Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
12 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. ГПК. Частичен иск за сумата 75 000 лв. от претенция в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, и иск за обезщетение поради забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. Ищцата твърди в исковата молба следното: Пострадала е при ПТП, настъпило на 30.07.2008 година, причинено виновно от ответника; Причинени са й неимуществени вреди, описани подробно в исковата молба; Оценява ги на сумата от 200 000 лв. Моли съдът на основание чл.45 ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД да осъди ответника да й запрати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., като частичен от иск от сумата 200 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата от 75 000 лв., считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира за разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция по размер. Излага доводи и съображения. Претендира за разноски. По реда на чл.220 от ГПК е допуснато привличане на трето лице-помагач на ответника и конституиран, като страна в процеса – ЗД ”Е. , ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б. „Г. М. Д.” №.... Третото лице-помагач на ответника оспорва иска за първоначалното увреждане и по основание и по размер. Излага доводи и съображения. Счита, че искът за „ексцс” не е конкретизиран. Поради което не може да вземе становище по него. Съдът като взе предвид становищата на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата – чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД; и обусловената – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. От приетите по делото писмени доказателства съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: По реда и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а НК ответникът по настоящото дело е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4, буква „а”, пр.2 вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.5,ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.25, ал.1 от ЗДвП, състоящо се в следното: на 30.07.2008 година около 17:00 часа, в гр. В. Т., в района на Южен пътен възел, при управление на МПС – лек автомобил „С.”, с рег. № ...., негова собственост, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил „Киа Рио”, рег. № ....,в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, като на ищцата: проникваща рана на лявата очна ябълка с две разкъсно-контузни рани на клепачите със силно отслабено зрение и луксация в областта на дясната лакътна става с фрактура на принадлежащата й лъчева кост, довели до трайно затрудняване на зрението на лявото око и трайно затрудняване движението на десния горен крайник. Обстоятелства, установени от влязлото в сила решение на наказателния съд, постановено по приложеното към настоящото АНД №.... по описа за 2008 година на В. районен съд; При причиняване на процесния деликт между ответника и третото лице-помагач на ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение. Обстоятелство, установено от приетия като писмено доказателство по делото „Застрахователен договор”– л.17 от делото. От приетото заключение на вещите лица по допуснатата и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза и от уточненията, направени в последното по делото публично заседание, съдът приема за установени причинените на ищцата увреждания, а именно: „От данните съдържащи се в делото /медицински документи и извършени допълнителни прегледи/ е видно, че на 30.07.2008 година, като пътник на задна седалка в лек автомобил при възникнало ПТП е получила: порезни рани по клепачите на двете очи и порезна рана на лицето между лявата половина на носната пирамида и ляв долен клепач с прерязване на слъзния канал на ляво око; порезна рана по гърба на носа; прободно-порезни рани на очната ябълка на ляво око с проникване в дълбочина през склерата и роговицата; белег от порезни рани на клепачите на двете очи, ГР.Д.№....../2010 г. ВТОС гърба на носа и между лявата половина на носната пирамида и вътрешния ъгъл на долен ляв клепач; следтравматично помътняване лещата на двете очи /травматични катаракти/; намаление на зрението на двете очи; постоянно обилно сълзене в лявото око; следтравматичен функционален и анатомичен дефект при затварянето на лявата очна цепка /ръба на горния и долен клепач не прилепват напълно при затваряне/; изкълчване-счупване на главата на дясната лъчева кост в областта на дясната лакетна става; посттравматично стресово разстройство. Извършени са хирургична обработка на раните на очите и лицето, наместване на счупването и изкълчването с налагане на гипсова имобилизация на горен десен крайник. Получените травматични увреждания в областта на лицето и клепачите на двете очи /раните по клепачите и лицето/ са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания. Срокът на лечение и възстановяване е в границата на около 20 -25 дни при нормално протичащ оздравителен процес. Счупването на дясната лъчева кост е довело до ограничаване функцията на дясната ръка и е обусловило медико-биологичната квалификация трайно затруднение в движението на горен десен крайник. Срокът на лечение и възстановяване е в границата на 5-6 месеца и е напълно лечимо. От тях 35-40 дни гипсова имобилизация, а останалия срок е за раздвижване и рехабилитация на крайника. Получените порезни рани на двете очни ябълки с проникване в дълбочина на лявата, прерязване на левия слъзен канал, образуването на посттравматични ръбци в резултат от тези рани с нарушен дренаж на сълза в лявото око и непълно прилепване на миглените ръбове на клепачите на ляво око, намаление на зрението на двете очи /лека степен/ в резултат от помътняване на лещите са причинили на пострадалата постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези последици са в резултат от получените травми в купето на автомобила при ПТП и са постоянни / за цял живот/. Началната травматична катаракта, не е възможно да се прогнозира, кога ще започне да се увеличава или може да остане на това ниво и в последствие от възрастта да нараства. В резултат от преживения инцидент и получените травматични увреждания С. е получила и постравматично стресово разстройство.” В съдебно заседание вещото лице д-р М. К. установява следното: „След преглед на лицето и запознаване с медицинската документация, етапната епикриза от лекуващия психиатър, терапията, която е провеждана, С. страда от посттравматично стресово разстройство, което е в отговор на стресогенна реакция, изразяваща се с тревожност, безсъние, кошмарни сънища, страх от пътуване с превозни средства. Провеждано е медикаментозно лечение с антидепресант и има нужда от психотерапия по тези оплаквания. Счита се като психично заболяване, което води до нарушение на социалните функции, трудно се справя със служебни си задължения, с общуването с хората има проблеми, страхува се да излиза от къщи, има затруднения при предвижване от едно място на друго, тъй като се страхува да пътува в превозни средства сама”. В съдебно заседание вещото лице д-р Н. В. Г. установява следното: „Експертизата е изготвена въз основа на приложени медицински данни в кориците на делото и след извършен преглед на пострадалата, направен декември месец преди изготвяне на СМЕ, заедно с д-р К.. Пострадалата е получила травматични увреждания по лицето и десен горен крайник, детайлно изброени в описателната част на експертизата. Получените травматични увреждания по лицето, конкретно раните на клепачите и останалите порезни ранички по лицето са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дена. Счупването на дясната лъчева кост с наложена гипсова имобилизация на същата е причинила трайни затруднения на движението на горен десен крайник. Срокът на лечение и пълно възстановяване е в границите на 5 – 6 месеца, ако няма усложнения. Получените прорезни рани на двете очни ябълки с прерязване на левия слъзен канал на по- късен етап довело до посттравматичен ръбец в резултат на това порезно нараняване е причинило нарушен дренаж на сълзата в лявото око и ведно с дефекта на клепачите е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е за цял живот. По отношение на очите нарушението в дренажа на сълзата, сълзенето в окото, дефекта в затварянето на очната цепка е постоянно, то не е излечимо. Възможно е да се направи някаква корекция в областта на реконструктивната хирургия, но ние не можем да отговорим до каква степен. По отношение на раните по лицето и счупването на лъчевата кост смятаме, че възстановителния период е завършен и няма остатъчни елементи. По отношение намаление на зрението, налице е такова. В съдебно заседание вещото лице д-р Л. К. установява следното: „Първата ми среща с госпожата беше когато бях повикана по спешност за пострадала болна от ПТП, намираща се в очно отделение. След прегледа установих, че трябва да се направи спешна хирургическа интервенция, поради наличните травми: разкъсни наранявания на клепачите на двете очи, на конюнктивите на двете очи, наличие на частици от стъкло в повърхностната част на двете очи и прободно нараняване с наличие на отломки от стъкло в ляво око. Беше направена спешна операция и последваща с необходимата консервативна терапия. След травмата е налично начална травматична катаракта на двете очи и с необходимите астигматични очила тя вижда до съответния процент, който е изложен в етапната епикриза. Прогностично е катарактите да напредват, но това вече може да се съчетае и със ГР.Д.№..../2010 г. ВТОС старческите катаракти. А що се касае за перспективата като време, не може да се определи от никой. Това е непредвидимо, но обективно е възможно. Отключването им е травматично.” От установените конкретни обстоятелства чрез депозираните по делото свидетелски показания, които като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От причиненото от ответника ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания, болки и страдания. В следствие на причинените й увреждания търпи болки и страдания и в момента. Свидетелите установяван конкретните увреждания и конкретните болки и страдания, както след настъпване на деликта, така и до настоящия момент. Свидетелката Р. С. Д., „комшийка” на ищцата, установява следното: „Познавам К. С.. Тя ми е комшийка. Постоянно съм с нея. Всеки ден при нея ходя. Когато съм свободна винаги при нея. В края на месец юли 2008 година К. С. катастрофира. 30 юли 2008 година К. катастрофира с таксито. В болница лежи около месец. После от болницата аз съм я гледала. Помагала съм й в къщи, перях, шетах. След катастрофата ръката и операция на окото имаше. Тя не вижда с окото, постоянно й чурка окото. След катастрофата всяка домакинска работа правих при нея. Готвих й, прах я. Имаше увреждане с окото, има страх от колите, между хората не може да излиза много, стресирана е. След катастрофата е това. Преди катастрофата К. беше друг човек. Излизаше между хората, а сега не е такава. Страх от колите има, не може да пътува. Това е. Страх я да пътува с кола или автобус. Сама не може да пътува. Трябва да има придружител с нея. Поне четири месеца се грижех за нея, понеже започнах работа. Но вечер като се приберях от работа отивах пак при нея. След катастрофата не може да спи. Оплаква ми се, че не може да спи нощем. След катастрофата е много нервна. Не може да търпи хора. Не желае да контактува с хора. Само с мен контактува. С други хора не иска да контактува. Висок тон не може да търпи. Трябва тихичко да й се приказва винаги. Страхът й продължава. Има някакви тикове с ръце от нерви. Винаги нещо трябва да стиска. Преди катастрофата тя беше друг човек. Излизаше между хората. Ходеше по екскурзии, а сега не ходи. Оплаква ми се, че кръста я боли. Схващат й се краката и ръцете през нощта, но няма затруднение на движенията. С окото не вижда добре. Сълзенето на окото продължава. Драскотини няма, но окото й е шито и си личи много. Външният шеф от операцията на окото е видим. Тя не ми се е оплаквала от това, но не е приятно. Един път пътувах с нея в автобуса и аз не можах да я изтърпя. Започва да издава едни звуци, защото е уплашена.” Свидетелката В. Д. Х., колежка на ищцата, установява следното: К. С. работи в нашето отделение. К. я познавам от около четири години и работя с нея. Работим в Държавната психиатрична болница в с. Ц. К.. Знам за инцидента с нея през 2008 година. След това тя дълго време беше в болнични. Точно тогава стана промяната. Случи се инцидент с кола по пътя от с. Ц. К. до гр. В. Т.. Знам, че беше дълго време в болницата. Първото нещо, което забелязах беше цепнатината на окото й. Постоянно сменяше очила. Тя работи като чистачка, а специално заради нея трябваше да купим метла с дълга дръжка, защото при навеждане каза, че много я боли главата и изпитва силна болка. В такива моменти тя сядаше на земята и започваше да плаче понякога. Тя правеше един истеричен плач. Аз се страхувах, когато тя е на работа. Тя често крясваше на някой болен или на някой колега. След което много съжаляваше и се извиняваше. Това стана малко след катастрофата. Преди тя си беше весел човек, пак си беше игрива и подвижна, но такива истерии да преминава от крайност в крайност не е имала. Понякога забравя разни неща и се връща по няколко пъти да ме пита от катастрофата и до сега. Повече говореше за телесни оплаквания и това, че не може да спи и търсеше варианти какво да прави за да може да спи. Мислеше как да си запълни времето и как да спи по спокойно. Каза ми, че след катастрофата става нощем, ходи като сомнамБ. Отива и отваря хладилника и яде около 9-10 филии хляб, като това не й се е случвало преди катастрофата. И до сега пак не може да спи, но малко по-кратък е периода, през който не може да спи. Около 6-7 месеца след катастрофата споделяше, че по 2-3 часа нощем не може да спи. Друго, което се дължи на катастрофата, когато тръгнахме с болните на разходка по пътя от с. Ц. К. до с. имаше малко хистерично поведение. Ходеше отпред, после бързо минаваше отзад. Точно като овчар ги прибираше. Затруднения в движенията няма. Има дори едно такова много по-бързо ходене. Прави резки, хаотични движения. И когато е под напрежение тя не може да стои на едно място. Отива отваря посред зима прозорците. В контактите си с хората е едно и също, както си говори нормално има един момент, в който избухва по някакъв повод, за някаква дреболия, после се извинява и се връща.Това е по-различното от преди. Оплаква се от главоболие. Често си трие очите. Не знам други страдания да има. Казва, че я боли главата – двете слепоочия. Понякога е полягала да си почива след обяд, когато е на работа. Виждаме се в седмицата 1-2 пъти, когато се засечем на смяна. По два пъти в месеца ми се оплаква от главоболие. К. след катастрофата се позатвори. Не пътува до града или ако пътува, трябва задължително да има хора край нея. Често кара мен или колегите да й купуваме различни неща и да й ги носим. Освен другата свидетелка, много малко контакти има в селото.” Съдът дава варя на свидетелските показания, като има предвид както личното си впечатление от начина на депозирането им, така и обстоятелствата, че свидетелите установяват факти, които лично и непосредствено са възприели, не са заинтересовани от изхода на делото и фактите, които установяват са в пълен синхрон с фактите, установени от ГР.Д.№..../2010 г. ВТОС другите събрани по делото доказателства, обсъдени по-горе. Поради което съдът ги счита за достоверни. Третото лице-помагач на ответника, в качеството му на „застраховател”, е заплатило на ищцата сума в размер на 25 000 лв. за причинените й от процесния деликт неимуществени вреди. Безспорно обстоятелство, заявено както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в обстоятелствената част на отговора на исковата молба, подаден от третото лице-помагач на ответника. Поради безспорността му съдът го приема за установено. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на предявения на основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл51, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.52 от ЗЗД обуславящ частичен иск. Същият е основателен и доказан. За този извод съдът е мотивиран от следното: По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в посочените законови разпоредби сложен фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищцата: противоправно поведение на ответника; причиняване на неимуществени вреди на ищцата; причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди; както и вина. По отношение противоправно поведение на ответника; причиняване на увреждания на пострадалата ищца; както и вината. По силата на разпоредбите на чл.413, ал.2 от НПК и на чл.300 от ГПК влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.413, ал.3 от НПК разпоредбата на ал.2 на чл.413 от НПК се прилага и за актовете на районния съд по глава двадесет и осма „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”. По силата на посочената разпоредба решението на районния съд, постановено по приложеното към настоящото дело АНД, има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на изложеното, поради задължителния характер на решението на наказателния съд, гражданският съд приема за установени посочените по-горе обстоятелства. По отношение причинна връзка между противоправното поведение на ответника и причинения вредоносен резултат. Причинната връзка не е призюмирана от Закона и трябва да бъде установена. По настоящото дело посоченото обстоятелство не е спорно. Поради безспорността му съдът го приема за установено. Освен това от приетите за установени чрез писмените доказателства, чрез заключението на вещите лица по допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза и чрез депозираните свидетелски показания обстоятелства, посочени при обсъждане на събраните по-делото доказателства, съдът прави извод: противоправното поведение на ответника е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди в неимуществената сфера на ищцата – засягане на телесната цялост и психична сфера. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /имуществени и неимуществени/. Обезщетението при деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Аргумент чл.52 от ЗЗД. В настоящия казус е засегната неимуществената ценност – здравето и психиката на ищцата. Съдът като се съобрази с посочената правна норма и със задължителната практика на ВСотносно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - П №4/68 година, намира следното: Установените по делото чрез заключението на вещите лица по допуснатата и изслушана комбинирана съдебномедицинска експертиза и уточненията в съдебно заседание, чрез депозираните свидетелски показания и чрез приетите писмени доказателства обстоятелства, обосновават извода на съда за размера на дължимото обезщетение, което съдът определя на 100 000 лв. Обстоятелства, обосноваващи извода на съда за определяне на размера на дължимото обезщетение, са: видът, характерът и степента на констатираните увреждания; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; обстоятелството, че причиненото увреждане е оставило трайна, негативна последици в психиката на пострадалата; причинените трайни и непоправими увреждания. Както се подчерта посочените обстоятелства са установени чрез писмените доказателства, чрез заключението на вещите лица и чрез депозираните свидетелски показания. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане /конкретността на случая/, те определят действително причинените вредии обосновават извода на съда относно размера на дължимото обезщетение, който съдът определя на 100 000 лв. Настоящият състав счита, че посоченият размер е справедлив и напълно отговаря на действително причинените увреждания, болки и страдания, на техния вид и степен на засягане. ГР.Д.№..../2010 г. ВТОС Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във всеки конкретен случай съдът следва да обсъди дали са установени по делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на увредения и за степента на съпричиняването. Тези обстоятелства следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението за причинени имуществени и неимуществени вреди. В настоящия казус по делото няма събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че вредоносният резултат е съпричинен и от поведението на увредената ищца. Както се посочи по-горе при обсъждане на събраните по делото доказателства третото лице-помагач на ответника, в качеството му на „застраховател”, е заплатило на ищцата сума в размер на 25 000 лв. за причинените й от процесния деликт неимуществени вреди. Изплатената сума от „застрахователя” следва да бъде приспадната от определения от съда размер на дължимото обезщетение. До този извод съдът стига като взе предвид следното: Деликвентът дължи на увредения разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и паричния еквивалент на действително причинените неимуществени вреди. Това е така защото застрахователят отговаря спрямо третото увредено лице в рамките на договорената със застраховката „гражданска отговорност” сума, но за действително причинените вреди и му дължи обезщетение за тяхната парична равностойност. В настоящия казус „договорената сума” надхвърля претендираната. Обезщетението, което дължи застрахователят на увредения, е обезщетението, което причинителят на деликта /застрахованият или упълномощено от него лице да управлява застрахованото МПС/ дължат на увреденото лице съгласно разпоредбите на чл.45 ЗЗД, чл.51 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Като при причинени неимуществени вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Фактът, че „застрахователят” е платил застрахователно обезщетение на пострадалото лице без да има сключено споразумение между тях или без размерът на заплатеното обезщетение да е присъден в полза на пострадалото лице с влязло в сила решение, не е и не може да бъдеотрицателна процесуална предпоставка за да бъде предявен иск от пострадалото лице: или пряк срещу „застрахователя” или срещу деликвента при условия на евентуалност помежду им. Предявяването на посочените искови претенции е пътят за съдебна защита чрез сила на присъдено нещо да се установят вида и характера на действително причинените неимуществени вреди и от там да се установи и размерът на дължимото обезщетение за действително причинените неимуществени вреди. При заплащане на обезщетение от „застраховател” или от деликвента преди формиране на сила на присъдено нещо по отношение на вида и характера на действително причинените неимуществени вреди и по отношение на размера на дължимото обезщетение за действително причинените неимуществени вреди, единствената последица е посочената по-горе, а именно: Изплатената сума от „застрахователя” следва да бъде приспадната от определения от съда размер на дължимото обезщетение за действително причинените неимуществено вреди. С оглед на изложеното разгледаните хипотези в приложените решения към отговора на исковата молба и към писменото становище, подадени от третото лице-помагач на ответника, включително и цитираните т.12 от П-е 4/75 г. и т.8 и т.11 от П-е 7/77 г. на Пленума на ВС са неотносими към настоящия казус. Посочената и цитирана в отговора на исковата молба, подаден от третото лице.помагач на ответника, т.10 от П-е №4 от 30.10.1975 г. по гр. д. №5/1975 г. на Пленума на ВС СЪЩО е неотносима към настоящия казус. „Искът за ексцес” по смисъла на посочената точка е предявяване на иск след „присъдено обезщетение” – т.е. ако, има влязло в сила съдебно решение, с което са присъдени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, и след постановяването му е настъпило „влошаване на здравословното състояние”, са налице основания за предявяване на „иск за ексцес”. По изложените съображения съдът намира, че частичната искова претенция за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв. е доказана и по основание и по размер. Поради което следва да бъде уважена, така както е предявена. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността и доказаността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна и доказана. Има възникнало и изискуемо парично задължение, чието изпълнение е забавено. С оглед разпоредбите на чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение за неимуществени вреди от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Искова претенция е предявена считано от завеждане на исковата молба. Поради което следва да бъде уважена така, както е предявена. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 450 лв. ГР.Д.№..../2010 г. ВТОС Водим от горното и на основание чл.45 от ЗЗД, на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.52 от ЗЗД окръжният съд Р Е Ш И: ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД, на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.52 от ЗЗД Й. С. Р., ЕГН-*, с адрес с. П., област В. Т., да заплатина К. И. С., ЕГН-*, с постоянен адрес в с. Ц. К., ул. „Д.” №..., община В. Т., сума в размер на 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/, частичен иск,представляваща част от дължимо обезщетениеза причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., при погасяване чрез плащане на другата част от 25 000 лв., изразяващи се в засягане неимуществена ценност – телесната цялост и психично състояние на К. И. С., ЕГН-*, а именно: „причинени болки и страдания от телесни и психични увреждания; луксация на лакътна става и фрактура на лъчева кост на дясна ръка; трайно увреждане на зрението на ляво око; видим козметичен дефект на лявата половина на лицето; психически увреждания - постконтузен синдром след загуба на съзнание, с амнестичен синдром, продължително време страдание от силно главоболие, световъртеж, лесна уморяемост и раздразнителност, кошмарни сънища, често забравяне и изпитване панически страх от пътуване в превозно средство”, като вредите са настъпили от противоправно виновно поведение на Й. С. Р., ЕГН-*, изразяващо се в следното: на 30.07.2008 година около 17:00 часа, в гр. В. Т., в района на Южен пътен възел, при управление на МПС – лек автомобил „С.”, с рег. №...., негова собственост, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.5, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.25, ал.1 от ЗДвП навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил „К.”, рег. № ..., престъпление по чл. 343, ал.3, пр.4, буква „а”, пр.2 вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.5,ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.25, ал.1 от ЗДвП; заедно със законната лихва върху сумата 75 000 лв., считано от завеждане на исковата молба - 03.06.2010 година, до окончателното изплащане на сумата; по исковата претенция на К. И. С., ЕГН-*, с постоянен адрес в с. Ц. К., ул. „Д.” №..., община В. Т., против Й. С. Р., ЕГН-*, с адрес с. П., област В. Т., при допуснато по реда на чл.220 от ГПК привличане на трето лице - помагач на ответникаи конституирано, като страна в процеса – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО Д. ”Е. , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., Б. „Г. М. Д.” №.... ОСЪЖДА Й. С. Р., ЕГН-*, с адрес с. П., област В. Т., да заплати на К. И. С., ЕГН-*, с постоянен адрес в с. Ц. К., ул. „Д.” №....., община В. Т., направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 450 лв. /две хиляди четиристотин и петдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД - В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |