№ 108
гр. Ловеч , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 260058/24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1889/2020 г.
на РС – Ловеч е отхвърлен предявеният от Община Ловеч против „ОББ“ АД и
„Алги“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 440 ГПК, с който е поискано
признаване за установени, че към датата на вписване на възбраната
(15.09.2011 г.) по изпълнително дело № 1007/2016 г. на ЧСИ В. П. длъжникът
„Алги“ ЕООД не е бил собственик на поземлен имот с идентификатор
67948.500.99 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Соколово, Община Ловеч, ведно с построената върху него сграда с
идентификатор 67948.500.99.1, върху който е насочено принудително
изпълнение за вземане на „ОББ“ АД по изпълнителен лист от 11.05.2011 г.,
издаден по гр.д. № 740/2011 г. на РС Ловеч. С решението съдът е разпределил
отговорността за разноските по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от Община Ловеч. Във
въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон, в следните аспекти: неправилно приемане от районния
съд, че Община Ловеч не е собственик на имота към момента на
постановяване на възбраната върху него (15.09.2011 г.), игнорирайки
ретроактивното действие на развалянето на приватизационния договор от
27.03.2009 г., по силата на който общината го е прехвърлила на „Алги“ ЕООД
1
(длъжник по изпълнителното дело); неправилен извод на районния съд за
наличие на хипотеза на непротивопоставимост по отношение на взискателя
правата на третото лице, придобити от длъжника след възбраната, доколкото
в случая няма разпореждане от длъжника с права и общината не се явява
трето лице-приобретател на длъжника; неправилно преценяване от районния
съд на вписаната възбрана единствено с оглед допустимостта на иска
(наличието на правен интерес от предявяването му), доколкото спорът
относно правата на взискателя по чл. 453 ГПК не се включвал в предмета на
делото; неправилно и необосновано тълкуване на районния съд, според което
актуването на имота като публична общинска собственост (въз основа на
съдебното решение за разваляне на приватизационния договор) е извършено
след вписване на възбраната, която брани взискателя и от това действие на
общинската администрация (приравнено от съда на разпоредително такова);
неправилен извод на съда за наличие на хипотеза на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, според
която развалянето на подлежащ на вписване договор не засяга правата
придобити от трети лица преди вписване на исковата молба по делото за
разваляне. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на ново такова, с което по предявения иск от
Община Ловеч иск по чл. 440 ГПК да се признае за установено по отношение
на „ОББ“ АД, че към датата на вписване на възбраната (15.09.2011 г.) „Алги“
ЕООД не е бил собственик на процесния недвижим имот, като с въззивната
жалба се иска и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „ОББ“ АД е постъпил
писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба и се предлага тя да се остави без
уважение, като е изведено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивникът Община Ловеч взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника адв. И.Х., която поддържа жалбата, като в хода на устните
състезания навежда съображения за основателност на предявения иск, моли
за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска, както и за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият „ОББ“ АД взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника юрисконсулт Н.Н., който оспорва жалбата, в хода на устните
състезания моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане
на разноските поделото.
Въззиваемият „Алги“ ЕООД не взема участие в съдебното заседание,
вкл. чрез процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
2
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правна
квалификация чл. 440 ГПК, предявен от Община Ловеч против „ОББ“ АД и
„Алги“ ЕООД, с който е поискано да бъде признато за установено, че към
датата на вписване на възбраната (15.09.2011 г.) по изпълнително дело №
1007/2016 г. на ЧСИ В. П. длъжникът „Алги“ ЕООД не е бил собственик на
поземлен имот с идентификатор 67948.500.99 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Соколово, Община Ловеч, ведно с построената
върху него сграда с идентификатор 67948.500.99.1, върху който е насочено
принудително изпълнение за вземане на „ОББ“ АД по изпълнителен лист от
11.05.2011 г., издаден по гр.д. № 740/2011 г. на РС Ловеч. Интересът от
водене на иска се извежда от твърдения, че при вписване на възбраната върху
имота, ищецът е бил негов собственик, като изводът се основава на
ретроактивното действие на развалянето на договора, с който длъжникът по
изпълнението „Алги“ ЕООД е придобил собствеността върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор само от ответника
„ОББ“ АД, в който се правят възражения за неоснователност на иска.
Ищецът е трето лице, като в исковата молба от него се навеждат
твърдения за притежание на правото, върху което е насочено изпълнението,
като едновременно с това се отричат правата на длъжника по изпълнението
върху същия имот. Защитата се постига чрез отричане правата на длъжника, с
което се изключва възможността за насочване на принудителното изпълнение
за негово задължение върху имущество, принадлежащо на третото лице. При
тези твърдения и оспорвания средството за материално правна защита на
общината е искът по чл. 440, ал. 1 ГПК, а след като се поддържа, че
изпълнението върху имота е започнало и не е приключило (няма издадено
постановление за възлагане), съдът приема, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяването му.
По изложените съображения (относно правния интерес) и след като не
се констатира липсата на други положителни процесуални предпоставки,
респ. наличието на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, съдът приема, че постановеното по него
съдебно решение е допустимо. Предвид извода за допустимост на
обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност
по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.03.2009 г., между Общински съвет Ловеч, в качеството му на
3
орган по чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗПСК чрез кмета на общината, от една страна като
продавач, и „Алги“ ЕООД, от друга като купувач, е сключен договор, с който
продавача продава на купувача следния недвижим имот, частна общинска
2
собственост: Поземлен имот № 67948.500.99, с площ от 7024 м, ведно с
масивна двуетажна сграда /бивше училище/ № 67948.500.99.1 със застроена
2 2
площ от 317 м(РЗП 432 м), находящ се в с. Соколово, Община Ловеч, ул.
“Сергей Румянцев“. От договора и от приетия акт за общинска собственост се
установява, че продавачът доказва правото собственост върху имота с Акт за
общинска собственост № 52036 от 31.05.2005 г. на Община Ловеч, вписан с
вх. № 3667 от 13.06.2005 г., том VIII, рег. 98 на Службата по вписванията гр.
Ловеч. Установява се от договора, че за придобиване правото на собственост
върху имота купувачът е заплатил на продавача цена в размер на левовата
равностойност на 20 607 евро, като върху достигнатата конкурсна цена в
размер на 40 303,79 лв. е начислен 20% ДДС в размер на 8 060,76 лв. (чл. 6 от
договора). Според уговорка в договора, правото на собственост върху
недвижимия имот преминава върху купувача от момента на заплащане на
цената, с представяне на декларация по чл. 7, ал. 3 ЗПСК и подписване на
договора (чл. 7 от договора).
От Община Ловеч против „Алги“ ЕООД е подадена искова молба, с
която е предявен иск по чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора от
27.03.2009 г., като от разпечатка на справка № 70082/21.01.2021 г. на Агенция
по вписванията по персоналната партида на „Алги“ ЕООД установява, че
исковата молба е вписвана на 22.04.2015 г. С неприсъствено съдебно решение
№ 386/02.10.2015 г. по гр.д. № 512/2015 г. на РС Ловеч, влязло в законна сила
на 02.10.2015 г., е постановено разваля на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на
приватизационен договор от 27.03.2009 г., с който Община Ловеч е продала
2
на „Алги“ ЕООД Поземлен имот № 67948.500.99, с площ от 7024 м, ведно с
масивна двуетажна сграда /бивше училище/ № 67948.500.99.1 със застроена
2 2
площ от 317 м(РЗП 432 м), находящ се в с. Соколово, Община Ловеч, ул.
“Сергей Румянцев“. Решението е вписано на 18.11.2015 г., видно от
разпечатка на справка № 70082/21.01.2021 г. на Агенция по вписванията.
Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 31.02.2016
г., съставен от ДСИ Е. Н., е обявено, че „Алги“ ЕООД е отстранено от
поземлен имот с идентификатор 67948.500.99 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Соколово, Община Ловеч, ул.
“Сергей Румянцев“, като имотът е предаден на Община Ловеч.
С акт за общинска собственост № 54660 от 26.09.2106 г., съставен на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с решение № 386/02.10.2015 г., по
гр.д. № 512/2015 г. на РС Ловеч и Протокол за принудително отнемане и
предаване на вещи от 31.02.2016 г., застроеният поземлен имот с
идентификатор 67948.500.99 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Соколово, Община Ловеч, е обявен за публична общинска
4
собственост. Актът е вписан на 30.09.2016 г., видно от направеното върху
него удостоверяване на съдията по вписванията.
От приетото по делото копие на изпълнителни дела се установява, че на
14.09.2011 г. е подадена молба от „ОББ“ АД против „Алги“ ООД до ДСИ при
РС Ловеч, че по същата молба е образувано изпълнително дело № 608/2011 г.,
че към молбата е приложен изпълнителен лист от 11.05.2011 г., издаден въз
основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
513/09.05.2011 г., по ч.гр.д. № 740/2011 г. на РС Ловеч. В молбата е посочен
изпълнителен способ и е поискано вписване на възбрана върху Поземлен
2
имот № 67948.500.99, с площ от 7024 м, ведно с масивна двуетажна сграда
2
(бивше училище) № 67948.500.99.1 със застроена площ от 317 м(РЗП 432
2
м), находящ се в с. Соколово, Община Ловеч, ул. “Сергей Румянцев“.
Възбраната е вписана на 15.09.2011 г., видно от разпечатка на справка №
70082/21.01.2021 г. на Агенция по вписванията.
По молба на взискателя „ОББ“ АД до ДСИ при РС Ловеч (вх. №
3304/28.10.2011 г.) е насрочен 30.11.2011 г. за опис на възбранения недвижим
имот (земя и сграда с идентификатори 67948.500.99 и 67948.500.99.1),
отсрочван няколко пъти, като последното отсрочване е било за 14.03.2012 г.,
видно от Протокол за опис на недвижими имущества от 16.01.2012 г.
С Постановление от 22.04.2016 г. ДСИ при РС Ловеч е прекратил
производството по и.д. № 608/2011 г. по описа на СИС Ловеч, а
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ В. П., рег. № 879, пред когото е
образувано изп. дело № 20168790401007.
От взискателя „ОББ“АД е подадена молба вх. № 10194/14.06.2016 г. за
насрочване на опис, оценка и публична продан на възбранения недвижим
имот (земя и сграда с идентификатори 67948.500.99 и 67948.500.99.1). Видно
от протокол за опис на недвижими имущества от 17.10.2016 г., на същата дата
такъв е извършен на възбранените земя и сграда с идентификатори
67948.500.99 и 67948.500.99.1. С постановление за възлагане на недвижим
имот (изх. № 26603/13.11.2020 г.) имотите (земя и сграда с идентификатори
67948.500.99 и 67948.500.99.1) са възложени на Г. В. К., за което са
уведомени „Алги“ ООД и Община Ловеч.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният пот Община Ловеч иск по чл. 440, ал. 1 ГПК е
основателен.
При вписване на възбраната от 30.11.2011 г. по изп. дело № 608/2011 г.
5
на ДСИ при РС Ловеч длъжникът по изпълнението „Алги“ ООД е бил
собственик на възбранените земя и сграда с идентификатори 67948.500.99 и
67948.500.99.1 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.
Соколово. Собствеността е придобита от „Алги“ ООД на деривативно
основание (договор за покупко-продажба от 27.03.2009 г.), с който общината е
извършена разпореждане със свой имот в една от хипотезите на приватизация
по чл. 1, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
(ЗСПК). Договорът е извършен в установената от закона писмена форма за
действителност (чл. 35 ЗПСК), а при сключването му Община Ловеч е била
собственик на имота, обект на разпоредителната сделка, което следва от акта
за общинска собственост № 52036 от 31.05.2005 г. на Община Ловеч, вписан с
вх. № 3667 от 13.06.2005 г., том VIII, рег. 98 на Службата по вписванията гр.
Ловеч.
След като в деня на вписване на възбраната длъжникът по изпълнението
е собственик на възбранения имот, не би могло да се приеме различен извод
относно принадлежността на собствеността към този момент, вкл. че
общината е негов собственик по силата на ретроактивното действие на
развалянето на приватизационния договор от 27.03.2009 г., с който тя го е
прехвърлила на „Алги“ ЕООД (длъжника по изпълнителното дело). Тезата на
ретроактивното действие на развалянето е несъмнена и безспорна. В случая
обаче, разбирането на ищеца за противопоставимост на взискателя на
обратното действие на развалянето е изградено в противоречие със закона,
защото не държи сметка за конкретната хронологичност на правните
действия, при която вписването на исковата молба за разваляне на договора
(продобивното основание на длъжника по изпълнението) следва, а не
предхожда вписването на възбраната. Освен забрана към длъжника за
извършване на фактически и разпоредителни действия с възбранения имот
(чл. 451 ГПК), законът установява както непротивопоставимост на взискателя
на вписаните след възбраната разпореджания с имота (чл. 452, ал. 2 ГПК),
така и противопоставимостта на възбраната спрямо трети лица с
конкуриращи се права върху същия имот (чл. 453 ГПК). Касае се за две
самостоятелни действия на защитното действие на възбраната, проявяващо се
в различна насоченост. Тезата на ищеца за противопоставимост на
ретроактивното действие на развалянето е изградена в противоречие именно с
6
чл. 453, т. 2 ГПК. Според цитираната разпоредба на взискателя и
присъединилите се кредитори на могат да се противопоставят решенията по
искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди
възбраната. Решението за разваляне на договора за продажба е
непротивопоставимо на взискателя, защото подлежащата на вписване искова
молба на Община Ловеч (чл. 114, б. „а” ЗС), с която е предявен иска по чл. 87,
ал. 2 ЗЗД, е вписана след възбраната. В този смисъл е неоснователно
оплакването във въззивната жалба за неприложимост на чл. 453, т. 2 ГПК към
конкретния случай, доколкото не се касаело за разпореждане на длъжника с
процесния имот след вписване на възбраната. Разпоредбата в случая е
приложима именно защото чрез нея се дава примат на правото на взискателя
да се удовлетвори от възбранения недвижим имот пред правата на третите
лица върху същия имот, признати или произтичащи от съдебни решения по
подлежащи на вписване искови молби, когато тези молби са вписани след
възбраната. Разбирането на въззивника-ищец за неприложимост на чл. 453, т.
2 ГПК към конкретния случай лишава от практически смисъл съществуването
на разпоредбата, доколкото ретроактивното действие на развалянето би се
прилагало безусловно спрямо взискателя - въпреки възбраната и независимо
от това дали исковата молба по иска за разваляне е вписана и дали вписването
предхожда или следва възбраната. С оглед на това, че са извършени въз
основа на решението по разваляне на договора, на взискателя „ОББ” АД не са
противопоставими и последвалите го действия по отстраняване на длъжника
от владение и актуването на имота като публична държавна собственост.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
При този изход на делото въззивникът-ищец не се дължи заплащане на
разноски, от насрещните страни такива не се претендират.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260058/24.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1889/2020 г. на РС – Ловеч.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8