелства с техните обективни характеристики така, както са доказА.по
настоящото дело, съдът намира, че за
възмездяване на претърпените от детето С. страдания (стрес, притеснения, болки
и неразположения) следва на неговата майка и законен представител да се присъди
обезщетение в размер на 1 500,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от побой, нанесен от детето Н.на детето С. на 04.09.2019 г., дължимо
солидарно от родителите и законни представители на Н., както е поискано с
исковата молба.
С оглед основателността на главния иск и предвид
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателно е и акцесорното искане да
бъде присъдена законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото ответниците Г.Г. и Н.Н.ова следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищцата П. С.сумата 350,00 лева-внесено
адвокатско възнаграждение и сумата 63,55 лева-платена държавна такса, или общо
разноски в размер на 413,55 лева по гр. дело № 4804/2019 г. на В.районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД Г.Ц.Г. с ЕГН ********** и Н.Т.Н. с ЕГН
**********,***, в качеството на родители и законни представители на малолетната
Н.Н.Т.с ЕГН **********, да заплатят
солидарно на П.И. С.с ЕГН **********, в качеството на майка и законен
представител на малолетния С.Ц.С. с ЕГН **********,***, сумата 1 500,00 лева, представляваща
претърпени от детето С. неимуществени вреди-стрес, притеснения, болки и
неразположения, вследствие на побой, нанесен от детето Н.на детето С. на
04.09.2019 г., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК Г.Ц.Г. с ЕГН ********** и Н.Т.Н.
с ЕГН **********,***, да заплатят на
П.И. С.с ЕГН ********** ***, сумата 413,55
лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
по гр. дело № 4804/2019 г. на В.районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред В.окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: