Р Е Ш
Е Н И Е
№: 13.01.2020
год. Град Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На седми януари
две хиляди и двадесета
година
В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 371 по описа на съда за 2019 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е от
административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на С.Г.П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № *** год. на
Началника на РУ- Царево, с
което на основание чл. 264,
ал. 1 от ЗМВР, на С.Г.П., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата се излагат
съображения за процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателя твърди, че при издаване на НП
са допуснати процесуални нарушения. Поради изложените причини, се иска от съда
да отмени атакуваното НП. Твърди, че не
е извършил нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от упълномощен представител- адвокат. Пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен,
не изпращат представител.
По делото бяха събрани множество писмени
доказателства. Разпита се актосъставителят.
Съдът, като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2018 год.
актосъставителя- служител в РУ- Царево, изпълнявал служебните си задължения, в
района обслужван от РУ- Царево. Около 23:30 часа на същата дата, свидетеля
заедно със свой колега, се движили с патрулния автомобил в *** На кръстовището
с ул. „Устие”, свидетеля възприел лично, как пред него автомобил, джип, навлязъл
в кръстовището, спрял пред полицейския автомобил и на заден ход се опитал да
паркира на тротоара, който е бил срещу полицейския
автомобил. Служителите изчакали, като пред тях водача на автомобила още веднъж
пробвал напред, назад, да паркира,
направил няколко неадекватни маневри. Случващото се провокирало полицейските
служители да извършат проверка на водача. В джипа установили само един мъж, който
сам стоял в джипа. Установено било, че същия не носи в себе си свидетелство за
управление, а носи само талона за регистрация на автомобила. Полицаите повикали
водача до патрулния автомобил, взели му ЕГН-то и извършили справка, при която
се установило, че това е жалбоподателя С.П.. По време на проверката, самият
водач се държал доста превъзбудено, неадекватно, започнал да оспорва проверката,
да твърди че той не е управлявал автомобила, само е седял вътре. Полицаите
поискали водача да бъде изпробван за употреба на алкохол, но същия отказал
категорично, започнал да възразява, поискал да напусне проверката. Било му
разяснено, че не е свършила самата проверка и ако откаже да му бъде извършена
проверка за алкохол, ще му бъде издаден талон за кръв, който ако желае може да
използва. Докато свидетеля обяснявал на жалбоподател, преди да приключи
проверката си, жалбоподателя тръгнал да бяга към отсрещната къща, за която
по-късно било установено, че е негово жилище. След като тръгнал да бяга, жалбоподателя
бил догонен от полицаите, били му поставени белезници и пак бил отведен до
патрулния автомобил, където му бил издаден талон за кръв. Жалбоподателя бил качен
в патрулния автомобил и откара до Спешния център, където пред дежурния лекар,
жалбоподателя отказал да даде кръв за анализ за употреба на алкохол. След това,
същия бил отведен в районното управление, където да му бъдат съставени актове
за осуетяване на проверки и за отказа. По време на съставяне на актовете, полицаите
забелязали, че на жалбоподателя очите му били много разширени, с червени зеници,
имал превъзбудено поведение. Това мотивирало полицейските служители, да му направят
тест за употреба на наркотици с Дрегер 5000. Жалбоподателят отказал да му бъде
направен тест и затова му написали талон за изследване на кръв. Отвели го с
патрулния автомобил в Спешния център, обяснили му, че може да даде кръв за
употреба на наркотични вещества, но жалбоподателя отново отказал, което било
удостоверено с протокол. Констатираното нарушение,
мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно
нарушение № *** год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и
подробно. В последствие, наказващия орган- Началника на РУ- Царево, въз основа
на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и санкционирано по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Изложената фактическа
обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител- които
кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло
със събраните по делото писмени доказателства. Дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или
предубеденост.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно-
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице
виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН
относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението
е съставен от служители на РУ, гр. Царево, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Началник РУ, гр. Царево, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда твърди, че не
е извършил нарушението, както и че са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на НП.
Твърденията му, че не е извършил нарушението, бяха
категорично оборени от показанията на полицейски служител, установил
нарушението, както и от събраните по делото доказателства. На база тези
доказателства, съда приема за доказано по категоричен начин, че жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение- не е изпълнил полицейско разпореждане.
Основателно обаче е твърдението, че в
хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, а именно, налице е съществено разминаване на описаното в АУАН и в
атакуваното НП деяние и санкционната норма, под която същото е подведено. Така,
в атакуваното НП, жалбоподателя е обвинен, че „…не изпълнява устно, полицейско
разпореждане…..“ и като състав на нарушение е посочен чл. 64, ал. 4 от ЗМВР,
което според съда е и правилната квалификация на деянието. Неправилно обаче,
деянието е санкционирано по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР. Цитираната разпоредба
сочи, че който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с
глоба от 500,00 до 1000,00 лв. ако извършеното не съставлява престъпление. В
случая обаче- предвид сочената квалификация на деянието от АНО, като такова по
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР- приложимата санкционна норма е тази на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100,00 до 500,00 лв.
По изложените съображения, съдът счита,
че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № *** год. на Началника на РУ- Царево, с което на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, на С.Г.П.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 500,00 лв. за
нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок
от получаване на съобщението за неговото постановяване.
СЪДИЯ: