Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№…........../............2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание, проведено на 31.10.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1806 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, от „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, против В.С.Х., ЕГН **********, с искане до
съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 704.31 лв., представляваща непогасен остатък от неустойка,
дължима за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***/26.11.2015
г., за номер ***, и сумата от 222.39 лв., представляваща непогасен остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo A6000 Black по Договор за лизинг
от 26.11.2015 г., съгласно фактура № 7***9838/01.03.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 20.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 17663/2017 г. по описа на Районен съд - Варна.
В исковата
молба се посочва, че между „Т.Б." ЕАД и В.С.Х. били сключени два договора:
Договор за мобилни услуги № ***/26.11.2015 г. и Договор за лизинг от 26.11.2015
г. На В.С.Х. бил предоставен мобилен телефон с номер *** и мобилно устройство
Lenovo А6000 Black. За ползването на лизинговата вещ се задължила да извърши 23
месечни вноски по 10.59 лв. Към периода на издаване на процесната фактура
спрямо ползвания от В.Х. мобилен номер се прилагали условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № *** от 26.11.2015 г., а за мобилното устройство
условията, договорени в Договор за лизинг от 26.11.2015 г. Длъжникът не
изпълнявал точно паричните си задължения спрямо оператора, с оглед на което
последният пристъпил към едностранно предсрочно прекратяване на
правоотношенията между страните. Основание за прекратяване на облигационните
правоотношения били неизпълнени задължения от отчетни периоди, предхождащи
01.02.2016 г., в размер на 14,71 лв. За момент на прекратяването се считала
датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез
номер *** (т.нар. двустранно спиране на номера), която в случая на В.Х. е
21.01.2016 г. От тази дата спирало да се начислява месечната абонаментна такса
и започвал да тече периодът до края на договора, за който се изчислява
дължимата в резултат на прекратяването неустойка, като при изчисляването й се
взимала предвид месечната абонаментна такса без ДДС. След прекратяването била
издадена фактура № 7***9838 от 01.03.2016 г., с настъпил падеж на 16.03.2016г.
(петнадесет дни след издаването й), в която били индивидуализирани по основание
и размер следните вземания на оператора към този момент: неустойки за
предсрочното прекратяване на описания по-горе договор за мобилни услуги в общ
размер на 749,59 лв.; предсрочно изискуем остатък от лизинговите за описаната
по-горе вещ в общ размер на 222,39 лв.; компенсации на задължения от предходни
отчетни периоди в размер на (-14,99) лв. Посочено е и наличието на неизпълнени
задължения от отчетни периоди, предхождащи 01.02.2016г., в общ размер на 14,71
лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ***
били уредени в т. 11 от Договора за мобилни услуги № *** от 26.11.2015 г.
Твърди се, че съгласно цитираната клауза в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения му срок. В т. 11 било изрично
упоменато, че договорът влиза в сила на 26.11.2015 г. и изтича на 26.11.2017 г.
Доколкото от датата на двустранното спиране - 21.01.2016 г. до края на
първоначално предвидения му срок - 26.11.2017г., бил изминал период от 674 дни,
или 22.466 месеца, а стандартната месечна абонаментна такса, уговорена в т. 5
от Договор за мобилни услуги № *** от 26.11.2015г., била в размер на 33,32 лв.,
без ДДС (39,99 лв. с вкл. ДДС), и на абоната следвало да се начисли неустойка в
размер на произведението на двете стойности. Неустойката за номер *** била
начислена за периода от 21.01.2016 г. до 26.11.2017 г. в размер на 749,59 лв.
Видно било от чл. 1 на Договора за лизинг, че от 26.11.2015 г., за ползването
на мобилно устройство Lenovo А6000 Black, В.Х. се
задължавала да заплати обща лизингова цена в размер на 243,57 лв., с вкл. ДДС.
В чл. 2 било уговорено, че договорът се сключва за срок от двадесет и три
месеца, влиза в сила от датата на подписването му от страните - 26.11.2015 г. и
е с продължителност до 26.10.2017 г. За ползването на лизинговата вещ
лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни вноски, всяка
от които в размер на 10.59 лв., с вкл. ДДС. В чл. 3, ал. 2 от договора за
лизинг изрично било упоменато, че месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и следвало да се заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на лизингополучателя.
Съгласно чл. 6 от Договор за лизинг от 26.11.2015 г. Общите условия на
договорите за лизинг на устройство (ОУ) били неразделна част от сключения
договор, като лизингополучателят изрично декларирал, че е запознат с тях и
безусловно се задължава да спазва. Правото на обявяване на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от ОУ, като
предпоставка за упражняването му било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя. Твърди се, че в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ОУ се
предвижда, че месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги. С оглед
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 26.11.2015г. и
предвид обстоятелството, че В.Х. не е върнала лизинговата вещ след
прекратяването на облигационните отношения, ищецът реализирал правото си, с
фактура № 7***9838 от 01.03.2016 г., да обяви за предсрочно изискуеми двадесет
и една лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo А6000 Black, които били в
общ размер на 222.39 лв. Обявяването на предсрочната изискуемост на остатъка от
цената на лизинговите вещи не довело до допълнителни неблагоприятни последици
за лизингополучателя, тъй като в който и момент след възникването му да е било
реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да
представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока на
договора. В периода след прекратяването на договорите и настъпването на
изискуемостта на задълженията по процесната фактура, на 10.11.2016 г.
ответникът извършил доброволно плащане на сума в размер на 25 лв., с която
изцяло е погасил забавените си задължения за периода до 01.02.2016 г. на
стойност 14,71 лв., които станали повод за едностранното прекратяване на
облигационните отношения от мобилния оператор, а задължението за неустойка,
дължима за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от
26.11.2015г. на 03.01.2017 г. намалено с 10,29 лв. На 03.01.2017 г. и
06.04.2017 г. ответникът извършил два броя плащания, всяко от които на стойност
10 лв., които също са съобразени при формиране размера на претендираната сума.
В процесната фактура била начислена и компенсация на задължения от предходни
отчетни периоди в размер на (-14,99) лв. Доколкото чрез компенсацията е
намалена сумата дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 26.11.2015г., а
основанието за възникване на задължението за неустойка е предсрочното
прекратяване именно на този договор, то сумата от (-14,99) лв. следва да бъде
приспадната от вземането за неустойка, начислено във фактура № 7***9838 от
01.03.2016 г. В резултат на извършените плащания и след приспадане на
компенсациите от предходни отчетни периоди, отразени в процесната фактура,
задължението за неустойка за номер *** било намалено до размера от 704,31 лв.
В срока по чл.
131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В съдебно заседание не
изпраща представител, не изразява становище по иска, не прави искане делото да
се гледа в негово отсъствие.
В съдебно
заседание ищецът не се явява. В подадената до съда молба от 30.10.2018 г., ищецът поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен. Поради липсата на депозиран писмен
отговор на исковата молба и неявяването на ответника в съдебно заседание прави
искане до съда да постанови неприсъствено решение.
Представените по делото
доказателства, подкрепят твърденията в исковата молба. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
По тези съображения, съдът
установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по
този ред.
С оглед направеното искане
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в заповедното и настоящото производство разноски. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: общо сумата от 385 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство (25 лв. - д.т.; 360 лв. –
адвокатско възнаграждение), и общо сумата от 435 лв. – разноски в настоящото
производство (75 лв. - д.т., и 360 лв. – адвокатско възнаграждение).
По изложените съображения
и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че ответникът В.С.Х.,
ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.Б."
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 704.31 лв.,
представляваща непогасен остатък от неустойка, дължима за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***/26.11.2015 г., за номер ***, и
сумата от 222.39 лв., представляваща
непогасен остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo A6000 Black
по Договор за лизинг от 26.11.2015 г., съгласно фактура № 7***9838/01.03.2016
г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението – 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, по издадена Заповед № 9583/22.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело № 17663/2017 г. по описа на Районен съд -
Варна.
ОСЪЖДА
В.С.Х., ЕГН **********, да
заплати на „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, сумата от 385 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 435 лв., представляваща сторените по настоящото дело разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: